КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Gopten 0.5 mg, 2 mg capsules/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ .
Gopten 0,5 mg, 2 mg hard capsules
Гоптен 0,5 mg, 2.0 mg твърди капсули
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка капсула съдържа 0,5 mg или 2 mg трандолаприл (trandolapril)
Помощни вещества: всяка капсула Gopten 0,5 mg съдържа 56 mg лактоза монохидрат, всяка капсула Gopten 2 mg съдържа 54,5 mg лактоза монохидрат
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Gopten 0.5 mg, 2 mg capsules/
Твърда капсула
Gopten 0,5 mg - твърди желатинови капсули с размер 4, с непрозрачно червено тяло и непрозрачно жълто капаче, съдържащи бяла гранулирана маса.
Gopten 2 mg - твърди желатинови капсули с размер 4, с непрозрачно червено тяло и непрозрачно червено капаче, съдържащи бяла гранулирана маса.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хипертония
Всички степени на есенциална хипертония. Gopten може да се използва както самостоятелно, така и в комбинация с други антихипертензивни средства.
Левокамерна дисфункция
Установено е, че Gopten подобрява преживяемостта след инфаркт на миокарда при пациенти с левокамерна дисфункция (фракция на изтласкване < 35%) с или без симптоми на сърдечна недостатъчност и/или с или без остатъчна исхемия.
Продължителното лечение с Gopten намалява значително общата смъртност, особено сърдечно-съдовата смъртност. Той значително понижава риска от внезапна смърт и появата на тежка или резистентна сърдечна недостатъчност, като се наблюдава и тенденция за намаляване на фаталния или не-фатален повторен инфаркт на миокарда.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни
Хипертония
При възрастни, които не се лекуват с диуретици и са без застойна сърдечна недостатъчност, бъбречна или чернодробна недостатъчност, препоръчваната начална доза е от 0.5 mg до 1 mg и до 2 mg ксато единична дневна доза. Чернокожи пациенти обичайно изискват 2 mg като начално доза. Доза от 0.5 mg достига терапевтичен отговор само при малок на брой пациенти. Дозата трябва да се удвои с нарастване на интервали от 1 до четири седмици на базата на отговора на пациента, до максимум от 4 mg до 8 mg дневно. Обичайната поддържаща доза е от 1 mg до 4 mg като енократна дневна доза. Ако отговорът на пациента е все още незадоволителен при доза от 4 mg до 8 mg trandolapril, трябва да се обсъди комбинирана терапия с диуретици и/или калциеви антагонисти.
Левокамерна дисфункция
След инфаркт на миокарда, лечението може да бъде назначено още от третия ден. Началната дневна доза е 0,5 mg. Тази доза трябва постепенно да се повишава до максимум 4 mg, приети като еднократна дневна доза. В зависимост от поносимостта, например появата на симптоматична хипотония, това форсирано титриране на дозата може временно да бъде отложено.
В случай на хипотония, всяко съпътстващо хипотензивно лечение, като например прием на вазодилататори, включително нитрати и диуретици, трябва внимателно да бъде преоценено и при възможност дозата на тези продукти да бъде намалена.
Дозата на Gopten трябва да бъде намалена, само в случай, че представените по-горе мерки са неефективни или неприложими.
Моля вижте точка 5.2 относно специалните инструкции при пациенти в напреднала възраст, полово-специфичните различия и пациентите с бъбречно и чернодробно увреждане.
Пациенти в напреднала възраст
Както при възрастни. Проучванията показват, че при пациентите на възраст над 65 год., с нормална бъбречна функция не се налага промяна в дозата на Gopten.
Предшестващо диуретично лечение
Подобно на останалите АСЕ-инхибитори, се препоръчва пациентите на предшестващо диуретично лечение да преустановят приема на диуретика най-малко 3 дни преди началото на лечението с Gopten или да започнат с дневна доза от 0,5 mg Gopten. Ако лечението с диуретика бъде продължено, то е необходимо редовно проследяване нивата на плазмения креатинин.
Сърдечна недостатъчност
При пациенти с хипертония, които имат и застойна сърдечна недостатъчност с или без свързана бъбречна недостатъчност след лечение с АСЕ-инхибитори се наблюдава симптоматична хипотония. При тези пациенти лечението трябва да започне с доза от 0.5 mg до 1 mg trandolapril веднъж дневно при строг медицински контрол.
