КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Irprestan tabl. film. 300 mg x 14; x 28; x 30; x 56; x 84; x 90; x 98/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ирпрестан 75 mg филмирани таблетки
Irprestan 75 mg film-coated tablets
Ирпрестан 150 mg филмирани таблетки
Irprestan 150 mg film-coated tablets
Ирпрестан 300 mg филмирани таблетки
Irprestan 300 mg film-coated tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 75 mg irbesartan.
Всяка филмирана таблетка съдържа 150 mg irbesartan.
Всяка филмирана таблетка съдържа 300 mg irbesartan.
За пълния списък на помощните естества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Irprestan tabl. film. 300 mg x 14; x 28; x 30; x 56; x 84; x 90; x 98/
Филмирана таблетка
Ирпрестан 75 mg - бели. овални, двойноизпъкнали. филмирани таблетки, маркирани с „I" от едната страна и ,,75'' от другата.
Ирпрестан 150 mg - бели. овални , двойпоизпъкнади. филмирани таблетки, маркирани с „I" ог едната страна и „150" от другата.
Ирпрестан 300 mg - бели. овални . двойноизпъкнали. филмирани таблетки, маркирани с „I" от едната страна и „300" ог другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на есенциална хипертония.
Лечение на бъбречно заболяване при пациенти е хипертония и захарен диабет тип ІІ като част от лечението с антихнпертензивни лекарствени продукти (виж точка 5.4)
4.2 Дозировка и начин на приложение
Начин на приложение
Таблетката трябва да се гълта е достатъчно течност (например една чаша вода.Таблетката може да се приема с или без храна.
Обичайната препоръчвана начална и поддържаща доза е 150 mg веднъж дневно. Приемът на Ирпрестан в доза от 150 веднъж дневно обикновено осигурява по-добър 24-часов контрол на кръвното налягане, отколкото доза от 75 mg. Лечение е начална доза от 75 mg може да се прилага при пациенти на хемодиализа и при пациенти над 75 години.
При пациенти, при които не се постига достатъчен контрол е доза от 150 mg веднъж дневно, дозата на Ирпрестан може да се увеличи до 300 mg или могат да се добавят други антихrипертензивни лекарствени продукти. По-специално, добавянето на диуретик. например хидрохлоротиазид. има адитивен ефект към irbesartan (виж точка 4.5).
При пациенти с хипертония и диабет тип II. терапията трябва да започне със 150 mg irbesartan веднъж дневно и дозата да се титрира до 300 mg irbesartan веднъж дневно, която е предпочитаната поддържаща доза за лечението на бъбречно заболяване. Доказателствата за благоприятния ефект на irbesartan върху бъбреците при пациенти е хипертония и диабет тип II се базират на изпитвания, при които irbesartan се използва като допълнение към други антихнпертензивни средства, по необходимост, за да се достигне прицелното ниво на кръвното налягане (виж точка 5.1).
Бъбречно увреждане:
При нациенги е увреждане на бъбречната функция не се налага корекция на дозата. По-ниската доза (75 mg) може да се използва при пациенти на хемодиализа.
Чернодробно увреждане:
При пациенти с дека до умерена стенен на чернодробно увреждане не се налага корекция на дозата. Няма клиничен опит при пациенти е тежко чернодробно увреждане.
Пациенти в старческа възраст:
Въпреки, че при пациенти над 75 години може да се помисли за прилагане на начална терапия със 75 mg. обикновено не се налага кореция на дозата при пациенти в старческа възраст.
Деца:
Не се пренорьчва употребата на irbesartan мри деца и юноши поради недостатъчни данни за безопасността и ефикасността (вж. точка 4.8, 5.1 и 5.2).
4.3 Противопоказания/Irprestan tabl. film. 300 mg x 14; x 28; x 30; x 56; x 84; x 90; x 98/
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества (виж точка 6.1).
Втори и трети тримеетър на бременността (виж точка 4.4 и 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Намален вътресъдов обем: възможно е да настъпи симптоматична химогония. особено след първата доза, при пациенти е намален обем и/или изчерпване на натрия вследствие на засилена терапия е диуретици. хранителен режим е ограничаване на солта, диария или повръщане. Подобни състояния трябва да се коригират преди приложението на Irprestan.
