КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
mefoxin®
(Мефоксин)
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки флакон MEFOXIN 1g съдържа 1g cefoxitin под формата на натриева сол.
Всеки флакон MEFOXIN 2g съдържа 2g cefoxitin под формата на натриева сол.
За помощните вещества виж 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Прах за инжекционен разтвор
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Показания
ЛЕЧЕНИЕ
MEFOXIN е показан за лечение на следните инфекции, причинени от чувствителни микроорганизми:
■ перитонит и други интраабдоминални и интрапелвични инфекции
■ гинекологични инфекции
■ септицемия
■ ендокардит
■ инфекции на пикочните пътища, включително неусложнена гонорея
■ респираторни инфекции
■ костни и ставни инфекции
■ инфекции на кожата и меките тъкани
' Запазена марка на MERCK S CO., INC., Whitehouse Station, N.J., U.S.A.
ПРОФИЛАКТИКА
• MEFOXIN е показан за предотвратяването на някои постоперативни инфекции при пациенти, подложени на хирургически интервенции или процедури, които се класифицират като контаминиращи, или където появата на постоперативни инфекции може да има особено тежки последици.
4.2. Дозировка и начин на употреба
MEFOXIN може да се прилага интравенозно и интрамускулно (виж препоръките за всеки отделен начин на приложение по-долу).
Дозата и начинът на приложение се определят от тежестта на инфекцията, чувствителността на приченителя и състоянието на пациента.
Терапията може да започне, докато се изчакват резултатите от теста за чувствителност.
ЛЕЧЕБНА ДОЗИРОВКА
ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТИ
Обикновено дозировката при възрастни е 1 до 2 д МЕТОХ! N на всеки 8 часа (виж таблицата)._
_ОБИЧАЙНА ДОЗИРОВКА ЗА ВЪЗРАСТНИ_
ТИП НА ИНФЕКЦИЯТА ДОЗА ЧЕСТОТА ОБЩА ДНЕВНА _ДОЗА
Неусложнена 1д Всеки 8 часа Зд
(понякога всеки 6 (4д) часа)
Средно тежка или тежка 2д Всеки 8 часа 6д
(понякога всеки 6 (8д) часа)
Инфекции, обикновено Зд Всеки 6 часа 12д изискващи антибиотици
в по-високи дози_(2д) (Всеки 4 часа)_
При възрастни с бъбречна недостатъчност, може да се даде една начална доза от 1-2 д, след което могат да се използват препоръките за поддържаща дозировка.
При пациенти на хемодиализа натоварващата доза от 1-2 д трябва дагсе^ава^ след всяка хемодиализа, а поддържащата доза трябва да се опре^ел^както^; показано в следващата таблица:
ПОДДЪРЖАЩА ДОЗА ПРИ ВЪЗРАСТНИ С НАМАЛЕНА БЪБРЕЧНА ФУНКЦИЯ
Бъбречна функция Креатининов Доза Честота
кпирънс
_(ml/min)_
Леко увреждане50-301-2 gВсеки 8-12 часа
Умерено увреждане29-101-2 gВсеки 12-24 часа
Тежко увреждане9-50,5-1 gВсеки 12-24 часа
Практически липсва функция<50,5-1 gВсеки 24-48 часа
КРЕАТИНИНОВ КЛИРЪНС
Когато само серумното ниво на креатинина е известно, следната формула (базирана на възраст, пол и телесно тегло на пациента) може да се използва за превръщане на тази стойност в креатининов клиранс.
МЪЖЕ: тел.тегло(кд) X (140-възпаст)
72 X серумен креатинин (mg/100т!_)
ЖЕНИ: 0.85 X горната стойност
НЕУСЛОЖНЕНИ ИНФЕКЦИИ НА ПИКОЧНИТЕ ПЪТИЩА
При неусложнени инфекции на пикочните пътища, причинени от чувствителни микроорганизми, MEFOXIN в доза 1 g мускулно два пъти дневно е показал добра ефективност.
НЕУСЛОЖНЕНА ГОНОРЕЯ
При лечението с еднократна доза MEFOXIN при неусложнена гонорея, включително и гонорея, причинена от пеницилиназо-продуциращи щамове, препоръчваната доза е 2g MEFOXIN интрамускулно, заедно с 1 g probenecid през устата (по същото време или до един час по- рано).
