КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Feloran Actavis tabl. prolong 100 mg x 30/
1. ТЪРГОВСКО ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
FELORAN ACTAVIS
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Лекарствено вещество в една таблетка с удължено освобождаване: Diclofenac sodium 100 mg
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Feloran Actavis tabl. prolong 100 mg x 30/
Таблетки с удължено освобождаване.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Показания
Лечение на:
• Възпалителни и дегенеративни ставни заболявания - ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, подагрозен артрит, други моно- и полиартрити; дегенеративни ставни заболявания в активна фаза -артрози, специално коксартроза, спондилартрози и др.
• Извънставен ревматизъм - периартрит, бурсит, тендовагинит, фиброзит, миозит.
• Болкови и/или възпалителни състояния от неревматичен произход -посттравматична и постоперативна болка или оток, невралгии, неврити, лумбоишиалгии, бурсити, капсулити, синовити, тендинити или тендосиновити.
• Болкови и/или възпалителни състояния в гинекологията, като дисменорея или аднексит.
4.2. Дозировка и начин на употреба
По лекарско предписание! Таблетките се приемат перорално, без да се дъвчат, с пълна чаша вода (200 ml), по време или непосредствено след хранене. Нежеланите лекарствени реакции могат да бъдат намалени като за контролиране на симптомите се употребява възможно най-ниската ефективна доза за възможно най-кратък срок от време.
Дози за възрастни:
FELORAN ACTAVIS 100 mg таблетки с удължено освобождаване се прилага в доза от 1 таблетка (100 mg) дневно, както за начално, така и за продължително лечение.
Възможно е също така лечението да започне с конвенционална таблетка до установяване на дневната доза, след което може да се пристъпи към поддържащо лечение с таблетки с удължено освобождаване. Когато симптомите са по-изразени през нощта или сутринта е препоръчително дневната доза да се приема вечер.
Дози за деца:
Тази лекарствена форма не е подходяща за деца.
4.3. Противопоказания/Feloran Actavis tabl. prolong 100 mg x 30/
• Свръхчувствителност към лекарственото или към някое от помощните вещества;
• Стомашна или дуоденална язва;
• Данни за атопична бронхиална астма, уртикария или остър ринит особено ако са били провокирани от прием на ацетилсалицилова киселина или други лекарствени продукти, инхнбиращи простагландиновата синтеза.
4.4. Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба
Нежеланите лекарствени реакции могат да бъдат намалени като за контролиране на симптомите се употребява възможно най-ниската ефективна доза за възможно най-кратък срок от време.
Необходимо е да се вземе под внимание, че на всеки етап на лечението е възможно да се появи кървене от гастроинтестиналния тракт или язва/перфорация, с или без предхождащи симптоми или анамнестични данни. Тези усложнения обикновено са по-чести и имат по-сериозни последствия при пациенти в напреднала възраст. В тези случаи е необходимо да се преустанови приемането на продукта.
Подобно на останалите НСПВС, при първо приложение на продукта в редки случаи могат да се развият алергични реакции, които включват анафилактични/анафилактоидни реакции.
Подобно на останалите НСПВС, Feloran Actavis може да замаскира признаците и симптомите на инфекции, поради фармакодинамичните си ефекти (антипиретично и противовъзпалително действие).
Необходимо е стриктно наблюдаване на пациенти със симптоми на гастроинтестинални нарушения или анамнеза за стомашна или интестинална язва, пациенти с улцерозен колит или болест на Crohn и пациенти с чернодробна дисфункция.
Подобно на останалите НСПВС, могат да се повишат стойностите на един или повече чернодробни ензими. При продължително лечение с Feloran Actavis, като предпазна мярка трябва да се следи чернодробната функция. При персистиране или влошаване на нарушенията в чернодробните изследвания, при поява на признаци или симптоми на чернодробно заболяване или други белези (напр. еозинофилия, обрив и др.), приложението на Feloran Actavis трябва да се прекрати.
Необходимо е повишено внимание при употреба на Feloran Actavis от пациенти с чернодробна порфирия, поради възможността той да отключи пристъп на заболяването.
Поради значението на простагландините за поддържане на бъбречния кръвоток, повишено внимание е необходимо при пациенти с нарушена бъбречна и чернодробна функция, пациентите в старческа възраст,пациентите лекувани с диуретици и пациентите със значително намаление на екстрацелуларния обем, с различна етиология, вкл. преди и след големи хирургични интервенции. В тези случаи като предпазна мярка при употреба на Feloran Actavis, се препоръчва мониториране на бъбречната функция.
