1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Irinotecan Polpharma 20 mg/ml concentrate for solution for infusion
Иринотекан Полфарма 20 mg/ml концентрат за инфузионен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Един ml от концентрата съдържа 20 mg иринотекан хидрохлорид трихидрат (irinotecan hydrochloride trihydrate), еквивалентно на 17,33 mg/ml иринотекан. Всеки флакон от 2 ml или 5 ml Irinotecan Polpharma съдържа съответно 40 mg или 100 mg иринотекан хидрохлорид трихидрат.
Помощни вещества: сорбитол (Е420).
Един флакон от 2 ml съдържа 90 mg сорбитол.
Един флакон от 5 ml съдържа 225 mg сорбитол.
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Irinotecan Polpharma sol. inf. conc. 20 mg/ml - 1 x 2 ml; 1 x 5 ml
Концентрат за инфузионен разтвор. Бистър, безцветен до бледожълт разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Irinotecan Polpharma е показан за лечение на пациенти с напреднал колоректален карцином:
• в комбинация с 5-флуороурацил и фолинова киселина при пациенти без предшестваща химиотерапия при напреднало заболяване
• като монотерапия при пациенти с неуспех от приложението на съдържащ 5-флуороурацил режим на лечение.
Иринотекан в комбинация с цетуксимаб е показан за лечение на пациенти с експресия на рецептора на епидермалния растежен фактор (EGFR), KRAS див-тип метастатичен колоректален карцином, които преди това не са приемали лечение по повод метастатичното заболяване или след неуспех от иринотекан-съдържащо цитотоксично лечение (моля, вж. точка 5.1).
Иринотекан в комбинация с 5-флуороурацил, фолинова киселина и бевацизумаб е показан като първа линия лечение при пациенти с метастатичен карцином на колона или ректума.
Иринотекан в комбинация с капецитабин с или без бевацизумаб е показан като първа линия лечение при пациенти с метастатичен колоректален карцином.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Само за възрастни. След разреждане, инфузионният разтвор на Irinotecan Polpharma трябва да се приложи инфузионно в периферна или централна вена.
Препоръчвана доза
Като монотерапия (при нелекувани преди това пациенти)
Препоръчваната доза иринотекан е 350 mg/m2 приложена като интравенозна инфузия за период от 30- 90 минути, на всеки три седмици (вж. по-долу "Начин на приложение" и точка 4.4 и 6.6).
Като комбинирано лечение (при нелекувани преди това пациенти) Безопасността и ефикасността на иринотекан в комбинация с 5-флуороурацил (5FU) и фолинова киселина (FA) са оценени при следния режим (вж. точка 5.1): иринотекан плюс 5FU/FA, на всеки 2 седмици.
Препоръчваната доза иринотекан е 180 mg/m2 приложена като интравенозна инфузия за период от 30- 90 минути, на всеки две седмици, последвана от инфузия на фолинова киселина и 5-флуороурацил.
За дозировката и начина на приложение в комбинация с цетуксимаб, вижте продуктовата информация за този лекарствен продукт.
Обикновено се използва същата доза иринотекан прилагана при последните цикли от предишния иринотекан-съдържащ режим. Иринотекан не трябва да се прилага по-рано от 1 час след края на инфузията на цетуксимаб.
За дозировката и начина на приложение бевацизумаб, вижте кратката характеристика на бевацизумаб.
За дозировката и начина на приложение в комбинация с капецитабин, моля вижте точка 5.1 и съответните точки от кратката характеристика на капецитабин.
Адаптиране на дозата
Иринотекан трябва да се прилага след съответно възстановяване от всички нежелани реакции до степен 0 или 1 по скалата на 1ЧС1-СТС (Общи критерии за токсичност на
Националния онкологичен институт) и след пълното овладяване на свързаната с лечението диария.
При започване на следващата инфузия, когато е приложимо дозата на иринотекан и 5FU трябва да бъде понижена в съответствие с най-тежката степен на нежелани реакции наблюдавана при предходната инфузия. Лечението трябва да бъде отложено с 1 до 2 седмици, за възстановяване от свързаните с предишния курс на лечение
нежелани реакции.
При необходимост дозата на иринотекан и/или 5FU трябва да бъде намалена с 15% до 20% при следните нежелани реакции:
- хематологична токсичност (неутропения степен 4, фебрилна неутропения (неутропения степен 3-4 и треска степен 2-4), тромбоцитопения и левкопения степен 4)),
- нехематологична токсичност (степен 3-4).
Препоръките за промяна на дозата на цетуксимаб в комбинация с иринотекан трябва да съответстват на продуктовата информация за този лекарствен продукт.
За промяна на дозата на бевацизумаб в комбинация с иринотекан/5FU/FA, моля вижте кратката характеристика на продукта бевацизумаб.
При комбинация с капецитабин при пациенти на и над 65 годишна възраст се препоръчва понижение на началната доза на капецитабин до 800 mg/m2 два пъти дневно, съгласно кратката характеристика на продукта капецитабин. Моля, вижте и препоръките за промяна на дозата при комбинирано приложение, дадени в кратката характеристика на продукта капецитабин.
Продължителност на лечението:
Лечението с иринотекан трябва да продължи до появата на обективно прогресиране на заболяването или наличието на неприемлива токсичност.
Специални популации
Пациенти с нарушена чернодробна функция
При монотерапия: нивата на билирубина в кръвта (до 3 пъти над горната граница на нормата (ULN)) при пациенти с функционален статус < 2, трябва да определят началната доза на Irinotecan Polpharma. При тези пациенти с хипербилирубинемия и протромбиново време повече от 50%, клирънсът на иринотекан е понижен (вж. точка 5.2), което от своя страна повишава риска от хематотоксичност. Ето защо при тези пациенти е необходимо ежеседмично проследяване на пълната кръвна картина
• При пациенти с билирубин до 1,5 пъти над горната граница на нормата, препоръчваната доза иринотекан е 350 mg/m2,
• При пациенти с билирубин от 1,5 до 3 пъти над горната граница на нормата, препоръчваната доза иринотекан е 200 mg/m2,
• Пациентите с билирубин повече от 3 пъти над горната граница на нормата, не трябва да бъдат лекувани с иринотекан (вж. точка 4.3 и 4.4).
Няма данни при пациенти с чернодробно нарушение, лекувани с иринотекан в комбинация.
Пациенти с нарушение на бъбречната функция
Иринотекан не се препоръчва при пациенти с нарушение на бъбречната функция, поради липсата на проучвания при тази популация (вж. точка 4.4 и 5.2).
