Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Левофлоксацин Билев Фарма 5 mg/ml инфузионен разтвор Levofloxacin Billev Pharma 5 mg/ml Solution for infusion
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки ml от инфузионния разтвор съдържа 5 mg левофлоксацин {levofloxacin) (като хемихидрат)

Всеки флакон от 50 ml Левофлоксацин Билев Фарма 5 mg/ml инфузионен разтвор съдържа 250 mg левофлоксацин (като хемихидрат).

Всеки флакон от 100 ml Левофлоксацин Билев Фарма 5 mg/ml инфузионен разтвор съдържа 500 mg левофлоксацин (като хемихидрат).

Помощни вещества:
1 ml от инфузионния разтвор съдържа 0,15 mmol (3,51 mg) натрий (като хлорид). 50 ml от инфузионния разтвор съдържат 7,63 mmol (175,50 mg) натрий (като хлорид). 100 ml от инфузионния разтвор съдържат 15, mmol (351,00 mg) натрий (като хлорид).

За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Инфузионен разтвор.
Бистър, зелено-жълт разтвор, без видими частици. pH: 4,5-5,3; осмоларитет: 287-327 mOsmol/1
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
При възрастни, при които е подходяща интравенозна терапия Левофлоксацин Билев Фарма 5 mg/ml инфузионен разтвор е показан за лечение на следните инфекции, когато са причинени от чувствителни на левофлоксацин микроорганизми:
• Пневмония, придобита в обществото.
• Усложнени инфекции на отделителната система, включително пиелонефрит
• Хроничен бактериален простатит
• Инфекции на кожата и меките тъкани
Необходимо е да се вземат предвид националните и/или местни ръководства за правилната употреба на флуорохинолони.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Път на въвеждане Интравенозно приложение.
Левофлоксацин разтвор се прилага като бавна интравенозна инфузия веднъж или два пъти дневно. Дозировката зависи от типа и тежестта на инфекцията и чувствителността на предполагаемия причинител. Преминаването от първоначалната интравенозна терапия към перорален път на приложение след няколко дни (250 или 500 т% таблетки левофлоксацин), съобразно състоянието на пациента обикновено е възможно. Може да се използва същата доза, при дадена биоеквивале на парентералната и перорал на форми.
XV-.-----^
V
Продължителност на терапията
Продължителността на терапията варира съобразно хода на заболяването. КактС( Й$
4N
антибиотична терапия, приложението на левофлоксацин, (инфузионен разтвор или таблетки) трябва да продължи най-малко 48 до 72 часа след като пациентът стане афебрилен или се получат доказателства за унищожаване на бактериалната инфекция.
Начин на приложение
Левофлоксацин Билев Фарма 5 т%)т\ инфузионен разтвор е предназначен само за бавна интравенозна инфузия; прилага се веднъж или два пъти дневно. Времето за инфузията трябва да бъде най-малко 30 минути за 250 т% или 60 минуто за 500 т% Левофлоксацин Билев Фарма 5 тя/т! инфузионен разтвор (вж. точка 4.4). В зависимост от състоянието на пациента след няколко дни е възможно да се премине от първоначалното интравенозно приложение към перорален път на въвеждане в същата дозировка.
За несъвместимостите вижте точка 6.2, а за съвместимост с други инфузионни разтвори вижте т.6.6. Дозировка
За Левофлоксацин Билев Фарма 5 тя/т1 инфузионен разтвор могат да бъдат дадени следните препоръки за дозиране:
Дозировка при пациенти с нормална бъбречна функция (креатининов клирънс > 50 т1/тш)
Показания ] Пневмония, придобита в обществотоДневна доза (в зависимост от тежестта) 500 тк веднъж или два пъти дневно
Усложнени инфекции на отделителната система, включително пиелонефрит250 т% веднъж дневно
Хроничен бактериален простатит500 те веднъж дневно
Инфекции на кожата и меките тъкани500 т% два пъти дневно
*В случай на тежка инфекция трябва да се обмисли повишаване на дозата.
Спеииални популаиии
Увредена бъбречна функция (креатининов клирънс < 50 т1/ппп) (вж. точки 4.4 и 5.2)
Дозов режим
250 mg/24 h500 те/24 Ь500 те/12 Ь
Креатининов клирънсПърва доза: 250 mgПърва доза: 500 пи*Първа доза: 500 те
50-20 ml/minСлед това: 125 mg/24 h |След това: Р50 mg/24 ЬСлед това: 250 пи|/12 И
19-10 ml/minСлед това: [След това: 125mg/48h 125 mg/24 hСлед това: 125 пи»/12 И
< 10 ml/min (включително хемодиализа и ПАПД)1След това: 125 mg/48 hСлед това: 125 mg/24 hСлед това: 125 т^24 п
амбулаторна перитонеална доализа (ПАПД).
Увредена чернодробна функция
Не се налага адаптиране на дозата, тъй като левофлоксацин не се метаболизира в значителна степен в черния дроб и се екскретира главно през бъбреците (вж. точка 5.2).
Пациенти в старческа възраст ^ .
При пациенти в старческа възраст не се налага адаптиране на дозата, освен аго^е/са подозрения за увредена бъбречна функция (вж. точка 4.4 удължаване на ОТ интервала^./ ж
При деца и юноши \\ *1 \ / -
ч\ <^>--
