Indapamide J&P Pharma tabl. prolong 1,5 mg x 28; x 56/Индапамид
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Indapamide J&P Pharma tabl. prolong 1,5 mg x 28; x 56/
1. Име на лекарствения продукт
Индапамид Джей & Пи ФАРМА 1,5 mg таблетки с удължено освобождаване
Indapamide J&P PHARMA 1,5 mg prolonged-release tablets
2. Количествен и качествен състав
Всяка таблетка с удължено освобождаване съдържа 1,5 mg индапамид (Indapamide).
Помощно вещество:
Всяка таблетка с удължено освобождаване съдържа : 123,20 mg лактоза монохидрат (lactose monohydrate).
За пълния списък на помощните вещества, виж те точка 6.1.
3. Лекарствена форма/Indapamide J&P Pharma tabl. prolong 1,5 mg x 28; x 56/
Таблетки с удължено освобождаване
Бледо розови, кръгли, двойно изпъкнали таблетки
4. Клинични данни
4.1. Показания
Есенциална хипертония
4.2. Дозировка и начин на приложение
Перорално приложение
Една таблетка на 24 часа, за предпочитане сутрин.
При по-високи дози антихипертензивното действие на indapamide не се засилва, а се увеличава салуретичния ефект.
Начин на приложение
Една таблетка се поглъща цяла с достатъчно количество течност /например една чаша вода/.
Таблетките не трябва да се чупят или дъвчат. Бъбречна недостатъчност/виж т. 4.3 и 4.4/:
При тежка бъбречна недостатъчност/креатининов клирънс под 30 mil/min/, лечението е противопоказано.
Тиазидните и свързаните с тях диуретици са напълно ефективни само когато бъбречната функция е нормална или само минимално увредена.
Пациенти в напреднала възраст/виж т. 4.4/:
При пациенти в напреднала възраст този серумен креатинин трябва да се адаптира според възрастта, теглото и пола. Пациенти в напреднала възраст могат да бъдат лекувани с Indapamide J&P PHARMA 1,5 mg, когато бъбречната функция е нормална или само минимално увредена.
Пациенти с чернодробно увреждане /виж т. 4.3 и 4.4/:
При тежко чернодробно увреждане лечението е противопоказано.
Деца и подрастващи:
Indapamide 1,5 mg не се препоръчва при деца и подрастващи поради липса на данни относно неговата безопасност и ефикасност.
4.3. Противопоказания/Indapamide J&P Pharma tabl. prolong 1,5 mg x 28; x 56/
• Свръхчувствителност към Indapamide, към други сулфонамиди или към някое от помощните вещества.
• Тежка бъбречна недостатъчност
• Чернодробна енцефалопатия или тежко увреждане на чернодробната функция.
• Хипокалиемия
4.4. Специални предупреждения и специални предпазни мерки за употреба
Специални предупреждения
Когато чернодробната функция е увредена, тиазидните диуретици могат да причинят чернодробна енцефалопатия, особено в случай на електролитен дисбаланс. Приемът на диуретика трябва да бъде прекратен незабавно, ако това се случи.
Фоточувствителност
При прилагане на тиазиди и тиазидни диуретици се съобщава за случаи на реакции на фоточувствителност/виж т.4.8/. Ако реакция на фоточувствителност настъпи по време на лечението, препоръчва се лечението да бъде прекратено. Ако е необходимо да се възстанови приема на indapamide, препоръчва се защита на местата, изложени на слънчево или изкуствено ув -излъчване.
Помощни вещества:
Тези таблетки съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми като галактозна непоносимост, лактазна недостатъчност или глюкозен-галактозен синдром на малабсорпция, не трябва да приемат това лекарство.
Специални предпазни мерки за употреба
Воден и електролитен баланс:
• Серумен натрий:
Той трябва да се измери преди началото на лечението, а после да се измерва периодично. Лечението с диуретик може да предизвика хипонатриемия, понякога с много сериозни последствия. Понижаването на плазмената концентрация на натрия може първоначално да бъде асимптоматично и затова редовното му проследяване е от особено значение, като трябва да бъде по-често при пациентите в напреднала възраст и тези с цироза, /виж т.4.8 и 4.9/.