Реноваскуларна хипертония: съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност, когато пациенти е билатерална стеноза на бъбречната артерия или стеноза
на артерията на единствения функциониращ бъбрек се лекуват с лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдосгерогювата система. И макар че това не , документирано при irbesartan, подобен ефект трябва да се очаква при ангиотенин -ІІ рецепторните антагонисти.
Бъбречно увреждане и транстантация на бъбрек:
Когато Ирпрестан се използва при пациенти с увредена бъбречна функция, препоръчително е периодично да се следят нивата на калия и серумния креатинин. Няма опит от приложението ма ирбееартан кри пациенти с наскоро извършена трансплантация на бъбрек.
Хипертоници с диабет тип II и бъбречно заболяване:
ефектът на irbesartan както върху бъбречните, така и върху сърдечносъдовите събития не е едпакьв при всички подгрупи, както е показано в анализ, направен в хода на изпитване при пациенти с напреднало бъбречно заболяване. Тези ефекти изглежда са по-неблагоприятни при жени и пациенти, които не са от бялата раса (виж точка 5.1).
Хиперкалиемия:
Както и при другите лекарствени продукти, които влияят върху ренин-ангиотензин-алдоетероновата система, хиперкалиемия може ла настъпи по време на лечението с Ирпрестан, особено при наличие на бъбречно увреждане, протеинурия в резултат на диабетна нефропатия и/или сърдечна недостатъчност. Препоръчва се внимателно проследяване на серумния калий при рискови пациенти (виж точка 4.5)
Литий:
Комбинацията от литий и Ирпрестан не е препоръчителна (виж ючка 4.5),
Стеноза на аортата и митралната клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия:
Както и при други вазодилататори. необоходимо е повишено внимание при пациенти, които страдат от стеноза на аортата или митралната клапа, или от обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.
Първичен алдостеронизъм:
Пациенти с първичен алдостеронизъм обикновено нс показват отговор на антихипертензивни лекарствени продукти чрез инхибиране на системата ренин-ангиотензин. По тази причина употребата на Ирпрестан не се препоръчва.
Общи:
При пациенти, чиито съдов тонус и бъбречна функция зависят основно от активността на системата ренин-ангиотензин-алдостероп (например пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или основно бьбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), лечението с инхибитори на ангиогепзин-копвершрашия ензим или ангиотензин-П-рецепторни антагонисти, което повлиява тази система, се свързва с остра хмпотония, азотемия. олигурия или в редки случаи остра бъбречна недостатъчност. Както и при всички антихипертензивни средства, прекомерното понижение на кръвното налягане при пациенти с иехемична кардиопатия или иехемична сърдечносъдова болест могат да доведат до инфаркт на миокарда или инсулт.
Както се наблюдава при АСК-инхибиторитс. ирбееартан и другите ангиотензин антагонисти са очевидно по-малко ефективни за понижаване на кръвното налягане при чернокожи пациенти, отколкото при не-чернокожи. вероятно поради преобладаване на състояние с ниско ниво на ренин при чернокожи пациенти с хипертония (виж точка 5.1).
Деца:
Irbesartan е проучван при деца оч 6 до 16 години, ио настоящите данни са недостатъчни в подкрепа на употребата му при деца докато не бъдат получени допълнителни данни (виж точки 4.8. 5.1 и 5.2),
Бременност:
По време на бременност не трябва да се започва терапия е ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIPA). Освен ако продължаването на терапията е ангиотензин II рецепторни антагонисти не е от първостепенно значение, пациентите по време на, бременност трябва да преминат на алтернативни антихипертензивни лекарствени продукти с доказан профил на безопасност при употреба по време на бременността. Когато се установи бременност, лечението с АІІРА трябва незабавно да бъде прекратено и да започне алтернативна терапия при необходимост (виж точки 4.3 и 4.6).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Диуретици и други антихипертензивни средства:
Други антихипертензивни лекарствени продукти могат да засилят хипотепзивните ефекти на ирбесартан: ирбесартан. обаче, е бил прилаган безопасно заедно с други аитихипертензивни средства като бета-блокери. калциеви антагонисти е продължително действие и тиазидни диуретици. Предишно лечение с диуретици във високи дози може да доведе до намаляване на обема и риск от хипотония. когато започне терапия е Ирпрестан (виж точка 4.4).
