Fluxum sol. inj. 3 200 IU aXa - 0,3 ml x 6; 4 250 IU aXa - 0,4 ml x 6; 6 400 IU aXa - 0,6 ml x 6/ФЛУКСУМ
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Fluxum sol. inj. 3 200 IU aXa - 0,3 ml x 6; 4 250 IU aXa - 0,4 ml x 6; 6 400 IU aXa - 0,6 ml x 6/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ФЛУКСУМ 3 200 IU антиХа инжекционен разтвор
FLUXUM 3 200 IU antiXa solution for injection
ФЛУКСУМ 4 250 IU антиХа инжекционен разтвор
FLUXUM 4 250 IU antiXa solution for injection
ФЛУКСУМ 6 400 IU антиХа инжекционен разтвор
FLUXUM 6 400 IU antiXa solution for injection
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една предварително напълнена спринцовка от 0,3 ml съдържа : Парнапарин (Parnaparin) 3 200 IU антиХа.
Една предварително напълнена спринцовка от 0,4 ml съдържа : Парнапарин (Parnaparin) 4 250 IU антиХа.
Една предварително напълнена спринцовка от 0,6 ml съдържа : Парнапарин (Parnaparin) 6 400 IU антиХа.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Fluxum sol. inj. 3 200 IU aXa - 0,3 ml x 6; 4 250 IU aXa - 0,4 ml x 6; 6 400 IU aXa - 0,6 ml x 6/
Инжекционен разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
• Профилактика на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) при обща и ортопедична хирургия, както и при пациети с висок риск от дълбока венозна тромбоза.
• Лечение на дълбока венозна тромбоза.
4.2 Дозировка и начин на приложение
ФЛУКСУМ трябва да се прилага подкожно.
Техника на инжектиране
Инжекцията трябва да се постави в подкожната тъкан на горния външен квадрант на хълбока, като се редуват лявата и дясната част или в предно -страничната или задно - страничната част на коремната стена.
Иглата трябва да се въведе в цялата си дължина, перпендикулярно (не тангенциално) в кожната гънка, образувана между палеца и показалеца на поставящия инжекцията. Кожната гънка трябва да се държи до края на инжектирането.
• За профилактика иа дълбока венозна тромбоза (ДВТ) при обща и ортопедична хирургия, както и при пациенти с висок риск от ДВТ се препоръчва следната дозировка:
Обща хирургия:
Една подкожна инжекция от 0,3 ml (3 200 IU антиХа) 2 часа преди операцията. След това на всеки 24 часа в продължение най-малко на 7 дни. Не е необходим контрол с тестове за хемокоагулация.
Ортопедична хирургия:
Една подкожна инжекция от 0,4 ml (4 250 IU антиХа) 12 часа преди и 12 часа след операцията, след това по една инжекция на ден по време на пост-оперативния период. Продължителността на лечението е най-малко 10 дни.
Една подкожна инжекция от 0,4 ml (4 250 антиХа) 12 часа преди и 12 часа след операцията, след това по една инжекция на ден по време на пост-оперативния период. Лекуващият лекар на своя отговорност може избегне приложението 12 часа преди операцията. Продължителността на лечението е най-малко 10 дни.
Пациенти с висок риск от ДВТ
Една подкожна инжекция от 0,4 ml (4 250 IU антиХа) дневно. Продължителността на лечението е най-малко 10 дни.
• Лечение на дълбока венозна тромбоза (ДВТ):
Две подкожни инжекции от 0,6 ml (6 400 IU антиХа) дневно. Лечението трябва да продължи най-малко 7-10 дни.
По преценка на лекаря, при хоспитализирани пациенти с потвърдена ДВТ подкожното приложение може да предхожда от 3-5 дневно лечение с 12 800 IU антиХа/24 часа, приложени като продължителна интравенозна инфузия. В този случай съдържанието на две предварително напълнени спринцовки от 6 400 IU антиХа трябва да се инжектира в инфузионната течност (0,9% натриев хлорид), като скоростта на инфузия се приспособява за планираната продължителност от 24 часа
След острата фаза, лечението може да продължи с 0,6 ml (6 400 IU антиХа)/дневно или 0,4 ml (4 250 IU антиХа), прилагани подкожно в продължение на 10-20 дни. Ако няма противопоказания, възможно най-скоро трябва да се започне лечение с перорални антикоагуланти. Лечението с ФЛУКСУМ не трябва да се прекъсва преди да се достигне необходимото Международно Нормализирано Съотношение ((INR) (International Normalisation Ratio)).