НОВОРОДЕНИ**
(ВКЛЮЧИТЕЛНО НЕДОНОСЕНИ), КЪРМАЧЕТА И ДЕЦА
СХЕМА ЗА ДОЗИРАНЕ ПРИ ДЕЦА__
Възрастова група
Доза
Честота
НЕДОНОСЕНИ* с телесно тегло над 1500 g
НОВОРОДЕНИ* 0-1 седмица
20-40 mg/kg Всеки 12 часа 20-40 mg/kg Всеки 12 часа
Виж 4.4. Специални противопоказания и специални предупреждения прй^отр^бЗ^^бтреба^ прЦ новородени Hxi г^^гЛ'/^^'1'' /'j
Клиничните данни са недостатъчни, за да се препоръча интрамускулната упшшбС Ф$ Йеуа^гйд^З юсечна възраст.
1 -4 седмици
КЪРМАЧЕТА*
20-40 mg/kg 20-40 mg/kg
Всеки 6 часа или всеки 8 часа
Всеки 8 часа
ДЕЦА
20-40 mg/kg
Всеки 6 часа или всеки 8 часа
При тежки инфекции общата дневна доза може да се повиши до 200 mg/kg, но не трябва да превишава 12 д дневно.
MEFOXIN не се препоръчва за терапия на менингит. Ако се подозира менингит, трябва да се използва подходящ антибиотик.
При деца с бъбречна недостатъчност, честотата на дозировката трябва да се намали, както е посочено за възрастните.
ПРОФИЛАКТИЧНА ДОЗИРОВКА
За профилактика в хирургията се препоръчват следните дози: ОБЩА
ХИРУРГИЯ
ВЪЗРАСТНИ
Препоръчва се въвеждане на 2 д интрамускулно или интравенозно 1/2 до 1 час преди началото на операцията, след което по 2 д на всеки 6 часа. Обикновено профилактичната терапия не продължава по- дълго от 24 часа.
НОВОРОДЕНИ, КЪРМАЧЕТА И ДЕЦА
В случаите с новородени и деца, препоръчваната дозировка е 30-40 mg/kg през интервали, дадени по-горе. При новородените обаче, 30-40 mg/kg могат да се назначат 1/2 до 1 час преди началото на операцията, а втората и третата доза могат да се приложат на всеки 8-12 часа.
Клиничните данни са недостатъчни за да се препоръчва използването на интрамускулната форма при деца под 3 месечна възраст.
АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ
При пациентките подложени на Цезарево сечение единична доза от 2 д трябва да се въведе веднага след клампиране на пъпната връв.
Допълнителна информация за дозировка при профилактика на иезаоово сечение
Първата доза от 2д се прилага интравенозно, непосредствено след клампиране на пъпната връв. Втората и третата доза от 2д се прилагат интравенозно на 4 и 8 час след първата доза. 'Следващите дози могат да бъдат прилагани на всеки 6 часа. Обикновено, профилактичното лечение не превишава 24 часа.
За профилактика при гинекологични оперативни интервенции единична доза от 2 д интрамускулно или интравенозно половин до един час преди операцията се оказва ефективна. ;,.. -.^
При продължителни или тежко контаминиращи процедури, допълнителни дози от по 2 g могат да се дадат на 6 часов интервал. Обикновено профилактичната терапия не продължава повече от 24 часа.
НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ПРИ НОВОРОДЕНИ
Разтвори, съдържащи консерванти, не трябва да се използват при новородени за инжектиране или за промивка на катетри, (виж 4.4 Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба)
ИНТРАВЕНОЗНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА MEFOXIN
При директно интравенозно приложение MEFOXIN може да се инжектира бавно интравенозно за период около 3 до 5 мин, или може да се приложи през системата, ако пациентът получава парентерално инфузионни разтвори.
Когато се налага преливане на големи обеми, може да се наложи интермитентна инфузия на MEFOXIN. Обаче, по време на инфузията на разтвора, съдържащ MEFOXIN, е препоръчително временно да се преустанови вливането на други разтвори от същата страна (чрез използването на подходяща мрежа за интравенозно вливане).
Разтворът на MEFOXIN може да бъде прилаган и чрез продължителна интравенозна инфузия (виж по-долу за съвместимост и стабилност).
MEFOXIN САМО ЗА ИНТРАМУСКУЛНА УПОТРЕБА
MEFOXIN се поставя чрез дълбоко инжектиране в голяма мускулна маса. Да се избягва инжектирането в кръвоносен съд.
(За приготвяне на разтворите за i.m. и i.v. приложение виж 6.6. Препоръки при употреба)
СЪВМЕСТИМОСТ И СТАБИЛНОСТ
Съвместимостта и стабилността на cefoxitin sodium в разтвор със следната серия от интравенозни инфузионни разтвори са установени и подредени по честотата на тяхната употреба.