Калиеви добавки и калций-съхраняващи диуретици:
Въз основа на опита от употреба на други лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин. едновременната употреба на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта съдържащи калий или други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на серумния калий (например хепарнн) може да доведе до повишаване на серумния калий и затова не се препоръчва (виж точка 4.4).
Литий:
При едновременна употреба па литий е АСЕ-иттхибигори се сьобшава за обратимо повишение на серумните концентрации на литий и токсичност. До този момент за подобни ефекти се съобщава много рядко при употребата на ирбесартан. Затова, тази комбинация не се препоръчва (виж точка 4.4). Ако комбинацията се окаже необходима, препоръчително е да се проследяват серумните нива на литий.
Нестероидии противовъзпалителни средства (НСПВС);
Когато ангиотензин II антагонисти се прилагат едновременно с нестероидии противовъзпалителни средства (т.е. селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина ((> 3 guнeвнo) и нееелективни НСПВС). може да настъпи отслабване на антихипертензивния ефект.
Както при АСЕ-инхибигорите, едновременната употреба на атиотеизин II антагонисти и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително и възможна остра бъбречна недостатъчност' и повишение на серумния калий, особено при пациенти е нарушена бъбречна функция, Комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст, Пациентите трябва да бъдат достатъчно хидрат прани, бъбречната функция трябва редовно да се следи е. гед започване на едновременната терапия и периодично слея това.
Допълнителна информация за взаимодействията на Irbesartan: При клинични изпитвания фармакокинетиката на ирбесартан не се повлиява от хндрохлоротиазид. Ирбесартан се метаболизира основно с помощта на СУР2С9 и в по-малка степен чрез глюкурониране. Не са наблюдавани значителни фармакокинетични или фармакодинамични взаимодействия при едновременна употреба на ирбесартан е варфарии - лекарствен ирод>кт. който се метаболизира от СУР2С9. Ефектите на СУР2С9 ипдукторите като рифампицин върху фармакокинетиката на ирбесартан не са оценявани. Фармакокинетиката на дшоксип не се променя при едновременна употреба на ирбесартан.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност:
Не се препоръчва употреба на на АІІРА през първия тримеетър на бременността (виж точка 4.4). Употребата на ЛИРА е противопоказана през втория и фетия тримеетър на бременността (виж точки 4.3 и 4.4).
Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори по време на първия тримеетър на бременността не са заключителни:все паК не може да се изключи леко повишен риск. И макар, че няма контролирани епидемиологични данни за риска от прилагане на ангиотензин II рецепторни антагонисти подобни рискове могат да съществуват за този клас лекарствени продукти. Освен в случаите,при
които е наложително да бъде продължена терапията с АІІРА, пациентките, които планират бременност трябва да преминат на алтернативни антихипертензивни лекарства, които имат доказан профил на безопасност по време на бременност. Когато се установи бременност, лечението с АІІРА трябва незабавно да бъде прекратено и да започне алтернативна терапия при необходимост.
Има данни, че експозицията на АІІРА по време на втория и гретия триместър води до фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамииос. забавяне на осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (виж точка 5.3).
Ако експозцията на АІІРА е настъпила след втория триместър на бременността, препоръчва се ултразвук на бъбречната функция.
Кърмачета, чиито майки са приемали АІІРА. трябва ла бъдат наблюдавани за хипотония (виж точки 4.3 и 4.4).
Кърмене
Тъй като няма информация относно употребата на Ирпрестан по време на кърмене. Ирпрестан не се препоръчва по време на кърмене и се предпочитат алтернативни лекарствени продукти с доказан профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено бебе.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
Въз основа на фармаколинамичните му свойства, няма вероятност ирбесартан да повлиява тази способност. При шофиране или работа с машини трябва да се вземе под внимание факта, че е възможно да настъпи замайване или умора по време на лечението.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Irprestan tabl. film. 300 mg x 14; x 28; x 30; x 56; x 84; x 90; x 98/
При плацебо-контролирани изпитвания върху пациенти с хипертония, общата честота на нежелани лекарствени реакции не сс различава между групите на ирбесартан (56.2%) и на плацебо (56.5%). Отпадане от лечението поради клинични или лабораторни нежелани реакции сс наблюдава по-рядко в групата на лекувани с ирбесартан пациенти (3.3%) отколкото в групата пациенти на плацебо (4.5%). Честотата на нежеланиете реакции не е свързана с дозата (в препоръчвания дозов диапазон), пола. възрастта или продължителността на лечението.
