Meta-Iodobenzylquanidine For Diagnostic Use 9,25 - 18,5 MBq/ml sol. inj. vial x 1/Мета-йодбензилгуанидин
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Meta-Iodobenzylquanidine For Diagnostic Use 9,25 - 18,5 MBq/ml sol. inj. vial x 1/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
[131I] Meta-iodobenzylguanidine for diagnostic use
Мета-йодбензилгуанидин за диагностика
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСВЕН СЪСТАВ
Йобенгван (131I )
9.25-18.5 MBq/ml / 0-05-0.5 mg/ml
Резюме на физичните характеристики на радиоактивния изотоп в активната субстанция :131I физичен период на полуразпад 8.08 дни. Най-важните радиационни емисии са както следва:
| Енергетично ниво | Добив/%/ |
| β-247 keV | 1.8 |
| β-334 keV | 7.2 |
| β-606 keV | 89.7 |
| β-806 keV | 0.7 |
| β-364 keV | 82.0 |
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Meta-Iodobenzylquanidine For Diagnostic Use 9,25 - 18,5 MBq/ml sol. inj. vial x 1/
инжекционен разтвор
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Изчисление на терапевтичната доза Йобенгван [131I] на базата на предварителна трасерна доза. Чувствителността на дишостичната визуализация и следователно терапевтичната ефективност е различна за изброените патологични състояния. При феохромоцитомите и невробластомите чувствителността е приблизително 90% от пациентите, при карциноидите - при 70%, а при медуларния карцином на тиреоидеята-само при 35%.
4.2. Дозировка и начин на приложение
"Трасерна" доза за получаване на дозиметрична ифорамция / 20-40 MBq /. Препоръчва се определяне на разпределението преди прилагането на терапевтичтната доза за установяване нау ретционното време на радиофармацевтика в органите, туморната тъкан и нормалните структури.
Препоръчителните дози са идентични при деца и възрастни. Не се изисква специално схема на дозите при по-възрастни пациенти.
Дозата се прилага интравенозно, продължителността на инжектирането трябва да е 30-300 сек.
4.3. Протовопоказания/Meta-Iodobenzylquanidine For Diagnostic Use 9,25 - 18,5 MBq/ml sol. inj. vial x 1/
Бременността е абсолютно противопоказание .
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Когато се планира диагностично приложение при феохромоцитома трябва да се внимава за взаимодействие на натрупване на йобенгвана / 131I / с медикаменти за контрол на хипертонията / виж 4.5 /. Несъвместимите медикаменти трябва да се спрат поне 2 седмици преди да се планира диагностичното приложение. Ако е необходишмо, вместо тях може да се използва пропранолол.
Както при всички / 131I / съдържащи продукти, значителна част от абсорбираната радиационна доза е за сметка на щитовидната жлеза като резултат на концентрацията на йода в щитовидната тъкан. Следователно, блокирането на натрупването на / I / от щитовидната жлеза се препоръчва за намаление на радиационната доза.
Блокирането може да се проведе чрез използването на не-радиоактивен йод. Трабва да се приложи една дневна доза от приблизително 100 мг йод. Това трябва да започне 23-48 часа преди прилагането на йобенгвана / 311 / и трябва да продължи поне 5 дни след неговото приложение, когато установената активност на /131I / в тялото падне на приемливо итко ниво. Йодът може да се приложи, както като калиев йодид, карлиев йодат, така и като течен перорален йоден разтвор /Луголов разтвор/. Ако е необходима понататъшна информация, отнесете се към приложената литература за блокиращ агент.
При пациенти, при които диагностичната оценка показва дифузно обхващане на костния мозък от йобенгвана /131I /, може да се яви подтискане на костния мозък след прилагане на терапевтична доза.
Този радиофармацевтик може да се използва и прилага само от авторизирани лица.
Радиофармацевтиците трябва да се прилагат на пациентите по начин, който задоволява едновременно на изискванията за радиационната защита и изискванията за качество на радиофармацевтика.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Известни са следните медикаменти ,за които може да се очаква, че удължават или намаляват натрупването на йобенгвана в туморите на невралната тръба.
Съобщава се, че Нифедипин /Калциев антагонист/ удължава задържането на йобенгвана.
Наблюдавано е намалено натрупване по време на терапевтичен режим, който включва:
- прилагането на антихипертензивни медикаменти като резерпин, лабеталол, калциеви антагонисти (дилтиазем, нифедипин, верапамил).
- Симпатомиметични атенти (които съществуват в капките за нос като фенилефрин, ефедрин или фенилпропаноламин).