Бъбречно увреждане
При пациенти с креатининов клирънс от 30 до 70 ml/min се препоръчва прием на обичайната доза за възрастни и пациенти в напреднала възраст.
При пациенти с креатининов клирънс под 30 ml/min се препоръчва започване на лечението с по-ниска доза трандолаприл (напр. начална доза 0,5 mg) и постепенно повишаване на дозата с течение на времето до постигане на желания ефект. При тези пациенти лечението трябва да се извършва при редовно медицинско проследяване.
Пациентите с креатининов клирънс над 30 ml/min не се нуждаят от адаптиране на началната доза.
Чернодробно нарушение
Лечението трябва да започне с доза от 0,5 mg дневно, която да бъде съответно адаптирана в зависимост от терапевтичния отговор.
При пациенти с тежко увредена чернодробна функция, намаляването на клирънса на трандолаприл и активния му метаболит трандолаприлат, води до повишаване на плазмените нива на trandolapril и до по-слаба степен до повишаване на нивата на трандолаприлат. Лечението трябва да започне с доза от 0.5 mg веднъж дневно под строг медицински контрол.
Деца
Не се препоръчва приложението при деца.
Храна
Абсорбцията на Gopten не се влияе от храната.
4.3 Противопоказания/Gopten 0.5 mg, 2 mg capsules/
- Известна свръхчувствителност към трандолаприл или към някое от помощните вещества.
- Анамнеза за ангионевротичен оток, свързан с приема на АСЕ-инхибитор.
- Наследствен/идиопатичен ангионевротичен оток.
- Бременност.
- Кърмене.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Предупреждения
Пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазна недостатъчност или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Трандолаприл не трябва да се прилага при пациенти с аортна стеноза или изходяща обструкция (вж. точка 4.8 Нежелани лекарствени реакции).
Увредена чернодробна функция
Тъй като трандолаприл се метаболизира до активния си метаболит в черния дроб, пациентите с увредена чернодробна функция трябва да бъдат наблюдавани.
Симптоматична хипотония
При пациенти с неусложнена хипертония е наблюдавана рядко симптоматична хипотония след началната доза трандолаприл, както и след повишаване на дозата. Това е по-вероятно да се случи при пациенти, които са след продължителна диуретична терапия, на безсолна диета, диализа, с диария или повръщане. По тази причина терапията трябва да се прекрати и преди за се започне отново да се коригира обемния и солеви баланс.
Агранулоцитоза и костно-мозъчна супресия
При пациенти на лечение с ACE - инхибитори, са наблюдавани случаи на агранулоцитоза и потискане на костно-мозъчната функция (вж. точка 4.8 Нежелани лекарствени реакции). Тези реакции са по-чести при пациентите с бъбречно увреждане, особено такива със съдова колагеноза. Ето защо е необходимо редовно проследяване броя на белите кръвни клетки и нивото на протеини в урината, при пациенти със съдова колагеноза (напр. лупус еритематозус и склеродермия), особено придружени с нарушение на бъбречната функция и съпътстващо лечение, предимно с кортикостероиди и антиметаболитни средства.
Ангионевротичен оток
При пациенти, приемали АСЕ-инхибитори, включително трандолаприл е наблюдаван ангионевротичен оток. В тези случаи, лечението с трандолаприл трябва да бъде незабавно преустановено, а пациентът поставен под лекарско наблюдение. Когато отокът не засяга лицето, устните и устата, състоянието обикновено преминава без необходимост от допълнително лечение въпреки, че приложението на антихистамини може да бъде от полза. Пациентът трябва да бъде внимателно проследяван до пълното изчезване на отока. В случай на засягане на езика, глотиса или ларинкса, причиняващо обструкция на дихателните пътища, е необходимо незабавното прилагане на подходящо лечение, като например подкожното приложение на адреналин (0,5 ml 1:1000).
Установено е, че АСЕ-инхибиторите предизвикват по-често ангиоедем при чернокожите пациенти, в сравнение с тези от останалите раси.