Пациенти в старческа възраст
Не са провеждани специални фармакокинетични проучвания при пациенти в старческа възраст. Въпреки това, при тази популация дозата трябва да бъде внимателно определена, поради по-голямата честота на понижение на биологичните функции. Тази група пациенти изисква по-често проследяване (вж. точка 4.4).
Деца
Иринотекан не трябва да се прилага при деца.
Начин на приложение
Irinotecan Polpharma е цитотоксичен. За информация относно разреждането и специалните предпазни мерки при изхвърляне и работа, вижте точка 6.6. Irinotecan Polpharma не трябва да се прилага под формата на интравенозно болусно инжектиране или интравенозна инфузия по-кратка от 30 минути или по-продължителна от 90 минути.
4.3 Противопоказания/Irinotecan Polpharma sol. inf. conc. 20 mg/ml - 1 x 2 ml; 1 x 5 ml/
Хронично възпаление на червата и/или чревна обструкция (вж. точка 4.4).
Анамнеза за тежка свръхчувствителност към иринотекан или към някое от помощните
вещества.
Бременност и кърмене (вж. точка 4.4 и 4.6).
Билирубин >3 пъти спрямо горната граница на нормата (ииМ)(вж. точка 4.4).
Тежка костно-мозъчна недостатъчност. Функционално състояние по СЗО > 2.
Едновременно приложение на жълт кантарион (St. John's Wort) (вж.точка 4.5).
За допълнителни противопоказания на цетуксимаб, бевацизумаб или капецитабин, вж. продуктовата информация на тези лекарствени продукти.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Употребата на Irinotecan Polpharma трябва да става само в специализирани отделения за цитотоксична химиотерапия и приложението да се извършва само под контрола на лекар, специалист в приложението на противотуморна химиотерапия.
Имайки предвид характера и честотата на нежеланите събития, Irinotecan Polpharma трябва да се назначава само, ако очаквана полза превишава възможните терапевтични рискова в следните случаи:
• при пациенти с рисков фактор, особено такива с функционално състояние по СЗО = 2.
• в редките случаи когато се прецени, че пациентите няма да спазват препоръките за борба с нежеланите реакции (необходимост от незабавно и продължително противодиарийно лечение, комбинирано с повишен прием на течности при появата на късна диария). При тези пациенти се препоръчва строго болнично наблюдение.
Когато Irinotecan Polpharma се прилага като монотерапия, той обикновено се назначава на всеки три седмици. Въпреки това, може да се обмисли и ежеседмично приложение (вж. точка 5.1) при пациенти, при които е необходимо по-редовно проследяване или особено при такива с риск от тежка неутропения.
Късна диария
Пациентите трябва да бъдат предупреждавани относно риска от поява на късна диария, повече от 24 часа след приложението на иринотекан, както и по всяко време преди следващия цикъл.
При монотерапия, средното време за поява на първите воднисти изпражнения е на петия ден след инфузията на иринотекан. Пациентите трябва бързо да информират своя лекар за появата на диария и незабавно да започнат лечение.
Пациенти с повишен риск от диария са такива, които преди това са били подложени на лъчетерапия в областта на корема/таза, такива с левкоцитоза при първоначалното изследване, с функционално състояние >2 и жени. При неправилно лечение диарията може да бъде живото-застрашаваща, особено при пациенти със съпътваща неутропения.
Веднага след появата на първото воднисто изпражнение, пациентът трябва да започне приема на обилно количество течности, съдържащи електролити, както и незабавно противодиарийно лечение. Това противодиарийно лечение трябва да бъде назначено в отделението, където се извършва прилагането на иринотекан. След изписване от болничното заведение, пациентите трябва да се снабдят с предписаните лекарства за лечение на диарията, за да имат готовност за нейното незабавно лечение (в случай на поява). Освен това, те трябва да уведомят своя лекар или отделението, в което получават иринотекан, в случай на поява на диария.
Препоръчваното понастоящем потиводиарийно лечение се състои от високи дози лоперамид (4 mg при първия прием и след това 2 mg на всеки 2 часа). Това лечение трябва да продължи 12 часа след последното воднисто изпражнение и да не бъде намалявано. При никакви обстоятелства лоперамид не трябва да се прилага повече от 48 последователни часа в тези дози, поради риск от паралитичен илеус, както и по-малко от 12 часа.
Когато диарията е свързана с тежка неутропения (брой на неутрофилите < 500 клетки/mm3), в допълнение към противодиарийното лечение трябва да бъде приложено и профилактично широкоспектърно антибиотично лечение.
Освен антибиотично лечение, за овладяване на диарията се препоръчва и хоспитализация, в следните случаи:
• Диария свързана с висока температура (треска),
• Тежка диария (изискваща интравенозна хидратация),
• Диария персистираща повече от 48 часа след започване на лечението с високи дози лоперамид.
Лоперамид не трябва да се прилага профилактично, дори при пациенти с късна диария при предишните цикли.
При пациенти с тежка диария се препоръчва понижаване на дозата при следващите цикли (вж. точка 4.2).
Хематология
Препоръчва се ежеседмично проследяване на пълната кръвна картина по време на лечението с иринотекан. Пациентите трябва да бъдат предупреждавани относно риска от появата на неутропения и треска. Фебрилната неутропения (температура >38°С и брой на неутрофилите <1 000 клетки/mm3) трябва да бъде лекувана по спешност в болнично заведение с помощта на широко-спектърни антибиотици за интравенозно приложение.
При пациенти с тежки хематологични нарушения се препоръчва намаляване на дозата при следващото приложение (вж. точка 4.2).
При пациентите с тежка диария е налице повишен риск от инфекции и хематологична токсичност. Необходимо е пълно изследване на кръвната картина при пациенти с тежка диария.
Чернодробно увреждане
Необходимо е провеждането на лабораторни изследвания на чернодробната функция преди започване на лечението и преди всеки следващ цикъл.
Необходимо е ежеседмично проследяване на пълната кръвна картина при пациенти с билирубин вариращ от 1,5 до 3 пъти над горната граница на нормата, поради понижение на клирънса на иринотекан (вж. точка 5.2) и последващо повишение на риска от хематотоксичност при тази група пациенти. Иринотекан не трябва да се прилага при пациенти с билирубин > 3 пъти спрямо горната граница на нормата (вж. точка 4.3).
Гадене и повръщане
Препоръчва се профилактично лечение с антиеметици преди всяко вливане на иринотекан. Често са съобщавани случаи на гадене и повръщане. Пациентите с повръщане, придружено с късна диария трябва да бъдат хоспитализирани за лечение възможно най-бързо.