• Серумен калий:
Загубата на калий с хипокалиемия представлява основен риск при лечение с тиазидни диуретици. Рискът от настъпване на хипокалиемия (< 3.4 mmol/l) трябва да се предотврати при някои високо рискови популации, т.е. пациенти в напреднала възраст, недохранени и/или лекувани с много лекарства, пациенти с цироза с отоци и асцит, със заболяване на коронарната артерия и сърдечна недостатъчност. В тези случаи хипокалиемията повишава сърдечната токсичност на дигиталисовите препарати и риска от аритмии.
Пациентите с удължен QT-интервал също са изложени на риск, независимо дали е свързан с конгенитален или ятрогенен произход. В тези случаи хипокалиемията, както и брадикардията, се явява фактор, който предразполага към настъпване на тежки аритмии и особено torsades de pointes с възможен фатален изход.
При всички по-горе посочени случаи е необходимо по-често проследяване на серумния калий. Първото измерване на серумния калий трябва да се направи през първата седмица след започване на лечението. При наличие на хипокалиемия , тя трябва да бъде коригирана.
• Серумен калций
Тиазидните диуретици могат да понижат калциевата екскреция в урината и да предизвикат леко и преходно повишаване на серумния калций. Хиперкалциемията може да се дължи на неразпознат до тогава хиперпаратиреоидизъм. Лечението трябва да бъде преустановено преди изследването на паратиреоидната функция.
Кръвна глюкоза:
Проследяване стойностите на кръвната глюкоза е важно при диабетици, особено при наличие на хипокалиемия.
Пикочна киселина:
При пациенти с хиперурикемия може да се наблюдава тенденция към увеличаване пристъпите на подагра.
Бъбречна функция и диуретици:
Тиазидните диуретици са напълно ефективни само когато бъбречната функция е нормална или само леко увредена /серумен креатинин под нивата на 25 mg/l, т.е. 220 pmol/l при възрастни/. При пациенти в напреднала възраст този серумен креатинин трябва да се адаптира съобразно възрастта, теглото и пола.
Хиповолемия, след загубата на вода и натрий предизвикана от употребата на диуретика в началото на лечението, води до намаляване на гломерулната филтрация. Това също може да доведе до покачване на кръвната урея и серумния креатинин. Тази преходна функционална бъбречна недостатъчност не е от значение при индивиди с нормална бъбречна функция, но може да доведе до влошаване вече съществуваща бъбречна недостатъчност.
Спортисти:
Спортистите трябва да знаят, че това лекарство съдържа активно вещество, което да даде положителен резултат при допинг контрол.
4.5.Лекарствени и други взаимодействия
Комбинации, които не са препоръчителни
Литий:
Повишени стойности на серумния литий с признаци на предозиране, като при безсолен хранителен режим /намалена литиева екскреция в урината/. Все пак, ако приложението на диуретици е наложително, трябва внимателно да се проследява серумния литий и да се коригират дозите.
Диуретици:
Едновременното прилагане на indapamide с диуретици, които могат да предизвикат хипокалиемия (bumetanide, furosemide, piretanide, thiazides и xipamide), не се препоръчва.
Комбинации, които изискват предпазни мерки
Лекарства, които индуцират Torsades de pointes:
• Антиаритмици клас la (quinidine, hydroquinidine, disopyramide),
• Антиаритмици клас III (amiodarone, sotalol, dofetilide, ibutilide),
• Някои антипсихотици:
фенотиазини (chlorpromazine, cyamemazine, levomepromazine, thioridazine, trifluoperazine), бензамиди (amisulpride, sulpiride, sultopride, tiapride) бутирофенони (droperidol, haloperidol)
• Други: bepridil, cisapride, diphemanil, erythromycin IV, halofantrine, mizolastine, pentamidine, sparfloxacin, moxifloxacin, vincamine IV.
Повишеният риск от вентрикуларни аритмии, особено torsades de pointes /хипокалиемия представлява рисков фактор/
Необходимо е мониториране за хипокалиемия и коригиране, ако е необходимо, преди използването на тази комбинация. Да се следят стойностите на серумните електролити и ЕКГ.
