КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Minirin Melt 60, 120, 240 mgr - oral lyophilisate/
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
МИНИРИН Мелт 60 микрограма / MINIRIN® Melt 60 micrograms
МИНИРИН Мелт 120 микрограма / MrNlRIN® Melt 120 micrograms
МИНИРИН Мелт 240 микрограма / MINIRIN® Melt 240 micrograms перорален лиофилизат / oral lyophilisate
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
МИНИРИН Мелт 60 микрограма:
Всяка таблетка съдържа 60 микрограма дезмопресин (свободна основа), като дезмопресин ацетат.
МИНИРИН Мелт 120 микрограма:
Всяка таблетка съдържа 120 микрограма дезмопресин (свободна основа), като дезмопресин ацетат.
МИНИРИН Мелт 240 микрограма:
Всяка таблетка съдържа 240 микрограма дезмопресин (свободна основа) , като дезмопресин ацетат.
За пълния списък на помощните вещества виж т. 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Minirin Melt 60, 120, 240 mgr - oral lyophilisate/
Перорален лиофилизат МИНИРИН Мелт 60 микрограма:
Бяла, кръгла таблетка лиофилизат за перорално приложение с отбелязана от едната страна фигура с форма на капка.
МИНИРИН Мелт 120 микрограма:
Бяла, кръгла таблетка лиофилизат за перорално приложение с отбелязани от едната страна фигури с форма на две капки.
МИНИРИН
Мелт 240 микрограма:
Бяла, кръгла таблетка лиофилизат за перорално приложение с отбелязани от едната страна фигури с форма на три капки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
МИНИРИН Мелт е предназначен за лечение на безвкусен диабет от централен произход и първично нощно напикаване при пациенти над 5 годишна възраст с нормална способност за концентриране на урината.
МИНИРИН Мелт е предназначен за симптоматично лечение на никтурия при възрастни, свързана с нощна полиурия, т.е. продукция на урина през нощта, надвишаваща капацитета на пикочния мехур.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Безвкусен диабет от централен произход:
При безвкусен диабет дозировката е индивидуална като общата дневна сублингвална доза обикновено варира от 120 микрограма до 720 микрограма. Подходящата начална доза за възрастни и деца е 60 микрограма три пъти дневно, приложена сублингвално. Този дозов режим трябва да бъде приспособен, съобразно отговора на пациента. За повечето пациенти поддържащата доза е от 60 микрограма до 120 микрограма три пъти дневно, сублингвално.
При появата на признаци на задържане на вода/хипонатриемия лечението трябва да се прекрати и дозата трябва да се коригира.
Първично нощно напикаване:
Препоръчителната начална доза е 120 микрограма преди лягане, приложена сублингвално. Ако тази доза не е достатъчно ефективна, тя може да се повиши до 240 микрограма сублингвално. Налага се ограничаване на течностите.
При появата на признаци или симптоми на задръжка на вода и/или хипонатриемия (главоболие, гадене/повръщане, увеличение на телесното тегло и при тежки случаи гърчове) лечението трябва да се прекрати, докато пациентът се възстанови напълно. При подновяване на лечението е необходимо стриктно ограничаване на течностите (виж 4.4.).
МИНИРИН Мелт е предназначен за курс на лечение до 3 месеца. Оценка на необходимостта от продължаване на лечението трябва да се направи поне след една седмица без лечение с МИНИРИН Мелт.
Никтурия:
Препоръчителната начална доза е 60 микрограма преди лягане, приложена сублингвално. Ако тази доза не е достатъчно ефективна след една седмица тя може да бъде повишена до 120 микрограма сублингвално, а след още една седмица да се увеличи до 240 микрограма сублингвално. Налага се ограничаване на течностите.
При пациенти с никтурия трябва да се диагностицира нощната полиурия поне 2 дни преди започване на лечението чрез диаграмата честота/обем. Нощната продукцията на урина, надвишаваща функционалния капацитет на пикочния мехур или надвишаваща с 1/3 денонощната продукция на урина, се приема като нощна полиурия.
Приемът на храна може да намали силата и продължителността на антидиуретичния ефект при ниски дози дезмопресин (виж 4.5.).
Не се препоръчва започване на лечение при по-възрастни пациенти. Ако лекарят реши да започне лечение с дезмопресин при тях е необходимо мониториране на нивото на серумният натрий преди започване на лечението. Мониториране е необходимо и 3 дни. след началото на лечението, при повишение на дозировката, както и по време на лечението, ако лекуващият лекар прецени за необходимо.
При появата на признаци или симптоми на задръжка на вода и/или хипонатриемия (главоболие, гадене/повръщане, увеличение на телесното тегло и при по-тежки случаи гърчове) лечението трябва да се прекрати, докато пациентът се възстанови напълно. Когато се поднови лечението, необходимо е стриктно ограничаване на течностите (виж 4.4.).
Ако не се постигне адекватен клиничен ефект в продължение на 4 седмици след титриране на подходящата доза, медикаментът трябва да се спре.