4.3 Противопоказания/Fluxum sol. inj. 3 200 IU aXa - 0,3 ml x 6; 4 250 IU aXa - 0,4 ml x 6; 6 400 IU aXa - 0,6 ml x 6/
Свръхчувствителност към парнапарин.
Локо-регионалната анестезия за планови операции е противопоказана при пациенти, получаващи хепарин по индикации
По принцип не се препоръчва употребата по време на бременност и кърмене (вж. също точка 4.6).
Анамнестични данни за тромбоцитопения при приложение на ФЛУКСУМ (вж. също точка 4.4).
Поява или склонност към кръвоизливи, свързани с нарушения на хемостазата, с изключение на консумативна коагулопатия, която не е свързана с хепарин.
Органни нарушения, характеризиращи се с риск от кървене (пептична язва, ретинопатии, хеморагичен синдром).
Остър бактериален ендокардит (с изключение на такива, свързани с механични протези).
Хеморагични мозъчно-съдови наранявания.
Тежки нефропатии и панкреатопатии, тежка артериална хипертония, тежки черепно-мозъчни травми в постоперативния период. Лечение с витамин К антагонисти
Относителни противопоказания:
едновременно приложение с тиклопидин, салицилати или НСПВ лекарства, антитромботични средства (дипиридамол, сулфинпиразон и др).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
ФЛУКСУМ не трябва да се прилага интрамускулно.
Тромбоиитопения предизвикана от хепарин (Хепарин-индуиирана тромбоцитопения)
Тромбоцитопенията е добре познато усложнение при лечение с хепарин и може да се появи 4 до 21 дни след началото на приложението или дори по-рано, ако пациента има предишни случаи на тромбоцитопения, получена при приложение на хепарин. 10 до 20% от пациентите могат да получат ранна, лека тромбоцитопения (брой на тромбоцитите по-висок от 100 000 за кубичен милиметър), която може да остане стабилна или да претърпи обратно развитие дори когато лечението с хепарин е продължително.
В някои случаи може да настъпи по-тежка имуномедиирана форма (хепарин-индуцирана тромбоцитопения тип II) характеризираща се с образуването на антитела срещу комплекса хепарин/тромбоцитен-фактор-4. При тези пациенти може да се образуват нови тромби, свързани с тромбоцитопенията. Такива тромби се получават от необратимата агрегация на тромбоцитите, предизвикана от хепарина, т. нар. синдром на белия тромб ('white thrombus syndrome'). Този процес може да причини тежки тромбоемболични усложнения като кожна некроза, емболия на артерии на крайниците, инфаркт на миокарда, белодробна емболия, инсулт или понякога летален изход. Поради това, приложението на нискомолекулен хепарин трябва да се преустанови, когато се установи намаление на броя на тромбоцитите, както и когато при пациентите се появят симптоми на нова тромбоза или влошаване на вече съществуваща. След прекратяване на приложението на хепарин, антикоагулантното лечение на тромбозата трябва да продължи с друг антикоагулант, независимо от причината, довела до поява на нова или влошаване на съществуваща тромбоза. Бързото преминаване към перорално антикоагулантно лечение при тези случаи е рисковано (описани са случаи на влошаване на тромбозата).
Следователно, появата на какъвто и да е вид тромбоцитопения трябва да се проследява внимателно. Когато броя на тромбоцитите спадне под 100 000 за кубичен милиметър или при повтаряща се тромбоза, нискомолекулният хепарин трябва да се преустанови.
Броят на тромбоцитите трябва да се изследва преди започване на лечението с хепарин и да се проследява два пъти седмично през първия месец, при продължително приложение на хепарин.
Възможно решение, при поява на тромбоцитопения по време на лечение с, нефракциониран хепарин, е замяната му с нискомолекулен хепарин.
Необходимо е ежедневено проследяване броя на тромбоцитите и ако тромбоцитопенията продължава, лечението трябва да се прекъсне възможно най-скоро. Има съобщения, че началните нива на тромбоцитопения се запазват за периода на приложение на нискомолекулен хепарин. (вж. по-горе).