Левофлоксацин Билев Фарма 5 т^ш1 инфузионен разтвор е противопоказан при деца и юноши (до 18 годишна възраст; вж. точка 4.3).
43 Протн вопоказания
Левофлоксацин Билев Фарма 5 mg/ml инфузионен разтвор не трябва да се използва:
При пациенти със свръхчувствителност към левофлоксацин, други хинолони или към някое от
помощните вещества.
При пациенти с епилепсия
При пациенти с анамнеза за увреждане на сухожилията след приложение на флуорохинолони При деца или юноши (до 18 годишна възраст) По време на бременност По време на кърмене.
4.4 Специални предупреждения н предпазни мерки при употреба
В най-тежките случаи на пневмококова пневмония левофлоксацин може да не е оптималната терапия.
Вътреболничните инфекции, дължащи се на P. aeruginosa могат да наложат комбинирана терапия. Продължителност на вливането
Трябва да се дпазва препоръчителното време на вливане от най-малко 30 минуто за 250 mg или 60 минуто за 500 mg Левофлоксацин Билев Фарма 5 mg/ml инфузионен разтвор. За офлоксацин е известно, че по време на инфузията могат да се появят тахикардия и времено понижаване на артериалното налягане. В редки случаи, като следствие от внезапно спадане на артериалното налягане може да настъпи циркулаторен колапс. Ако по време на инфузията с левофлоксацин (/-изомер на офлоксацин) се появи забележимо спадане на артериалното налягане, инфузията трябва да бъде незабавно спряна.
Тендинит и ovnmvpu на сухожилия
В редки случаи може да възникне тендинит. Най-често той засяга Ахилесовото сухожилие и може да доведе до руптура. Рискът от тендинит и руптура на сухожилия се повишава при пациенти в старческа възраст и при пациенти, приемащи корти костероиди. Затова, пациентите, на които се изписва Левофлоксацин Тева се нуждаят от внимателно наблюдение. Всички пациенти трябва да се консултират с техния лекар, ако получат симптоми на тендинит. При подозрение за тендинит лечението с левофлоксацин трябва да бъде незабавно преустановено и да се започне подходяща терапия (напр. имобилизация) за засегнатото сухожилие.
Заболявания свързани с Clostridium difficile
Диарията, особено ако е тежка, персистираща и/или кървава по време на или след лечението с Левофлоксацин Билев Фарма инфузионен разтвор може да представлява симптом на заболяване, свързано с Clostridium difficile, най-тежката форма от които е псевдомембранозния ентероколит. Ако се подозира псевдомембранозен ентероколит, таблетките Левофлоксацин Билев Фарма инфузионен разтвор трябва да бъдат спрян веднага, а пациентът трябва да получи без отлагане поддържаща и специфична терапия (напр. перорален ванкомицин). В тази клинична ситуация продуктите, блокиращи перисталтиката са противопоказани.
енти
Паииенти. предразположени към гърчове
Левофлоксацин Билев Фарма инфузионен разтвор е противопоказан при пациенти с анамнеза за епилепсия и както другите хинолони, трябва да се прилагат изключително предпазливо п със склонност към гърчове, като например пациенти с предшестващо увреждане нервна система, такива със съпътстващо лечение с фенбутен и подоб противовъзпалителни лекарствени продукти или лекарствени продукти, понижак
какъвто е теофилина (вж. точка 4.5). В случай на конвулсивни припадъци лечениеф^е трябва да бъде прекратено.
Паииенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа.
Пациенти с латентен или изявен дефект в активността на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата могат да проявят склонност към хемолитични реакции по време на лечение с хинолони, затова левофлоксацин трябва да се използва с внимание.
Патенти с бъбречно увреждане
Тъй като левофлоксацин се екскретира главно през бъбреците, дозата на Левофлоксацин Билев Фарма инфузионен разтвор трябва да бъде коригирана при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).
Реакиии на свръхчувствителност
Левофлоксацин може да предизвика тежки, потенциално фатални реакции на свръхчувствителност (напр. ангиоедем до анафилактичен шок), рядко след началната доза (вж. точка 4.8). Пациентите трябва незабавно да прекратят терапията и да се обадят на лекуващия ги лекар или на лекар от Спешен център, които да започнат подходящите спешни мерки.
Хипогликемия
Както всички хинолони, обикновено при пациенти със захарен диабет, на лечение с перорални хипогликемизиращи продукти (напр. глибенкламид) или инсулин има съобщения за поява на хипогликемия. При такива пациенти е препоръчително внимателно мониториране на кръвната захар (вж. точка 4.8).
Предпазване от фотосенсибилизаиия
Въпреки че при лечение с левофлоксацин фотосенсибилизацията е много рядка, препоръчително е за предотвратяването й пациентите да не се излагат, ако не е необходимо на силна слънчева светлина или на изкуствени ЦУ лъчи (напр. кварцова лампа или солариум).