Да се използват вещества, които не водят до torsades de pointes при наличие на хипокалиемия.
Нестероидни противовъзпалителни средства /системни/ включително СОХ-2 селективни инхибитори, високи дози салицилова киселина (>3 g/ден):
Възможно е намаляване на антихипертензивния ефект на indapamide.
Риск от остра бъбречна недостатъчност при дехидратирани пациенти /намалена гломерулна филтрация/. Пациентът трябва да се хидратира и бъбречната функция да се следи в началото на лечението.
Инхибитори на ангиотензин-конвертиращ ензим /АКЕ/
Риск от внезапна хипотония и/или остра бъбречна недостатъчност, когато започне прилагането на АКЕ-инхибитор в присъствието на вече съществуваща хипонатриемия /особено при пациенти със стеноза на бъбречната артерия/.
При хипертония, когато предишно лечение с диуретици може да е причинило хипонатриемия, е необходимо:
• Или да се преустанови приема на диуретика 3 дни преди започване на лечение с АКЕ-инхибитор и да се възстанови приема на хипокалиемичен диуретик ако е необходимо
• Или да се дават ниски дози АКЕ-инхибитор и постепенно да се увеличава дозата.
При конгестивна сърдечна недостатъчност, трябва да се започне с много ниска доза АКЕ-инхибитор, може би след намаляване дозата на едновременно приемания хипокалиемичен диуретик.
Във всички случаи, трабва да се следи бъбречната функция /серумния креатинин/по време на първите седмици на лечение с АКЕ-инхибитор.
Други съединения, предизвикващи хипокалиемия: amphotericin В (IV), глюко- и минералкортикоиди /системни/, tetracosactide, стимулиращи лаксативи;
Повишен риск от хипоколиемия /адитивен ефект/.
Проследяване на серумния калий и коригиране, ако е необходимо. Трябва да се има пред вид в случай на съпътстващо лечение с дигиталисови препарати.
Да се използват нестимулиращи лаксативни продукти.
Baclofen:
Повишен антихипертензивен ефект.
Пациентът трябва да се хидратирам бъбречната функция да се следи в началото на лечението.
Дигиталисови препарати:
Хипокалиемия, предразполагаща към токсични ефекти на дигиталиса. , Проследяване на серумния калий и ЕКГ и при необходимост, преоценка на лечението.
Комбинации, които трябва да се вземат под внимание
Калий-съхраняващи диуретици (amiloride, spironolactone, triamterene):
Макар, че някои рационални комбинации са от полза при някои пациенти, все пак може да настъпи хипокалиемия или хиперкалиемия /особено при пациенти с бъбречна недостатъчност или диабет/. Трябва да се следят стойностите на серумния калий и ЕКГ и ако е необходимо, да се направи преоценка на лечението.
Metformin:
Повишен риск отлактатна ацидоза индуцирана отметформин поради възможна функционална бъбречна недостатъчност свързана с лечение с диуретици и по-специално с бримкови диуретици.
Не трябва да се използва метформин, ако серумният креатинин надхвърля 15 mg/l (135 umol/l) при мъжете и 12 mg/l (110 pmol/l) при жените.
Йодирани контрастни вещества:
При наличие на дехидратация, предизвикана от употребата на диуретици, съществува риск от остра бъбречна недостатъчност, особено когато се използват големи дози йодирани контрастни вещества.
Необходима е рехидратация преди прилагане на йодирани съединения.
Имипраминови антидепресанти, невролептици:
Повишават антихипертензивния ефект и риска от ортостатична хипотония /адитивен ефект/.
Калций /соли/:
Риск от хиперкалциемия в резултат на намалена калциева екскреция в урината.
Cyclosporin, tacrolimus:
Риск от повишаване на серумния креатинин без промяна в плазмените нива на циклоспорина, даже при липса на изчерпване на вода/натрий.
Кортикостероиди, tetracosactide /системно приложение/:
Намален антихипертензивен ефект /задръжка на вода/натрий поради кортикостероидите/.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност
Като общо правило, приложението на диуретици трябва да се избягва при бременни жени и не трябва да се използва за лечение на физиологичен едем на бременността. Диуретиците могат да причинят фетоллацентарна исхемия, с риск от увреждане на растежа на плода.