Подобно на останалите НСПВС, при продължително лечение с Feloran Actavis се препоръчва периодично да се следи диференциалната кръвна картина. Feloran Actavis, подобно на останалите НСПВС може временно да инхибира тромбоцитната агрегация. Пациентите с нарушения в кръвосъсирването трябва да се проследяват внимателно.
Необходимо е да се осигурят подходящо наблюдение и съвет за пациенти с анамнеза за хипертония и/или лека до умерена конгестивна сърдечна недостатъчност, тъй като има съобщения за отоци и задръжка на течности, свързани с лечението с НСПВС.
Клинични проучвания и епидемиологични данни доказват, че употребата на продукта, особено във висока доза (150 mg дневно) и при продължително приложение може да бъде свързана с леко повишен риск от артериални тромботични събития (напр. миокарден инфаркт или инсулт). Пациенти с неконтролирана хипертония, конгестивна сърдечна недостатъчност, установена исхемична болест на сърцето, заболяване на периферните артерии и/или мозъчно-съдова болест трябва да се лекуват с диклофенак само след внимателно обмисляне. То трябва да се прави преди започване на дългосрочно лечевие на пациенти с рискови фактори за сърдечносъдови събития (напр. хипертония, хиперлипидемия, захарен диабет, тютюнопушене).
Ако се налага ограничаване на солта в диетата, следва да се има предвид, че Feloran Actavis съдържа известно количество натрий (лекарственото вещество представлява натриева сол на диклофенак).
При пациенти в старческа възраст с ниско телесно тегло или с придружаващи заболявания се препоръчва употреба на най-ниската ефективна доза. Този лекарствен продукт съдържа като помощно вещество лактоза, което го прави неподходящ за пациенти с лактазна недостатъчност, галактоземия или глюкозен/галактозен синдром на малабсорбция.
4.5. Лекарствени и други взаимодействия
Diclofenac може да повиши плазмените концентрации на литий или дигоксин.
Диуретици:
Подобно на останалите НСПВС, diclofenac може да понижи активността на диуретиците. Едновременното приложение на калий-съхраняващи диуретици може да бъде свързано с повишено серумно ниво на калий, поради което се изисква често мониториране.
НСПВС:
Едновременното приложение на системни НСПВС може да повиши честотата на нежеланите реакции.
Антикоагуланти:
Едновременният прием може да увеличи риска от хеморагии.
Антидиабетични продукти:
При едновременен прием с diclofenac се повишава хипогликемичният им ефект, поради потискане на простагландиновия синтез участващ пряко в глюкозния метаболизъм и поради изместването им от плазмените протеини. При по-продължително лечение с diclofenac може да се наложи адаптиране на дозировката на тези медикаменти.
Метотрексат:
Повишено внимание е необходимо при приложение на НСПВС по-малко от 24 часа преди или след лечение с метотрексат, защото неговата кръвна концентрация може да се повиши и да се увеличи токсичността му.
Циклоспорин:
Действието на НСПВС върху бъбречните простагландини може да повиши нефротоксичността на циклоспорин.
Хинолонови антибактериални средства:
В изолирани случаи се съобщава за гърчове, които могат да са предизвикани от едновременното приложение на хинолони и НСПВС.
Алкохол и глюкокортикоиди-
Повишават риска от хеморагии и гастроинтестинални улцерации.
Колхицин:
Повишава риска от гастроинтестинални странични ефекти.
Продукта, съдържащи златни соли:
Повишена нефротоксичност на комбинацията.
Антиацидни продукти:
Повишават плазмената концентрация на diclofenac.
4.6. Бременност и кърмене
Feloran Actavis трябва да се употребява само в краен случай по време на бременност и то само в най-ниските ефективни дозировки. Не се препоръчва употребата на Feloran Actavis във втората половина от бременността, тъй като може да предизвика маточна инертност и да причини нежелани ефекти върху фетуса, като преждевременно затваряне на ductus arteriosus. Feloran Actavis се отделя чрез кърмата и може да предизвика нежелани ефекти у новороденото
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Пациентите, при които е налице световъртеж или други промени от страна на ЦНС, включително и слухови нарушения не трябва да шофират или работят с машини.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Feloran Actavis tabl. prolong 100 mg x 30/
При употреба на Feloran Actavis могат да се наблюдават следните нежелани лекарствени реакции:
Общи симптоми: общо чувство за неразположение, лесна уморяемост и обща слабост, повишен или намален апетит, промяна във вкуса, чувство за топлина и зачервяване на лицето;
От страна на стомашно-чревния тракт
Сравнително редки (1-10%): епигастрални болки, гадене, повръщане, диария, абдоминални спазми, диспепсия, метеоризъм, анорексия.