Остър холинергичен синдром
При появата на холинергичен синдром (дефиниран като ранна диария с множество други симптоми, като изпотяване, коремни спазми, сълзене, миоза и саливация) трябва да бъде приложен атропин сулфат (250 микрограма подкожно), освен в случаите на клинични противопоказания (вж. точка 4.8). Необходимо е повишено внимание при пациенти с астма. При пациенти с остър и тежък холинергичен синдром, се препоръчва профилактичното приложение на атропин сулфат при следващите вливания на иринотекан.
Респираторни нарушения
Интерстициалната белодробна болест, проявяваща се с белодробни инфилтрати е нечеста по време на лечението с иринотекан. Интерстициалната белодробна болест може да бъде фатална. Рискови фактори, възможно свързани с развитието на интерстициалната белодробна болест включват употребата на пневмотоксични лекарства, лъчетерапия и колонии-стимулиращи фактори. Пациентите с рискови фактори трябва да бъдат внимателно проследявани за симптоми от страна на дихателната система преди и по време на лечението с иринотекан.
Пациенти в старческа възраст
Поради по-голямата честота на понижение на биологичните функции, особено на чернодробната функция при пациентите в старческа възраст, определянето на дозата на Irinotecan Polpharma трябва да става много внимателно при тази популация (вж. точка 4.2).
Пациенти с чревна обструкция
Пациентите не трябва да бъдат лекувани с Irinotecan Polpharma до преминаване на чревната обструкция (вж. точка 4.3).
Пациенти с нарушена бъбречна функция
Не са провеждани проучвания при тази група пациенти (вж. точка 4.2 и 5.2).
Екстравазация
Необходимо е повишено внимание за избягване на екстравазацията, като инфузионното място трябва да бъде наблюдавано за признаци на възпаление. В случай на екстравазация, се препоръчва промиване на инфузионното място със стерилна вода и поставянето на лед.
Свръхчувствителност
Наблюдавани са реакции на свръхчувствителност, включително тежки анафилактични или анафилактоидни реакции.
Други
Тъй като Irinotecan Polpharma съдържа сирбитол, той е неподходящ при пациенти с наследствена непоносимост към фруктоза.
Редки случаи на бъбречна недостатъчност, хипотония или циркулаторна недостатъчност са наблюдавани при пациенти преживели епизоди на дехидратация, свързана с диария и/или повръщане или сепсис. Необходимо е прилагането на контрацептивни мерки по време на и най-малко три месеца след приключване на лечението.
Едновременното приложение на иринотекан с мощни инихибитори (напр, кетоконазол) или индуктори (напр. рифампицин, карбамазепин, фенобарбитал, фенитоин, жълт кантарион) на CYPЗА4 може да повлияе метаболизма на иринотекан и трябва да бъде избягвано (вж. точка 4.5).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Взаимодействието между иринотекан и блокери на невромускулното предаване не може да бъде изключено. Тъй като иринотекан притежава антихолинестеразна активност, лекарствата с антихолинестеразна активност може да удължат невромускулните блокиращи ефекти на суксаметоний и невромускулната блокада на не-деполяризиращите лекарства може да бъде антагонизирана.
Множество проучвания показват, че едновременното приложение с CYP3A-индуциращи антиконвулсанти (напр. карбамазепин, фенобарбитал, фенитоин) води до понижаване експозицията на иринотекан, SN-38 и SN-38 глюкоронид и понижение на фармакодинамичните ефекти. Ефектите на подобни антиконвулсани се изразяват в понижение на AUC на SN-38 и SN-38G с 50% или повече. Освен индуциране на ензимите от групата на цитохром Р450 ЗА, повишеното глюкорониране и жлъчна екскреция може също да имат роля за намаляване експозицията на иринотекан и неговите метаболити.
Проучване е показало, че едновременното приложение на кетоконазол води до понижение на AUC на АРС (производно на аминопентановата киселина) с 87% и повишение на AUC на SN-38 със 109%, в сравнение със самостоятелното приложение на иринотекан.
Необходимо е повишено внимание при пациенти приемащи лекарства за които е известно, че инхибират (напр. кетоконазол) или индуцират (напр. рифампицин, карбамазепин, фенобарбитал или фенитоин) лекарствения метаболизъм чрез цитохром Р450 3А4. Едновременното приложение на иринотекан с инхибитор/индуктор на този метаболитен път може да повлияе метаболизма на иринотекан и трябва да бъде избягвано (вж. точка 4.4).
Във фармакокинетично проучване с малък брой пациенти (п=5), в което иринотекан 350 mg/m2 е прилаган едновременно с жълт кантарион (Hypericum perforatum е наблюдавано 42% понижение на плазмените концентрации на актививния метаболит на иринотекан, SN-38. Жълтият кантарион понижава плазмените нива на SN-38. Ето защо, жълтият кантарион не трябва да се прилага едновременно с иринотекан (вж. точка 4.3).
Едновременното приложение с 5- флуороурацил/фолинова киселина в комбинирания режим не променя фармакокинетиката на иринотекан.
Няма данни, че профила на безопасност на иринотекан се повлиява от цетуксимаб или обратно.
В едно проучване, концентрациите на иринотекан са били подобни при пациентите приемали иринотекан/5FU/FA самостоятелно или в комбинация с бевацизумаб. Концентрациите на 814-38, активният метаболит на иринотекан са били анализирани в подгрупа пациенти (около 30 във всяко рамо на лечение). Концентрациите на 8М-38 са били с около 33% по-високи при пациентите приемали иринотекан/5FU/FA в комбинация с бевацизумаб, в сравнение със самостоятелното приложение на иринотекан/5FU/FA.
Поради високата интериндивидуална вариебилност и ограниченият им брой, не е сигурно дали наблюдаваното повишение на нивата на SN-38 се дължи на бевацизумаб. Наблюдавано е леко увеличение на броя на нежеланите случаи на диария и левкопения. Съобщени са повече случаи на понижение на дозата на иринотекан при пациентите приемали иринотекан/5FU/FA в комбинация с бевацизумаб.
При пациентите, развили тежка диария, левкопения или неутропения при комбинирането на бевацизумаб и иринотекан е необходима промяна на дозата, описана в точка 4.2.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Няма данни за употребата на иринотекан при бременни жени. Установено, е че иринотекан е ембриотоксичен, фетотоксичен и тератогенен при зайци и плъхове. Ето защо,Irinotecan Polpharma не трябва да се прилага по време на бременност (вж. точка 4.3 и 4.4).
