КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА HA ПРОДУКТА/Indometacin Sopharma supp. 100 mg x 6/
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
INDOMETACIN SOPHARMA
ИНДОМЕТАЦИН СОФАРМА
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка супозитория съдържа лекарствено вещество indometacin 100 mg.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Indometacin Sopharma supp. 100 mg x 6/
Супозитории.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Показания
• Остри и хронични болки при възпалителни и дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат: ревматоиден артрит; остър и обострен хроничен ювенилен артрит; остър и обострен хроничен анкилозиращ спондилоартрит (болест на Бехтерев); пристъп от подагра и подагрозен артрит; псориатичен артрит; болест на Reiter;
• Околоставни заболявания: тендинити, бурсити, тендобурсити, тендовагинити, травми при спортисти;
• Дископатии, неврити, плексити, радикулоневрити;
• Дисменорея.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Възрастни и деца над 15 г.:
Индометацин супозитории се прилага ректално по една супозитория дневно.
Денонощна доза по-висока от 150-200 mg увеличава риска от поява на нежелани реакции.
Деца:
Супозиториите са противопоказани при деца под 15-годишна възраст.
Продължителност на лечението: не повече от 7 дни.
Нежеланите лекарствени реакции могат да бъдат намалени като за контролиране на симптомите се употребява възможно най-ниската ефективна доза за възможно най-кратък срок от време (вижте т. 4.4.).
4.3. Противопоказания/Indometacin Sopharma supp. 100 mg x 6/
• Свръхчувствителност към индометацин или някоя от помощните съставки на продукта;
• Свръхчувствителност към аспирин или други нестероидни противовъзпалителни средства с клинична изява на астматичен пристъп, уртикария или ринит;
• Минала анамнеза за стомашно-чревни кръвоизливи или перфорации, предизвикани от употреба на лекарства от тази група;
• Активна или рекурентна пептична язва/кръвоизлив (два или повече епизода на доказани язви или кръвоизлив), язвен колит, и/или ентероколит;
• Тежка сърдечна недостатъчност;
• Тежка чернодробна и бъбречна недостатъчност;
• Хемороиди, анални фистули и рагади, проктити и други болести на ректума и ануса;
• Бременност и кърмене;
• Деца под 15-годишна възраст.
4.4. Специални предупреждения за употреба
Нежеланите лекарствени реакции могат да бъдат намалени като за контролиране на симптомите се употребява възможно най-ниската ефективна доза за възможно най-кратък срок от време (виж т. 4,2, и посочените по-долу гастро-интестинални и сърдечно-съдови рискове).
• Стомашно-чревни кръвоизливи, улцерации и перфорации, включително с летален изход, са наблюдавани при употребата на всички НСПВС по всяко време в хода на лечението, с или без предупредителни симптоми или данни за предшестващи сериозни инциденти от страна на стомашно-чревния тракт.
• Рискът от поява на нежелани реакции от страна на стомашно-чревния тракт е по-висок при употреба на високи дози НСПВС, при пациенти с минала анамнеза за язва, особено усложнена с кръвоизлив или перфорация, и при пациенти в напреднала възраст. Такива пациенти трябва да започват лечението с НСПВС в най-ниската възможна доза, като се обмисля необходимостта от добавяне на протективни агенти (напр. misoprostol или инхибитори на протонната помпа). Това поведение е препоръчително и в случаите на едновременно приложение в ниски дози ацетилсалицилова киселина или други лекарства, които увеличават риска от стомашно-чревни усложнения (кортикостероиди, антикоагуланти, антиагреганти, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина).
• Повишено внимание се изисква и при пациенти с други стомашно-чревни заболявания като улцерозен колит и болест на Crohn, които могат да се обострят при употребата на НСПВС.
• Повишен риск от поява на усложнения от страна на гастроинтестиналния тракт съществува при пациенти, които злоупотребяват с алкохол, пушачи, поради което лечението трябва да се провежда с особено внимание.
• Необходимо е да се осигурят подходящо наблюдение и съвет за пациенти с анамнеза за хипертония и/или лека до умерена конгестивна сърдечна недостатъчност, тъй като има съобщения за отоци и задръжка на течности, свързани с лечението с НСПВС. Индометацин може да влоши състоянието на пациенти със заболявания, предразполагащи към задръжка на течности.
• Клинични проучвания и епидемиологични данни показват, че употребата на някои НПВС (особено във високи дози и при продължително приложение) може да бъде свързана с леко повишен риск от артериални тромботични събития (например миокарден инфаркт или инсулт). Няма достатъчно данни, за да се изключи такъв риск при индометацин.
• Пациенти с неконтролирана хипертония, конгестивна сърдечна недостатъчност, установена исхемична болест на сърцето, заболяване—на периферните артерии и/или мозъчно-съдова болест индометацин само след внимателно обмисляне. Такова обмисляне трябва да се прави преди започване на дългосрочно лечение на пациенти с рискови фактори за сърдечно-съдови събития (напр. хипертония, хиперлипидемия, захрен диабет, тютюнопушене).