Пациентите с предшестващ ангиоедем, несвързан с лечението с АСЕ-инхибитори, може да са с повишен риск от ангиоедем по време на приема на даден АСЕ-инхибитор (вижте също точка 4.3 Противопоказания и точка 4.8 Нежелани лекарствени реакции). Съобщавани са и други реакции на свърхчувствителност.
Интестинален ангионевротичен оток също е съобщаван при пациенти лекувани с АСЕ-инхибитори. Това трябва да се има предвид при диферциалната диагноза на коремна болка при пациенти на лечение с трандолаприл (с или без гадене или повръщане).
Предпазни мерки
Общи
При накои пациенти, които приемат диуретици, особено в началото му, спадането на кръвното налягане може да бъде сериозно.
Бъбречно увреждане
При пациенти с креатининов клирънс под 30 ml/min може да се наложи намаляване на дозата trandolapril тяхната бъбречна функция трябва да се следи.
При пациенти с бъбречна недостатъчност, застойна сърдечна недостатъчност или едностранна или двустранна стеноза на бъбречната артерия, при единствен бъбрек или след бъбречна трансплантация, съществува риск от увреждане на бъбречната функция. Някои хипертоници с недемонстративна бъбречна недостатъчност могат да развият повишени серумни урея и креатинин, когато trandolapril се прилага едновременно с диуретик. Може да се наблюдава и протеинурия.
Хиперкалиемия
Наблюдавани са повишени серумни нива на калий при пациенти с хипертония.
Хирургия/Анестезия
При пациенти на хирургично лечение или по време на анестезия с проукти, намаляващи кръвното налягане, trandolapril може да блокира образуването на ангиотензин II вторично до компенсаторно отделяне на ренин.
Употреба при деца
Безопасността и ефективността при деца не са изследвани.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Диуретично лечение
Комбинирането с диуретици или други антихипертензивни средства, може да потенцира антихипертензивния отговор към трандолаприл. Адренергичните блокери може да се комбинират с трандолаприл, само при внимателно проследяване на пациента.
Калий-съхраняващите диуретици (спиронолактон, амилорид, триамтерен) или калиевите добавки може да повишат риска от хиперкалиемия, особено при пациенти с бъбречна недостатъчност. Трандолаприл може да намали причинената от тиазидните диуретици загуба на калий.
Антидиабетни средства
Както при всички АСЕ-инхибитори, едновременното приложение с антидиабетни лекарства (инсулин или перорални хипогликемични средства) може да доведе до потенцира понижаващия кръвната глюкоза ефект и съответно до по-висок риск от хипогликемия (вж. точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
Литий
Трандолаприл може да намали елиминирането на литий.
Други
Докладвани са анафилактоидни реакции към high-flux полиакрилонитрилни мембрани, използвани в хемодиализата при пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори. Както при висчки антихипертензивни продукти от този химически клас, тази комбинация трябва да се избягва, когато се предписват АСЕ инхибитори на пациенти на диализа.
Както при всички антихипертензивни средства, НСПВС може да понижат антихипертензивните ефекти на трандолаприл. Проследяването на кръвното налягане трабва да зачести, в случай на добавяне или преустановяване приема на което и да е НСПВС, при пациенти на лечение с трандолаприл.
Хипотензивните ефекти на някои инхалаторни анестетици може да бъдат усилени от АСЕ-инхибиторите.
Антиацидите може да понижат бионаличността на АСЕ-инхибиторите.
Антихипертензивните ефекти на АСЕ-инхибиторите може да бъдат понижени от симпатикомиметиците, което налага внимателно проследяване на пациентите.
Алопуринол, цитостатиците, имуносупресорите, кортикостероидите за системно приложение или прокаинамид, може да повишат риска от левкопения, в случай на едновременно приложение с АСЕ-инхибитори.
Не са наблюдавани клинични взаимодействия при пациенти с левокамерна дисфункция след инфаркт на миокарда, в случай на едновременен прием на трандолаприл с тромболитици, ацетилсалицилова киселина, бета-блокери, блокери на калциевите канали, нитрати, антикоагуланти или дигоксин.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Прилагането на trandolapril при бременност е противопоказано. Преди започване на лечението трябва да се изключи бременност и тя да се избягва по време на лечението.