Жени с детероден потенциал
Жените в детеродна възраст, приемащи Irinotecan Polpharma трябва да бъдат съветвани да избягват забременяване, както и да уведомят незабавно лекуващия лекар в случай на бременност (вж. точка 4.3 и 4.4).
Необходимо е предприемането на контрацептивни мерки както от жените в детеродна възраст, така и от лекуваните пациенти от мъжки пол, по време на или най-малко три месеца след преустановяване на лечението.
Кърмене
При кърмещи плъхове, 14С-иринотекан е установен в млякото. Не е известно дали иринотекан се отделя в кърмата при човек. Ето защо, поради възможност от нежелани реакции от страна на кърмачето, кърменето трябва да бъде преустановено по време на лечението с иринотекан (вж. точка 4.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Пациентите трябва да бъдат предупреждавани относно възможността за появата на замаяност или зрителни нарушения в рамките на 24 часа след приема на иринотекан, както и да бъдат съветвани да не шофират или работят с машини при наличието на тези симптоми.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Irinotecan Polpharma sol. inf. conc. 20 mg/ml - 1 x 2 ml; 1 x 5 ml/
Представените в този раздел нежелани реакции се отнасят до иринотекан. Няма данни, че профила на безопасност на иринотекан се повлиява от цетуксимаб или обратно. В комбинация с цетуксимаб, съобщаваните допълнителни нежелани реакции са били очакваните при цетуксимаб (като акнеиформен обрив 88%). Ето защо е необходимо запознаване с продуктовата информация на цетуксимаб.
За информация относно нежеланите реакции при комбиниране с бевацизумаб, моля вижте кратката характеристика на продукта бевацизумаб.
Нежеланите лекарствени реакции съобщавани при пациентите лекувани с капецитабин в комбинация с иринотекан, в сравнение със самостоятелното приложение на капецитабин или наблюдавани с по-висока честота, в сравнение с монотерапията с капецитабин, включват: Много чести, всички степени нежелани лекарствени реакции: тромбоза/емболизъм; Чести, всички степени нежелани лекарствени реакции: реакция на свръхчувствителност, исхемия на сърцето/инфаркт; Чести, степен 3 и 4 нежелани лекарствени реакции: фебрилна неутропения.
За пълна информация относно нежеланите реакции на капецитабин, моля вижте кратката характеристика на продукта капецитабин.
Допълнителните степен 3 и 4 нежелани лекарствени реакции съобщавани при пациентите лекувани с капецитабин в комбинация с иринотекан и бевацизумаб, в сравнение със самостоятелното приложение на капецитабин или наблюдавани в по-висока честота, в сравнение с монотерапията с капецитабин, включват: Чести, степен 3 и 4 нежелани лекарствени реакции: неутропения, тромбоза/емболизъм, хипертония и исхемия на сърцето/инфаркт. За пълна информация относно нежеланите реакции на капецитабин и бевацизумаб, моля вижте кратките характеристики на продуктите капецитабин и бевацизумаб.
Представените по-долу нежелани лекарствени реакции са определени като възможни или вероятно свързани с приложението на иринотекан, съобщени при 765 пациента, лекувани с препоръчваната доза от 350 mg/m2 като монотерапия и при 145 пациента лекувани с иринотекан в комбинация с 5FU/FA, на всеки две седмици с препоръчваната доза от 180 mg/m2.
Оценка на честотата:
Много чести (>1/10); чести(>1/100 до <1/10); нечести (>1/1 000 до <1/100); редки (>1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000).
Стомашно-чревни нарушения
Късна диария
Диарията (появяваща се повече от 24 часа след прима) е дозо-лимитираща токсичност при иринотекан.
При монотерапия:
Много чести: тежка диария е наблюдавана при 20% от пациентите следващи препоръките за лечение на диарията. От възможните за оценяване цикли, 14% са имали тежка диария. Средното време за появата на първото воднисто изпражнение е на петия ден след инфузията на иринотекан.
При комбинирано лечение:
Много чести: тежка диария е наблюдавана при 13,1% от пациентите следващи препоръките за лечение на диарията. От възможните за оценяване цикли 3,9% са имали тежка диария.
Нечести: съобщавани са случаи на псевдо-мембранозен колит, един от които е потвърден микробиологично {Clostridium difficile).
Гадене и повръщане
При монотерапия:
Много чести: силно гадене и повръщане е наблюдавано при около 10 % от пациентите лекувани с антиеметици.
При комбинирано лечение:
Чести: наблюдавана е по-ниска честота на силно гадене и повръщане (съответно при 2,1% и 2,8% от пациентите).
Дехидратация
Чести: епизоди на дехидратация, свързани с диария и/или повръщане. Нечести: наблюдавани са случаи на бъбречна недостатъчност, хипотония или сърдечносъдова недостатъчност при пациенти с епизоди на дихидратация, свързани с диария и/или повръщане.
Други стомашно-чревни нарушения
Чести: наблюдавана е свързана с иринотекан и/или лоперамид констипация, както следва:
• при монотерапия: при по-малко от 10% от пациентите
• при комбинирано лечение: при 3,4% от пациентите.
Нечести: чревна обструкция, илеус или кървене от стомашно-чревния тракт. Редки: колит, включително тифлит, исхемичен и улцерозен колит и перфорация на червата.
Случаи на симптоматичен или асимптомен панкреатит са били свързани с лечението с иринотекан.
Други леки ефекти включват, анорексия, коремна болка и мукозит.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Неутропенията е дозо-лимитиращ токсичен ефект. Неутропенията е била обратима и некумулативна; средното време за появата на най-ниски стойности (надир) е 8 дни, независимо от приложението като монотерапия или под формата на комбинирано лечение.
При монотерапия:
Много чести: неутропения е наблюдавана при 78,7% от пациентите, като при 22,6% от пациентите тя е била тежка (брой на неутрофилите <500 клетки/mm3). От възможните за оценяване цикли, 18% от пациентите са имали брой на неутрофилите под 8 000 клетки /mm3, включително 7,6% с неутрофилен брой <500 клетки/mm3. Пълно възстановяване обикновено настъпва до 22-ия ден.
Анемия е съобщаване при около 58,7% от пациентите (8% с хемоглобин <80 g/l, а 0,9% с хемоглобин <65 g/l).
Чести: треска с тежка неутропения е докладвана при 6,2% от пациентите и 1,7% от циклите. Епизоди на инфекции са наблюдавани при около 10,3% от пациентите (2,5% от циклите), като при около 5,3% от пациентите са били свързани с тежка неутропения. (1,1% от циклите) и са довели до смърт при 2 от случаите.