- Кокаин.
- Трициклични антидепресанти и деривати, имипрамин и деривати, доксепин, амоксепин и локсапин.
Очаква се да се инхибира натрупването на йобенгвана от следните
лекарства, но понастоящем липсва доказателство за това:
- Антихипертензивни, действащи чрез адренергична невронова блокада (бетанидин, дебризоквин, бретилиум и гвинетидин)
-Антидепресанти като мапротилин и тразолон.
Тези лекарства трябва да се спрат преди лечението /обикновенно за четири биологични периода на полуразпад/.
4.6. Бременност и кърмене
Когато е необходимо да се прилагат радиоактивни продукти на жени в детеродна възраст, трябва винаги да се търси информация за евентуална бременност. Всяка жена, при която закъснява менструацията, трябва да се счита за бременна до доказване на противното. Когато има несигурност, лъчевото натоварване трябва да бъде минимално в съответствие с получаването на желаната клинична информация. В тези случаи трябва да се имат предвид алтернативни техники, които не използват йонизираща радиация.
Преди прилагането на радиоактивната субстанция на жена, която кърми,
майката прекъсне кърменето.
трябва да се прецени дали изследването може разумно да се отложи докато майката прекъсне кърменето.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини.
Прилагането на диагностични дози няма ефект върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Meta-Iodobenzylquanidine For Diagnostic Use 9,25 - 18,5 MBq/ml sol. inj. vial x 1/
За всеки пациент, излагането на йонизираща радиация трябва да се преценява на базата на вероятната клинична полза. Прилаганата активност трябва да бъде такава, че резултиращата радиация да е колкото е възможно по-ниско достжимо, имайки предвид необходимостта за получаване на желания диагностичен и терапевтичен резултат.
Излагането на йонизираща радиация е свързано с поява на рак и възможност за развитие на наследствени дефекти. За диагностичните нуклеарномедицински изследвания, данните сочат, че тези нежелани ефекти ще се появят в малка честота, поради индуцираните малки радиационни дози. Не се очакват значими нежелани ефекти, когато се прилага Йобенгван /131I / за диагностична употреба.
4.9. Предозиране
Ефектът от предозиране на йобенгван се дължи на освобождаване на адреналина. Този ефект е кратък и изисква поддържащи мерки, целящи намаляване на кръвното налягане. Необходимо е бързо инжектиране на бързодействащ алфа-адренергичен блокиращ агент / фентоламид /, последвано от бета-блокер / пропранолол /. Много важно е поддържането на възможно най-усилен уринен ток, поради бъбречната елиминация, за намаляване на влиянието на радиацията.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
Йобенгвана / 131I / е радиойодиран аралкилгванидин. Неговата структура съдържа гванидиновата група от гванетидин, свързан към бензилова група, в който йодът е въведен. Подобно на гванетидина, аралкилгванидините са адренергични нервоблокиращи агенти. Като резултат от функционалната еднотипност между адренергичните неврони и хроматофинните клетки на
надбъбречната медула, йобенгвана може да локализира преференциално в медулата на надбъбрека. В добавка, той се натрупва и в миакарда.
5.1. Фармакодинамични свойства
АТС Code V09I Х02
От различните аралкилгванидини, мета-йодобензингванидина е предпочитаната субстанция поради ниското чернодробно натрупване и неговата най-добра in vivo стабилност, в резултат на което се получава най-ниско достижимо натрупване на свободния йодид в щитовидната жлеза. Транспортът на йобенгтвана през клетъчните мебрани в клетките, произхождащи от невралната тръба е активен процес, когато концентрацията на лекарството е ниска / както е при диагностичните дозировки /. Механизмът на натрупване може да се инхибира от инхибитори като кокаин или десметилимипрамин. Когато лекарството се прилага в по-висока концентрация 7 както е при терапевтичните дозировки /, процеса на пасивна дифузия става също важен. Клиничните приложения по отношение на дозиметрията, ако има такива, са неясни.
Впоследствие, съществува един активен механизъм, чрез който се пренася поне част от интрацелулария йобенгван в депозиращите гранули вътре в клетките.
5.2. Фармакокинетични свойства
В голяма степен, йобенгвана се екскретира непроменен чрез бъбреците. 70-90% от прилаганите дози се появяват в урината в следващите 4 дни. Следните метаболитни разпадни продукти се появяват в урината :131I - йодид, 131I - метайодохипурова киселина, 131I- хидрокси-йодобензилгванидин и 131I-метайодобензоева киселина. Тези субстанции са отговорни за приблизително 5-15% от прилаганата доза.