Кърмене
Не се препоръчва кърмене / Indapamide се екскретира б човешкото мляко/.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Indapamide има лек до умерен ефект върху способността за шофиране и работа с машини. Indapamide не повлиява бдителността. В отделни случаи, обаче, хипотензивният ефект може да повлияе способността на пациента да шофира и работи с машини, особено в началото на лечението или когато се добави друго антихипертензивно средство.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Indapamide J&P Pharma tabl. prolong 1,5 mg x 28; x 56/
Повечето нежелани реакции отнасящи се до клинични или лабораторни параметри, са дозозависими. Тиазидните диуретици, включително Indapamide, могат да причинят следните нежелани реакции, подредени по честота както следва:
Много чести (>1/10); чести (>1/100 до <1/10); нечести (>1/1000 до <1/100); редки (>1/10000 до <1/1000), много редки (<1/10000), неизвестно /не могат да се преценят от наличните данни/.
Нарушения в кръвта и лимфната система:
Много рядко: тромбоцитопения, левкопения, агранулоцитоза, апластична анемия, хемолитична анемия.
Нарушения в нервната система:
Рядко: световъртеж, умора, главоболие, парестезия.
Сърдечни нарушения:
Нечесто: повръщане
Рядко: гадене, запек, сухота в устата
Много рядко: панкреатит
Бъбречни и уринарни нарушения:
Много рядко: бъбречна недостатъчност
Хепато-билиарни нарушения:
Много рядко: нарушена чернодробна функция
Неизвестно: възможно настъпване на чернодробна енцефалопатия в случай на чернодробна недостатъчност/виж т.4.3 и 4.4/.
Нарушения на кожата и подкожните тъкани:
*реакции на свръхчувствителност, главно дерматологични, при пациенти предразположени към алергични и астматични реакции. Често: макулопапуларен обрив Нечесто: пурпура
Много рядко: ангионевротичен едем и/или уртикария, токсична епидермална некролиза, синдром на Steven Johnson.
Неизвестно: възможно влошаване на съществуващ остър дисеминиран лупус еритематодес.
* Има съобщения за реакции на фоточувствителност/виж т. 4.4/.
Лабораторни показатели:
По време на клинични изпитвания, хипокалиемия /серумен калий <3,4 mmol/1/ е наблюдавана при 10% от пациентите и < 3,2 mmol/1 в 4% от пациентите след 4 до 6-седмично лечение. След 12-седмично лечение, средното спадане на серумния калий е 0,23 mmol/1.
Много рядко: хиперкалциемия
Неизвестно:
*3агуба на калий с хипокалиемия, особено сериозна при някои високо рискови популации /виж т.4.4/
*Хипонатриемия с хиповолемия, които водят до дехидратация и ортостатична хипотония. Съпътстващата загуба на хлоридни йони може да доведе до вторична компенсаторна метаболитна алкалоза: честотата и степента на този ефект са незначителни. *Повишаване на серумната пикочна киселина и кръвна захар по време на лечението: необходима е внимателна преценка дали тези диуретици са подходящи при пациенти с подагра или диабет.
4.9. Предозиране
Има данни, че indapamide не е токсичен в дози до 40 mg, т.е. 27 пъти над терапевтичната доза. Признаците за остро отравяне са главно нарушения на водно-електролитния баланс /хипонатриемия, хипокалиемия/.
Симптоми:
Клиничните симптоми включват възможно гадене, повръщане, хипотония, крампи, световъртеж, сънливост, объркване, полиурия или олигурия до степен на анурия /чрез хиповолемия/.
Лечение:
Началните мерки включват бързо елиминиране на погълнатите вещества чрез лаваж на стомаха и/или прилагане на активиран въглен, последвано от възстановяване на водно-електролитния баланс до нормално в специализиран център.