Тромбоцитопения (< 100 000 клетки/mm3) е наблюдавана при 7,4% от пациентите и 1,8% от циклите, като при 0,9% и 0,2%» цикъла броя на тромбоцитите е бил < 50 000 . Почти всички от пациентите са се възстановили до 22-ия ден.
При комбинирано лечение;
Много чести: Неутропения е наблюдавана при 82,5% от пациентите, като при 9,8%» от пациентите тя е била тежка (брой на неутрофилите <500 клетки/mm3). От възможните за оценяване цикли, 67,3% са имали брой на неутрофилите под 1 000 клетки/mm3, включително 2,7% с брой на неутрофилите <500 клетки/mm3. Пълно възстановяване обикновено настъпва в рамките на 7-8 дни.
Анемия е съобщавана при 97,2% от пациентите (2,1% с хемоглобин <80 g/l). Тромбоцитопения (<100 000 клетки/mm3) е наблюдавана при 32,6% от пациентите и 21,8% от циклите. Не са наблюдавани случаи на тежка тробмоцитопения (<50 000 клетки/mm3). Съобщен е един случай на периферна тромбоцитопения с антитромбоцитни антитела.
Чести: Треска с тежка неутропения е съобщавана при 3,4% от пациентите и 0,9%» от циклите.
Епизоди на инфекции са наблюдавани при около 2% от пациентите (0,5% от циклите), като при около 2,1% от пациентите са били свързани с тежка неутропения (0,5% от циклите) и са довели до смърт при 1 от случаите.
Инфекции и инфестации
Нечести: Бъбречна недостатъчност, хипотония и сърдечносъдова недостатъчност са съобщавани при пациенти със сепсис.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Остър холинергичен синдром
Чести: тежък преходен остър холинергичен синдром е наблюдаван при 9% от пациентите лекувани с монотерапия и при 1,4% от пациентите на комбинирано лечение. Основните симптоми са определени като ранна диария и множество други симптоми, като коремна болка, конюнктивит, ринит, хипотония, вазодилатация, изпотяване, тръпки, неразположение, замаяност, зрителни нарушения, миоза, сълзене и повишена саливация, появяващи се по време или в рамките на първите 24 часа след инфузията на иринотекан. Тези симптоми изчезват при прилагането на атропин (вж. точка 4.4).
Тежка астения е наблюдавана при по-малко от 10% от пациентите на монотерапия и при 6,2% от пациентите на комбинирано лечение. Причинната връзка с иринотекан не е напълно установена.
Треска без инфекция и съпътстваща тежка неутропения е наблюдавана при 12% пациентите на монотерапия и при 6,2% от пациентите на комбинирано лечение
Нечести: съобщавани са леки реакции на мястото на инфузия.
Сърдечни нарушения
Редки: хипертензия по време на или след инфузията.
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Нечести: интерстициалната белодробна болест, проявяваща се като белодробни инфилтрати. Съобщавани са реакции като диспнея, настъпили скоро след инфузията (вж. точка 4.4).
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Много чести: обратима алопеция.
Нечести: леки кожни реакции.
Нарушения на имунната система
Нечести: леки алергични реакции
Редки: анафилактични/анафилактоидни реакции.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Редки: съобщавани са реакции като мускулни съкращения или крампи и парестезии, настъпили скоро след инфузията.
Лабораторни изследвания
Много чести: при комбинирано лечение са наблюдавани преходни повишения в серумните нива (степен 1 и 2), както на ALT (аланин аминотрансферазата), така и на AST (аспартат аминотрансфераза), алкална фосфатаза или билирубин, съответно при 15%, 11%, 11% и 10% от пациентите, без прогресиращи чернодробни метастази. Преходни степен 3 повишения са наблюдавани съответно при 0%, 0%, 0% и 1 % от пациентите при липса на степен 4 повишения.
Чести: при монотерапия са наблюдавани преходни и леки до умерени повишения в серумните нива на трансаминазите, алкалната фосфатаза или билирубина, съответно при 9,2%, 8,1% и 1,8% от пациентите при липса на прогресиращи чернодробни метастази. Преходно и леко до умерено повишение на серумните нива на креатинина е наблюдавано при 7,3% от пациентите.
Редки: хипокалиемия и хипонатриемия, предимно свързани с диария и повръщане. Много редки: повишение на амилазата и/или липазата.
Нарушения на нервната система
Много редки: преходни нарушения на речта, свързани с инфузията на иринотекан.
4.9 Предозиране
Съобщавани са случаи на предозиране при дози превишаващи до около два пъти препоръчваните терапевтични дози, което може да бъде фатално. Най-значимите нежелани реакции са били тежка неутропения и тежка диария. Няма известен антидот на иринотекан. Необходимо е прилагането на максимални поддържащи грижи за предотвратяване на дехидратацията в резултат на диарията, както и лечението на инфекциозните усложнения.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Други антинеопластични средства,
АТС код:L01XX19
Експериментални данни
Иринотекан е полусинтетично производно на камптотецин. Той е антинеопластично средство, което действа като специфичен инхибитор на ДНК-топоизомераза I. Той се метаболизира чрез карбоксилестеразата в повече от тъканите до SN-38, който е по-активен от иринотекан по отношение на пречистена топоизомераза I е по-цитотоксичен от иринотекан спрямо редица туморни клетъчни линии при гризачи и хора. Инхибирането на ДНК-топоизомераза I от иринотекан или SN-3 8 води до лезии на едната ДНК-верига, което блокира репликационната вилица на ДНК и причинява цитотоксичност. Установено е, че цитотоксичната активност е време-зависима и специфична за S фазата.
In vitro, иринотекан и SN-38 не се разпознават в значителна степен от Р-гликопротеин MDR и проявяват цитотоксична активност спрямо доксорубицин- и винбластин-резистентни клетъчни линии.
Освен това, in vivo иринотекан има широка антитуморна активност спрямо туморни модели при гризачи (РОЗ аденокарцином на панкреасния канал, МА16/С аденокарцином на млечната жлеза, С38 и С51 аденокарцином на колона) и спрямо човешки присадки (Со-4 аденокарцином на колона, Мх-1 аденокарцином на млечната жлеза, ST-15 и SC-16 аденокарцином на стомаха). Иринотекан проявява активност и спрямо тумори експресиращи Р-гликопротеин MDR (винкристин- и доксорубицин-резистентни Р388 левкемии).