Пациенти. лекувани с антагонисти на витамин К
Поради възможното увеличение на показателите на коагулацията (РТ/ПЧИ.) и/или кървене при пациенти на лечение с Левофлоксацин Билев Фарма инфузионен разтвор в комбинация с антагонисти на витамин К (напр. варфарин), коагулационните тестове трябва да бъдат мониторирани, когато тези лекарствени продукти се прилагат едновременно (вж. точка 4.5).

Психотични реакиии
При пациенти, получаващи хинолони, включително левофлоксацин се съобщава за психотични реакции. В много редки случаи те са прогресирали до суицидни мисли и само-заплашващо поведение - понякога дори след единична доза левофлоксацин (вж. точка 4.8). В случай, че пациентът развие такива реакции, левофлоксацин трябва да бъде спрян и да се предприемат съответните мерки. Препоръчва се, ако левофлоксацин се използва при психотични пациенти или пациенти с анамнеза за психично заболяване, това да става предпазливо.
Този лекарствен продукт съдържа 15,2 тто1 (350 тк) натрий в 100 ш1 разтвор. Това трябва да се има предвид при пациенти на диета с контролиран прием на натрий и в случаи, където е необходимо ограничаване на течностите. За съдържанието на натрий направете справка със секция 2 във всяка опаковка.
Удължаване на ОТ интервала.
Препоръчва се повишено внимание при приложението на флуорохинолони, включително левофлоксацин на пациенти с известни рискови фактори за удължаване на ОТ интер например:
Вроден синдром на удължен ОТ интервал
Едновременна употреба на лекарствени продукти, за които е известно, ч#^ интервала (напр. антиаритмици от клас 1А и III, три циклични антидепресанти, мак] ~" Некоригиран електролитен дисбаланс (напр. хипокалиемия, хипомагнезием Пациенти в старческа възраст Сърдечно заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт, брадакййдйя-)г"^^Л
(вж. точка 4.2, точка 4.5, точка 4.8, точка 4.9)
Периферна невропатш
При пациенти, получаващи флуорохинолони, включително левофлоксацин се съобщава за сензорна или сензомоторна периферна невропатия, която може да бъде с внезапно начало. Ако пациентът получи симптоми на невропатия, за да се предотврати развитието на необратимо състояние се препоръчва спиране на лечението с левофлоксацин.
Опиати
При пациенти, лекувани с левофлоксацин, определянето на опиати в урината може да покаже фалшиво-положителен резултат. Може да е необходимо потвърждение на положителния скрининг за опиати с по-специфичен метод.
Хепатобилиарни нарушения
Главно при пациенти с тежко основно заболяване, като напр. сепсис, на лечение с левофлоксацин се съобщава за случаи на чернодробна некроза до живото-застрашаваща чернодробна недостатъчност (вж. точка 4.8). Ако се появят признаци и симптоми на чернодробно заболяване, като анорексия, жълтеница, потъмняване на урината, пруритус или напрежение в корема пациентите трябва да бъдат предупредени да спрат лечението да се обърнат към лекуващия ги лекар.
Този лекарствен продукт съдържа 15,2 mmol (350 mg) натрий в 100 ml разтвор. Това трябва да се има предвид при пациенти на диета с контролиран прием на натрий и в случаи, където е необходимо ограничаване на течностите. За съдържанието на натрий направете справка със секция 2 във всяка опаковка.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефект на други лекарствени продукти върху левофлоксацин

Теофилин, фенбутен или подобни нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти
По време на клинични изпитвания със левофлоксацин не са били установени фармакокинетични взаимодействия с теофилин. Все пак може да се появи изразено понижаване на мозъчния гърчов праг при едновременното приложение на левофлоксацин с теофилин, нестероидни противовъзпалителни продукти или други лекарства, които понижават прага.
Концентрациите на левофлоксацин са били с 13% по-високи, ако се прилага в комбинация с фенбутен, в сравнение със самостоятелното му приложение.

Пробенецид и циметедин
Пробенецид и циметедин имат статистически значим ефект върху елиминирането на левофлоксацин. Двата продукта намаляват бъбречния клирънс на левофлоксацин с 24% (циметидин) и 34% (пробенецид). Това се дължи на способността на тези два лекарствени продукта да блокират бъбречната тубулна секреция на левофлаксацин. Все пак в проучваните дози е почти невероятно да бъдат установени статистически значими кинетични различия с клинична значимост. Когато левофлоксацин се прилага едновременно с лекарствени продукти, които повлияват бъбречната тубулна секреция, като пробенецид и циметидин е необходима предпазливост, особено при пациенти с увредена бъбречна функция.