4.3. Противопоказания/Minirin Melt 60, 120, 240 mgr - oral lyophilisate/
МИНИРИН Мелт е противопоказан в случаи на:
• Хабитуална или психогенна полидипсия (водеща до продукция на урина, надвишаваща 40 ml/kg/24 h);
• Доказана или подозирана сърдечна недостатъчност и други състояния, изискващи лечение с диуретици;
• Умерена и тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 50 ml/min);
• Доказана хипонатриемия;
• Синдром на неадекватна секреция на АДХ;
• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества на МИНИРИН Мелт.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Специални предупреждения:
При лечение на първичното нощно напикаване и никтурия трябва да се ограничи до минимум приема на течности в периода 1 час преди до 8 часа след прилагането на медикамента. Лечение без едновременно намаление на приема на течности може да доведе до задръжка на вода и/или хипонатриемия, придружено с или без предупредителни признаци и симптоми (главоболие, гадене/повръщане, увеличение на телесното тегло и при по-тежки случаи гърчове).
Предпазни мерки:
Преди започване на лечението трябва да се прецени наличието на тежка дисфункция на пикочния мехур и затруднено уриниране.
При по-възрастните пациенти и пациентите с ниски серумни нива на натрий може да има повишен риск от хипонатриемия.
Лечението с дезмопресин трябва да се прекрати по време на остри съпътстващи заболявания, които се характеризират с дисбаланс на течности и/или електролити (като напр. системни инфекции, гастроентерит, повишена телесна температура).
Предпазните мерки за избягване на хипонатриемията включват специално внимание за ограничаване на течностите и по-често мониториране на серумния натрий задължително при едновременно лечение с лекарства, за които е известно, че водят до синдром на неадекватна секреция на АДХ, напр. трициклични антидепресанти (Неселективни инхибитори на обратното захващане на моноамините ), Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, хлорпромазин, карбамазепин и Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Веществата, за които е известно, че водят до синдром на неадекватна секреция на АДХ, напр. трициклични антидепресанти, селективни инхибитори на обратното залавяне на серотонина, хлорпромазин и карбамазепин могат да предизвикат допълнителен антидиуретичен ефект, което води до повишен риск от задръжка на вода/хипонатриемия (виж 4.4).
НСПВС могат да предизвикат задръжка на вода/хипонатриемия (виж 4.4).
Едновременното лечение с лоперамид може да доведе до трикратно увеличение на плазмените концентрации на дезмопресин, което може да доведе до повишен риск от задръжка на вода/хипонатриемия. Макар, че не са изследвани, и други лекарства, забавящи чревния мотилитет, могат да имат същия ефект.
Малко вероятно е дезмопресин да взаимодейства с лекарства, повлияващи чернодробния метаболизъм, тъй като при in vitro проучвания с човешки микрозоми е установено, че дезмопресин не претърпява значим чернодробен метаболизъм. Обаче, не са провеждани официални in vivo проучвания за взаимодействие.
При прием на стандартизирана храна, съдържаща 27% мазнини, е наблюдавано значително намаляване на резорбцията (степента и скоростта) на МИНИРИН таблетки. Не бе наблюдаван значим ефект по отношение на фармакодинамиката (продукция на урина или осмолалитет).
Приемът на храна може да намали силата и продължителността на антидиуретичния ефект при ниски орални дози на МИНИРИН таблетки.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност:
Данните от ограничен брой бременности (п = 53) при жени с безвкусен диабет не показват нежелани ефекти от дезмопресин върху бременността или върху здравословното състояние на плода/новороденото. Досега няма налични други епидемиологични данни. Проучвания върху експериментални животни не показват преки или косвени вредни ефекти по отношение на бременността, развитието на ембриона/плода, раждането или постнаталното развитие.
При бременни жени медикаментът трябва да се предписва с повишено внимание.
Кърмене:
Резултатите от анализи на кърмата на майки-кърмачки, получили високи дози дезмопресин (300 pg интраназално), показват, че количествата дезмопресин приети от детето чрез кърмата, са значително по-малки, отколкото количествата, необходими за повлияване на диурезата.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма данни.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Minirin Melt 60, 120, 240 mgr - oral lyophilisate/
Лечение без едновременно намаление приема на течности може да доведе до задръжка на вода/хипонатриемия с или без съпровождащи предупредителни признаци и симптоми (главоболие, гадене/повръщане, намаление на серумния натрий, увеличение на телесното тегло и при по-тежки случаи гърчове).
Първично нощно напикаване и безвкусен диабет:
Чести (> 1/100)
Общи: главоболие
Стомашно-чревен тракт: коремни болки, гадене
Много редки (< 1/10,000)
Хипонатриемия
Постмаркетингови данни (МИНИРИН таблетки):
Съобщава се за много редки случаи на емоционални нарушения при деца.
Съобщава се за изолирани случаи на алергични кожни реакции и по-тежки общи алергични реакции.