При пациенти, подложени на спинална или перидурална анестезия, епидурална аналгезия или лумбална пункция, профилактиката с нискомолекулен хепарин може в редки случаи да да се асоциира със спинални или епидурални хематоми, които могат да доведат до продължителна или постоянна парализа.
Рискът се повишава при поставяне на перидурален катетър за продължителна инфузия, при едновременната употреба на лекарства, повлияващи хемостазата, като нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), инхибитори на агрегацията на тромбоцитите или антикоагуланти, при травматични или повтарящи се спинални пункции, при наличие на хемостазно нарушение (коагулопатия) или при старческа възраст.
Трябва да се провери внимателно за наличието на някой от тези рискови фактори преди да се използва този тип анестезия/аналгезия по време на профилактично лечение с ниско молекулен хепарин.
Препоръчва се спинална/епидурална пункция или поставяне на епидурален катетър да не се извършва по-рано от 8 до 12 часа след последната профилактична доза от нискомолекулен хепарин. Последващи дози не трябва да се прилагат по-рано от 2 до 4 часа след поставянето или отстраняването на катетъра, или трябва да бъдат допълнително забавени, или да не се прилагат в случай на аспирация на кръв, по време на първото поставяне на спиналната или епидуралната игла. Епидуралния катетър трябва да се отстрани възможно най-късно (около 8 до 12 часа) след последната профилактична доза хепарин.
Когато нискомолекулният хепарин се прилага преди или след перидурална или спинална анестезия се изисква повишено внимание, както и периодично проследяване за признаци и симптоми на неврологични промени, включително лумбална болка, сензорен или двигателен (безчувственост или слабост на долните крайници) дефицит, промени във функцията на пикочния мехур или червата. Медицинските сестри трябва да бъдат обучени да идентифицират тези признаци и симптоми. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават незабавно на лекарите или сестрите за всеки от описаните по-горе симптоми.
При подозрение за признаци и симптоми на епидурален или спинален хематом, са наложителни незабавна диагноза и лечение, включително декомпресия на гръбначния мозък.
Лечение:
Да се прилага внимателно при случаи на чернодробна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, артериална хипертония, анамнеза за стомашно-чревна язва или други органни лезии, проявяващи склонност към кървене, както и съдови заболявания на хороидеята и ретината.
Да се прилага внимателно в пост-оперативния период след операция на главния или гръбначния мозък.
Нискомолекулните хепарини могат да се различават по молекулна маса и специфично действие, поради различните използвани методи при тяхното производство. Поради тази причина не се препоръчва смяната един лекарствен продукт с друг по време на терапията.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Комбинации, които не се препоръчват:
- Ацетилсалицилова киселина и други салицилати (системно приложение): повишен риск от кръвоизлив (инхибиране на тромбоцитната функция и увреждане на стомашно-дуоденалната мукоза, причинени от салицилатите).
Използвайте други лекарствени продукти с аналгетичен или антипиретичен ефект.
- НСПВС (системно приложение): повишен риск от хеморагия (инхибиране на тромбоцитната функция и увреждане на стомашно-дуоденалната мукоза, причинени от нестероидните противовъзпалителни лекарства).
Ако не е възможно да се избегне съвместното приложение се изисква внимателно клинично и лабораторно наблюдение.
- Тиклопидин: повишен риск от кръвоизлив (инхибиране на тромбоцитната функция, причинено от тиклопидин).
- Не се препоръчва комбинацията с високи дози хепарин. Съвместното приложение с ниски дози хепарин (профилактично лечение с хепарин) изисква строго клинично и лабораторно наблюдение.
- Други антитромботични средства (напр. клопидогрел, дипиридамол, сулфинпиразон): повишен риск от кръвоизлив (инхибиране на тромбоцитната функция).
Комбинации, които изискват специални мерки при употреба:
- Перорални антикоагуланти: засилва се антикоагулантното действие. Хепарин променя изследването на протромбиновото време.
При замяна на хепарин с перорални антикоагуланти се препоръчва :
а) засилено клинично наблюдение
б) за да се контролира ефекта на пероралните антикоагуланти се препоръчва да се вземат кръвни проби преди приложението на хепарин, когато приложението не е продължително или по-добре да се използва реагент, нечуствителен към хепарин.
- Глюкортикоиди (системно приложение): увеличен риск от кръвоизлив (стомашна мукоза, чупливост на съдовете), характерен за лечението с глюкокортикоиди във високи дози или по-дълго от 10 дни.