Моделът на разпределение на йобенгвана включва бързо първоначално натрупване в черния дроб / 33% от приложената доза / и много по-малко в белия дроб / 3% /, миокарда / 0.8% /, слезката / 0.6%/ и слюнчените жлези / 0.4% /. Натрупването в нормалните надбъбреци / надбъбречната медула / е толкова ниско, че не може да се визуализира с йобенгвана / 131I /. Хиперплазиралите надбъбреци показват високо натрупване.
5.3. Предклинични данни за безопасност
При кучета леталната доза е 20mg/kg. По-ниските дози / 14 mg/kg / причиняват временни клинични симптоми като резултат от токсични ефекти. Многократни венозни приложения при плъхове от 20-40 mg/kg причиняват симптоми на сериозна клинична токсичност. Многократни венозни приложения от 5 до 20mg/kg предизвикват ефекти, включващи респираторен дистрес, но дълготрайните ефекти са само леко повишение на теглото на черния дроб и сърцето. Многократни приложения при кучета от 2.5 до 10mg/kg предизвикват клинични ефекти, включващи повишено кръвно налягане и абнормалитети в сърдечната честота и сърдечната проводимост, но всички симптоми са временни.
Границата на сигурност между прилаганите количества йобенгван / предимно при терапевтичните дози / и нивото, при което могат да се явят нежелани вторични ефекти не е много щирока, така че пациентите трябва да се държат под наблюдение по време и поне няколко часа след инфузията или инжектирането на медикамента.
Не са наблюдавани мутагенни ефекти в използваните тест системи. Не са публикувани проучвания за канценогенния потенциал на йобенгвана.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Sodium chloride
Water for injection
Benzyl alcohol
6.2. Несъвместимости
Няма известни несъвместимости.
6.3. Срок на годност
Срокът на годност на продукта е до 3 дни от референтната дата
6.4. Специални условия на съхранение
Продуктът трябва да се съхранява при температура под 25°С на тъмно. Да не се замразява.
6.5. Данни за опаковката
Стъклен флакон от неутрално стъкло, 1 хидролитичен клас с PTFE покрита бутил каучукова запушалка и алуминиева капачка. Всеки флакон е поставен в оловна обвивка и запечатан в метална кутия.
6.6. Специфични предпазни мерки при изхвърляне на използван лекарствен продукт или отпадъчни материали от него
Прилагането на радиофармацевтиците създава опасност за други хора от външно облъчване или контаминация от пръски урина, повръщане и т.н. Трябва да се спазват мерките за защита от радиация в съответствие с националните норми.
Инструции за качествен контрол
Радиохимичната чистота на йобенгвана / 131I / може да се определи с висококачествена течна хроматография върху колона от силикагел / 5 рм /, 0.25m х 4mm, елюирана изократно с разтвор от амониев нитрат / 8% /: разреден амонякгметанол /1:2:27 /. Регистрацията на пика е чрез използване на подходящ детектор за радиактивност и чрез ултравиолетова спектрофотометрия при 254nm. Пиковете се идентифицират чрез отнасяне към стандартни разтвори от натриев йодид (1 mg/ml) и йобенгван сулфат (0.2 mg/ml).
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
GE Healthcare Buchler GmbH & Co. KG Gieselweg 1.D-38110 Braunschweigra Germany
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Май 2006
11. ДОЗИМЕТРИЯ
Данните са от публикация №53 на Международната Комисия по Радиационна Защита / Том 18 № 1-4р 1987 г. /:"Радиационна доза на пациента от радиофармацевтиците". Радиационната доза към специфични органи, които може да не са прицелни органи на терапията, може да се влияе значимо от патофизиологичните промени, причинени от процеса на заболяването. Това трябва да се има предвид, когато се използва следващата информация. С изключение на "матка", списъкът включва само тези органи, които се използват при калкулацията на ефективната еквивалентна доза / целотелесна /. Това са седемте стандартни органа и допълнителни пет с най-висока абсорбирана доза /означени със * /.
Гореспоменатите данни са валидни при нормална фармакокинетика. Но специално, когато бъбречната функция е увредена, в резултат на заболяване или предхождаща терапия, ефективната еквивалентна доза и радиационната доза получавана от органите / специално костите, червения костен мозък и белите дробове /, може да се увеличи значимо.
12. ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА РАДИОФАРМАЦЕВТИЧНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ
Прилагането на радиофармацевтиците създава опасност за други хора от външно облъчване или контаминация от пръски урина, повръщане и т.н. Трябва да се спазват мерките за защита от радиация в съответствие с националните норми.