При диабетици с хипертония и микроалбуминурия и с нормална бъбречна функция, има съобщения за ортосчатично замайване и орюстатична хипотония в 0.5% от пациентите (т.е. нечести), но повече отколкото при плацебо.
Следният списък представя нежеланите лекарствени реакции, които са съобщавани при плацебо-контролиранп изпитвания, при които 1.965 пациенти са лекувани с ирбесартан. Отбелязаните със звездичка (*) нежелани лекарствени реакции са съобщени допълнително в > 2% от диабетици е хипертония, които страдат от хронична бъбречна недостатъчност и значителна протеинурия и повече от плацебо.
Честотата на долуописаните нежелани лекарствени реакции се определя по следния начин:
Много чести (> 1/10);
Чести (> 1/100. < 1/10);
Нечести (> 1/1.000, < 1/100);
Редки (> 1/10.000, < 1/1.000);
Много редки (< 1/10.000).
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред ио отношение на тяхната сериозност.
Изследвания:
Много чести: Хиперкалиемия* се проявява много по-често при диабетици, лекувани с ирбесартан, отколкото с плацебо. При диабетици с хипертония и микроалбуминурия с нормална бъбречна функция. хиперкалиемия (> 5.5 mЕ.q/L) настъпва при 29.4% от пациентите в групата на Irbesartan 300 mg и 22% от пациентите в групата на плацебо. При диабетици е хипертония с хронична бъбречна недостатъчност и изявена протеинурия. хиперкалиемия (> 5.5 mЕ.q/L) настъпва при 46.3% от пациентите в групата на Irbesartan и .3% от пациентите в групата на плацебо.
Чести: Значително повишение в плазмената креатин киназа се наблюдава често (1.7%) при пациенти лекувани е ирбесартан. Повишението и е се свързва е клинично значими мускулно-скелетни събития.
При 1.7% от пациентите с хипертония с напреднала диабетна нефропатия лекувани с ирбесартан. се наблюдава понижение на хемоглобина*, което не е клинично значимо.
Сърдечни нарушения;
Нечести: тахикардия
Нарушения на нервната система:
Чести: замайване, ортостатично замайване*
Респираторни, торакални и медиастинални нарушения:
Нечести: кашлица
Стомашно-чревни нарушения:
Чести: гадене/ повръщане
Нечести: диария, диспепсия/стомашни киселини
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Чести: мускулно-скелетна болка*
Съдови нарушения;
Чести: ортостатична хипотония*
Нечести: зачервяване
Нарушения от общ характер и ефекти на мястото на приложение;
Чести: умора
Нечести: болка в гръдния кош
Нарушения на репродуктивната система и гърдата
Нечести: сексуална дисфункция
Следните допълнителни нежелани реакции се съобщават след пускане на пазара на ирбесартан и тъй като съоощенията са спонтанни, честотата на тези нежелани реакции не е известна:
Нарушения на нервната система.
Главоболие
Нарушения на ухото и лабиринта:
Шум в ушите
Стомашно-чревни нарушения
Дисгезия
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:
Нарушена бъбречна функция, включително случаи на бъбречна недостатъчност при рискови пациенти (виж точка 4.4)
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Левкоцитокластен васкулит
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Артралгия. миалгия (в някои случаи свързана с повишени нива на плазмената креатинкиназа), мускулни крампи
Нарушения на метаболизма и храненето:
Хиперкалиемия
Нарушения на имунната система:
Реакции на свръхчувствителност, например атпиоедем, обрив, уртикария
Хепато-билиарни нарушения:
Хепатит, нарушена чернодробна функция
Деца:
В едно рандомизирано изпитване на 318 деца и юноши с хипертония на възраст между 6 и 16 години, са наблюдавани следните нежелани лекарствени реакции по време на 3-седмична двойно-сляпа фаза от изпитването: главоболие <7.°%). .чипотония (2.2%), замайване (1.9%). кашлица (0.9%). През -седмичния открит период на юва изпитване най-честите лабораторни отклонения са били повишение на креатинина (6.5%) и повишени стойности на креатин киназата при 2% от лекуваните деца.