0.9% разтвор на натриев хлорид в ампули
5% или 10% Глюкоза в ампули
5% Глюкоза и 0.9% разтвор на натриев хлорид в ампули
5% Глюкоза и 0.02% р-р на натриев бикарбонат в ампули
5% Глюкоза с 0.2% или 0.45% разтвор на натриев хлорид в
ампули
5% натриев бикарбонат в ампули М/6 разтвор на натриев лактат Инсулин във физиологичен разтвор Инсулин в 10% инвертна захар Хепарин, 100 единици/mi и 0.1 единици/ml
Манитол 2.5% и 5%
Манитол 10%
Установено е, че химически и визуално MEFOXIN е съвместим с аминогликозиди като amikacin, gentamycin, kanamycin и tobramycin, когато се смесва в 200 ml 0.9% разтвор на натриев хлорид или 5% воден разтвор на глюкоза.
4.3 Противопоказания
MEFOXIN е противопоказан при пациенти, които са свръхчувствителни към cefoxitin. При отсъствие на клиничен опит, MEFOXIN не трябва да се назначава на пациенти, които са показали свръхчувствителност към цефалоспорини.
4.4 Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба
Има някои клинични и лабораторни данни за частична кръстосана алергия между цефамицините и другите бета- лактамни антибиотици, пеницилини и цефалоспорини. Тежки реакции (включително анафилаксия) се съобщават при повечето бета- лактамни антибиотици.
Преди терапия с MEFOXIN внимателно се осведомете за предишни реакции на свръхчувствителност към бета- лактамни антибиотици. MEFOXIN трябва да се дава внимателно на пациенти, алергични към penicillin.
Всички пациенти, които са показали някаква форма на алергия, особено към лекарства, трябва да получават антибиотици внимателно. Ако се появи алергична реакция към MEFOXIN, препаратът трябва да бъде спрян.
При използване на разтвори, съдържащи lidocaine, за приготвяне на MEFOXIN за интрамускулно приложение, следва да се има предвид, че някои пациенти могат да бъдат свръхчувствителни към lidocaine (виж 6.6 Препоръки при употреба).
Псевдомембранозният колит се съобщава при почти всички антибиотици. Този колит може да варира от лек до животозастрашаващ по тежест. Антибиотиците трябва да се предписват с внимание при индивиди с анамнеза за гастроинтестинално заболяване, особено колит. Важно е да се има предвид псевдомембранозният колит при пациенти, които развиват диария във връзка с употреба на антибиотик. Въпреки че клиничните проучвания показват, че токсините, продуцирани от Clostridium difficile са основна причина за колита, свързан с употребата на антибиотици, трябва да се имат предвид и други причини.
Както при другите антибиотици, продължителната употреба на MEFOXIN може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми. От голяма важност е неколкокоатната оценка на състоянието на пациента. Ако настъпи суперинфекция по време на терапията, трябва да се взимат подходящи мерки.
Дневната доза трябва да се намали, когато MEFOXIN се предписва на пациенти с трайно намалена диуреза при бъбречна недостатъчност (виж 4.2. Дозировка и начин на употреба), защото може да се появи и да се задържи висока серумна концентрация на антибиотика при обикновените дози.
Повишена нефротоксичност е докладвана при едновременната употреба на сефалоспооини и аминогликозидни антибиотици.
Приложение при новородени
Разтвори, съдържащи консерванти, не трябва да се използват при новородени за инжектиране или за промивка на катетри.
Бензилов алкохол като консервант в бактериостатичната вода за инжекции и бактериостатичния натриев хлорид за инжектиране се свързват с поява на токсичност при новородени. Данните относно токсичността на други консерванти при тази възрастова група са недостатъчни.
Поради това всеки разтворител, използван с MEFOXIN за лечение на новородени, не трябва да съдържа консерванти.
ПОВЛИЯВАНЕ НА ЛАБОРАТОРНИТЕ ТЕСТОВЕ
Лъжливо позитивна реакция за глюкоза в урината може да се появи при използване на редукционни тестове, но не и при употребата на специфични глюкозо-оксидазни методи.
Използвайки техниката на Jaffe, може да се установи лъжливо високо ниво на креатинина в серума, ако серумната концентрация на MEFOXIN надхвърли 100 mcg/ml. Серумните проби на пациенти, лекувани с MEFOXIN, не трябва да се изследват за креатинин, ако са взети в първите два часа след приложение на препарата.
Високата концентрация на cefoxitin в урината може да повлияе определянето на 17-хидрокси-кортикостероидите чрез реакцията на Porter- Silber и предизвиква лъжливо умерено увеличение на техните нива.
