Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Монтелукаст Генерикон 10 mg филмирани таблетки
Montelukast Genericon 10 mg film-coated tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа като активно вещество монтелукаст натрий (montelukast sodium), който е еквивалентен на 10 mg монтелукаст (montelukast).
Помощни вещества: 89,3 mg лактоза монохидрат в таблетка.

За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирани таблетки
Филмираните таблетки от 10 mg са светложълти до бежови, кръгли, двойно-изпъкнали таблетки. Таблетките са с надпис "М9UT" и "10"от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Монтелукаст Генерикон 10 mg филмирани таблетки е показан за лечение на астма като допълнителна терапията при пациенти с лека до умерено тежка персистираща астма, които не са контролирани адекватно с инхалаторни кортикостероиди и при които бързодействащи β-агонисти, прилагани при необходимост, не осигуряват адекватен клиничен контрол на астмата. При пациентите с астма, които се повлияват от монтелукаст, той може да се прилага и за облекчаване на симптомите на сезонен алергичен ринит.
Монтелукаст Генерикон 10 mg филмирани таблетки е показан за профилактика на астма, при която доминиращ компонент е предизвикана от физически усилия бронхоконстрикция.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Перорално приложение
Дозировката за възрастни и юноши над 15 години с астма или с астма и съпътстващи сезонни алергични ринити е една таблетка от 10 веднъж дневно, приета вечер.

Обши препоръки
Терапевтичният ефект на монтелукаст върху параметрите за контрол на астмата се проявява в рамките на един ден. Монтелукаст може да се приема с или без храна. Пациентите трябва да се посъветват да продължат да приемат монтелукаст, дори и когато астмата им е под контрол, както и по време на периодите на влошаване на астмата.
Не е необходима корекция на дозата за пациенти с бъбречна недостатъчност или с леко до умерено тежко чернодробно увреждане. Няма данни за пациенти с^рЙкЯрГ^ерйодробно увреждане. Дозировката е същата за пациентите от двата пола. />

Монтелукаст Генерикон 10 mg филмирани таблетки не трябва да се из||о/13ва еднов] други продукти, съдържащи същото активно вещество, монтелукаст.