Епидемиологичните доказателства по отношение на риска от тератогенност след експозциция с АСЕ-инхибитори по време на първия триместър не са убедителни, въпреки че не може да се изключи слабо повишение на риска. Освен в случаите, когато се прецени, че това лечение е необходимо, пациентите, планиращи бременност трябва бъдат насочени към алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност по време на бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с АСЕ-инхибиторите трябва да бъде спряно незабавно и ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия
Известно е, че експозицията с АСЕ-инхибитори по време на втория и третия триместьр на бременността индуцира фетотоксичност (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на осификацията на черепа)и неонатална токсичност( бъбречна недостатъчност, хипотония и хиперкалиемия).
Ако по време на втория триместьр на бременността е имало експозиция с ACE инхибитори се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и състоянието на черепа на плода. Новородени, чиито майки са приемали АСЕ-инхибитори, трябва да бъдат наблюдавани за хипотония.
Кърмене
Тъй като не е налице информация за употреба на трандолаприл в периода на кърмене, приложението на продукта е противопоказано. За предпочитане е в този период да се прилага лечение с продукт с по-добре установен профил на безопасност.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Фармокологичните свойства на Gopten не предполагат появата на подобни ефекти. Въпреки това, при някои индивиди, АСЕ-инхибиторите може да повлияят способността за шофиране или работа с машини, особено в началото на лечението, при преминаването от едно към друго лечение или при едновременния прием на алкохол. Ето защо, не се препоръчва шофиране или работа с машини няколко часа след първата доза или последващото повишаване на дозата.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Gopten 0.5 mg, 2 mg capsules/
Хипертония
Представените по-долу нежелани реакции са съобщавани при пациенти с лека или умерена хипертония с честота по-висока от 1% по време на клинични проучвания с трандолаприл (n=2 520). Реакциите преценени като поне свързани с трандолаприл са представени съгласно системо-органната класификация и следната честота: чести (>1/100, <1/10).
Системо-органна класификация
Нежелана реакция Честота
Нарушения на нервната система
Главоболие Замаяност Чести
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Кашлица Чести
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Астения Чести
Представените по-долу нежелани реакции са съобщавани по време на продължителни клинични проучвания с трандолаприл (n=1049), с честота по-висока или равна на 0,5%. В рамките на всяка системо-органна група, реакциите са представени в зависимост от тяхната честота, използвайки следната класификация (конвенция): чести (>1/100, <1/10), не чести (>1/1 000, <1/100).
Системо-органна класификация
Нежелана реакция Честота
Нарушения на нервната система
Главоболие ЗамаяностЧести
Сърдечни нарушения
Палпитации Не чести
Съдови нарушения
Хипотония Не чести
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Кашлица Чести
Стомашно-чревни нарушения
Гадене Не чести
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Сърбеж Не чести
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Астения Чести
Физическо неразположение Не чести
След инфаркт на миокарда
По-долу са представени нежеланите реакции съобщавани при пациенти с левокамерна дисфункция след инфаркт на миокарда с честота над 1% в проучването TRACE с трандолаприл (n=876). В рамките на всяка системо-органна група, реакциите са представени в зависимост от тяхната честота, използвайки следната класификация (конвенция):
чести(>1/100 <1/10)
Системо-органна класификация
Нежелана реакция Честота
Нарушения на нервната система
Замаяност Чести
Съдови нарушения
Хипотония Чести
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Кашлица Чести
Реакции с по-малка честота
По-долу са представени нежеланите реакции съобщавани с по-малка честота по време на клиничните проучвания с трандолаприл (при хипертония [n=2520] и при пациенти с левокамерна дисфункция след инфаркт на миокарда [n=876]). В рамките на всяка системо-органна група, реакциите са представени в зависимост от тяхната честота, използвайки следната класификация (конвенция): чести (>1/100, <1/10), не чести (>1/1 000, < 1/100), редки (>1/10 000,<1/1 000).