4.5. Лекарствени и други взаимодействия
Клиничният опит показа, че MEFOXIN може да бъде назначаван на пациенти, които получават също така carbenicillin, kanamycin, gentamycin, amikacin или tobramycin (виж 4.2 Дозировка и начин на приложение, съвместимост и стабилност).
4.6. Бременност и кърмене
УПОТРЕБА ПРИ БРЕМЕННИ
Няма контролирани проучвания при бременни жени.
Употребата на препарата по време на бременност изисква очакваните положителни ефекти да бъдат съпоставени с евентуалните рискове.
УПОТРЕБА ПРИ КЪРМАЧКИ
MEFOXIN се екскретира в човешкото мляко. Ако употребата е показана, се изисква по-строг контрол и внимание.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Съществуват и някои нежелани реакции, свързани с използването на този продукт, които могат да окажат влияние на способността за шофиране или работа с машини (Вж.4.8 Нежелани лекарствени реакции).
4.8. Нежелани лекарствени реакции
MEFOXIN обикновено е добре поносим. Нежеланите реакции рядко налагат спиране на терапията и обикновено са леки и преходни. Най-чести са локалните реакции след венозно или мускулно приложение.
Локални реакции:
Тромбофлебит може да се получи при венозно приложение.
Болка, втвърдявания и болезненост се съобщават след мускулно приложение.
Алергични реакции:
Възможни са обрив (включително ексфолиативен дерматит и токсична епидермална некролиза), уртикария, пруритус, треска и са докладвани други алергични реакции, включващи анафилаксия, интерстициален нефрит и ангиоедем.
Сърдечносъдови прояви:
Хипотония.
Гастроинтестинални прояви:
Диария, включително псевдомембранозен колит могат да се проявят по време или след антибиотично лечение. Гадене и повръщане се съобщават рядко.
Хематологични прояви:
Може да се развият еозинофилия, левкопения, включително гранулоцитопения, неутропения, анемия (включително хемолитична анемия), тромбоцитопения и потискане на костния мозък. Някои пациенти, особено тези с азотемия, могат да развият положителен директен тест на Coombs по време на лечението с MEFOXIN.
Мускуло- скелетни прояви:
Влошаване на myasthenia gravis (единичен случай).
Промени в Чернодробната функция:
Съобщава се за преходно повишение на серумните нива на SGOT.SGPT, LDH, алкална фосфатаза и поява на иктер.
Промени в бъбречната функция:
Налюдавано е покачване на нивото на серумния креатинин и/или кръвната урея.Както при цефалоспорините, се съобщава рядко за остра бъбречна недостатъчност. Ролята на MEFOXIN за възможни промени на бъбречните функционални тестове е трудно да се определи, тъй като факторите, предразполагащи към преренална азотемия или влошаване на бъбречната функция обикновено са били вече на лице.
4.9. Предозиране
Няма специфична информация относно лечението при предозиране на MEFOXIN.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
MEFOXIN {cefoxitin sodium, MSD) е бета-лактамен антибиотик, получен чрез химична модификация на цефамицин С (естествена антибиотична субстанция, произвеждана от Streptomvces lactamdurans, неизвестен до сега пръчковиден бактерии). MEFOXIN е бактерициден, широкоспектърен, полусинтетичен антибиотик за парентерално приложение.
Този клас бета-лактамни антибиотици, цефамицини, се характеризира с наличие на 7-алфа-метокси-бета-лактам. Рез потентността към бактериалните бета-лактамази (пеницилази и цефалоспоринази) се дължи на метокси-групата. Страничните вериги, прикрепени чрез химична модификация към основното ядро на цефамицина, определят някои от специфичните му антибактериални действия, както и други негови свойства.
MEFOXIN е широкоспектърен бактерициден антибиотик, подходящ за лечението на инфекции, причинени от чувствителните щамове на Грам-положителните и Грам-отрицателните патогенни аеробни и анаеробни микроорганизми (виж МИКРОБИОЛОГИЯ). MEFOXIN е клинически ефективен не само при инфекции, причинени от чувствителни на MEFOXIN микроорганизми, но също и при инфекции, причинени от микроорганизми, резистентни към един или повече от следните антибактериални препарати: penicillin, ampicillin, carbenicillin, тетрациклини, erythromycin, chloramphenicol, цефалоспорини, kanamycin, gentamycin, tobramycin и sulfamethoxazole-trimethoprim.