Терапия с монтелукаст във връзка с друго лечение на астма
Монтелукаст може да бъде добавен към вече съществуващ лечебен режим на пациента. Инхалационни кортикостероиди
Лечението с монтелукаст може да се използва като допълнителна терапия при пациенти, когато другите агенти, като инхалаторни кортикостероиди, оказват незадоволителен клиничен контрол. Монтелукаст не трябва да бъде заместител на инхалаторните кортикостероиди (вж. т.4.4).
Таблетки за дъвчене от 5 mg са предназначени за деца и юноши от 6 до 14 години. Таблетки за дъвчене от 4 mg са предназначени за деца от 2 до 5 години.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Пациентите трябва да се съветват никога да не използват перорален монтелукаст за лечение на остри пристъпи на астма, както и да имат на разположение подходящи животоспасяващи лекарства. При остър пристъп трябва да се използват кратко действащи β-агонисти.
Пациентите трябва да потърсят лекарски съвет възможно най-скоро, в случай че се нуждаят от повече инхалации с бързо действащи β-агонисти, отколкото обикновено.
Монтелукаст не трябва да бъде внезапен заместител на инхалаторни или пероралки кортикостероиди. Няма данни, които да показват, че дозата на пероралните кортикостероиди може да бъда намалена, когато се прилагат едновременно с монтелукаст.
В редки случаи, при пациенти на лечение с антиастматични средства, включително монтелукаст, може да настъпи системна еозинофилия, понякога с клинични прояви на васкулит, отговарящ на синдром на Churg-Strauss, състояние, което често се лекува със системна кортикостероидна терапия. Тези случаи обикновено, но не винаги, са свързани с намаляването на дозата или прекратяване на пероралната кортикостероидна терапия. Вероятността левкотриеновите рецепторни антагонисти да са свързани с внезапна поява на синдрома на Churg-Strauss не може да бъде изключена, нито установена. Лекарите трябва да бъдат бдителни по отношение появата на еозинофилия, васкулитен обрив, влошаване на белодробните симптоми, сърдечни усложнения и/или невропатия при техните пациенти. Пациентите, които развият подобни симптоми, трябва да се преоценят и да се преразгледа режима на лечението им.
Лечението с монтелукаст не променя необходимостта пациенти с аспирин-чувствителна язва да избягват приема на аспирин и други нестероидни противовъзпалителни лекарства.
Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Монтелукаст може да бъде прилаган с други видове лечение, използвано рутинно в профилактиката и хроничното лечение на астма. В клиничните изпитвания за лекарствени взаимодействия, препоръчваната клинична доза за монтелукаст няма клищ|чцо значими ефекти върху фармакокинетиката на следните лекарства: теофилин, преднизон, преднйзолон, перорални контрацептиви (етинил естрадиол/ норетиндрон 35/1), терфенадин, дигоксин, варфарин.
Площта под кривата на плазмената концентрация (AUC) за монтелукаст намалява приблизително с 40 % при пациенти с едновременно приложение на фенобарбитал. Тъй като монтелукаст се метаболизира от CYP 3A4, е необходимо повишено внимание, особено при деца, когато се прилага едновременно с индуктори на CYP 3A4, като фенитоин, фенобарбитал и рифампицин.
In vitro изпитвания показват, че монтелукаст е мощен инхибитор на CYP 2С8. Въпреки това, данните от клиничните изпитвания за лекарствени взаимодействия, включващи монтелукаст и розиглитазон (субстрат, представителен за лекарства, които се метаболизират основно от CYP 2С8) са показали, че монтелукаст не инхибира CYP 2С8 in vivo. Поради това, не се очаква монтелукаст да промени подчертано метаболизма на лекарствата, метаболизирани от този ензим (напр. паклитаксел, розиглитазон и репаглинид).
4.6 Бременност и кърмене
Употреба по време на бременност
Данните от ограничен брой случаи на експозиция по време на бременност не са показали причинна връзка между приложението на монтелукаст и появата на малформации (напр. дефекти на крайниците), за които има редки съобщения от световния пост-маркетингов опит. Проучванията при животни са показали репродуктивна токсичност само при много високи дози (вж.т.5.3).
Монтелукаст може да бъде използван по време на бременност, само в случай на крайна необходимост.
Употреба по време на кърмене
Не е известно дали монтелукаст се екскретира в човешкото мляко. Изпитванията при плъхове са показали, че се екскретира в млякото. Монтелукаст не бива да се употребява от кърмещи майки, тъй като липсва информация за безопасността при бебето.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Монтелукаст не повлиява способността за шофиране и работа с машини на пациента. Въпреки това, в много редки случаи има съобщения за сънливост.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Монтелукаст е оценен в клиничните проучвания както следва по-долу:
•10 mg филмирани таблетки при приблизително 4000 пациенти на възраст 15 и повече години.
• 10 mg филмирани таблетки при приблизително 400 пациенти с астма и сезонен алергичен ринит, на възраст 15 и повече години.
• 5 mg таблетки за дъвчене при приблизително 1255 педиатрични пациента на възраст между 6 и 14 години.
Използвана е следната терминология, за класифициране честотата на нежеланите реакции:
Много чести (£1/10), Чести (>1/100 до <1/10), Нечести (>1/1000 до <1/100), Редки (>1/10000 до <1/1000), Много редки (<1/10000), с неизвестна честота (от наличните данни незюже да бъде направена оценка). ;-' .
Следните лекарствено-свързани реакции са докладвани в клиничните изгв^вания често (^-Щ,00, <1/10) при пациенти лекувани с монтелукаст и с по-голяма честота, от1$л&ото при цациенти^е, лекувани с плацебо:

Системо-органни класове
Възрастни пациенти на 15 и повече години (две 12-седмични изпитвания; п=795)
Педиатрични пациенти От 6 до 14 години (едно 8-седмично изпитване; п=201) (две 56-седмични изпитвания; п= 120)

Нарушения на нервната система
главоболиеглавоболие

Стомашно-чревно нарушения
коремна болка
При продължително лечение в клиничните изпитвания с ограничен брой пациенти за период до 2 години при възрастни пациенти и за период до 6 месеца при педиатрични пациенти на възраст от 6 до 14 годишна възраст, профилът на безопасност не се променя.