Освен антитуморната активност на иринотекан, най-значимият фармакологичен ефект е инхибирането на ацетилхолинестеразата.
Клинични данни
При комбинирано лечение, като първа линия лечение на метастатичен колоректален карцином
При комбинирано лечение с фолинова киселина и 5-флуороурацил
Проведено е фаза III проучване при 385 нелекувани преди това пациенти с метастатичен колоректален карцином, при което е приложена схема на лечение на всеки 2-седмици (вж.точка 4.2) или ежеседмично. При двуседмичната схема, на ден 1 е приложена доза от 180 mg/m2 иринотекан, последвана от инфузия с фолинова киселина (200 mg/m2 под формата на 2-часова интравенозна инфузия) и 5-флуороурацил (400 mg/m2 като интравенозна болус доза, последвана от 600 mg/m2 под формата на 22-часова интравенозна инфузия), като цялата тази схема е прилагана на всеки две седмици. На ден 2, фолиевата киселина и 5-флуроурацил са приложени в същата доза и схема. При ежеседмичния режим, приложението на иринотекан в доза от 80 mg/m2 е последвано от инфузия на фолинова киселина (500 mg/m2 под формата на 2-часова интравенозна инфузия) и след това 5-флуороурацил (2300 mg/m2 под формата на 24-часова интравенозна инфузия), за период от 6 седмици.
В проучването върху комбинирано лечение, с помощта на гореописаните 2 схеми, ефикасността на иринотекан е била оценена при 198 от лекуваните пациенти:
5FU: 5-флуороурацил
FA: фолинова киселина
NS: без значимост
*): съгласно протоколния популационен анализ
При ежеседмичната схема, честотата на тежка диария е била 44,4% при пациентите на лечение с иринотекан в комбинация с 5FU/FA и 25,6% от пациентите, лекувани само с 5FU/FA. Честотата на тежка неутропения (брой на неутрофилите <500 клетки/mm3) е била 5,8% от пациентите на лечение с иринотекан в комбинация с 5Ри/РА и 2,4% от пациентите на лечение само с 5FU/FA.
Освен това, средното време до дефинитивно влошаване на общото състояние е било значително по-дълго при групата на комбинирано лечение с иринотекан, в сравнение с групата само на лечение с 5FU/FA (р=0,046).
В това фаза III проучване е направена оценка и на качеството на живот с помоща на EORTC QLQ-C30 въпросника. Времето да появата на дефинитивно влошаване винаги настъпва по-късно при групите на иринотекан. Еволюцията на Общото здравословно състояние/Качество на живот е била малко по-добра в групата на комбинирано лечение, макар и незначително, което показва, че ефикасността на иринотекан в комбинация може да бъде постигната без засягане качеството на живот.
При комбинирано лечение с бевацизумаб
Проведено е фаза III рандимизирано, двойно-сляпо, активно-контролирано клинично проучване за оценка на бевацизумаб в комбинация с иринотекан /5FU/FA като първа линия лечение на метастатичен карцином на колона или ректума (Проучване AVF2107g). Добавянето на бевацизумаб към комбинацията иринотекан/5Ри/РА води до статистически значимо повишение на общата преживяемост. Клинична полза, оценена чрез общата преживяемост, е наблюдавана при всички предварително определени подгрупи пациенти, включително тези определени по възраст, пол, функционално състояние, локализация на първичния тумор, брой на засегнатите органи и продължителност на метастатичното заболяване. Моля, запознайте се и с кратката характеристика на бевацизумаб. Резултатите от ефикасността при проучване AVF2107g са обобщени в таблицата по-долу.
a5 mg/kg на всеки 2 седмици, b по отношение на контролната група (рамо).
При комбинирано лечение с детуксимаб
ЕМЯ 62 202-013: Това рандомизирано проучване при пациенти с метастатичен колоректален карцином, които преди това не са лекувани по повод метастатичното заболяване сравнява комбинирането на цетуксимаб и иринотекан плюс инфузия на флуороурацил/фолинова киселина (5-FU/FA) (599 пациента), спрямо самостоятелното приложение на същата терапия (599 пациента).
Съотношението на пациентите с KRAS първични-тумори спрямо популацията пациенти при които може да бъде направена оценка по отношение на статуса по KRAS е 64%.
Данните за ефикасността получени от това проучване са обобщени в таблицата ПО-долу:
CI = интервал на доверителност, FOLFIRI = иринотекан плюс инфузия на 5-FU/FA, ORR = обективна степен на отговора (пациенти с пълен или частичен отговор), PFS = време на преживяемост без прогресиране
При комбинирано лечение е капепитабин
Данните от рандомизирано, контролирано фаза III проучване (CAIRO) подкрепят приложението на капецитабин в начална доза от 1000 mg/m за 2 седмици, на всеки 3 седмици в комбинация с иринотекан като първа линия лечение при пациенти с метастатичен колоректален карцином. 820 пациента са рандомизирани да получават или секвенциално лечение (п=410) или комбинирано лечение (п=410). Секвенциалното лечение се състои от първа линия лечение с капецитабин (1250 mg/m2 два пъти дневно за 14 дни), втора линия лечение с иринотекан (350 mg/m на ден 1) и трета линия комбинация на капецитабин (1000 mg/m2 два пъти дневно за 14 дни) с оксалиплатин (130 mg/m2 на ден 1). Комбинираното лечение се състои от първа линия лечение с капецитабин (1000 mg/m два пъти дневно за 14 дни) комбиниран с иринотекан 250 mg/m2 на ден 1) и втора линия лечение с капецитабин (1000 mg/m два пъти дневно 14 дни) плюс оксалиплатин (130 mg/m на ден 1). Всички цикли на лечение са прилагани през интервал от 3 седмици. При първа линия лечение следната преживяемост без прогресия на заболяването при популацията имаща намерение за лечение е 5,8 месеца (95%С1, 5,1 -6,2 месеца) при монотерапия с капецитабин и 7,8
месеца (95%С1, 7,0-8,3 месеца) при комбинирането на капецитабин с иринотекан (р=0,0002).