Редица Грам-отрицателни патогенни микроорганизми са резистентни към пеницилини и цефалоспорини, поради действието на бета-лактамазите, произвеждани от тях. MEFOXIN е забележително стабилен към тези бактериални бета-лактамази, пеницилази и цефалоспоринази. Поради това клиничната ефективност на MEFOXIN обхваща много инфекции, причинени от патогенни микроорганизми, от които с най-голямо клинично значение са следните: Е. coli; Klebsiella; Proteus mirabilis; Proteus, индол- положителни (които включват организмите, наричани сега Morganella morganii и Proteus vulgaris); Serratia marcescens; Providencia (включително Providencia rettgeri); и анаеробния Bacteroides fragilis.
MEFOXIN е подходящ за лечение на смесени инфекции, причинени от чувствителни щамове аеробни и анаеробни бактерии. Повечето от тези инфекции са свързани със замърсяване с фекална флора, а също така с флора, произхождаща от вагината кожата и устната кухина.
При тези смесени инфекции Bacteroi'des fragffis е най-често срещаният анаеробен патоген и е обикновено резистентен към аминогликозиди, цефалоспорини и фактически към всички пеницилини. Bacteroides fragilis обаче обикновено е чувствителен към MEFOXIN.
MEFOXIN е подходящ за допълнителна терапия при хирургическо лечение на инфекции, включително абсцеси, инфекции в резултат на перфорации на кухи органи, кожни инфекции и инфекции на серозните повърхности, независимо дали са причинени от аероби, анаероби или са смесени.
Клиничният опит показа, че MEFOXIN може да бъде назначаван на пациенти, които получават също така carbenicillin, kanamycin, gentamycin, amikacin или tobramycin (виж 4.4 Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба и 4.2 Метод и начин на приложение).
МИКГОБИОЛОГИЯ
MEFOXIN има широк спектър на антибактериална активност срещу Грам-положителните и Грам-отрицателните бактерии, както аеробни, така и анаеробни. MEFOXIN подтиска синтеза на бактериалната стена и има бактерициден ефект. Оригиналната молекулна структурра на MEFOXIN му осигурява особено висока степен на резистентност към бета- лактамазите, което представлява основният механизъм на бактериалната резистентност към пеницилините и цефалоспорините. Голям процент от Грам-отрицателните щамове, които продуцират бета-лактамази и са резистенти към цефалоспорини и пеницилини, са чувствителни към MEFOXIN. Освен това, голям процент от пеницапазо-продуциращите пеницилин-резистентни Грам-положителни и Грам-отрицателни коки са чувствителни на MEFOXIN.
С оглед на клиничната сигурност и предсказуемост на резултата от действието на MEFOXIN, анализът на целия клиничен опит с този антибиотик показва много добра корелация между резултатите от тестовете за чувствителност на MEFOXIN и бактериалната му ефективност и клиничната активност при хора.
MEFOXIN е активен срещу следните микроорганизми in vitro:
АЕРОБНИ БАКТЕРИИ
Грам- положителни коки, включващи:
Стафилококи-включително коагулазопозитивни, коагулазонегативни
и пенииилазопродуциоащи щамове
Бета-хемолитични стрептококи Група А
Бета-хемолитични стрептококи Група В (Streptococcus agalactiae)
Streptococcus pneumoniae(Diplococcus pneumoniae)
Други стрептококи (освен стрептококи Група D, включително ентерококи, повечето щамове от които са резистентни, напр. Streptococcus faecalis).
Грам- отрицателни коки, включващи:
Neisseria gonorrhoeae (включитепно пеницилиназо-продуциращи щамове)__
Neisseria meningitidis_
Грам- отрицателни бацили (факултативни анаероби), включващи:.
Escherichia coli
Haemophilus influenzaeProvidencia spp.
Klebsiella spp.Providencia rettgeri (бившият Proteus rettgeri)
Klebsiella pneumoniaeSalmonella spp.
Proteus (индол-позитивен)Serratia marcescens
- Morganella morganii (старо наименование Proteus morganii)Shigella spp.
- Proteus vulgaris Proteus mirabilis
АНАЕРОБНИ БАКТЕРИИ
Грам- положителни коки, включващи:
Peptococcus spp.Microaerophilic streptococcus
Peptostreptococcus spp.
Грам- положителни бацили, включващи:
Clostridium spp.Eubacterium spp.
Clostridium perfnngensPropionibacterium acnes
Грам- отрицателни коки, включващи:
Veillonelia spp.
Грам- отрицателни бацили, включващи:
Bacteroides spp.Bacteroides fragilis
(включително дватаBacteroides melaninogenicus
Пеницилин-чувствителниFusobacterium spp.