Тази комбинация трябва да е обоснована. Увеличете клиничното наблюдение.
- Декстран (парентерално приложение): повишен риск от кръвоизлив (инхибиране на тромбоцитната функция). Адаптирайте дозата на хепарина така, че антикоагулантния му ефект да не надхвърля 1.5 пъти референтната стойност, както по време на съвместния прием, така и след спиране на декстрана.
Действието на лекарството може да бъде намалено в случай на съвместно приложение с аскорбинова киселина, антихистамини, дигиталис, интравенозен пеницилин, тетрациклини или фенотиазини.
4.6 Фертилитет бременност и кърмене
Проучванията при животни не показват доказателства за тератогенност или ембриотоксичност. Въпреки това няма окончателни данни за преминаването на парнапарин през плацентарната бариера и за екскрецията в човешкото мляко.
Следователно, след като рискът от токсични ефекти върху фетуса и/или кърмачето не може да се изключи, ФЛУКСУМ трябва да се използва по време на бременност и кърмене, само ако е абсолютно необходим, по преценка на лекаря.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
ФЛУКСУМ не повлиява способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Fluxum sol. inj. 3 200 IU aXa - 0,3 ml x 6; 4 250 IU aXa - 0,4 ml x 6; 6 400 IU aXa - 0,6 ml x 6/
Нежеланите лекарствени реакции, свързани с приложението на парнапарин са класифицирани по системо-органни класове и честота съгласно следната конвенция:
| MedDRA Системо- органни класове (верс. 13.0) |
Чести (>1/100 до <1/10) | Нечести (>1/ 1 000 до <1/100) | Редки (>1/10 000 до <1/1 000) | Много редки (<1/10 000) |
| Нарушения на имунната система | Анафилактични или анафилактоидни реакции | |||
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Слаби хемогагични прояви свързани главно с вече съществуващи рискови фактори като например органни нарушения с хеморагични тенденции или с ятрогенни ефекти (вж. също точки 4.3 и 4.5) | |||
| Нарушения на кожата и на подкожната тъкан | Некроза в мястото инжектиране, зачервяване или инфилтрирани и болезнени еритематозни плаки в мястото на инжектиране. Дерматит, Еритема, Пруритус, Зачервяване, Обрив и Уртикария |
|||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Хематом, кръвоизлив, възпаление, болка и дискомфорт в мястото на инжектиране | |||
| Изследвания | Увеличени трансаминази | Тромбоцитопения, понякога тежка (вж. също точка 4.4) | ||
| Наранявания, отравяния и усложнения възникнали в резултат на интервенции | Спинални или епидурални хемагоми - свързани с профилактичната употреба на хепарин по време на спинална, епидурална и лумбални инжекции. Хематомите са причинили различни по степен неврологични увреди, включително продължителна или перманентна парализа(виж също точка 4.4). |
Постмаркетингов опит:
По време на приложението на Парнапарин след разрешаване за употреба са съобщени и други нежелани ефекти:
Тези реакции са с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| MedDRA Системо-органни класове (верс. 13.0) | Неизвестна честота |
| Нарушения на нервната система | Обнубилация |
| Съдови нарушения | Дълбока венозна тромбоза, Горещи вълни |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Диспнея, Епистаксис, Фарингеален оток, Плеврален кръвоизлив |
| Стомашно-чревни нарушения | Коремна болка, Диария, Лабиален оток, Мелена и Гадене |
| Хепатобилиарни нарушения | Холестатичен хепатит, Жълтеница |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Макулопапуларен обрив, Генерализиран пруритус |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Артралгия, Миалгия |
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдата | Метрорагия |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Астения |
4.9 Предозиране
Специалното устройство, в което се съдържа лекарственият продукт, прави предозирането малко вероятно, въпреки това, ако настъпи случайно предозиране, може да се появят ефекти, свързани с антикоагулантното действие (кървене) на продукта, които обикновено не се наблюдават при терапевтичните дози.
Тези ефекти могат да се неутрализират с интравенозно приложение на протамин сулфат. 0,6 ml протамин сулфат са необходими, за да се неутрализира 0,1 ml ФЛУКСУМ.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
ФЛУКСУМ (Парнапарин) е нискомолекулен глюкозоаминогликан (средно молекулно тегло 4 500 Далтона), получен чрез използване на оригинален, патентован процес на фрагментация и пречистване на хепарин.