Данните от обширния анализ на многоцентрово, рандомизирано, контролирано фаза II проучване (AIO KRK 0604) подкрепят приложението на капецитабин в начална доза от 800 mg/m2 за 2 седмици, всеки 3 седмици в комбинация с иринотекан и бевацизумаб като първа линия лечение при пациенти с матастатичен колоректален карцином. 115 пациента са рандомизирани да получават лечение с капецитабин в комбинация с иринотекан и бевацизумаб: капецитабин (800 mg/m2 два пъти дневно за две седмици, последвано от 7-дневен период на почивка (без прием)), иринотекан (200 mg/m2 под формата на 30-минутна инфузия на ден 1, всеки 3 седмици) и бевацизумаб (7,5 mg/kg под формата на 30 до 90-минутна инфузия на ден 1, всеки 3 седмици); общо 118 пациента са рандомизирани на лечение с капецитабин комбиниран с оксалиплатин плюс бевацизумаб: капецитабин (1000 mg/m2 два пъти дневно за две седмици, последвано от 7-дневен период на почивка (без прием)), оксалиплатин (130 mg/m2 под формата на 2-часова инфузия на ден 1, всеки 3 седмици) и бевацизумаб (7,5 mg/kg под формата на 30 до 90-минутна инфузия на ден 1, всеки 3 седмици). 6-месечна преживяемост без прогресия при групата на пациентите имащи намерение за лечение е наблюдавана при 80% (капецитабин комбиниран е иринотекан плюс бевацизумаб), спрямо 74% (капецитабин комбиниран с оксалиплатин плюс бевацизумаб). Общата степен на отговора (пълен отговор плюс частичен отговор) е била 45% (капецитабин комбиниран с оксалиплатин плюс бевацизумаб), спрямо 47% (капецитабин комбиниран с иринотекан плюс бевацизумаб).
При монотерапия като втора линия лечение на метастатичен колоректален карцином:
Проведени са клинични проучвания фаза II/III при повече от 980 пациента, с режим на приложение на всеки 3 седмици, при метастатичен колоректален карцином, при неуспех на предшестващо лечение с 5-FU. Ефикасността на иринотекан е оценена при 765 пациента с документирана прогресия с 5-FU при включване в проучването.
NA: неприложимо
*): статистически значима разлика
Във фаза II проучванията, проведени при 455 пациента, при схема на приложение на всеки три седмици, 6-месечна преживяемост без прогресия на заболяването е наблюдавана при 30%, а средната преживяемост е била 9 месеца. Средното време за прогресия е било 18 седмици.
Освен това, при 304 пациента са проведени несравнителни фаза II проучвания с ежеседмичен режим на лечение, с доза от 125 mg/m2 приложена под формата на 90-минутна инфузия, за период от 4 последователни седмици, последвано от 2 седмици почивка. В тези проучвания, средното време до прогресия е било 17 седмици, а средната преживяемост - 10 месеца. Профилът на безопасност наблюдаван при ежеседмичното приложение на начална доза от 125 mg/m2 при 193 пациента е бил сходен с този при приложението на всеки 3 седмици. Средното време да поява на първото воднисто изпражнение е било на ден 11.
В комбинация с цетуксимаб при неуспех от иринотекан-съдържащо цитотоксично лечение
Ефикасността на комбинирането на цетуксимаб с иринотекан е проучена в две клинични проучвания. Общо 356 пациента с EGFR-експресиращ метастатичен колоректален карцином със скорошен неуспех от иринотекан-съдържащо цитотоксично лечение и функционално състояние (статус) по Карновски най-малко 60 въпреки, че повече от пациентите са били със статус по Карновски >80, са приемало комбинираното лечение.
EMR 62 202-007: Това рандомизирано проучване сравнява комбинирането на цетуксимаб и иринотекан (218 пациента), спрямо монотерапията с цетуксимаб (111 пациента).
IMCL СР02-9923: Това отворено проучване с едно рамо, има за цел проучване на комбинираното лечение при 138 пациента.
Данните за ефикасността от тези проучвания са обобщени в таблицата по-долу:
CI = доверителен интервал, DCR = степен на контрол на заболяването (пациенти с пълен отговор, частичен отговор или стабилизиране на заболяването за най-малко 6 седмици), ORR = степен на обективен отговор (пациенти с пълен или частичен отговор), OS = време на обща преживяемост, PFS = преживяемост без прогресия. Ефикасността при комбинирането на цетуксимаб с иринотекан е била по-голяма в сравнение с монотерапията с цетуксимаб, по отношение на степента на обективен отговор (ORR), степента на контрол на заболяването (DCR) и преживяемостта без прогресия (PFS). В рандомизираното проучване не е наблюдаван ефект върху общата преживяемост (коефициент на риска 0,91, р = 0,48).
Фармакокинетични/Фармакодинамични данни
Интензитета на основните видове токсичност наблюдавани при иринотекан (напр. левкопения и диария) е свързан с експозицията (AUC) на изходното лекарство или метаболита SN-38. Установена е значителна връзка между хематологичната токсичност (надира на белите кръвни клетки и неутрофилите) или интензитета на диарията и стойностите на AUC, както на иринотекан, така и на метаболита SN-38, при монотерапия.
5.2 Фармакокинетични свойства
Във фаза I проучване при 60 пациента, при 30-минутна интравенозна инфузия на 100 до 750 mg/m2 на всеки три седмици, иринотекан е показал двуфазен или трифазен профил на елиминиране. Средният плазмен клирънс е бил 15 L/h/m2, а обемът на разпределение при равновесно състояние (Vss): 157 L/m2. Средното време на полуживот през първата фаза на трифазния модел е бил 12 минути, през втората фаза 2,5 часа и 14,2 часа през последната фаза. SN-38 е показал двуфазен профил на елиминиране при средно време на полуживот от 13,8 часа. В края на инфузията, при препоръчвана доза от 350 mg/m2, средните пикови плазмени концентрации на иринотека и SN-38 са били съответно 7,7 μg/ml и 56 ng/ml, а средните стойности на площта под кривата (AUC) са били съответно 34 (μg.h/ml и 451 ng.h/ml. Значителни интраиндивидуални различия във фармакокинетичните параметри обикновено са наблюдавани при SN-38.
Популационен фармакокинетичен анализ на иринотекан е проведен при 148 пациента с метастатичен колоректален карцином, лекувани с различни схеми и дози по време на фаза II проучвания. Установените фармакокинетични параметри при три сравнителни модела са били сходни с тези, наблюдавани по време на фаза I проучванията. Всички проучвания са показали, че експозицията на иринотекан (СРТ-11) и SN-38 нараства пропорционално на СРТ-11 приетата доза; тяхната фармакокинетика не зависи от броя на предишните цикли и схемата на приложение.
In vitro, свързването с плазмените протеини на иринотекан и SN-38 е съответно 65% и 95%.
Балансът на масата и проучванията върху метаболизма с помощта на 14 C белязано лекарство показват, че повече от 50% от интравенозно приложената доза на иринотекан се отделя в непроменен вид, при което 33% с фекалиите главно чрез жлъчката и 22% с урината.