и пеницилин-резистентни щама)
MEFOXIN е активен срещу някои щамове от следните бактерии:
Acinetobacter calcoaceticus (старо наименование Acinetobacter calcoaceticus var.
anitratum. старо наименование Herellea vaqinicola)
Acinetobacter calcoaceticus var. Iwoffi (по старому Mima polvmorpha)
Alcaligenes faecalis
Citrobacter spp.
Enterobacter spp.
Flavobacterium spp.
MEFOXIN не е ефективен срещу Pseudomonas spp., повечето щамове на ентерококи, много щамове на Enterobacter cloacae, метрцилин- резистентните стафилококи и Listeria monocytogenes. /и
ТЕСТ ЗА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
АЕРОБИ
Техниката на Kirby-Bauer1 или WHO2 за определяне чувствителноста через антибиотичен диск, препоръчва* използването на диск 0 размер от 6 mm в диаметър с 30 meg MEFOXIN. & (>
Зона с размер от 18 mm в диаметър или повече показва чувствителност.
Зона с размер от 15 до 17 mm в диаметър показва умерена чувствителност.
Зона с размер до 14 mm показва резистентност (нечувствителност).
Цефокситиновият диск се използва за определяне чувствителноста към MEFOXIN. При инвитро тестове cefoxitin проявява активност срещу някои щамове Entereobacreriaceae, показали резистентност при тестуване с диск на цефалоспориновата група. Ето защо цефокситиновият диск не може да се използва за определяне чувствителността към Цефалоспорини, както и цефалоспориновия диск не може да се ползува за определяне чувствителноста към cefoxitin.
АНАЕРОБИ
За определяне на чувствителноста към облигатни анаероби, по-приемливо е да се използват методи с агарови р-ри и епруветки.
Микроорганизмите се приемат за чувствителни към MEFOXIN , когато минималната инхибираща концентрация (МИК) е 16 mcg/ml или по-малко.
Резистентни са онези микроорганизми, при които МИК е по-гопяма от 32 mcg/ml.
Граници за чувствителност
При тестуване за чувствителност, за отдиференциране на чувствителните (susceptible -S) от резистентните fresistatnt - R) патогенни организми, обичайните гранични стойности на минималната инхибираща концентрация (МИК) са:
S<8 mcg/mL R>32 mcq/mL. c изключение на:
Neisseria gonorrhoeae: S < 2 mcg/mL, R > 8 mcg/mL
Anaerobes: S < 16 mcg/mL, R > 64 mcg/mL
1 Bauer. A. W.. Kirbv. W. M. M„ Sherris, J. C. and Turck. M.: Antibiotic susceptibility testing by a standardized single disk method. Amer. J. Clin. Pathol.. 45:493-496.1966.
2 Ericsson. H. M. and Sherris. J. C: Antibiotic sensitivity Acta Patholoqica et Microbioloqica Scandinavica. Section
itivity testing. Report of an International Gol^Bo^t^Studv. tion B, Suppl. 217 pp. 1-90, 1971
* за определяне на МИК за щамове на Serratia marcescens е препоръчително Дат използва, тестауб^ разреждане на бульон (broth dilution test) JF*]
Чувствителност
Разпространението на резистентността може да варира географски и с времето за определени видове. Желателно е да се използва локална информация за чувствителността, особено при лечение на тежки инфекции. Информацията по-долу дава само приблизителни напътствия за вероятността даден организъм да е чувствителен към MEFOXIN ли не.
РазпространениеРазпространение
нана
Организъмрезистентността (Интервал) (Европейскирезистентността (Интервал) (Европейски съюз и Австралия)съюз)
ЧУВСТВИТЕЛНИ:
Грам - позитивни аероби
Staphylococcus aureus (включително пеницилаза продуциращи щамове)Oto 13%Oto 13%
Staphylococcus, коагулаза негативни0 to 29%0 to 29%
Staphylococcus saprophytics0 to 20%0 to 20%
Staphylococcus epidermidis0%0%
Group A ß-хемолитични streptococci (Streptococcus pyogenes)0%0%
Group В ß-хемолитични streptococci (Streptococcus agalactiae)0 to 8%0 to 8%
Streptococcus pneumoniae (Diplococcus pneumoniae)0 to 25%0 to 25%
Streptococcus pneumoniae (PRSP)Oto 100%Oto 100%
Streptococcus spp.0%0%
Грам - негативни аероби::
Escherichia coli0 to 27%0 to 27%
Haemophilus influenzae*
Klebsiella oxytoca0 to 20%0 to 20%
Klebsiella pneumoniae0 to 22%0 to 20%
Neisseria gonorrhoeae (включително пеницилаза продуциращи щамове)0%0%
Neisseria meningitidis
Proteus (индол позитивни)
Morganella morganii опреди Proteus morganii)0 to 25%0 to 25%
Proteus vulgarisOto 17%0 to 17%
Proteus mirabilisOto 31%Oto 31%
Providencia spp.0%0%
Providencia rettgeri (преди Proteus rettgeri)0 to 33%0 to 33%
Providencia stuartii0 to 29%0 to 29%
Salmonella spp.Oto 17%Oto 17%
Serratia marcescens0 to 67%0 to 67%
Shigella spp.Oto 17%Oto 17%
Анаероби
Bacteroides fragilis0 to 20%0 to 20%
Bacteroides spp.13%13%
Bacteroides thetaiotaomicron0 to 80%0 to 80%
Clostridium spp.0 to 20%0 to 20%
Clostridium perfringens
Eubacterium spp.
