КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Fosanate 70 mg film-coated tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Fosanate 70 mg film-coated tablets
Фосанат 70 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 70 mg алендронова киселина {Alendronic acid) (като натриев алендронат трихидрат) {sodium alendronate trihydrate).
За пълния списък на помощните вещества, вж. точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Fosanate 70 mg film-coated tablets/
Филмирани таблетки
Бели до почти бели, продълговати филмирани таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на остеопороза след менопауза
Алендронат намалява риска от фрактури на прешлените и на бедрената кост.
Лечение на остеопороза при мъже, при които има повишен риск от фрактури.
Установено е намаление на честотата на фрактурите на прешлени, но не и на невертебралните фрактури.
Профилактика на индуцирана от глюкокортикоиди остеопороза. (вж. точка 5.1).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Само за перорално приложение.
Остеопороза след менопауза:
Препоръчваната доза е 70 mg веднъж дневно.
Остеопороза при мъже: Препоръчваната доза е 70 mg веднъж дневно.
Индуцирана от глюкокортикоиди остеопороза:
За жени след менопауза, които не са на лечение с естроген, препоръчваната доза е една таблетка от 70 mg на ден. За други популации, вижте кратката характеристика на продукта за формите, съдържащи 5 mg алендронат.
За постигане на задоволителна абсорбция на алендронат
Таблетките Фосанат трябва да се приемат на празен стомах веднага след ставане сутрин само с обикновена вода, поне 30 минути преди първия прием на храна, напитки или други лекарства за деня. Има вероятност другите напитки (вкл. минералната вода), храната и някои лекарства да намалят абсорбцията на алендронат.(вж. точка 4.5).
За улесняване достигането до стомаха и съответно намаляване на риска от дразнене /нежелани реакции, локално и в хранопровода (вж. точка 4.4)
• Таблетките Фосанат трябва да се гълтат само сутрин след ставане с цяла чаша вода (не по-малко от 200 ml).
• Таблетките Фосанат трябва да се гълтат цели. Таблетките не бива да се дъвчат, смучат или да се оставят да се разтворят в устата поради опасност от предизвикване на улцерации в устата и хранопровода.
• Пациентите не трябва да лягат преди първото за деня хранене, което трябва да е не по-рано от 30 минути след приема на таблетката.
• Пациентите не трябва да лягат 30 минути след приема на таблетките Фосанат.
• Таблетките Фосанат не трябва да се приемат вечер преди лягане или сутрин преди ставане.
Ако приемът с храната е недостатъчен, на пациентите трябва да се дават калций и витамин D (вж. точка 4.4).
Приложение при пациенти в напреднала възраст:
При клиничните проучвания не са установени разлики в профилите на ефикасност и безопасност на алендронат в зависимост от възрастта.
Не се налага коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст.
Приложение при пациенти с увредена бъбречна функция
Не се налага коригиране на дозата при пациенти със скорост на гломеруларна филтраця (GFR) по-висока от 35 ml/min. Поради липса на опит, не се препоръчва употребата на алендронат при пациенти с увредена бъбречна функция, ако е по-ниска от 35 ml/min.
Приложение при пациенти с увредена чернодробна функция
Не се налага коригиране на дозата.
Приложение при деца
Не се препоръчва употребата на Фосанат при деца поради липсата на данни за безопасност и ефикасност.
4.3 Противопоказания/Fosanate 70 mg film-coated tablets/
• Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества
• Аномалии на хранопровода или други фактори, които забавят изпразването на езофагуса, напр. стриктура или ахалазия.
• Невъзможност да се стои прав или седи изправен за поне 30 минути.
• Хипокалциемия.