Съществуват два метаболитни пътя, всеки от които метаболизира поне 12% от дозата:
• Хидролиза чрез карбоксилестераза до активния метаболит SN-38. SN-38 се елиминира главно чрез глюкоронидиране и след това чрез жлъчна и бъбречна екскреция (по-малко от 0,5% от дозата на иринотекан). SN-38 глюкоронид, след това вероятно се хидролизира в червата.
• Цитохром Р450 ЗА- зависимо оксидиране, водещо до отваряне на външния пиперидинов пръстен и образуването на АРС (производно на аминопентановата киселина) и NPC (първично амино-производно) (вж. точка 4.5).
Непромененият иринотекан е основното вещество в плазмата, последвано от APC, SN-38 глюкоронид и SN-38. Само SN-38 има значителна цитотоксична активност.
Клирънсът на иринотекан е понижен с около 40% при пациенти с билирубинемия между 1,5 и 3 пъти над горната граница на нормата. При тези пациенти, доза от 200 mg/m2 иринотекан води до експозиция (плазмена концентрация) сравнима с тези при приложението на 350 mg/m2 при пациенти с раково заболяване и нормални чернодробни параметри.
5.3 Предклинични данни за безопасност
In vitro иринотекан и SN-38 са показали мутагенност при теста за хромозомни аберации
с СНО-клетки, наред с in vivo микронуклеарния тест при мишки.
Въпреки това, те не са показали мутагенен потенциал при теста на Еймс (Ames test).
При плъхове в продължение на 13 седмици са прилагани максимални дози от 150 mg/m2, веднъж седмично (което е по-малко от половината от препоръчваната при човек доза ), при което не са съобщавани свързани с лечението тумори, 91 седмици след края на приложението.
Проведени са проучвания върху токсичността при еднократно и многократно приложение на иринотекан при мишки, плъхове и кучета. Основно токсични ефекти са наблюдавани от страна на хематопоетичната и лимфна системи. При кучета са съобщавани случаи на късна диария, придружени с атрофия и огнищна некроза на чревната лигавица. Наблюдавана е и алопеция при кучета. Тези ефекти са били обратими, а тяхната тежест свързана с дозата.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Сорбитол (Е420)
Концентрирана хлороводородна киселина (до рН 3,5)
Млечна киселина
Натриев хидроксид (до рН 3,5)
Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Irinotecan Polpharma не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, освен споменатите в точка 6.6 (вж. също точка 4.2).
6.3 Срок на годност
Преди отваряне на Флакона 2 години.
След отваряне на флакона
Съдържанието на флакона трябва да бъде използвано непосредствено след неговото отваряне.
След разреждане
Химична и физична стабилност на готовия за употреба продукт след разреждане с препоръчаните инфузионни разтвори (вж. точка 6.6) е установена за период от 24 часа при температура 30°С и 48 часа при 2-8°С.
Разреденият разтвор трябва да се съхранява на място, защитено от светлина. От микробиологична гледна точка, освен в случаите когато отварянето и разреждането изключват риск от микробиологично замърсяване, продуктът трябва да бъде използван веднага след неговото разреждане. Ако не бъде използван веднага, времето и условията на съхранение са отговорност на медицинския специалист.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява в картонената кутия за предпазване от светлина. Да не се замразява.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт, моля вижте точка 6.3.
6.5 Данни за опаковката
Кехлибарено-кафяви стъклени флакони (тип I) с 13 mm бутилова сива гумена запушалка и алуминиева „flip-off tear-off капачка.
Размер на опаковката 1 х 2 ml флакон 1 х 5 ml флакон
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Работа с продукта
Както при всички антинеопластични продукти е необходимо повишено внимание при работа с Irinotecan Polpharma. Разреждането трябва да бъде извършва само при асептични условия, от обучен персонал в специални помещения. Необходимо е повишено внимание за избягване контакта с кожата и лигавиците.
Указания за разреждане
Irinotecan Polpharma концентрат за инфузионен разтвор, е предназначен за интравенозна инфузия само след разреждане в определени разредители, като 0,9% инфузионен разтвор на натриев хлорид или 5% инфузионен разтвор на глюкоза. Спазвайки правилата за работа в асептични условия, изтеглете необходимото количество Irinotecan Polpharma концентрат за инфузионен разтвор от флакона с помощта на калибрирана спринцовка и го инжектирайте в 250 т1 инфузионна банка или бутилка. Инфузионният разтвор трябва да се размеси напълно с помощта на въртеливи движения.
При наличието на видими частици във флакона или след разреждане, продуктът трябва да се изхвърли съгласно установената (стандартна) процедура за изхвърляне на цитотоксични средства.
Предпазни инструкции за приготвяне на инфузиония разтвор на Irinotecan Polpharma:
1. Разреждането да се извършва в защитна камера, като е необходимо носенето на ръкавици и престилки. Ако няма на разположение специална защитна камера, то е необходимо използването на маска за устата и защитни очила.
2. Отворените контейнери, като инжекционни флакони и инфузионни бутилки и използвани канюли, спринцовки, катетри, епруветки и остатъчните количества от цитостатика трябва да бъдат третирани като опасни отпадъци и съответно унищожени съгласно местните препоръки за работа с ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ.
3. В случай на разливане (разрушаване целостта на опаковката), спазвайте представените по-долу инструкции:
• носете защитно облекло
• счупените стъкла трябва да бъдат събрани и изхвърлени в контейнер за ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ - замърсените повърхности трябва да бъдат съответно почистени с обилно количество студена вода и след това внимателно избърсани, като използваните за това материали третирани (изхвърлени) като ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ
4. При контакт на Irinotecan Polpharma с кожата, засегнатата област трябва да бъде изплакната с обилно количество течаща вода, а след това измита със сапун и вода. При контакт с лигавиците, измийте засегнатата област с обилно количество вода. Ако имате някакъв дискомфорт, потърсете лекарска помощ.
5. При контакт на Irinotecan Polpharma с очите, измийте очите с обилно количество вода. Свържете се незабавно с офталмолог.
Унищожаване
Всички средства използвани за приготвяне, прилагане или влизащи в контакт с иринотекан трябва да се изхвърлят (унищожат) съгласно местните препоръки за работа с цитотоксични средства (материали).
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Рпагтасеипса! \Vorks РОЬРНАИМА 8А
19 РфНпБка Бп-ее!, 83-200 8гап^агс1 ОааЙБкл, Полша