Редки (<1%): кървене от гастроинтестиналния тракт, стомашна или интестинална язва с или без кървене или перфорация.
Изолирани случаи (<0.001%): афтозен стоматит, глосит, лезии на хранопровода, нарушения в долните отдели на червата, като неспецифичен хеморагичен колит и обостряне на улцерозен колит или болест на Crohn , обстипация, панкреатит.
Централна нервна система:
Главоболие, световъртеж, вертиго и в изолирани случаи сетивни нарушения, паметови смущения, безсъние, раздразнителност, депресия, тревожност, кошмари, тремор, психотични реакции.
Сетивни органи:
В единични случаи - зрителни нарушения, нарушения в слуха, тинитус, промяна във вкуса.
Кожа:
Обриви, кожни ерупции, уртикария.
В изолирани случаи - булозни ерупции, екзема, erythema multiforme, синдром на Stevens-Johnson, синдром на Lyell (остра токсична епидермолиза), ексфолиативен дерматит, косопад, фотосензибилизация, пурпура.
Отделителна система:
Отоци, остра бъбречна недостатъчност, промени в урината като хематурия и протеинурия, интерстициален нефрит, нефротичен синдром, папиларна некроза.
Черен дроб:
Повишаване стойностите на серумните трансаминази, хепатит с или без жълтеница, много рядко фулминантен хепатит.
Хематологични:
Изолирани случаи на тромбоцитопения, левкопения, хемолитична анемия, апластична анемия, агранулоцитоза.
Прояви на свръхчувствителност:
Системни анафилактични/анафилактоидни реакции, алергичен ринит, бронхоспазъм, астма, ангиоедем, васкулити, пневмонити.
Сърдечно-съдова система:
Палпитации, гръдна болка, артериална хипертония, аритмия, обостряне на застойна сърдечна недостатъчност.
Има съобщения за отоци, хиперлтония и сърдечна недостатъчност, свързани с употребата на НСПВС.
Клинични проучвания и епидемиологични данни показват, че употребата на диклофенак, особено във висока доза (150 mg) и при продължително приложение може да се свърже с леко повишен риск от артериални тромботични събития (миокарден инфаркт или инсулт).
4.9. Предозиране
Най-често клиничната картина при предозиране е представена от симптоми от страна на стомашно-чревния тракт, от бъбреците и централната нервна система. Могат да се наблюдават силни стомашни болки, гадене, повръщане до гастроинтестинални хеморагии, остра бъбречна недостатъчност, конвулсии и кома. Регистрирани са също така и хипопротромбинемия, хемолитична анемия, прояви на свръхчувствителност. В някои случаи при остра интоксикация, пациентите могат да останат асимптомни.
Лечение при предозиране:
В началните часове се предприемат стомашни промивки и предизвикване на емезис (само ако няма признаци на хеморагия!). Прилага се активен въглен или други абсорбери.
Провежда се поддържащо и симптоматично лечение при
наличие на усложнения като хипотония, бъбречна недостатъчност, гърчове, гастроинтестинална хеморагия, потискане на дишането.
Поради високата степен на свързване с плазмените протеини, както и екстензивния метаболизъм на НСПВС, специфични мерки, като форсирана диуреза или диализа с цел елиминиране на НСПВС, са малко ефективни.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
АТС Код-М01АВ05
Диклофенак е нестероиден противовъзпалителен продукт с изразен противовъзпалителен ефект, с аналгетична и антипиретична активност. Дериват е на фенилоцетната киселина. Инхибира активността на ензима циклооксигеназа и така нарушава метаболизма на арахидоновата киселина, като намалява образуването на прекурсори на простагландините и тромбоксаните. Аналгетичният ефект се дължи по всяка вероятност на инхибиране на локалния простагландинов синтез, както и на други субстанции, които сенсибилизират болковите рецептори към химична стимулация. Антиревматичният ефект се обяснява с противовъзпалителната и противоболкова активност на диклофенак. Антипиретичната активност на продукта се свързва с директно действие върху хипоталамичния терморегулаторен център. Предполага се, че се намалява действието на простагландините в хипоталамуса.
Терапевтичният ефект на диклофенак при дисменорея се обяснява с потискане образуването на простагландините в матката, за които се смята, че причиняват болката и другите симптоми при заболяването.
По време на лечение с диклофенак първо се повлиява болковата симптоматика и едва след период от 2-3 до 5 дни започва затихването на другите признаци на възпалението. Поради това е необходимо лечението на ревматичните заболявания да продължава до две и повече седмици, особено в по-тежките случаи.