Друга важна информация
Клинико-фар макологични изпитвания са установили, че фармакокинеката на левофлоксацин не се
променя в клинично значими граници когато същият продукт се прилага заедно със някой от   следните продукти: карциев карбонат, дигоксин, глибенкламид, ранитидин, варфарин. 

Ефект на левофлоксацин върху други лекарствени продукти

Циклоспорин
При едновременно приложение с левофлоксацин, полуживотът на циклоспорин се е удъ^Й^

Антагонисти на витамин К
При пациенти, лекувани с левофлоксацин и антагонисти на витамин К (напр. варфарин) са били докладвани случаи на удължени коагулационни тестове (РТ/ШЯ) и/или прояви на кървене, които може да са тежки. Затова, при пациенти на лечение с антагонисти на витамин К трябва да се контролират показателите на коагулацията (вж. точка 4.4).

Лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QТ-интервала
Подобно на останалите флуорохинолони левофлоксацин трябва да се използва предпазливо при пациенти, получаващи лекарствени продукти, за които е известно, че удължават (ЗТ-интервала (напр. антиаритмици от клас 1а и III, трициклични антидепресанти, макролиди) (вж. точка 4.4).
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Проучванията по отношение на репродукцията при животни не са предизвикали конкретни съмнения (вж. точка 5.3). Все пак, поради липсата на данни при хора и експериментално установения риск от увреждане на носещите тежестта хрущяли на растящия организъм от флуорохинолоните, Левофлоксацин не трябва да се прилага на бременни жени (вж. точки 4.3).

Кърмене
Поради липсата на данни при хора и експериментално установения риск от увреждане на носещите тежестта хрущяли на растящия организъм от флуорохинолоните, Левофлоксацин Билев Фарма, инфузионен разтвор не трябва да се прилага на кърмещи жени (вж. точки 4.3 и 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране в работа с машини
Левофлоксацин повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Някои нежелани реакции (напр. световъртеж / вертиго, сънливост, зрителни нарушения) може да нарушат способността на пациента за концентрация и реакция, и по този начин да създадат риск в ситуации, в които тази способности са от особена важност (напр. шофиране или работа с машини).
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Дадената по-долу информация е събрана от клинични изпитвания при повече от 5 000 пациенти и голям пост-маркетингов опит.
Честотите са определени съобразно следната конвенция: Много чести (>1/10), Чести (>1/100, <1/10), Нечести (>1/1 000, <1/100), Редки (>1/10 000, <1/1 000), Много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (не може да бъде изчислена от наличните данни).
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Инфекции и инфестаиии
Нечести: гъбични инфекции (и пролиферация на други резистентни микроорганизми).

Нарушения на кръвта и лимфната система
Нечести: левкопения, еозинофилия
Редки: тромбоцитопения, неутропения
Много редки: агранулоцитоза
Неизвестни: панцитопения, хемолитична анемия
Анафилактични и анафилактоидни реакции могат да се развият и след първата доза

Нарушения на имунната система
Много редки: анафилактичен шок (вж. точка 4.4)
Неизвестни: реакция на свръхчувствителност (вж. точка 4.4)

Нарушения на метаболизма и храненето
Не чести: анорексия
Много редки: хипогликемия, главно при пациенти с диабет (вж. точка 4.4)

Псхиатрични нарушения
Нечести: безсъние, нервност
Редки: психотични разстройства, депресия, състояние на объркване, ажитация, тревожност
Много редки: психотични реакции със само-застрашаващо поведение, включително суицидни мисли или действия (вж. точка 4.4), халюцинации

Нарушения на нервната система
Нечести: световъртеж, главоболие, сомнолентност
Редки: конвулсии, тремор, парестезия
Много редки: сензорна или сензомоторна периферна невропатия, дисгезия, включваща агезия, паросмия, включително аносмия

Нарушения на окото
Много редки: зрителни нарушения

Нарушения на ухото и лабиринта
Нечести: вертиго Много редки: увреден слух
Неизвестни: тинитус

Сърдечни нарушения
Редки: тахикардия
Неизвестни: удължаване на QT- интервала на ЕКГ (вж. точка 4.4 удължаване на QT-интервала и точка 4.9).