Вижте също точка 4.4.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Алендронат може да причини локално дразнене на лигавицата на горните отдели на гастроинтестиналния тракт. Поради опасност от влошаване на наличното вече заболяване, трябва да се подхожда с повишено внимание, когато алендронат се дава на пациенти с активни проблеми на горните отдели на гастроинтестиналния тракт като дисфагия, заболявания на хранопровода, гастрит, дуоденит или язви, или в случаи на наскоро (в рамките на една година) прекарано тежко гастроинтестинално заболяване като язва на стомаха, активно кървене от гастроинтестиналния тракт или хирургична интервенция на горните отдели на гастроинтестиналния тракт с изключение на пилоропластика (вж. точка 4.3). При пациенти, лекувани с алендронат, има съобщения за нежелани реакции, засягащи хранопровода (които понякога са тежки и налагат хоспитализация) като езофагит, язви или ерозии на хранопровода, в редки случаи последвани от езофагеална стриктура. По тази причина лекарят трябва да внимават за признаци или симптоми на евентуални реакции от страна на хранопровода. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да спрат приема на алендронат и да потърсят лекарска помощ в случай, че при тях се появят симптоми на езофагеално дразнене като дисфагия, болка при преглъщане, ретростернална болка или при новопоявил се или влошен пирозис.
Приема се, че рискът за нежелани реакции от страна на хранопровода е по-висок при пациенти, които не приемат алендронат правилно и/или продължават приема на алендронат след поява на симптоми, показателни за дразнене на хранопровода. Много е важно на пациента да бъдат дадени пълни инструкции за употреба и те да бъдат разбрани от него (вж. точка 4.2). Пациентите трябва да бъдат информирани, че ако не следват тези инструкции, рискът за езофагеални проблеми може да се увеличи.
Въпреки, че при екстензивни клинични проучвания, след пускането на пазара на оригиналния препарат, не е наблюдавано повишаване на риска, има съобщения за редки случаи на язва на стомаха и дванадесетопръстника, някои от които тежки и с усложнения. Не може да бъде изключена причинно-следствена връзка (вж. точка 4.8).
Не се препоръчва употребата на алендронат при пациенти с увредена бъбречна функция, ако е под 35 ml/min (вж. точка 4.2). Трябва да се имат предвид и други причини за остеопорозата, освен недостиг на естрогени, възраст, и употреба на глюкокортикоиди.
Преди да се започне лечение с алендронат е необходима корекция на хипокалциемията (вж. точка 4.3). Други нарушения на минералната обмяна (като недостиг на витамин D и хипопаратироидизъм) също трябва да бъдат ефективно лекувани преди започване на терапия с алендронат. При пациенти с подобни състояния по време на лечението с алендронат трябва да се проследедяват серумните нива на калция и симптомите на хипокалциемия. За сметка на положителните ефекти на алендронат за засилване минерализацията на костите, може да се наблюдава спадане на серумните нива на калция и фосфатите. Обикновенно тези промени са леки и безсимптомни. Въпреки това в редки случаи има съобщения за симптоматична хипокалциемия, която понякога е била тежка и се е проявявала често при пациенти с някаква предиспозиция (напр. хипопаратироидизъм, недостиг на витамин D и случи на малабсорбция на калций). Затова е от особена важност на пациенти, приемащи глюкокортикоиди, да се осигури достатъчен прием калций и витамин D. Има съобщения за остеонекроза на челюстта, обикновено свързана с екстракция на зъб и/или локална инфекция (вкл. остеомиелит) при пациенти, страдащи от рак, които са на лечение със схеми, включващи основно интравенозни бисфосфонати. Много от тези пациенти получават също химиотерапия и кортикостероиди. Съобщения за остеонекроза на челюстта има и при пациенти с остеопороза, които приемат перорални бисфосфонати.
При пациенти със съпътстващи рискови фактори (напр. рак, химиотерапия, радиотерапия, кортикостероиди, лоша орална хигиена) преди започване на лечение с бисфосфонати трябва да се има предвид извършването на стоматологичен преглед и подходяща стоматологична профилактика.
По време на лечението тези пациенти трябва по възможност да избягват инвазивни стоматологични интервенции. При пациенти, получили остеонекроза на челюстта по време на лечението с бисфосфонати, стоматологичните хирургични интервенции могат да влошат състоянието. Няма данни по отношение на това, дали прекъсването на лечението с бисфосфонати намалява риска от остеонекроза на челюстта при пациенти, на които се налага извършването на стоматологични процедури.
Клиничната преценка на лекуващия лекар трябва да е водеща в терапевтичния план на всеки отделен пациент, основана на индивидуалната оценка полза/риск.