По време на пост-маркетинговия опит са докладвани следните нежелани реакции:

Сърдечни нарушения
палпитации

Нарушения на кръвта и лимфната система
повишена склонност към кървене

Нарушения на нервната система
световъртеж, сънливост, парестезия/хипестезия, припадъци

Стомашно-чревни нарушения
диария, сухота в устата, диспепсия, гадене, повръщане Нарушения на кожата и подкожната тъкан ангиоедем, кръвонасядане, уртикария, пруритус, обрив, еритема нодозум

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
артралгия, миалгия, включително мускулни спазми

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
астения/умора, физическо неразположение, едем

Нарушения на имунната система
реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия, чернодробно еозофилна инфилтрация

Хепато-билиарни нарушения
Повишени нива на серумните трансаминази (ALT, AST), холестатичен хепатит

Психични нарушения
Нарушения на съня, включително кошмари, халюцинации, безсъние, раздразнителност, безпокойство, възбуда, включително агресивно поведение, тремор, депресия, мисли и опити за самоубийство в много редки случаи.

Докладвани са много редки случаи на синдром на Churg-Strauss (CSS) ррй па^ен^* астма, лекувани с монтелукаст (вж. т.4.4).  
4.9 Предозиране
Симптоми
От пост-маркетинговия опит и клиничните изпитвания има съобщения за остри случаи на предозиране с монтелукаст. Те включват съобщения за предозиране при възрастни и деца с дози от 1000 и по-високи (приблизително 61 mg/kg при дете на 42 месеца). Наблюдаваните клинични картини и лабораторни резултати са в съответствие е профила на безопасност при възрастни и педиатрични пациенти.
В по-голяма част от съобщенията за предозиране не е имало нежелани събития. Най-често наблюдаваните нежелани събития са в съответствие с профила на безопасност на монтелукаст и включват коремна болка, сънливост, жажда, главоболие, повръщане и психомоторна хиперактивност.

Лечение
Няма налична специфична информация относно лечение на предозиране с монтелукаст. При изпитвания за хронична астма, монтелукаст е прилаган на пациенти в дози до 200 т^дневно в продължение на 22 седмици и в краткосрочни изпитвания, до 900 пн*/дневно на пациенти за приблизително седмица, без клинично значими нежелани реакции.
Не е известно дали монтелукаст се диализира чрез перитонеална- или хемодиализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: левкотриенови рецепторни антагонисти
АТС код: R03DC03

Цистенил левкотриените (LTC4, LTD4, LTE4) са мощни възпалителни еикозаноиди, които се освобождават от различни клетки, включително мастоцити и еозинофили. Тези важни про-астматични медиатори се свързват с цистенил левкотриенови (CysLT) рецептори. CysLT тип 1 (CysLT1) рецепторът е разположен в дихателните пътища при човека (включително гладката мускулатура на дихателните пътища и макрофагите) и върху други про-инфламаторни клетки (включително еозинофили и някои типове миело идни стволови клетки).
Цистенил левкотриените (CysLT) са свързани с патофизиологията на астмата и алергичния ринит. При астма, медиираните от левкотриените ефекти включват бронхоспазъм, лигавична секреция, васкуларен пермеабилитет и струпване на еозинодили.
При алергичен ринит, CysLT се освобождават от назалната лигавица след контакт с алергена по време както на ранно-фазовите, така и на късно-фазовите реакции и са свързани със симптомите на алергичния ринит. Интраназална провокация с CysLT показва повишаване на интраназолното съпротивление и симптоми на назална обструкция.
Монтелукаст е активно вещество, приложено перорално, което се свързва с висок афинитет и селективност към CysLT1 рецептора. В клиничните изпитвания монтелукаст инхибира бронхоконстрикцията благодарение на инхлаторния 1ЛП4 в дози до 5 mg. Бронходилатиция се наблюдава в рамките на 2 часа след перорално приложение. Бронходилатиращият ефект, предизвикан от β-агонист, е адитивен спрямо този, предизвикан от монтелукаст. Лечението с монтелукаст инхибира както ранната, така и късната фаза на бронхострикцията благодарение антигенното активиране. В сравнение с плацебо, монтелукаст намалява броя на еозинофилите в периферната кръв при възрастни и педиатрични пациенти. В отделно изпитване, лечението с монтелукаст води до значимо намаляване на еозинофилите в дихателните пътища (отделени в храчка) и в периферната кръв, докато подобрява клиничния контрол на астмата.