Системо-органна класификация
Нежелана реакция Честота
Инфекции
Инфекции на горните дихателни пътища Не чести
Инфекции на пикочните пътища Редки
Бронхит Редки
Фарингит Редки
Нарушения на кръвта и лимфната система
Левкопения Редки
Анемия Редки
Нарушения на тромбоцитите Редки
Нарушения на белите кръвни клетки Редки
Нарушения на имунната система
Свръхчувствителност Редки
Нарушения на метаболизма и храненето
Хипергликемия Редки
Хипонатриемия Редки
Хиперхолестеролемия Редки
Хиперлипидимия Редки
Хиперурикемия Редки
Подагра Редки
Анорексия Редки
Повишение на апетита Редки
Ензимни нарушения Редки
Психични нарушения
Безсъние Не чести
Понижение на либидото Не чести
Халюцинации Редки
Депресия Редки
Нарушения на съня Редки
Тревожност Редки
Възбуда Редки
Апатия Редки
Нарушения на нервната система
Сомнолентност Не чести
Цереброваскуларен инцидент Редки
Синкоп Редки
Миоклонус Редки
Парастезии Редки
Мигрена Редки
Мигрена без аура Редки
Нарушение на вкуса Редки
Нарушения на очите
Блефарит Не чести
Конюнктивален оток Редки
Нарушение на зрението Редки
Очни нарушения Редки
Нарушения на ухото и лабиринта
Вертиго Не чести
Шум в ушите Редки
Сърдечни нарушения
Инфаркт на миокарда Редки
Миокардна исхемия Редки
Ангина пекторис Редки
Сърдечна недостатъчност Редки
Камерна тахикардия Редки
Тахикардия Редки
Брадикардия Редки
Съдови нарушения
Горещи вълни Не чести
Хипертензия Редки
Ангиопатия Редки
Ортостатична хипотония Редки
Периферни съдови нарушения Редки
Варикозни вени Редки
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Възпаление на горните дихателни пътища Не чести
Възпаление на долните дихателни пътища Не чести
Диспнея Редки
Епистаксис Редки
Възпаление на фаринкса Редки
Фаринго-ларингеална болка Редки
Продуктивна кашлица Редки
Дихателни нарушения Редки
Стомашно-чревни нарушения
Диария Не чести
Стомашно-чревна болка Не чести
Запек Не чести
Стомашно-чревно нарушение Не чести
Хематемеза Редки
Гастрит Редки
Коремна болка Редки
Повръщане Редки
Диспепсия Редки
Сухота в устата Редки
Флатуленция Редки
Хепато-билиарни нарушения
Хепатит Редки
Хипербилирубинемия Редки
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Обрив Не чести
Ангиоедем Редки
Псориазис Редки
Хипертрихоза Редки
Екзема Редки
Акне Редки
Суха кожа Редки
Кожни нарушения Редки
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Бъбречна недостатъчност Редки
Азотемия Редки
Полиурия Редки
Полакиурия Редки
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Еректилна дисфункция Не чести
Вродени, фамилни и генетични нарушения
Вродени артериални малформации Редки
Ихтиоза Редки
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Гръдна болка Не чести
Периферен оток Не чести
Необичайно чувство Не чести
Оток Редки
Умора Редки
Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции
Наранявания Редки
Реакции, наблюдавани по времена пост-маркетинговия период или клинични проучвания IV фаза
По долу са представени допълнителните значими нежелани събития по време на лечението с трандолаприл, съгласно системо-органната класификация:
Системо-органна класификация
Предпочитан термин
Нарушения на кръвта и лимфната система
Агранулоцитоза Панцитопения
Ендокринни нарушения
Хиперкалиемия
Нарушения на нервната система
Преходен исхемичен пристъп
Мозъчен кръвоизлив Нарушение на равновесието
Съдови нарушения
AV-блок Сърдечен арест Аритмия
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Бронхоспазъм
Стомашно-чревни нарушения
Илеус Панкреатит
Хепато-билиарни нарушения
Жълтеница
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Алопеция Уртикария Синдром на Stevens-Johnson Токсична епидермална некролиза
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Миалгия
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Пирексия
Изследвания
Повишение на креатинина в кръвта
Повишение на алкалната фосфатаза в кръвта
Повишение на кръвната урея
Повишение на лактат дехидрогеназата в кръвта
Електролитни нарушения
Отклонения в лабораторните изследвания
Отклонение в чернодробните функционални тестове
Понижение броя на тромбоцитите
Повишение на трансаминазите
Понижение на хемоглобина
Понижение на хематокрита
Представените по-долу нежелани събития са характерни за цялата група на ACE' инхибиторите
Системо-органна класификация
Предпочитан термин
Нарушения на кръвта и лимфната система
Хемолитична анемия
Нарушения на нервната система
Обърканост
Нарушения на очите
Замъглено зрение
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Синузит Ринит Глосит
Стомашно-чревни нарушения
Интестинален ангиоедем
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Еритема мултиформе Псориазиформен дерматит
4.9 Предозиране
По време на клиничните проучвания са прилагани дози до 16 mg, които са понасяни добре. Няма опит с предозиране. В случай на предозиране, при скорошен прием е необходимо да се предприемат мерки за изпразване на стомашното съдържимо. Необходимо е проследяване на кръвното налягане и повишаване на вътресъдовия обем в случай на хипотония.