4.9 Предозиране
Симптоми:
Опитът при възрастни с експозиция на дози до 900 mg дневно в продължение на 8 седмици не показва токсичност. Най-вероятните прояви на предозиране са хипотония и тахикардия; в резултат на предозиране може да настъпи и брадикардия.
Лечение:
Няма конкретна информация за лечение при предозиране на ирбесартан. Състоянието на пациента трябва да се слели внимателно и лечението ла бъде симптоматично и поддържащо. Предлаганите мерки включват предизвикано повръщане и/или стомашна промивка. При лечение на предозиране може да се използва и активен въглен.Irbesartan не се отстранява чрез хемодиализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група:
Ангиотензин II антагонисти, директен,
АТС код: С09С А04.
Механизъм на действие:
Ирбесартан е мощен, перорално активен, седем ивеп ангиотензин II рецепторен (тип АТ1) антагонист. Той блокира цялостното действие на ангиотензин II медиирано от АТ1 рецептор, независимо от източника или пътя на синтеза на ангиотензин II. Селективният антагонизъм спрямо ангиотензин II (АТ1) рецептори води до повишение на плазмените нива на ренин и нивата на ангиотензин ІІ. както и до понижаване на плазмените концентрации на алдостерон. Серумните нива на калия нс се влияят значително от ирбесартан приложен самостоятелно в препоръчваните дози. Ирбесартан не инхибира ACE (кининаза-ІІ) - ензим, който генерира ангиотензин-II и също така разгражда брадикинина до неактивни метаболити. Ирбесартан не изисква метаболитно активиране, за да прояви своята дейност.
Клинична ефикасност.
Хипертония
Ирбесартан понижава кръвното налягане с минимална промяна в сърдечната честота. Понижаването на кръвното налягане е свързано с дозата при еднократен дневен прием, с тенденция към достигане на плато при дози над 300 mg.Дози от 150-300 mg веднъж дневно понижават кръвното налягане в легнало или седнало положение в продължение на 24 часа от приема със средно 8-13/5-8 mm Hg (систолно/диастолно) повече отколкото при плацебо.Мгксималното понижение на кръвното налягане се достига 3-6 часа след приема и понижаващият кръвното налягане ефект се поддържа най-малко 24 часа. След 24 часа понижението на кръвното налягане е 60-70% от съответния максимален отговор по отношение на диастолното и систолното налягане в препоръчваните дози. Приемът на 150 mg веднъж дневно води до иай-писка стойност и среден 24 часов оп онор сходен на този при прилагане на същата обща доза. разделена на два отделни приема. Понижаващият кръвното налягане ефект на Ирирестан се проявява след 1-2 седмици, като максимален ефект се достига 4-6 седмици след началото на терапията. Антихипертензивният ефект се поддържа по време на продължителна терапия. След прекратяване на терапията, кръвното налягане постепенно се връща към изходишите си стойности. Не се наблюдава реоаунд хипертония. Понижаващият кръвното налягане ефект на ирбесартан и тиазидни диурстици с адитивен. При пациенти, които не постигат достатъчен контрол само с прием на ирбесартан. добавянето на ниска доза хидрохлоротиазид (12.5 mg) към ирбесартан веднъж дневно води до допълнително понижение на кръвното налягане от 7-М'З-б mm Hg (систолно/диастолно) спрямо плацебо.
Ефикасността на Ирпрестан не се влияе от възрастта или пола. Както и при другите лекарствени продукти, които влияят върху системата ренин-ангиотензин. чернокожите пациенти с хипертония показват значително по-нисък отговор на монотерапия с ирбесартан. Когато ирбесартан се прилага едновременно с писка доза хидрохлоротиазид (например 12.5 mg дневно), антихипертензивният отговор при чернокожи пациенти се доближава до този на пациенти от бялата раса. Няма клинично значим ефект върху серумната концентрация на пикочната киселина или отделянето на пикочна киселина в урината,
Понижението на кръвното налягане е 0.5 mg/kg (ниска), 1.5 mg/kg (средна) и 4.5 mg/kg (висока) целева титрирана доза ирбесартан с оценено при 318 хипертензивни или рискови (с диабет, с фамилна анамнеза за хипертония) деца и юноши от 6 до 16 години в продължение на период от 3 седмици. В края на три- седмичния период от средно понижение спрямо от изходното при първична променлива на ефикасността, най-ниската стойност на систолното кръвно налягане в седнало положение (SeSBP) е било 11.7 mmHg (писка доза). 9.3 mmHg (средна доза) и 13.2 mmHg (висока доза). Не е установена значима разлика между тези дози. Средната промяна спрямо най-ниските стойности на диастолното кръвно налягане в седнало положение (SeDBP) е следната: 3,8 mmHg (ниска доза). 3.2 mmHg (средна доза) .5.6 mmHg (висока доза). През следващия период от две седмици, когато пациентите са повторно рандомизирани на активно лекарство или плацебо. пациентите на плацебо са имали повишение от 2.4 и 2.0 mmHg за SeSBP и SeDBP в сравнение с промяна от +0.1 и -0.3 mmHg съответно при всички дози ирбесартан (виж точка 4.2).