Fusobacterium spp.
Микроаерофилни стрептококи
Peptostreptococcus spp.fj7^ o%
Peptococcus spp.
Prevotella melaninogenica (преди Bacteroides melaninogenhus)
Propionibacterium acnes
Veillonella spp.
МЕЖДИННИ:
Грам негативни аероби
Acinetobacter baumannii ('преди A. calcoaceticus var. anitratum; преди/-/еге//еа vaginicola)13 to 100%13 to 100%
Acinetobacter calcoaceticus var. Iwoffi (преди Mima polymorpha)
Aicaiigenes faecalis
Citrobacter koseri (преди Citrobacter diversus)0%0%
Citrobacter freundii20 to 100%20 to 100%
Enterobacter spp.
Flavobacterium spp.
РЕЗИСТЕНТНИ:
Грам - позитивни аероби:
Enterococci
Enterococcus faecalis
Methiciilin-резистентни staphylococci
Listeria monocytogenes
Грам - негативни аероби:
Enterobacter cloacae
Enterobacter aerogenes
Pseudomonas aeruginosa
*границата на МИК не е дефинирана.
5.2. Фармакокинетични свойства
MEFOXIN, приложен парентерално достига висока серумна и уринна концентрация. Той се екскретира от бъбреците в непроменен вид и има време на полу-елиминиране от един час. MEFOXIN прониква бързо в телесните течности- плевра, жлъчка, асцитна течност. Probenecid забавя тубуларната екскреция и увеличава и удължава кръвните нива на MEFOXIN.
ИНТРАВЕНОЗНО
Пиковата серумна концентрация на MEFOXIN след интравенозна инфузия на 1д за 3 min е 125 mcg/ml. След 30 min инфузия е 72 mcg/ml, а след 120 min инфузия - 25 mcg/ml. Интравенозната инфузия на 2д за период от 3 min показва пикова серумна концентрация от 221 mcg/ml.
В едно от проучванията, използващо 0.5g, 1g, или 2g интравенозни дози MEFOXIN , средно, пълното уринно възстановяване варира от 77 % до 99 % от цефокситиновата доза.
ИНТРАМУСКУЛНО
Когато MEFOXIN е разтворен за интрамускулно инжектиране с 0.5 % или 1% р- p. Lidocain HCL, лидокаина няма ефект върху абсорбцията и елиминирането на MEFOXIN.
Интрамускулното приложение на 1g MEFOXIN в 0.5 % р- p. Lidocain HCL предизвиква 30 mcg/ml пикова серумна концентрация за период от 30 min.
Когато MEFOXIN е разтворен за интрамускулно инжектиране с 0.5 % или 1 % р-р. Lidocain HCL, лидокаина няма ефект върху абсорбцията и елиминирането на MEFOXIN.
Интрамускулното приложение на 1g MEFOXIN в 0.5 % р-р. Lidocain HCL предизвиква 30 mcg/ml пикова серумна концентрация за период от 30 min. Приблизително 85 % от i.m. доза се екскретира от бъбреците през първите 6 часа ; това резултира във висока уринна концентрация,(т.е. > 3,000 mcg/ml между 1 и 2 час след доза от 1д.)
5.3 Предклинични данни за безопасност
ТОКСИКОЛОГИЯ
Острата интравенозна LD50 за възрастна женска мишка и заек е около 8.0 g/kg и съответно no-голяма от 1.0 g/kg. Острата интраперитонеална LD50 при възрастен плъх е повече от 10.0 g/kg.