При пациенти, които приемат бисфосфонати, има съобщения за поява на костни, ставни и/или мускулни болки. Тези симптоми рядко са наблюдавани и/или са довеждали до нетрудоспособност по време на постмаркетинговият опит (вж. точка 4.8). След започване на лечението, времето до първоначалната поява на симптомите варира от един ден до няколко месеца. При повечето пациенти симптомите са отзвучали след прекъсване на лечението. При част от тях симптомите отново са се появили след провокирането им със същия лекарствен продукт или с други бисфосфонати.
Таблетките Фосанат съдържат лактоза. Пациентите с редки наследствени проблеми като непоносимост към галактоза, Lapp лактазен дефицит или глюкозо галактозна малабсорбция не бива да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
В случай, че се приемат едновременно има вероятност храната и напитките (вкл. минерална вода), калций-съдържащите добавки, антиацидните средства и някои лекарства за перорално приложение да повлияят абсорбцията на алендронат. Затова пациентите трябва да изчакат поне 30 минути след приема на алендронат преди да приемат някакви други лекарства за перорално приложение (вж. точка 4.2).
Не се очакват други клинично значими взаимодействия с активни вещества. При клиничните проучвания голям брой пациенти едновременно с алендронат са получавали естрогени (интравагинално, трансдермално или перорално). Няма нежелани лекарствени реакции, които да могат да се свържат с комбинираното лечение.
Не са провеждани специфични проучвания за взаимодействия, но при клинични проучвания алендронат е бил приеман едновременно с голям брой други често предписвани лекарства, без доказателства за клинично неблагоприятни взаимодействия.
4.6 Бременност и кърмене
Данните за употребата на алендронат при бременни жени са недостатъчни. Експерименталните проучвания при животни показват влияние на високите дози върху остеогенезата на фетуса. Приложен на бременни плъхове алендронат води до дистокия, обусловена от хипокалциемията (вж. точка 5.3). С оглед на показанията, алендронат не трябва да се прилага по време на бременност.
Не се знае дали алендронат се екскретира в кърмата. С оглед на показанията, алендронат не трябва да се използва при кърмачки.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Алендронат не повлиява способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Fosanate 70 mg film-coated tablets/
В две проучвания с продължителност три години и почти еднакъв дизайн при жени след менопаузата (алендронат 10 mg: n=194; плацебо: n=397) общите профили на безопасност за алендронат 10 mg един път дневно и плацебо са били сходни.
По-долу са изброени нежеланите лекарствени реакции, за които изследователите съобщават, че са вероятно, възможно или определено свързани с активното вещество, ако са се проявили при > 1 % от пациентите при всяка от лекуваните група по време на едногодишното проучване или при > 1 % от пациентите, лекувани с алендронат 10 mg дневно и с по-висока честота от тази в групата на плацебо по време на тригодишните проучвания. 
При клинични проучвания и/или постмаркетинговото наблюдение има съобщения и за следните нежелани лекарствени реакции:
Много чести: > 1/10
Чести: > 1/100 - < 1/10
Нечести: > 1/1 000 - < 1/100
Редки: > 1/10 000-< 1/1 000
Много редки: < 1/10 000, с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Нарушения на нервната система:
Чести (> 1/100, < 1/10): главоболие
Нарушения на очите:
Редки (> 1/10 000, < 1/1 000): увеит, склерит, еписклерит
Стомашно-чревни нарушения:
Чести (>1/100, <1/10): коремна болка, диспепсия, запек, диария, метеоризъм, язви на хранопровода, дисфагия, разтягане на корема, регургитация на киселини.
Нечести (> 1/1 000, < 1/100): гадене, повръщане, гастрит, езофагит, ерозии на хранопровода, мелена.
Редки (>1/10 000, < 1/1 000): стриктура на хранопровода, орофарингеални улцерации , перфорации, язви, кървене в горните отдели на гастроинтестиналния тракт, без да може да се изключи причинно-следствена връзка.
Много редки, с неизвестна честота: има съобщения за отделни случаи на перфорация на хранопровода
*Вижте точка 4.2 и 4.4.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Много редки (< 1/10 000): има съобщения за отделни случаи на тежки кожни реакции, вкл. синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:
Чести (> 1/100, < 1/10): мускулно-скелетни болки (в костите, мускулите или ставите).