Хипертония и нефропатия при диабет тип 2
Проучването "Irbesartan Diabetic Nephropathy Trial /Проучване за ирбесартан при диабетна нефропатия (IDNT)" показва, че ирбесартан намалява прогресирането на нефропатията при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност и изявена протеинурия. 1DNT е двойно-сляпо, контролирано изпитване върху заболеваемостта и смъртността, сравняващо ирбесартан, амлодипин и плацебо. Изследвани са 1.715 пациенти с хипертония и диабет тип 2, протеинурия > 900 mg дневно и серумен креатинин от 1.0-3.0 mg/dl. по отношение на дългосрочните ефекти (средно 2.6 години) на ирбесартан вьрху прогресирането на бъбречното заболяване и общата смърност. Пациентите са титрирани oт 75 mg до поддържаща доза от 300 mg ирбесартан. от 2.5 mg до 10 mg amlodipine или плацебо в зависимост от поносимостта. Пациентите във всички групи за лечение са получавали обикновено между 2 и 4 антихипертензивни лекарства (например диуретици,бета-блокери, алфа блокери), за да достигнат предварително определено ниво на кръвното налягане < 135/85 mmHg или понижение е 10 mmHg за систодното налягане, ако изходната стойност е била > 160 mmHg. Шестдесет процента (60%) от пациентите в групата на плацебо са достигнали това целево ниво на кръвното налягане, докато тази цифра е 76% и 78% съответно за групите на ирбесартан и амлодипин. Ирбесартан значително понижава относителния риск в първична комбинирана крайна точка от удвояване на серумния креатинин. крайна степен на бъбречното заболяване (ESRD) или обша смъртност. Около 33% от пациентите от групата на ирбесартан постигат първичната комбинирана крайна точка по отношение на бъбречното заболяване в сравнение с 39% и 41% при групата на плацебо и групата на амлодипин (20% понижение на относителния риск спрямо плацебо (р-0,024) и 23% понижение на относителния риск спрямо амлодипин (р=0.00б). Когато са анализирани индивидуалните компоненти на първичната крайна точка , не е отбелязан ефект върху общата смъртност, а същевременно е отбелязана положителна тенденция в намаляване на случаите с крайна степен на бъбречното заболяване и значително понижение на случаите с удвояване на серумния креатинин.
Подгрупи по пол, раса, възраст, продължителност на диабета, изходна стойност на кръвното налягане, серумен креатинин и степента на отделяне на албумин са оценявани за ефекта от лечението, В подгрупите с жени и чернокожи пациенти, които съставляват сьответно 32% и % от обшата популация на проучването, не е установен благоприятен ефект за бъбреците, макар, че интервала на доверителност не го изключва. По отношение на вторичната крайна точка на фатални и не-фатални сърдечно-съдови събития, не се наблюдава разлика между трите групи на общата популация, макар, че се наблюдава повишение на честотата на нефатален инфаркт на миокарда при жените и намаляване честотата на нефатален инфаркт на миокарда при мъжете в групата на ирбесартан. в сравнение е групата на плацебо. Повишена честота на нефатален инфаркт на миокарда се наблюдава при жени в групата на ирбесартан спрямо групата на амлодипин, докато хоспитализацията поради сърдечна недостатъчност е била намалена в обшата популация. Не е намерено обяснение за тези находки при жените.