• Прилага се с повишено внимание при пациенти с прояви на свръхчувствителност към храни и медикаменти, болни с алергични заболявания -сенна хрема, бронхиална астма, назална полипоза.
• Индометацин се прилага с внимание при болни с бъбречни заболявания поради възможно бъбречно увреждане.
• Прилага се внимателно при болни с психични нарушения, депресия, епилепсия, паркинсонизъм, тъй като може да доведе до влошаване на основното заболяване.
• Необходимо е да се назначава внимателно на пациенти с анамнеза за нарушена коагулация, тъй като лекарственият продукт инхибира биосинтезата на простагландините и повлиява функцията на тромбоцитите.
• Лечението с индометацин, както и другите лекарствени продукти от групата на НСПВС, може да предизвика промени в чернодробната функция при продължително лечение, което налага периодичен контрол на чернодробните ензими.
• Сериозните кожни реакции, включително с летален изход, наблюдавани много рядко при употребата на НСПВС, се отнасят до случаи на ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза. Най-висок е рискът в началото на лечението. Приемът на лекарството трябва да бъде преустановен още при първите кожни или други признаци на свръхчувствителност.
• Поради наличното противовъзпалително действие лекарственият продукт, може да маскира симптомите на остро възпаление, което налага при назначаването му да се изключи налична бактериална инфекция.
• При жени в репродуктивна възраст съществува възможност от потискане на фертилитета при употребата на продукта.
• При приемането на лекарствени продукти от групата на НСПВС, съществува риск от развитие на хиперкалиемия, особено при пациенти над 65 години, пациенти с бъбречна недостатъчност, пациенти, които са на лечение с 13-блокери, АСЕ-инхибитори и калий-съхраняващи диуретици. При такива пациенти се налага проследяване на серумния калий.
4.5. Лекарствени и други взаимодействия
• Едновременната употреба на индометацин с друго лекарство от групата на НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори трябва да се избягва.
• Продължителното едновременно приложение на индометацин с алкохол, аспирин и кортикостероиди повишава риска от гастроинтестинални усложнения.
• Индометацин може да повиши плазмената концентрация на дигоксин, което изисква корекция на дозата на последния.
• Индометацин удължава и потенцира действието на литиевите соли което изисква корекция на дозите на последните.
• Едновременната употреба на индометацин и имуносупресори като метотрексат и циклоспорин води до засилване на токсичността им.
• НСПВС понижават терапевтичната ефективност на диуретиците.
• Индометацин може да намали антихипертензивния ефект на АСЕ-инхибитори и β-блокери при едновременна употреба.
• При комбинирано приложение на антикоагуланти, антиагреганти и нестероидни противовъзпалителни средства се увеличава риска от улцерации и хеморагии. Необходимо е контролиране на времето на кървене и протромбиновото време. Индометацин конкурентно взаимодейства с кумариновите антикоагуланти на местата на свързване с плазмените протеини и повишава плазмените им нива. В случаите на едновременното им приложение индометацин се назначава в най-ниската възможна доза и се обмисля възможността за добавяне на протективни агенти.
• Индометацин не променя терапевтичната ефективност на оралните антидиабетни средства и инсулин, въпреки че има наблюдения за хипо или хипергликемичен ефект при едновременната им употреба.
• С внимание да се използва при пациенти приемащи хинолонови антибактериални лекарствени продукти.
4.6. Бременност и кърмене
Индометацин не се прилага по време на бременност.
Поради екскреция в майчиното мляко, приложението му в периода на кърмене е противопоказано или изисква преустановяване на кърменето за периода на лечение.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Индометацин Софарма може да предизвика нежелани ефекти като шум в ушите, световъртеж, сънливост, слухови и зрителни нарушения, които могат да нарушат активното внимание и рефлексите.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Indometacin Sopharma supp. 100 mg x 6/
Гастроинтестинален тракт - гадене, безапетитие, болка, кръвоизливи и язви, повръщане, диария, констипация, мелена, хематемезис, улцерозен стоматит.
Централна нервна система и психика - обикновено се наблюдава замайване, световъртеж, главоболие; рядко сомнолентност, отпадналост, нарушена концентрация, умора; много рядко - сетивни нарушения, включващи парестезия, дезориентация, безсъние, раздразнителност, депресия, тревожност, паметови разстройства, психотични реакции.
Сензорни органи - диплопия, неясно виждане, нарушения на слуха, шум в ушите, нарушение на вкуса.
Сърдечно-съдова система - рядко палпитации, стенокардия, аритмии. Има съобщения за отоци, хипертония и сърдечна недостатъчност, свързани с употербата наНСПВС.
Клинични проучвания и епидемиологични данни показват, че употребата на някои НСПВС (особено във високи дози и при продължително приложение) може да се свърже с леко повишен риск от артериални тромботични събития (например миокарден инфаркт или инсулт) (вижте т. 4.4.).
Кожа и придатъци - обикновено сърбеж с или без обриви; рядко - уртикария; много рядко - булозни ерупции, зачервяване, екзема, ексфолиативен дерматит, пурпура от алергичен тип, синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза.