Никтурия:
При клинични проучвания (МИНИРИН таблетки) около 35% от пациентите са имали нежелани лекарствени реакции по време на титриране на дозата. Най-честите нежелани лекарствени реакции по време на титриране на дозата са били: главоболие (15%), гадене (5%), болки в корема (4%), хипонатриемия (4%), световъртеж (3%) и сухота в устата (3%). При продължително лечение 24% от пациентите са имали нежелани лекарствени реакции. Най-честите нежелани лекарствени реакции при продължително лечение са били: главоболие (6%), световъртеж (3%), периферен оток (3%), често уриниране (2%), гадене (2%) и увеличение на телесното тегло (2%).
4.9. Предозиране
Предозирането на МИНИРИН Мелт води до удължаване продължителността на действие с повишен риск от задръжка на вода и хипонатриемия.
Лечение
Въпреки, че лечението на хипонатриемията трябва да бъде индивидуално, могат да се дадат следните общи препоръки: спиране на лечението с дезмопресин, ограничение на течностите и симптоматично лечение, ако е необходимо.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Вазопресин и аналози.
АТСкод:Н01В А02.
МИНИРИН Мелт съдържа дезмопресин - структурен аналог на естествения хормон на хипофизата аргинин вазопресин. Разликата се състои в дезаминирането на цистеина и заместването на L-аргинин с D-аргинин. Това води до значително по-голяма продължителност на действие и пълната липса на пресорен ефект при клинично използваните дози.
Клинични проучвания с МИНИРИН таблетки при лечението на никтурията показаха следното:
• намаление поне с 50% на средния брой на случаите с нощни уринирания бе постигнато при 39% от пациентите с дезмопресин в сравнение с 5% при плацебо (р < 0,0001).
• средният брой на случаите на уринирания на нощ намаляват с 44% при дезмопресин в сравнение с 15% при плацебо (р < 0,0001).
• средната продължителност на началния непрекъснат период на съня се увеличава с 64% при дезмопресин в сравнение с 20% при плацебо (р < 0,0001).
• средната продължителност на началния непрекъснат период на съня се увеличава с 2 часа при дезмопресин в сравнение с 31 мин при плацебо (р < 0,0001).
Ефект от лечението с индивидуална орална доза на МИНИРИН таблетки между 0,1 и 0,4 mg в продължение на 3 седмици в сравнение с плацебо (обобщени данни)
При 8% от пациентите се наложило прекъсване на лечението във фазата на титриране на дозата с дезмопресин, поради нежелани лекарствени реакции и при 2% в последващата фаза на двойно сляпо проучване (0,63% при дезмопресин и 1,45% при плацебо).
5.2. Фармакокинетични свойства
Средната системна бионаличност на дезмопресин, приложен сублингвално като МИНИРИН Мелт в дози от 200, 400 и 800 микрограма, е 0,25% с 95% интервал на достоверност от 0,21-0,31%. Cmax бе 14, 30 и 65 pg/ml след прилагане съответно на 200, 400 и 800 микрограма. tmax бе наблюдавано на 0,5-2-я час след прилагането на дозата. Геометричният среден краен полуживот е 2,8 (CV = 24%) часа.
Таблица за корелация между МИНИРИН таблетки и МИНИРИН Мелт:
| МИНИРИН таблетки | МИНИРИН таблетки | МИНИРИН Мелт | МИНИРИН Мелт |
| Дезмопресин ацетат | Дезмопресин свободна база | Дезмопресин свободна база | Дезмопресин ацетат |
| 0,1 mg | 89 микрограма | 60 микрограма | Приблизително 67 микрограма * |
| 0,2 mg | 178 микрограма | 120 микрограма | Приблизително 135 микрограма * |
| 0,4 mg | 356 микрограма | 240 микрограма | Приблизително 270 микрограма * |
*) изчислено за сравнителни цели
Обемът на разпределение на дезмопресин след венозно приложение е 33 L (0,41 L/kg). Дезмопресин не преминава кръвно-мозъчната бариера.
Бионаличността на дезмопресин варира от умерена до висока степен, както при отделния индивид, така и между индивидите. Едновременната употреба с храна намалява степента и скоростта на резорбция с 40%.
In vitro проучвания с човешки чернодробни микрозоми показват, че дезмопресин се метаболизира в незначително количество и затова не се очаква in vivo метаболизиране на дезмопресин в черния дроб.
След интравенозно инжектиране 45% от количеството дезмопресин се открива в урината в течение на 24 часа.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Няма други значими предклинични данни, които да са в допълнение към тези, включени вече в другите раздели на кратката характеристика на продукта.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Желатин
Манитол
Лимонена киселина (като анхидрид)
6.2. Несъвместимости
Не са посочени.
6.3. Срок на годност
36 месеца
6.4. Специални предпазни мерки за съхранение
Да се съхранява под 25°С.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.
6.5. Вид и съдържание на опаковката
Алуминиеви блистери, съдържащи 10 таблетки лиофилизат за перорално приложение, в опаковка от 10, 30 и 100 броя.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6. Указания за употреба и манипулиране
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Ferring GmbH,
Wittland 11, D-24109, Kiel,
Германия