Проучването "Effects of lrbesartaa on Microalbuminuria in Hypertensive Patients with type 2 Diabetes Mellitus (IRMA 2) Ефекти на ирбесартан върху микроалбумннурпя при хипертоници със захарен диабет тип 2" показва, че при пациенти е микроалбуминурия прилагането на ирбесартан 300 mg дневно забавя прогресирането до изявена npoiemiypiin, IRMA 2 е плацебо контролирано, двойно сляпо проучване върху заболеваемостта при 5°Ч) пациенти с диабет тип 2, микроалбуминурия (30-300 mg дневно) и нормална бъбречна функция (серумен креатинин < 1.5 mg/dl при мъже и < 1.1 mg/dl при жени). Проучването изследва дългосрочните ефекти (2 тодиии) на ирбесартан вьрху прогресираието до клинична(значима) протеинурия (степен на отделяне на албумин в урината ( UAER) > 300 mg дневно и
увеличение на UAER с най-малко 30% спрямо изходната стойност). Предварително определеното прицелно ниво на кръвното налягане е било < 135/85 mmHg. Допълнително са прилагани според нуждите антихипертензивни средства (с изключение на ACE инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти и дихидрониридинови калциеви антагонисти) за достигане на желаното ниво на кръвно налягане. И макар, че във всички групи са постигнати сходни нива на кръвното налягане, по-малко пациенти в групата на ирбесартан 300 mg (5.2%) отколкото в групата на пладебо (14.9%) или в групата на ирбесартан 1 50 mg (9.7%) са достигнали крайната точка на изявена прогеиплрия. показвайки понижение на относителния риск със 70% спрямо плацебо (р= 0.0004) при по-високата доза. Не е наблюдавано съпътстващо подобрение ва степента на гломерулната филтрация (GFR) през първите три месеца от лечението. Забавеното прогресиране до клинична протеинурия е станало явно още след три месеца и е продължило през 2-годишния период. Връщането към нормоалбуминурия (< 30 mg/ дневно) е по-често в групата на ирбесартан 300 mg (34%) отколкото в групата на плацебо.
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорално приложение ирбесартан се абсорбира добре: проучвания на асолютната бионаличност дават стойности от приблизително 60-80%. Едновременният' прием па храна не повлиява значително бионаличтюстта на ирбесартан. Свързването с плазмените протеини е в около 96%. с незначително свързване с компонентите па кръвните клетки. Обемът на разпределение е 53-93 литра. След интравенозно приложение на 14С ирбесартан. 80-85% от плазмената радиоактивност се дължи на непроменения ирбесартан. Ирбесартан се метаболизира в черния дроб чрез глюкуронидно конюгиране и окисление. Основният циркулиращ метаболит е ирбесартан глюкуронид (приблизително 6%). Проучвания in vitro показват, че ирбесартан се окислява основно е помощта на цитохром Р450 ензим CYP2C9: изоензим CYP3A4 има незначителен ефект.
Ирбесартан има линейна и пропорционална на дозата фармакокинетика при дозировъчен обхват от 10 до 600 mg. По-малка от пропорционалната абсорбция се наблюдава при перорално приложение на дози надвишаващи 600 mg (два пъти над максималната препоръчвана доза), но механизмът за това не е известен. Максимални плазмени концентрации се достигат 1.5-2 часа след перорално приложение. Общият телесен и бъбречен клирънс е съответно 157-176 и 3-3.5 ml/минута. Терминалният елиминадионен полуживот на ирбесартан е 11-15 часа. Плазмени концентрации в равновесно състояние се достигат 3 дни след започване на прилагане на еднократна дневна доза. В едно проучване са наблюдавани малко по-високи плазмени концентрации на ирбесартан при жени с хипертония. Все пак нс се наблюдава разлика в полуживота и кумулирането на ирбесартан. Не с необходима корекция на дозата при жени. Стойностите на auc и Сmах за ирбесартан са също малко по-високи при пациенти в старческа възраст (> 65 years) отколкото при млади индивиди (18-40 години). Терминалният полуживот. обаче, не е значително променен. Не е необходимо да се коригира дозата при пациенти в старческа възраст.
Ирбесартан и неговите метаболити се елиминират основно чрез жльчиите и бъбречни пътища. След перорално или интравенозно приложение па 14С ирбесартан. около 20% радиоактивността се открива в урината, а останалата част - във фекчтдиите. По-малко от 2% от дозата се екскретира в урината като непроменен ирбесартан.