Симптоми
Очакваните симптоми при предозиране с АСЕ-инхибитори са тежка хипотония, шок, ступор, брадикардия, електролитни нарушения и бъбречна недостатъчност.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
АТС код: С09АА10
Капсулите Gopten съдържат пред-лекарството ^prodrug") трандолаприл, който е не-пептиден АСЕ-инхибитор с карбоксилна, но без сулфхидрилна група. Трандолаприл се абсорбира бързо, след което се хидролизира не-специфично до неговия мощен, дълго-действащ метаболит трандолаприлат.
Трандолаприлат се свързва здраво и в зависимост от насищането с ACE.
Приемът на трандолаприл води до понижаване на концентрациите на ангиотензин II, алдостерон и атриален натриуретичен фактор, както и до повишаване на плазмената ренинова активност и концентрациите на ангиотензин I. По този начин Gopten модулира системата ренин-ангиотензин-алдостерон, която играе главна роля в регулацията на кръвния обем и кръвното налягане, и съответно има благоприятен антихипертензивен ефект.
Прилагането на обичайните терапевтични дози Gopten при хипертензивни пациенти води до явно понижение на кръвното налягане, както при легнало, така и при изправено положение на тялото. Антихипертензивният ефект настъпва след 1 час, като неговия максимален ефект е 8-12 часа и продължава до най-малко 24 часа.
Свойствата на трандолаприл обясняват получените резултати по отношение на регресията на хипертрофията на сърцето с подобряване на диастолната функция и артериалния комплаянс при хора. Освен това, е наблюдавано и намаляване на съдовата хипертрофия при животни..
5.2 Фармакокинетични свойства
Трандолаприл се абсорбира много бързо след перорално приложение. Абсорбираното количество отговаря на 40 до 60% от приетата доза и не се влияе от приема на храна.
Пиковата плазмена концентрация на трандолаприл се достига 30 минути след приложението. При здрави доброволци, трандолаприл се елиминира бързо от плазмата, като неговият среден полуживот е по-малък от един час.
Трандолаприл се хидролизира до трандолаприлат, който е специфичен АСЕ-инхибитор. Абсолютната бионаличност на трандолаприлат след прием на трандолаприл е около 13%. Количеството на образувания трандолаприлат не се променя от приема на храна. Пиковата плазмена концентрация на трандолаприлат се достига след 3 до 8 часа.
Свързването на трандолаприл с плазмените протеини е около 80% и не зависи от концентрацията. Той се свързва с висок афинитет към ACE, по модела на насищане. Основната част от циркулиращия трандолаприлат също е свързана със свободния (ненаситен) албумин.
При многократно приложение на трандолаприл, равновесно състояние за трандолаприлат се достига за около четири дни, както при здрави доброволци, така и при по-млади или в напреднала възраст пациенти с хипертония. При равновесно състояние, ефективният полуживот на трандолаприлат е между 15 и 23 часа, включващ малка фракция от приетия продукт, вероятно отразяваща свързването с плазмения и тъканен ACE. Крайното време, на полуелиминиране е между 47 и 98 часа, в зависимост от приетата доза. Тази крайна; фаза вероятно отразява кинетиката на свързването/разделянето на комплекса трандолаприлат/ACE.
Около 9-14% от приетата доза трандолаприл се отделя като трандолаприлат в урината. След перорално приложение на белязан продукт при хора, 33% от радиоактивността се открива в урината и 66% в изпражненията.