В изпитвания при възрастни, Монтелукаст Генерикон 10 тя, приложен веднъ^'дневно^ Сравнен с плацебо, показва значително подобрение в сутрешния форсиран експ^Граторен обем за 1 минута (ФЕО1) (10,4 % спрямо 2,7 % промяна от изходните стой^фи); АМ,върховия експираторен дебит (РЕРЯ) (24,5 l/min спрямо 3,3 l/min промяна от изходните стойности) Н

значимо намаление в общата употреба на β-агонисти (-,1 % спрямо 4,6 % промяна от изходните стойности).
Подобрението в съобщаваните от пациентите астматични симптоми през деня и нощта, е било значително по-голямо, отколкото при плацебо.
Изпитванията при възрастни са доказали способността на монтелукаст да допълва клиничния ефект на инхалаторния кортикостероид (% промяна от изходните стойности за инхалаторен беклометазон плюс монтелукаст спрямо беклометазон по отношение на ФЕО1 5,43 % спрямо 1,04 %; употреба на β-агонист: -8,70 % спрямо 2,64 % ). Сравнен с инхалаторен беклометазон (200 микрограма два пъти дневно с небулизатор), монтелукаст е демонстрирал по-бърз начален отговор, въпреки че за 12-седмично изпитване беклометазон е осигурил по-добър среден терапевтичен ефект (% промяна на изходните показатели съответно за ФЕО1 7,49 % спрямо 13,3 %; употреба на Р-агонист: -28,28 % спрямо -43,89 %). Все пак, сравнени с беклометазон, висок процент пациенти, лекувани с монтелукаст са достигнали подобни клинични отговори (напр. 50% от пациентите, лекувани с беклометазон постигат подобрение във ФЕО1 от приблизително 11 % или повече над изходните стойности, докато приблизително 42 % от пациентите, лекувани с монтелукаст достигат същия отговор).
Проведено е клинично изпитване за оценка на монтелукаст при симптоматично лечение на сезонен алергичен ринит при възрастни пациенти на 15 и повече години с астма и придружаващ сезонен алергичен ринит. В проучването, таблетки монтелукаст от 10 mg прилагани веднъж дневно, демонстрират статистическо значимо подобрение в скора на дневните ринитни симптоми (ринитни симптоми на ден) в сравнение с плацебо. Скорът на ринитните симптоми за денонощие са средното от скора от дневните назални симптоми (назална конгестия, ринорея, назален сърбеж и кихане) и скора на нощните симптоми (назална конгестия при събуждане, трудно заспиване и събуждане през нощта). Общата оценка на алергичния ринит, дадена от пациенти и лекари в сравнение с плацебо, е била значително подобрена. Оценката на ефикасността при астма не е била основна цел на това изпитване.
В 8-седмично изпитване при педиатрични пациенти на възраст между 6 и 14 години, монтелукаст 5 mg веднъж дневно, в сравнение с плацебо, значително е подобрил респираторната функция (ФЕО1 8,71 % спрямо 4,16 % промяна от изходните стойности; върхов експираторен дебит 27,9 l/min спрямо 17,8 l/min промяна от изходните стойности) и намаление употребата на β-агонист при необходимост (-11,7 % спрямо +8,2 % промяна от изходните стойности).
Значимо намаление на предизвикана от физически усилия бронхоконстрикция е била демонстрирана по време на 12-седмично изпитване при възрастни (максимално понижение във ФЕО1 22,33 % за монтелукаст спрямо 32,40 % за плацебо; време за възстановяване до 5 % от изходния ФЕО1 44,22 минути спрямо 60,64 минути). Ефектът е останал постоянен през целия 12-седмичен период на изпитването. Редуцирането на предизвикания от физическо усилия бронхоспазъм също е било демонстрирано в краткосрочно изпитване при педиатрични пациенти между 6 и 14 години (максимално понижение на ФЕО1 18,27 % спрямо ,11 %; време за възстановяване до 5 % от изходния ФЕО1 17,76 минути спрямо 27,98 минути).
Ефектът и при двете изпитвания е доказан в края на еднодневния дозов интервал.
При пациенти с аспирин-чувствителна язва, приемащи едновременно инхалаторни и/или перорални кортикостероиди, лечението с монтелукаст, в сравнение с плацебо е довело до значимо подобрение в контрола на астмата (ФЕО1 8,55 % спрямо -1,74 % промяна от изходните стойности и намаление в общата употреба на β-агонисти -27,78 % спрямо^,09 % промяна от изходния показател). 
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
След перорално приложение монтелукаст се абсорбира бързо и почти напълно. За филмирани таблетки от 10 mg средната пикова плазмена концентрация (Cmax) се достига 3 часа (Tmax) след приложение на гладно при възрастни. Средната бионаличност след перорално приложение е 64 %. Пероралната бионаличност и Cmax не се повлияват от стандартното хранене. Безопасността и ефективността са били доказани в клинични изпитвания, при които 10 mg са прилагани независимо от времето на хранене.
За таблетките за дъвчене от 5 mg С,^ се достига за два часа след прилагането на гладно при възрастни. Средната бионаличност след перорално приложение е 73 % и намалява до 63 % от стандартната храна.