5. Фармакологични данни
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтичен клас: антихипертензивен диуретик,
АТС код С 03 ВА 11
Indapamide представлява сулфонамиден дериват с индолов пръстен, фармакологично свързан стиазидните диуретици, който действа чрез инхибиране на реабсорпцията на натрий в кортикалния разреждащ сегмент. Той повишава уринарната екскреция на натрий и хлориди и в по-малка степен, екскрецията на калий и магнезий, което води до повишено отделяне на урина и антихипертензивно действие. Проучвания фаза II и фаза III с монотерапия показват антихипертензивен ефект в продължение на 24 часа. Такъв ефект има при дози, при които диуретичния ефект е слаб.
Антихипертензивната активност на indapamide е свързана с подобряване на артериалния комплайънс и понижаване на артериалното и общо периферно съдово съпротивление. Indapamide намалява левокамерната хипертрофия.
Тиазидните диуретици имат терапевтичен ефект при известна доза, като в същото време нежеланите реакции продължават да нарастват. Дозата не трябва да се увеличава, ако лечението не е ефективно. Има доказателства при кратко-, средно- и дългосрочно лечение на хипертензивни пациенти, че indapamide:
• не се намесва в липидния метаболизъм: триглицериди, LDL-холестерол и HDL-холестерол;
• не се намесва във въглехидратния метаболизъм, даже при хипертоници с диабет.
5.2. Фармакокинетични свойства
Indapamide J&P PHARMA се предлага във форма с удължено освобождаване, на базата на матрична система, в която активното лекарствено вещество се диспергира в структура, която позволява удълженото освобождаване на indapamide.
Абсорбция
Фракцията на indapamide има бърза и пълна резорбция в гастроинтестиналния тракт. Храненето слабо повишава бързината на резорбцията, но не повлиява количеството резорбирано лекарство.
Максималната серумна концентрация след еднократен прием настъпва около 12 часа след приема, многократното приложение намалява разликите в серумните нива между 2 дози. Съществува интра-индивидуална вариабилност.
Разпределение
Свързването на indapamide с плазмените протеини е 79%.
Плазменият елиминационен полуживот е 14 до 24 часа /средно 18 часа/.
Steady State се постига след 7 дни.
Многократното приложение не води до акумулиране.
Метаболизъм
Елиминирането е главно през урината /70% от дозата/ и фекалите /22%/ под формата на неактивни метаболити.
Високорискови индивиди
Фармакокинетичните параметри не се променят при пациенти с увредена бъбречна функция.
5.3.Предклинични данни за безопасност
Въз основа на текущи проучвания за токсичност при многократно приложение, токсичност за репродуктивността, генотоксичност и канцерогенен потенциал, неклиничните данни показват, че продуктът не представлява особена опасност за хора . Най-високите дози, приложени перорално на различни животни /40 до 8000 пъти над терапевтичната доза/ показват обостряне на диуретичните свойства на indapamide. Основните симптоми на отравяне по време на изпитвания за остра токсичност с интравенозно или интраперитонеално приложение на indapamide, са свързани с фармакологичното действие на indapamide, т.е. брадипнея и периферна вазодилатация.
6. Фармацевтични данни
6.1. Помощни вещества
Таблетки:
Лактоза монохидрат
Карбомер
Хидроксипропил целулоза
Магнезиев стеарат
Силициев диоксид, колоиден, безводен
Талк
Филмово покритие:
Хипромелоза,
Титанов диоксид (Е171),
Лактоза монохидрат,
Макрогол/PEG 3000,
Глицерол триацетат,
Железен окис жълт (Е172),
Железен окис червен (Е172),
Железен окис черен (Е172).
6.2. Физико-химични несъвместимости
Не е приложимо
6.3. Срок на годност
2 години
6.4. Специални условия за съхранение
Да не се съхранява при температура над 30°С.
6.5. Данни за опаковката
28, 30, 56 или 60 таблетки в блистери от AI/PVC/PVDC фолио. Не всички опаковки могат да се предлагат на пазара.
6.6. Препоръки при употреба
Няма специални изисквания.
7. ПРОИЗВОДИТЕЛ И ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
J&P PHARMA UK. LTD.
Dorset House Regent Park, 297 Kingston Road Leatherhead, Surrey KT22 7PL, Великобритания