Отделителна система - рядко отоци; много рядко - остра бъбречна недостатъчност, нефрозен синдром, протеинурия, хематурия, интерстициален нефрит, папиларна некроза.
Хематологични нарушения - левкопения, тромбоцитопения, агранулоцитоза, хемолитична анемия, апластична анемия.
Чернодробни увреждания - повишаване на серумните аминотрансферази (ALAT, ASAT), преходно повишаване на билирубина; рядко токсичен хепатит с или без иктер; много рядко - фулминантен хепатит.
Организъм като цяло - рядко - бронхоспазъм, астматични пристъпи, анафилактични или анафилактоидни реакции при алергични пациенти. Реакции на мястото на приложение - при прилагане на супозиториите може да се развие локално дразнене, локално кървене и обостряне на хемороиди.
4.9. Предозиране
Клиничната симптоматика включва следните симптоми: гадене, повръщане, силно главоболие, световъртеж, паметови нарушения и дезориентация. В по-тежките случаи се наблюдават парестезии и конвулсии. Лечението е симптоматично. Индометацин не може да бъде отстранен от организма чрез хемодиализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
АТС код: М01АВ01
Фармакотерапевтична група: Противовъзпалителни и антиревматични лекарствени продукти - нестероидни; производни на индолоцетната киселина.
5.1. Фармакодинамика
Индометацин е производно на индолоцетната киселина и принадлежи към групата на нестероидните противовъзпалителни лекарствени средства. Притежава изразено противовъзпалително действие, превишаващо значително това на фенилбутазон и ацетилсалициловата киселина. Аналгетичната му активност е съизмерима с тази на метамизол. Притежава антипиретично действие. Индометацин оказва мощно потискащо действие върху простагландиновата синтеза по пътя на инхибиране на циклооксигеназата. Освен това намалява и тромбоцитната агрегация и липоксигеназната активност във възпаления участък, съответно и левкотриените, също така понижава освобождаването на ендогенни пирогени, инактивира лизозомните ензими, потиска активноста на неутралните протеази. Значение имат и други негови ефекти като декупелуване на окислителното фосфорилиране и потискане обратното залавяне на катехоламини, засилване обмяната на норадреналина и известно ганглиоблокиращо действие.
5.2. Фармакокинетика
Резорбция:
При ректално приложение се резорбира бързо в 80-90% от приложената доза и достига максимална плазмена концентрация за 1-2 часа.
Разпределение:
Разпределя се във всички тъкани и органи. Преминава плацентарната и хемато-енцефалната бариера. През синовиалната мембрана прониква в ставата, като концентрацията му в синовиалната течност се повишава. С плазмените белтъци се свързва в 90-98 % и е способен да измести други лекарства и да усили терапевтичният им ефект при едновременно приемане.
Метаболизъм:
Метаболизира се в черния дроб чрез окисление и конюгиране.
Екскреция:
Елиминационният полуживот на индометацин варира между 2,6 и 11,2 часа или средно 5,8 часа. Излъчва чрез бъбреците в 60-75 % , 10-20% от който в непроменен вид, а останалото количество се отделя с жлъчката и фекалиите. Екскретира се и с майчиното мляко.
5.3. Предклинични данни за безопасност
При проучвания на острата и хронична токсичност на индометацин проведени върху плъхове и кучета, третирани перорално с дози близки до терапевтичните се установява улцерогенен ефект върху стомаха, без да се засягат другите вътрешни органи. Улцерогенният му ефект се проявява в дози над 1 mg/Kg телесно тегло и е еднакво добре изразен, както при перорално приложение така и под формата на супозитории.
Изчислената средна летална доза (LD50) при интраперитонеално приложение на индометацин върху плъхове е 13 mg/kg т. м.
След приложение на ректалната форма на индометацин се наблюдава лимфоидно-клетьчна инфилтрация в ректума. Причинно-следствена връзка не е установена, тъй като подобна картина се наблюдава и при контролните животни. Резултатите от проведените изследвания върху различни видове експериментални животни показват, че индометацин преминава през плацентарната бариера и притежава фетотоксичен и тератогененен ефект.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Hard Fat Estaram W35 /Witepsol W35/
Hard Fat Estaram H15 /Witepsol H15/
6.2. Физико-химични несъвместимости
Не са известни.
6.3. Срок на годност
Две (2) години от датата на производство.
6.4 Условия за съхранение
В оригинална опаковка на сухо и защитено от светлина място при температура под 25°С.
6.5. Данни за опаковката
Супозитории от 100 т%, по 6 супозитории в блистер от двупластно ПВХ/ПЕ фолио; по 1 блистер в картонена кутия заедно с листовка.
6.6. Препоръки за употреба
По лекарско предписание.
7. ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
СОФАРМА АД, България
1220 София, ул."Илиенско шосе" N 16
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН № В РЕГИСТЪРА:
№ 20000355
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ (ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО):
08.06.2000
10. ДАТА НА (ЧАСТИЧНА) АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
Март 2007 г.