Съдови нарушения
Чести: флебит
Редки: хипотония

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Редки: бронхоспазъм, диспнея
Много редки: алергичен пневмонит

Стомашно-чревни нарушения
Чести: диария, гадене
Нечести: повръщане, коремна болка, диспепсия, флатуленция, констипация
Редки: диария - хеморагична, която в редки случаи може да е индикация за ентероколит, включително псевдомембранозен колит

Хепатобилиарни нарушения
Чести: повишаване на чернодробните ензими (АЬТ/АБТ, алкална фосфатаза, ввТ)
Нечести: повишаване на серумния билирубин Много редки: хепатит
Неизвестни: при употреба на левофлоксацин са били докладвани случаи на жълтеница чернодробно увреждане, включващо случаи с остра чернодробна недостатъчност, пациенти с тежко основно заболяване (вж. точка 4.4)

Нарушения на кожата и подкожните тъкани
Нечести: обрив, пруритус
Редки: уртикария
Много редки: ангионевротичен оток, реакция на фоточувствителност
Неизвестни: токсична епидермална некролиза, синдром на Stevens-Johnson, еритема мултиформе, хиперхидроза.
Кожно-лигавичните нежелани реакции могат да се появят още след първата доза.

Нарушения на мускуло-скелетната система и съединителната тъкан
Редки: нарушения на сухожилия (вж. точка 4.4), включващо тендинит (напр. на Ахилесовото сухожилие), артралгия, миалгия;
Много редки: руптура на сухожилие (вж. точка 4.4). Тази нежелана реакция може да се появи в рамките на 48 часа след началото на терапията и може да е двустранна, мускулна слабост, която може да е от особено значение за пациенти с миастения гравис.
Неизвестни: рабдомиолиза

Нарушения на бъбреиите и отделителната система
Нечести: повишаване на серумния креатинин
Много редки: остра бъбречна недостатъчност (вследствие на интерстциален нефрит)

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести: реакции на мястото на приложение
Нечести: астения
Много редки: пирексия
Неизвестни: болка (включително болка в гърба, гръдния кош и крайниците)

Други нежелани реакции, които се свързват с приложението на флуорохинолони включват:
• Екстра пирамидни симптоми и други нарушения на мускулната координация;
• Васкулит вследствие на реакция на свръхчувствителност,
• Пристъп на порфирия при пациенти с порфирия
4.9 Предозиране
Според резултатите от проучвания за токсичност проведени със животни или изпитванията за клинична фармакология с дози по-високи от терапевтичните, най-важните прояви, които могат да се очакват след остро предозиране с Левофлоксацин Билев Фарма инфузионен разтвор са симптоми от страна на централната нервна система, като объркване, световъртеж, нарушения на съзнанието и клонични гърчове, удължаване на QT-интервала.
В случай на предозиране трябва да се започне симптоматична терапия. Поради вероятността от удължаване на QT-интервал а трябва да се извършва мониториране на ЕКГ. Хемодиализата, включително перитонеалната диализа и ПАПД не са ефективни за отстраняване на левофлоксацин от организма. Не съществува специфичен антидот.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодннамичнн свойства
Фармакотерапевтична група: хинолонови антибактериални продукти, флуорохинолони,
АТС код: ЛИМА12
Левофлоксацин е синтетичен антибакгериален агент, клас флуорохинолони (АТС код: 101 МА 12) и е 8 (-) енантиомер на рацемично лекарствено вещество офлоксацин.
Механизъм на действие ,■'/£" Като представител на флуорохинолоните, левофлоксацин въздейства на комплекса ДНК , и топоизомераза  ФК/ФД отношение

Степента на бактериалната активност на левофлоксацин зависи от съотношението на максималната серумна концентрация (Стах) или площта под кривата (AUC) и минималната инхибираща концентрация (MIC).

Механизъм на резистентност
Главният механизъм за развитие на резистентност се дължи на мутация в ген gyr-A. Установена е In vitro кръстосана резистентност между левофлоксацин и останалите флуорохинолони. Поради механизма на действие, като цяло не се наблюдава кръстосана резистентност между левофлоксацин и други класове антибактериални продукти.