Разпределение
Монтелукаст се свързва повече от 99 % с плазмените протеини. Обемът на разпределение на монтелукаст в steady-state достига 8-11 литра. Проведените при плъхове изпитвания с радиоактивен монтелукаст са показали минимално преминаване през кръвно-мозъчната бариера. Освен това, концентрацията на радиомаркирания материал на 24 час след приложение на дозата са минимални и във всички други тъкани.

Биотрансформация
Монтелукаст се метаболизира в голяма степен. В изпитвания с терапевтични дози, плазмените концентрации на метаболитите на монтелукаст в steady-state не могат да бъдат измерени при възрастни и деца.

In vitro изпитвания с човешки чернодробни микрозоми са показали, че в метаболизма на монтелукаст са включени цитохроми Р450 3A4, 2А6 и 2С9. Въз основа на по-нататъшни in vitro резултати в човешки чернодробни микрозоми е било установено, че терапевтичната плазмена концентрация на монтелукаст не инхибира цитохроми Р450 3A4, 2С9, 1А2, 2А6, 2С19 или 2D6. Приносът на метаболитите за терапевтичния ефект на монтелукаст е минимален.

Елиминиране
При здрави възрастни пациенти плазмения клирънс на монтелукаст е средно 45 ml/min. След пер орал на доза на радиомаркиран монтелукаст, 86 % от радиоактивността се открива в изпражненията на 5-тия ден и < 0,2 % в урината. Това, заедно с определената перорална бионаличност показва, че монтелукаст и метаболитите му се екскретират основно през жлъчката.

Специфични групи пациенти
Не се налага корекция на дозата при пациенти в напреднала възраст или с лека до умерено тежка чернодробна недостатъчност. Не са провеждани изпитвания при пациенти с бъбречна недостатъчност. Тъй като монтелукаст и метаболитите му се елиминират чрез жлъчна екскреция, не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречни увреждания. Няма данни за фармакокинетиката на монтелукаст при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (Child-Pugh степен >9).
При много високи дози монтелукаст (20 до 60 пъти над препоръчителната доза за възрастни), се наблюдава понижение на плазмената концентрация на теофилин. Този ефект не се наблюдава при препоръчителната доза от 10 mg веднъж дневно.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При изпитвания върху не-клиничната фертилност и ембрионалното развитие са наблюдавани ефекти (леко понижение на фертилитета при женски плъхове и висока честота на незавършена осификация при зайци), но само при прилагане на дози, които значително превишават максималната доза за хора и поради това са с ниска клинична значимост. Монтелукаст преминава през плацентната бариера и се отделя в млякото при животни.,

Данните от други неклинични изпитвания не дават друга допълнителна информация къмта^и, описана в останалите раздели на настоящата КХП.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Сърцевина на таблетката
Целулоза
Лактоза монохидрат
Кроскармелоза натрий
Хидроксипропилцелулоза, частично заместена (Е 463)
Магнезиев стеарат

Филмово покритие:
Хипромелоза (Е464)
Хидроксипропилцелулоза (Е463)
Титанов диоксид (Е 171)
Железен оксид, жълт (Е 172)
Железен оксид, червен (El 72)
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
63 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Алиминиево-алиминиеви блистери
Блистери, съдържащи 7,10,20, 28, 30, 50,90,98 или 100 филмирани таблетки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с месните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Genericon Pharma Gesellschaft m.b.H. Hafherstrasse 211, A-8054 Graz Австрия
8. HOMEP(A) HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Април 2009 г.