Редки (> 1/10 000, <1/1 000): силни мускулно-скелетни болки (в кости, мускули или
стави) (вж. точка 4.4)
Неизвестна честота: остеонекроза
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Нечести (> 1/1 000, < 1/100): Обрив, сърбеж, еритем.
Редки (> 1/10 000, < 1/1 000): Реакции на свръхчувствителност, вкл. уртикария и ангиоедем.
Преходни симптоми, подобно на острофазна реакция (миалгия, прилошаване и редки случаи на фебрилитет) обикновено във връзка с началото на лечението, Кожен обрив с фоточувстителност. Симптоматична хипокалциемия, обикновено във връака с предиспозиция (вж. точка 4.4).
В постмаркетинговия период има съобщения за следните нежелани лекарствени реакции (честотата не е известна):
Нарушения на нервната система:
замайване
Нарушения на ухото и лабиринта:
световъртеж
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
астения, периферен оток
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:
Има съобщения за остеонекроза на челюстта при пациенти, лекувани с бисфосфонати. По голямата част от тези съобщения се отнасят до раковоболни, но има и такива при пациенти, лекувани за остеопороза. Остеонекрозата на челюстта обикновено се свързва с екстракция на зъб и/или локална инфекция (вкл. остеомиелит). Наличието на раково заболяване, химиотерапията, радиотерапията, котрикостероидите и лошата орална хигиена също се изтъкват като рискови фактори (вж. точка 4.4); ставни отоци.
Лабораторни показатели:
При клинични проучвания е наблюдавано асимптоматично, леко и преходно понижение на серумните нива на калция и фосфатите при съответно около 18 и 10 % от пациентите, получаващи алендронат 10 mg / ден срещу съответно 12 и 3 % от пациентите на плацебо. Въпреки това честотата на случаите с понижаване на серумните нива на калция до < 2,0 mmol/l и на фосфатите до < 0,65 mmol/l е била сравнима за двете групи.
4.9 Предозиране
При перорално предозиране могат да се развият хипокалциемия, хипофосфатемия и странични ефекти от страна на горните отдели на гастроинтестиналния тракт като стомашно неразположение, пирозис, езофагит, гастрит или язви. Няма специфична информация по отношение предозирането с алендронат. За свързане на алендронат трябва да се дават мляко или антиацидни средства. Поради риска от раздразване на хранопровода не трябва да се предизвиква повръщане и пациентът трябва да стои изправен.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на костни заболявания, бисфосфонати.
АТС код: М05ВА04
Активното вещество в таблетките Фосанат, натриев алендронат трихидрат, представлява бисфосфонат, който потиска резорбцията на костното вещество от остеокластите без никакъв директен ефект върху формирането на костите. Предклиничните проучвания показват преимуществена локализация на алендронат в зони на активна резорбция. Остеокластната активност е потисната, но формирането и свързването на остеокластите остава неповлияно. Новоформираната кост по време на лечението с алендронат е с нормално качество.
Лечение на остеопороза след менопауза
Остеопорозата се дефинира като минерална плътност на костите (BMD - bone mineral density) на гръбначния стълб и на бедрената кост 2,5 стандартни отклонения под средната стойност за нормална млада популация или като предходна фрактура поради чупливост, независимо от костната минерална плътност.
Ефектите на алендронат върху BMD и честотата на фрактурите при жени след менопауза са проучени в две първоначални проучвания за ефикасност с еднакъв дизайн (n=994) и в проучването Fracture Intervention Trial (FIT: n=6459). При първоначалните проучвания за ефикасност повишението на BMD при лечение с алендронат 10 mg един път на ден в сравнение с плацебо след три години е било 8,8 %, 5,9 % и 7,8 % съответно в гръбначния стълб, шийката и трохантера на бедрената кост. Общата BMD също значимо е нарастнала. При пациентите, лекувани с алендронат, делът на тези от тях с една или повече фрактури на прешлени е бил намален с 48 % (3,2 % в групата на алендронат срещу 6,2 % в групата на плацебо). По време на двугодишните продължения на тези проучвания BMD на гръбначния стълб и трохантера е продължила да нараства. Допълнително BMD на шийката на фемура и телесната маса са се запазили.
Проучването FIT обединява две плацебо-контролирани проучвания, при които алендронат е прилаган веднъж дневно (5 mg/ден в продължение на две години и 10 mg/ден за още една или две години).