Гранични стойности при изследване за чувствителност
Препоръчаните от EUCAST (Европейски комитет за изпитване на антимикробната чувствителност) гранични стойности за MIC за левофлоксацин, разделящи чувствителните от интермедиерно чувствителните и интермедиерно чувствителните от резистентните организми са представени по-долу в таблицата за изпитване на MIC (mg/L).
EUCAST клинични гранични стойности за MIC за левофлоксацин (2006-06-20):
ПатогенЧувствителенРезистентен
Enterobacteriacae<1 mg/>2mg/L
Pseudomonas spp.<1 mg/>2 mg/L
Acinetobacter spp.<1 mg/>2 mg/L
Staphylococcus spp.<1 mg/>2 mg/L
S.pneumoniae'<2mg/>2 mg/L
Streptococcus А, В, C, G<1 mg/>2mg/L
H. influenzae M.catarrhalis<1 mg/>1 mg/L
Гранични стойности видово неспецифични3<1 mg/>2mg/L
S/I-гранична стойност е била повишена от 1,0 до 2,0 за да се избегне разделянето на дивия тип MIC разпределение. Граничните стойности са свързани с високо дозова терапия. 2 Щамове със стойности за MIC над S/I граничните стойности се съобщават много рядко или все още не са съобщени. Тестовете за идентификация и антимикробна чувствителност на някои такива изолати трябва да бъдат повторени и ако резултатът се потвърди, изолатът трябва да бъде изпратен в рентна лаборатория.
не-видово свързани гранични стойности са били определени главно на базата на данни за съотношението фармакокинетика/фармакодинамика и са независими от разпределението на MIC на отделните видове. Те се използват само за видове, за които не е дадена видово-специфична гранична стойност и не се използват за видове, при които изпитването за чувствителност не се препоръчва или за които има недостатъчно доказателства, че въпросният вид е добра цел {Enterococcus, Neisseria, Gram отрицателни анаероби).
Препоръките на CLSI (Институт за клинични лабораторни стандарти, бивш NCCLS) за гранични стойности за MIC за левофлоксацин, разделящи чувствителните от интермедиерно чувствителните и интермедиерно чувствителните от резистентните организми са представени по-долу в таблицата за изпитване на MIC (p.g/ml) или изпитване с дифузия на дискове (диаметър на зоната [mm] с използване на диск с левофлоксацин S ng).
10
CLSI е препоръчал следните стойности за MIC и гранични стойности с дифузия на дискове за левофлоксацин (M100-S17,2007):
ПатогенЧувствителенРезистентен
Enterobacteriacae<2 йй/ml >17 mm>8 ug/ml <13 mm
Различни от Enterobacteriacae<2 ug/ml >17 mm>8 ug/ml <13 mm
Acinetobacter spp.<2 ug/ml >17 mm>8 ug/ml <13 mm
Stenotrophomonas maltophUia<2 ug/ml >17 mm>8 ug/ml <13 mm
Staphylococcus spp.<1 ug/ml >19 mm>4 ug/ml <15 mm
Enterococcus spp.<2 ug/ml >17 mm>8 ug/ml <13 mm
H. influenzae M.catarrhalis'<2 ug/ml >17 mm
Streptococcus pneumoniae<2 ug/ml >17 mm>8 ug/ml <13 mm
В-хемолитичен Streptococcus<2 ug/ml >17 mm>8 ug/ml <13 mm
Отсъствието или рядката поява на резистентни щамове изключва определянето на категории, различни от "чувствителен". За щамовете дали резултати, насочващи към категория "нечувствителни" резултатите от тестовете за идентификация на организмите и антимикробна чувствителност трябва да бъдат потвърдени от референтна лаборатория, като се използват CLSI референти и методи за разреждане.
Антибактериален спектър
Преобладаването на резистентност може да варира в зависимост от географската област и във времето при избрани щамове, поради което е желателно да се търси информация за локалната резистентност, главно при лечение на тежки инфекции. Като необходимост, когато местната честота на резистентност е такава, че ползата от агента при поне някои типове инфекции е под въпрос, трябва да се търси експертно мнение.
Силно чувствителни микроорганизми Аеробни Грам-положителни бактерии
Staphylococcus aureus * метицилин чувствителен
Staphylococcus saprophyticus
Streptococci, групи С и G
Streptococcus agalactiae
Streptococcus pneumoniae*
Streptococcus pyogenes *
Аеробни Грам-отрицателни бактерии
Burkholderia cepacia5 Eikenella corrodens Haemophilus influenzae* Haemophilus para-influenzae* Klebsiella oxytoca Klebsiella pneumoniae * Moraxella catarrhalis * Pasteurella multocida Proteus vulgaris Providencia rettgeri
Анаеробни бактерии
Peptostreptococcus Други
Chlamydophila pneumoniae Chlamydophila psittaci
11
Chlamydia trachomatis Legionella pneumophila Mycoplasma pneumoniae * Mycoplasma hominis Ureaplasma urealyticum
Видове, за които придобитата резистентност може да бъде проблем Аеробни Грам-положителни бактерии
Enterococcus faecalis *
Staphylococcus aureus метицилин резистентни Staphylococcus haemolyticus метицилин резистентни
Аеробни грам-отрицателни бактерии
Âcinetobacter baumannii * Citrobacter freundü * Enterobacter aerogenes Enterobacter agglomérons Enterobacter cloacae * Escherichia coli * Morganella morganii * Proteus mirabilis* Providencia stuartii Pseudomonas aeruginosa* Serratia marcescens*
Анаеробни бактерии
Bacteroides fragilis Bacteroides ovatusS Bacteroides thetaiotamicron$ Bacteroides vulgatusS Clostridium difficiles
* Клиничната ефикасност е била доказана за чувствителни изолати при одобрени клинични показания.
$ Естествена интермедиерна чувствителност Друга информация
Нозокомиалните инфекции, дължащи се на P. aeruginosa може да изискват комбинирана терапия.
5.2 Фармакокннетични свойства
Абсорбция
Перорално приложеният левофлоксацин се абсорбира бързо и почти пълно с пикови плазмени концентрации, които се достигат в рамките на 1 час. Абсолютната бионаличност е приблизително 100 %. Фармакокинетиката на левофлоксацин е линейна в диапазона от 50 до 600 mg. Храната има незначително влияние върху абсорбцията на левофлоксацин.