Фармакокинетиката на ирбесартан с оценена при 23 деца с хипертония след прием на еднократна и многократни дневни дози ирбесартан (2 mg/kg) до максимална дневна доза от 150 mg за четири седмици. От тези 23 деца, 21 са оценявани за сравнение, на фармакокинетиката с възрастни пациенти (дванадесет деца над 12 години ,девет деца от 6 до 16 години). Резултатите показват, че стойностите на Cmax, AUC и клирънса са сравними с наблюдаваните при възрастни пациенти получаващи 150 mg Irbesartan дневно. При многократно дозиране веднъж дневно се наблюдава ограничено кумулиране на ирбесартан (18%) в плазмата.
Бъбречно увреждане:
При пациенти с бъбречно увреждане или пациенти на хемодиализа. фармакокинстичнитс параметри на ирбесартан не се променят значително. Ирбесартан не се отстранява посредством хемодиализа.
Чернодробно увреждане:
При пациенти с лека до умерена цироза, фармакокинстичните параметри на ирбесартан не се променят значително. Не са провеждани изпитвания при пациенти с тежко чернодробно увреждане.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При клинично значими дози няма доказателства за абнормна системна или гаргетна органна токсичност. Неклиничните проучвания за безопасност показват, че високи дози ирбесартан (> 250 mg/kg/дневно при плъхове и > 100 mg/kg/дневно при маймуни макак) причиняват понижаване на показателите за червени кръвни клетки (еритроцити, хемоглобин, хематокрит). При много високи дози (> 500 mg/kg/ дневно) ирбесартан индуцира дегенеративни промени в бъбреците (като инторстициалсн нефрит, тубулна дистензия. базофилни ту були. повишени плазмени концентрации на урея и креатиннн) при плъхове и маймуни макак, които се считат вторични на хипотензивниге ефекти на лекарствения продукт, водеши до намалена бъбречна перфузия. Освен това ирбесартан индуцира хиперплазия/ хипертрофия на юкстрагломерулните клетки (при плъхове в дози > 90 т$к% дневно, при маймуни макак > 10 mg/kg дневно). Счита се. че тези промени са причинени от фармакологичното действие на ирбесартан. Приложението на ирбесартан в терапевтични дози при хора не води до клинично значима хипернлазия/хпнертрофия па бъбречните юкстрагломерулни клетки.
Няма данни за мутагенен, кластогенен или карциногенен потенциал.
Изпитванията е приложение на ирбесартан при животни показват преходни токсични ефекти (увеличение на бъбречното легенче, хидроурстср или подкожен едсм) при фетуси на плъхове, които преминават след раждане. При зайци се наблюдават аборти или ранна резорбция при дози. които причиняват значителна токсичност за майката, включително и смъртност. При плъхове или зайци не се наблюдават тератогенни ефекти.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ядро на таблетката:
Кроскармелоза натрий (Е468)
Целулоза, микрокриоална (Е460)
Хипромелоза(Е464)
Манитол (Е421)
Магнезиев стеарат (Е572)
Силициев диоксид. колоиден, безводен (Е551)
Филмова обвивка:
Хидрокси пропилцелулоза
Хипромелоза
Макрогол 400
Титанов диоксид (Е171)
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Блистерни опаковки (блистери PVC/PVdC-Alu)
Опаковка (HDPE) за таблетки с десикант и капачка от LDPE
Размер на опаковките:
Блистери:
Ирпрестан 75 mg филмирани таблетки: 14, 28, 30, 56, 84, 90, 98 таблетки
Ирпрестан 150 mg филмирани таблетки: 14, 28, 30, 56, 84, 90, 98 таблетки
Ирпрестан 300 mg филмирани таблетки: 14, 28, 30, 56, 84, 90, 98 таблетки
Опаковки за таблетки:
Ирпрестан 75 mg филмирани таблетки: 30, 60, 250 таблетки Ирпрестан 150 mg филмирани таблетки: 30, 60, 250 таблетки Ирпрестан 300 mg филмирани таблетки: 30, 60, 250 таблетки
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Actavis Group PTC ehf. Reykjavikurvegur 76-78, 220 Hafnarfjordur, Исландия
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Ирпрестан 75 mg филмирани таблетки: №20090339
Ирпрестан 150 mg филмирани таблетки: №20090340
Ирпрестан 300 mg филмирани таблетки: №20090341
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗ^^Нщ|й^ 3А УПОТРЕБА
22.07.2009
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Август. 2009 г.