• FIT 1: Тригодишно проучване, включващо 2 027 пациента, които са имали поне една изходна вертебрална (компресионна) фрактура. При това проучване прилагането на алендронат един път на ден е намалило честотата на > 1 нови фрактури на прешлени с 47 % (7,9 % в групата на алендронат срещу 15,0 % в групата на плацебо). Освен това е било потвърдено статистически достоверно намаление на честотата на фрактурите на бедрената кост (1,1 % срещу 2,2 %, намаление с 51 %).
• FIT 2: Четиригодишно проучване, включващо 4 432 пациента, които в началото на проучването са били с намалена костна маса, но без фрактури на прешлени. При това проучване при анализа на подгрупите на жените с остеопороза (37 % от общата популация, които са отговаряли на изложеното по-горе определение за остеопороза) е установена значителна разлика по отношение на честотата на фрактурите на бедрената кост (алендронат 1,0 % срещу плацебо 2,2 %, намаление с 56 %) и в честотата с > 1 на вертебралните фрактури (2,9 % срещу 5,8 %, намаление с 50 %)
Остеопороза при мъже, които имат повишен риск за фрактури.
Ефикасността на алендронат 10 mg един път на ден при мъже с остеопороза (31-87 години, средна възраст 63 години, n=241) е оценена в едно проучване с продължителност от две години. След двугодишно лечение с алендронат 10 mg/ден ВМБ се е повишила средно с 5,3 % в гръбначния стълб, с 2,6 % в шийката на бедрената кост, с 3,1 % в трохантера и с 1,6 % общо в скелета в сравнение с плацебо (р<0,001 за всички точки на измерване). Ефектът на алендронат върху BMD не е зависел от възрастта, расата, функцията на гонадите, изходната BMD или изходната костна обмяна. Честотата на новите фрактури на прешлени е била оценена като променлива, свързана с безопасността. При ретроспективния анализ (оценен чрез количествен радиографски метод) при пациентите, лекувани с алендронат е установена една нова фрактура (0,8 %) в сравнение с 6 нови фрактури (7,1 %) за групата на плацебо (р=0,017). Намалението на ръста след лечение с алендронат е било по-малко в сравнение с плацебо (съответно -0,6 mm и - 2,4 mm, р=0,02) . Не е установен ефект по отношение на невертебралните фрактури.
Индуцирана от глюкокортикоиди остеопороза
Продължителната употреба на стероиди често е свързана с развитие на остеопороза, придружена от фрактури. Засегнати са както мъже, така и жени от всички възрасти. Ефикасността на алендронат 10 mg и алендронат 5 mg един път на ден при мъже и жени на лечение със стероиди (поне 7,5 mg/ден преднизон или еквивалент, медиана на дозата 10 mg/ден) е демонстрирана в две проучвания с продължителност от една година с практически еднакъв дизайн. В проучванията са били обхванати общо 560 пациенти на възраст 17-83 години. Пациентите са приемали добавки съдържащи калций и витамин D. При пациентите, лекувани с алендронат 5 mg един път на ден е установено значимо покачване на BMD в гръбначния стълб (2,41 %), шийката на бедрената кост (2,19 %) и трохантера (1,65 %) в сравнение с плацебо. Покачването на BMD при лечение с алендронат 10 mg един път на ден е било същото, както с алендронат 5 mg един път на ден при всички пациенти с изключение на жени след менопауза, които не са били лекувани с естроген. При тази жени покачването (в сравнение с плацебо) при лечение с алендронат 10 mg един път на ден е било по-голямо от това при лечение с алендронат 5 mg един път на ден в гръбначния стълб (4,11 % срещу 1,56 %) и в трохантера (2,84 % срещу 1,67 %). Не е установен профилактичният ефект на покачването на минералната плътност на костите от лечението с алендронат 10 mg или алендронат 5 mg по отношение настъпването на костни фрактури при индуцирана от кортикостероиди остеопороза.