Бъбречният клирънс на трандолаприлат варира от 0,5 до 4 литра за час, в зависимост от дозата. Бъбречният клирънс на трандолаприлат е пропорционален на креатининовия клирънс. Въпреки това, при многократно приложение при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, равновесното състояние също се достига средно за 4 дни, независимо от степента на бъбречната недостатъчност.
Специални популации:
Възраст и пол
Фармакокинетиката на трандолаприл е изследвана при пациенти в напреднала възраст (над 65 години) и от двата пола. Плазмената концентрация на трандолаприл е повишена при пациентите в напреднала възраст с хипертония, но плазмената концентрация на трандолаприлат и инхибиращата ACE активност е подобна при възрастните и по-млади пациенти с хипертония. Фармакокинетиката на трандолаприл и трандолаприлат, както и инхибиращата ACE активност е подобна при мъжете и жените в напреднала възраст с хипертония.
Бъбречна недостатъчност
В сравнение с нормалните индивиди, плазмените концентрации на трандолаприл и трандолаприлат са почти два пъти по-високи, а бъбречният клирънс намален с около 85% при пациентите с креатининов клирънс под 30 ml/min и тези на хемодиализа. При пациентите с бъбречно увреждане се препоръчва промяна (адаптиране) на дозата.
Чернодробна недостатъчност
След перорално приложение при пациенти с лека до умерена алкохолна цироза, плазмените концентрации на трандолаприл и трандолаприлат са били съответно девет и два пъти по-високи от тези при нормалните индивиди, без това да е свързано с промяна в инхибиращата ACE активност. При пациентите с чернодробна недостатъчност се препоръчва обмисляне прима на по-ниски дози.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Проучванията върху острата токсичност на трандолаприл и неговия активен метаболит трандолаприлат при перорално приложение, проведени при плъхове и мишки, показват, че и двете съставки са нетоксични, като стойностите на LD50 са съответно LD50 > 4000 mg/kg и LD50 > 5000 mg/kg.
Токсичността при многократно перорално приложение е оценена при плъхове и кучета, в проучвания с продължителност съответно до 8 и 12 месеца. Основните находки при тези проучвания са били анемия (при дози 20 mg/kg/дневно и повече при плъхове в 30-дневно проучване и 25 mg/kg/дневно и повече при 6-месечно проучване при кучета), стомашно дразнене и улцерации (при дози 20 mg/kg/дневно и повече при плъхове в 30-дневно проучване и 125 mg/kg/дневно и повече при 6-месечно проучване при кучета) и бъбречни лезии (при дози 20 mg/kg/дневно и повече при плъхове в 30-дневно проучване й 10 mg/kg/дневно при 30-дневно проучване при кучета). Бъбречни лезии са наблюдавани и при 6т месечно приучване при плъхове и кучета (съответно при дози от 0.25 и 25 mg/kg/дневно): тези промени са били обратими при преустановяване на лечението.
Проучванията върху репродуктивната токсичност са показали ефекти върху бъбречното развитие на потомството, с повишена честота на разширение на бъбречното легенче; това е наблюдавано при дози от 10 mg/kg/дневно и повече при плъхове, но без засягане на нармалното развитие на потомството.
Трандолаприл не е показал мутагенен или карциногенен потенциал.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Калсулно съдържимо:
Царевично нишесте
Лактоза монохидрат
Повидон
Натриев стеарил фумарат.
Състав на капсулата:
Желатин
Титанов диоксид El71
Жълт железен оксид Е172
Еритрозин Е127
Натриев лаурилсулфат
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
4 (четири) години.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява при температура под 25°С.
6.5 Данни за опаковката
Gopten 0,5 mg в опаковка от PVC/PVDC/Al или алуминиева календарна опаковка, съдържаща 20 капсули.
Gopten 2 mg в опаковка от PVC/PVDC/Al или алуминиева календарна опаковка, съдържаща 28, 56 и 98 твърди капсули
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
ABBOTT GmbH & Co. KG Max-Planck-Ring 2, 65205 Wiesbaden, Германия
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
№II-7986/17.09.2003
№ II-4000 от 19 януари 2009
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
11 февруари 1998/17 септември 2003
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Февруари 2010 година.