Разпределение
Приблизително 30-40% от левофлоксацин се свързва със серумните протеини. 500 mg^«flfi№^ при многократни дози левофлоксацин са показали незначителна кумуладшй^!? **" левофлоксацин 500 mg два пъти дневно е налице умерено, но предвидимо кущтцф*^ състояние се постига н рамките на 3 дни. ^

Пенетрация в тъканите и телесните течности
Пенетрация в бронхиалната лигавица и епителната покривна течност (ЕПТ)

Максималните концентрации на левофлоксацин в бронхиалната лигавица и епителната покривна течност след прием на 500 т% перорално са били съответно 8,3 и 10,8 ре/т1. Те са били достигнати приблизително един час след приема.

Пенетрация в белодробната тъкан
След прием на 500 mg левофлоксацин перорално максималните концентрации в белодробната тъкан са били приблизително 11,3 ug/g и са били постигнати между 4-я и 6-я час след приложението. Концентрациите в белите дробове значително надвишават тези в плазмата.

Пенетрация в мехурна течност
Максималните концентрации на левофлоксацин в мехурна течност от около 4,0 и 6,7 це/т1 и са били достигнати след три дневен прием на 500 пде веднъж или два пъти дневно, 2 до 4 часа след приложението.

Пенетрация в церебро-спиналната течност
Левофлоксацин прониква слабо в церебро-спиналната течност.

Пенетрация в простатната тъкан
След перорално приложение на 500 те. веднъж дневно, в продължение на три дни, средните концентрации в простатната тъкан са били 8,7 цв/е, 8,2 це^ и 2,0 съответно след 2 часа, 6 часа и 24 часа; средното съотношение на концентрациите простата/плазма е било 1,84.

Концентрация в урината
Средните концентрации в урината 8-12 часа след еднократна перорална доза от 150 те, 300 т% или 500 т% левофлоксацин са били съответно 44 91 т$/Ь и 200 mg/L.

Метаболизъм
Левофлоксацин се метаболизира в много малка степен до метаболитите дезметил-левофлоксацин и левофлоксацин N-оксид. Те представляват < 5% от дозата, която се отделя в урината. Левофлоксацин е стереометрично стабилен и не подлежи на хирална инверсия.

Елиминиране
След перорално и интравенозно приложение левофлоксацин се елиминира относително бавно от плазмата (Ьд. 6-8 часа). Екскрецията се извършва предимно през бъбреците (> 85% от приложената доза).
Няма съществени разлики във фармакокинетиката на левофлоксацин след интравенозно и перорално приложение, което означава, че пероралният и интравенозният пътища са взаимно-заменяеми.

Линейност
Левофлоксацин се подчинява на линейна фармакокинетика в дозовия интервал от 50 до 600 те.

Пациенти с бъбречна недостатъчност
Фармакокинетиката на левофлоксацин се влияе от бъбречно увреждане. С понижаване на бъбречната функция бъбречната елиминация и клирънс се понижават, а елиминационните полу-животи се удължават, както е показано в таблицата по-долу:
С"^ [тУтт] < 20 20 - 40 50 - 80
С1В [т1/тт] 13 57
Ьа И 35 27 9

Паииенти в старческа възраст
Няма значителни разлики в кинетиката на левофлоксацин между млади и въ*^ изключение на тези, свързани с разликите в креатининовия клирънс.

Полови различия
Отделните анализи при мъже и жени са показали малки до гранични полови разлики във фармакокинетиката на левофлоксацин. Няма доказателства тези полови различия да имат клинично значение.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Остра токсичност
Средната летална доза (LD50), получена при мишки и плъхове след интравенозно приложение на левофлоксацин са били в диапазона 250-400 mg/kg; при кучета LD5050 е била приблизително 200 mg/kg, като едно до две от животните, получавали тази доза са умрели.