Алендронат в доза 10 mg и 5 mg е бил ефективен независимо от дозата и продължителността на приема на стероиди. Освен това алендронат в доза 10 mg и 5 mg е бил ефективен независимо от възрастта (< 65 години в сравнение с > 65 години), пола, изходната BMD, изходната костна обмяна и едновременния прием на голям брой често предписвани лекарства. Не са установени признаци на нарушения в процеса на костна минерализация при пациенти, приемали алендронат в дози до 10 mg/ден и при които е извършена биопсия след една година.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Сравнена с референтната доза, приложена по интравенозен път, средната бионаличност на алендронат след перорално приложение при жени е била 0,64 % за дозовия интервал от 5 до 70 mg, приет след гладуване през нощта и два часа преди стандартизирана закуска. Бионаличността е спаднала до 0,46 % и 0,39 % при приложение на алендронат съответно един и половин час преди стандартизирана закуска. При учвания при пациенти с остеопороза алендронат е бил ефективен ако е приет поне 30 минути преди първия за деня прием на храна или течности. Бионаличността е била пренебрежима независимо дали алендронат е бил приеман едновремено или до два часа след стандартизирана закуска. Едновременният прием на алендронат с кафе или портокалов сок води до намаление на бионаличността му с около 60 %. При здрави индивиди, пероралният прием на преднизолон (20 mg три пъти на ден в продължение на пет дена) не е довел до някаква клинично значима промяна на бионаличността на алендронат (средно покачване от 20 % до 44 %).
Разпределение
Експерименти при плъхове показват, че в началото алендронат се разпределя в меките тъкани след интравенозно приложение в доза 1 mg/kg„ но след това бързо се преразпределя в скелета или се екскретира с урината. При хора средният стационарен обем на разпределение (изключвайки костите) е поне 28 литра. Концентраците на активното вещество в плазмата след перорален прием в терапевтични дози е прекалено нисък за аналитично откриване (<5 mg/ml). Свързването с плазмените протеини при хора е около 78 %.
Биотрансформация
Няма данни алендронат да се метаболизира при животни или хора.
Елиминиране
След еднократно интравенозно приложение на ( С)-алендронат около 50 % от радиоактивността се екскретира с урината в рамките на 72 часа, а във фекалиите се установява малко или изобщо не се установява радиоактивност. След еднократно интравенозно приложение на 10 mg бъбречният клирънс на алендронат е бил 71 ml/min, а системният клирънс не е надвишил 200 ml/min. В рамките на шест часа след интравенозно приложение плазмените концентрации са спаднали с повече от 95 %. Оценено е, че терминалният полуживот при хора надхвърля 10 години, което отразява освобождаването на алендронат от скелета. Екскрецията на алендронат при плъхове не ангажира бъбречните системи за транспорт на киселини или основи. Поради това при хора не се очаква взаимодействие с екскрецията на други активни вещества през тези системи.
Характеристики при пациенти
Предклиничните проучвания показват, че активното вещество , което не се отлага в костите, се екскретира бързо с урината. Няма данни за насищане на захващането в костите след хронично интравенозно приложение на кумулативни дози до 35 mg/kg при животни. Въпреки липсата на клинични данни е вероятно, че както при животни, елиминирането на алендронат през бъбреците ще бъде намалено при пациенти с увредена бъбречна функция. По тази причина при пациентите с увредена бъбречна функция може да се очаква малко по-висока кумулация на алендронат в костите (вж. точка 4.2).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Конвенционалните фармакологични изпитвания за обща токсичност, генотоксичност и карциногенност не показват особен риск за хората. Проучванията при женски плъхове показват, че лечението с алендронат по време на бременност се свързва с дистокия в хода на раждането, свързана с хипокалциемията. Проучванията, при които на плъхове са били прилагани високи дози, показват повишена честота на случаи с непълно формиране на костите на плода. Значението на тези ефекти при хора е неизвестно.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Микрокристална целулоза
Силициев диоксид, колоиден безводен
Кроскармелоза натрий
Натриев стеарил фумарат
Опадри 20А28569 (хидроксипропилметилцелулоза, талк).
6.2 Несъвместимости
Не е приложимо.
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Не се изискват специални условия на съхранение.
6.5 Данни за опаковката
PVC/PVDC алуминиев блистер, който съдържа 4 филмирани таблетки, в картонена кутия с листовка за пациента.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
"Чайкафарма Висококачествените Лекарства" АД гр. София 1172, бул. "Г.М.Димитров" № 1, България
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Юни 2010