КАРЦИНОГЕНЕЗА, МУТАГЕННОСТ, УВРЕЖДАНЕ НА ФЕРТИЛИТЕТА
Не са извършени дълготрайни проучвания върху животни с CEFOXITIN, за определяне на мутагенния и карциногенния му потенциал. Проучвания върху плъхове третирани с 400 mg/kg CEFOXITIN ^.(приблизително три пъти по-голяма от максималната препоръчителна доза при човека) не показаха ефекти върху фертилитета.
При зайци, CEFOXITIN беше свързан с голяма майчина смъртност и случаи на аборти. Това не беше прието като тератогенен ефект, а като необичайна чувствителност към антибиотик-предизвиканите промени в чревната микрофлора.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества и техните количества
Няма
6.2. Физикохимични несъвместимости
Не са известни
6.3. Срок на годност
24 месеца
6.4. Специални условия на съхранение
MEFOXIN в сухо състояние трябва да се съхранява при температура под-25?С.
Да се избягва излагането на температура над 50 С. Сухите материали, а също така и разтворите имат склонност да потъмняват в зависимост от условията на съхранение; това обаче не намалява силата на препарата.
MEFOXIN, подготвен със стерилна дестилирана вода за инжектиране, съдържаща като консервант* парабен или бензилов алкохол, 0.9% стерилен разтвор на натриев хлорид в ампули, 5% глюкоза в ампули или 0.5% и 1.0% lidocaine HCL (консервиран с парабен), запазва задоволително свойствата си за 24 часа при стайна температура, за една седмица в хладилник (под 5°С) и най- малко за 30 седмици в замразено състояние. След това възстановява потенциала си веднага след размразяването си и го поддържа най- малко за 24 часа при стайна температура.
След разтварянето в стерилна вода за инжекции и последващо поставяне в наличната пластмасова спринцовка за еднократна употреба, MEFOXIN остава стабилен за 24 часа при стайна температура и 48 часа в хладилник.
След изтичането на тези срокове, всички неизползвани количества или замразени материали се изхвърлят. Да не се замразява отново.
6.5. Данни за опаковката
Първична опаковка:
MEFOXIN се предлага в безцветни стъклени флакони със сива бутил-каучукова запушалка, алуминиева обкатка и защитна синя капачка от РР.
Вторична опаковка:
Картонена кутия, съдържаща 1 флакон.
6.6 Препоръки при употреба
интравенозно приложение на MEFOXIN
Разтворете 1 g MEFOXIN с 2 ml вода за инжекции. Въпреки, че MEFOXIN е добре разтворим, при интравенозна употреба е за предпочитане да се добави 10 ml стерилна вода за инжекции към флаконите от 1 g и 2 g. Разклатете добре, за да се разтвори, след което прехвърлете цялото съдържание на флакона в спринцовката.
MEFOXIN САМО ЗА ИНТРАМУСКУЛИА УПОТРЕБА
Разтворете 1 g MEFOXIN в 2 ml вода за инжекции или в разтвор, съдържащ 0.5% или 1% Lidocaine HCL (без adrenalin). MEFOXIN се поставя чрез дълбоко инжектиране в голяма мускулна маса. Да се избягва инжектирането в кръвоносен съд.
Забележка; Някои пациенти могат да бъдат свръхчувствителни към lidocaine.
ПОДГОТОВКА НА РАЗТВОР
Следващата таблица е съставена за удобство при разтварянето на MEFOXIN за интравенозно или интрамускулно приложение.
ГОТОВИ ФОРМИ | КОЛИЧЕСТВО РАЗТВОРИТЕЛ ЗА ДОБАВЯНЕ (ml)++ |
ПРИБЛИЗИТЕЛНА СРЕДНА КОНЦЕНТРАЦИЯ (mg/mi) |
i.V. | i.M. | |
флакон 1g | 2 | 400 |
флакон 1g | 10 | 95 |
флакон 2g | 10 или 20 | 180 или 95 |
Разклатете, за да се разтвори добре и оставете да престои, докато се избистри.
По цвят рзтворите на MEFOXIN варират от бистри до светло-кехлибарени. Пресните р-ри обикновено са с рН между 4.2 и 7.0. Всеки грам натриев CEFOXITIN съдържа приблизително 2.3 mEq натрий.
7. ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Merck Sharp & Dohme IDEA INC. Schathauserstrsse 136 8152 Gfattbrugg Switzerland
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР В РЕГИСТЪРА ПО ЧЛ. 28 ОТ ЗЛАХМ
309
9. ДАТА НА ПЪРВА РЕГИСТРАЦИЯ
08.08.1994
10. ДАТА НА ПОСЛЕДНА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
Месец май 2002