Фармакотерапевтична група: хепарини - антитромботици,
АТС код: В01АВ07
Механизъм на действие/фармакодинамични ефекти:
ФЛУКСУМ е антитромботичен лекарствен продукт с бързо и дълготрайно действие, активен при лечение на тромбо-емболична болест.
ФЛУКСУМ, за разлика от нефракционирания хепарин, има висока антитромботична активност, при по-слаб антикоагулантен ефект. В действителност, съотношението между антитромботичното му действие, измервано с анти-Ха активността (ниво на активирания фактор Ха) и неговото антикоагулантно действие, оценявано по стойностите на активираното парциално тромбопластиново време (аРТТ) и протромбиновото време (ТТ), е по-голямо от 4, в сравнение с нефракционирания хепарин;
ФЛУКСУМ за разлика от хепарин, няма про-агрегантна активност по отношение на тромбоцитите.
5.2 Фармакокинетични свойства
Средно, ФЛУКСУМ достига максимална плазмена анти-Ха активност, 3 часа след подкожно приложение и има плазмен полуживот от около 6 часа; анти-Ха активността в плазмата се запазва около 20 часа след еднократна инжекция; тези характеристики правят възможно приложението еднократно дневно..
ФЛУКСУМ се разпределя основно в кръвта, където осъществява своето действие, като понижаването на плазмената му концентрация вероятно се дължи отчасти на „ефекта на изчезване" ^disappearance phenomenon" ,поради ендотелно и/или трансендотелно захващане, подобно на нефракционирания хепарин. Парнапарин има чернодробен и бъбречен метаболизъм и се екскретира чрез отделителната система.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Многократното прилагане на Парнапарин до 6 месеца при плъхове и кучета е било понесено добре; не са били наблюдавани органоспецифични ефекти и единствените, наблюдавани изменения са свързани с фармакологичните свойства на продукта.
Проучванията при зайци и плъхове по отношение на репродуктивната функция и феталната токсичност, проведени с най-високите дози, използвани при проучванията за токсичност при многократно прилагане, не са показали токсични ефекти върху майката, фетуса и новороденото. Не са наблюдавани промени във фертилитета при изследваните видове.
Продуктът не е бил мутагенен, както при in vitro, така и при in vivo изпитвания. Основавайки се . на химичния му строеж и на резултатите от проучванията за мутагенност и токсичност при многократно прилагане, се изключва продуктът да има канцерогенни свойства.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Тъй като ФЛУКСУМ е кисел полизахарид, ако се прилага смесен с други лекарствени средства или разтвори, може да реагира и образува комлекси с основни вещества. Най-често използуваните лекарствени средства, несъвместими с ФЛУКСУМ при смесване, непосредствено преди венозно приложение са: витамин К, витамин В-комплекс, хидрокортизон, хиалуронидаза, калциев глюконат, четвъртични амониеви соли, хлорамфеникол, тетрациклин и всички аминогликозиди.
6.3 Срок на годност
3 години
Означеният срок на годност се отнася за лекарствен продукт в запечатана, правилно съхранявана опаковка.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 30°С.
6.5 Данни за опаковката и специални приспособления за употреба, приложение или имплантиране
- ФЛУКСУМ 3 200 IU анти-Ха инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
Картонена кутия, съдържаща 6 предварително напълнени спринцовки от неутрално стъкло, поставени в специална полистиренова опаковка.
- ФЛУКСУМ 4 250 IU анти-Ха инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
Картонена кутия, съдържаща 6 предварително напълнени спринцовки от неутрално стъкло, поставени в специална полистиренова опаковка.
- ФЛУКСУМ 6 400 IU анти-Ха инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
Картонена кутия, съдържаща 6 предварително напълнени спринцовки от неутрално стъкло, поставени в специална полистиренова опаковка.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Виж точка 4.2.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
ALFA WASSERMANN S.p.A.
Адрес на управление: Via Enrico Fermi, 1 - 65020 - ALANNO (РЕ) - Италия
Административен офис: Via Ragazzi del '99, 5 - 40133 - BOLOGNA - Италия
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Рег.№ 9600339
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
18.12.1996/18.10.2002
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Октомври 2010