Хронична токсичност
При плъхове (в дози от 20, 60, 180 mg/kg/днeвнo) и маймуни (10, 25, 63 т^/к^/дневно) са били проведени едномесечни проучвания с интравенозно приложение на левофлоксацин, както и тримесечно проучване при плъхове в дози 10,30,90 пц»/к^дневно.
Нивата "Без отчетени нежелани реакции" при проучванията с плъхове са били съответно 20 и 30 mg/kg/днeвнo в едномесечното и тримесечното проучване. И при двете проучвания е било установено наличието на отлагане на кристали в урината при дози над 20 mg/kg/днeвнo. Високи дози (180 пн|/к{^дневно в продължение на 1 месец или 30 mg/kg/днeвнo и повече за 3 месеца) леко намаляват консумацията на храна и напълняването. Изследването на кръвните показатели е показало намален брой еритроцити и повишени левкоцити и ретикулоцити в края на първия месец, но не и при 3-месечното проучване.
Било е установено, че нивата без отчетени нежелани реакции при маймуни са 63,3 mg/kg/днeвнo само с лекостепенна загуба на апетит за храна и вода в тази доза.

Репродуктивна токсичност
Левофлоксацин не предизвиква нарушения във фертилитета или репродуктивни нарушения при плъхове при перорални дози до 360 т^^дневно или интравенозни дози до 100 mg/kg/дневно. Левофлоксацин не е бил тератогенен при плъхове при перорални дози до 810 та/кв/ дневно или при интравенозни дози до 160 т§/к£/дневно. При зайци не е била наблюдавана тератогенност пи перорални дози до 50 т^§/дневно или интравенозно дозиране до 25 mg/kg/днeвнo. Левофлоксацин не влияе върху фертилитета и единственият му ефект върху плода е бил забавено съзряване в следствие на токсичност при майката.

Генотоксичност
Левофлоксацин не е предизвикал генни мутации в бактериални клетки или клетки от бозайници, но е предизвикал хромозомни аберации in vitro върху белодробни клетки от китайски хамстер (CHL) в концентрации от над 100 ug/ml, при отсъствие на метаболитна активация. In-vivo изпитванията (микронуклеарни, обмен на сестри нски хроматиди, извънреден ДНК синтез, доминантни летални изпитвания) не са показали генотоксичен потенциал.

Фототоксичен потенииал
Изследванията върху мишки след перорално и интравенозно дозиране са показали, че левофлоксацин притежава фототоксична активност само при много високи дози. По време на изпитване на фотомутагенност левофлоксацин не е проявил генотоксичен потенциал, а по време на проучване върху фотоканцерогенността е понижил туморното развитие.

Канцерогенен потенииал
В хода на две годишно изпитване при плъхове с перорално приложение  100 mg/kg/дневно) не е имало данни за канцерогенен потенциал.

Токсичност върху ставите
Подобно на други флуорохинолони, левофлоксацин е показал ефекти върху х образуване на кухини) при плъхове и кучета. Тези прояви са били по-подчертани
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Натриев хлорид
Хлороводородна киселина (за корекция на рН)
Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Левофлоксацин Бил е в Фарма 5 mg/ml
инфузионен разтвор не трябва да се смесва с хепарин или алкални развори (напр. Натриев хидрогенкарбонат (натриев бикарбонат).
Този лекарствен продукт ие трябва да се смесва с други лекарствени продукти, освен споменатите в точка 6.6.
6.3 Срок на годност
Срок на годност в оригинална опаковка 3 години
Срок на годност след отстраняване на 72 часа (при стайна светлина).

вторичната опаковка
Срок на годност след перфориране на гумената За незабавна употреба (вж. точка 6.6) запушалка

След първо отваряне
От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва веднага. Ако не се използва непосредствено след отваряне, времето и условията на съхранение са отговорност на ползвателя.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява в оригинална опаковка, за да се предпази от светлина.
6.5 Данни за опаковката
50 ml, флакон от стъкло тип 1 с гумена запушалка и отчупваща се капачка.
Всеки флакон съдържа 50 ml инфузионен разтвор. Опаковки от 1 и 5 флакона.

100 ml, флакон от стъкло тип 1 с гумена запушалка и отчупваща се капачка. Всеки флакон съдържа 100 ml инфузионен разтвор.

Опаковки от 1,5 и 20 флакона.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
б.б Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Само за еднократна употреба.
Продуктът трябва да бъде инспектиран визуално за наличие на частици и промяна в цвета преди приложение. Да се използват само бистри зеленикаво-жълти разтвори.
Левофлоксацин Бил е в Фарма инфузионен разтвор трябва да се използва непосредстве] перфорирането на гумената запушалка (в рамките на 3 часа), за да се предотврати бактериално замърсяване. По време на инфузията не е необходима защита от свет

Смесване с други инфузионни разтвори 
Левофлоксацин Билев Фарма инфузионен разтвор е съвместим със следните инф^зЙоц! Натриев хлорид 9 те/т! (0,9%) разтвор

Глюкоза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор Глюкоза 25 mg/ml (25%) в разтвор на Ringer
Комбинирани разтвори за парентерално хранене (аминокиселини, въглехидрати, електролити). За несъвместимости виж точка 6.2.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Billev Pharma ApS Fuglebsekgaard Elmegardsvej 1A, Terslev 3630 Jffigerspris Дания
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА:
Декември 2009