Feloran Actavis 100 mg таблетки с удължено освобождаване е особено подходящ при пациенти, които се нуждаят от дневна доза от 100 mg диклофенак. Еднократният дневен прием значително улеснява провеждането на продължителни терапевтични режими.
5.2. Фармакокинетични свойства
Количеството освободен и резорбиран диклофенак от Feloran Actavis 100 mg таблетки с удължено освобождаване е същото, както при стомашно-устойчивите таблетки, но системната му бионаличност е около 82% от тази, постигната при прилагане на същата дозировка под формата на стомашно-устойчиви таблетки. Това вероятно се дължи на зависимост на изразеността на "first pass effect" от скоростта на освобождаване на лекарственото вещество. В резултат на по-бавното отделяне на лекарственото вещество от таблетките с удължено освобождаване, пиковите плазмени концентрации са по-ниски от тези наблюдавани след приложение на стомашно-устойчиви таблетки. Средната пикова плазмена концентрация се достига средно 4 часа след приемането на една таблетка от 100 mg, като средна плазмена концентрация , тези наблюдавани след приложение на стомашно-устойчиви таблетки. Средната пикова плазмена концентрация се достига средно 4 часа след приемането на една таблетка от 100 mg, като средна плазмена концентрация може да бъде отчетена до 24 час след приема. Храненето не оказва клинично значимо въздействие върху абсорбцията и системната бионаличност. Съществува линейна зависимост между резорбираното количество и големината на дозата.
Около половината от перорално приетия диклофенак се метаболизира по време на първото преминаване през черния дроб ("first pass effect") и затова площта под кривата (AUC) е около два пъти по-малка в сравнение с тази след парентерално приложение на еквивалентна доза.
Фармакокинетичното поведение не се променя след многократно приложение. Не се наблюдава кумулиране при спазване на препоръчвания дозов режим. 99.7% от диклофенак се свързва със серумните протеини, главно с албумина (99.4%). Установеният обем на разпределение се изчислява на 0.12-0.17 L/kg. Прониква в синовиалната течност, където максимални концентрации са измерени 2-4 часа след достигане на пиковите плазмени нива. Установеното време на полуживот от синовиалната течност е 3-6 часа. Два часа след достигане на пикови плазмени нива, концентрацията на активното вещество е вече по-висока в синовиалната течност в сравнение с плазмата и остава такава до 12 часа.
Биотрансформацията на диклофенак се извършва частично чрез глюкурониране, но основно чрез единично или многократно хидроксилиране или метоксилиране, в резултат на което се получават няколко фенолови метаболита (3'-hydroxy-, 4'-hydroxy-, 5-hydroxy-s 4',5-hydroxy- и 3'-hydroxy-4'-methoxy-diclofenac), повечето от които се конвертират до глюкуронови съединения. Два от тези фенолови метаболита са биологично активни, но в много по-малка степен от диклофенак.
Тоталният системен клирънс на диклофенак от плазмата е 3 ± 56 ml/min. Елиминационният му полуживот е 1-2 часа. Четири от метаболитите, включително двата активни, също имат кратък плазмен полуживот от 1 до 3 часа. Един от метаболитите, 3'-hydroxy-4'-methoxy-diclofenac, има по-дълго време на полуелиминиране. Този метаболит обаче е практически неактивен. Около 60% от приетата дозировка се излъчва с урината като глюкуроново съединение на интактната молекула и като метаболита, повечето от които също се превръщат в глюкуронови съединения. По-малко от 1% се излъчва като непроменено вещество. Останалата част от дозата се излъчва чрез жлъчката в изпражненията.
Не се наблюдават различия в резорбцията, метаболизма или елиминирането на диклофенак в зависимост от възрастта. При пациенти, страдащи от бъбречна недостатъчност, при креатининов клирънс по-малък от 10 ml/min изчисленото равновесно състояние на плазмените нива на хидрокси-метаболитите е около 4 пъти по-висок отколкото при тези без бъбречна недостатъчност. В тези случаи обаче, метаболитите се елиминират чрез жлъчката. При пациентите с хроничен хепатит или с компенсирана чернодробна цироза кинетиката и метаболизма на диклофенак са същите, както при пациенти без чернодробно заболяване.
5.3. Предклинични данни за безопасност
5.3.1. Токсичност
LD50 при перорално приложение е съответно 390 mg/kg т.т. за мишки и 150 mg/kg т.т. за плъхове.
5.3.2. Канцерогеняост
В проведено проучване за канцерогенност са третирани мъжки мишки в доза 0.3 mg/kg т.т. дневно и женски мишки с доза 1 mg/kg т.т. дневно, като не е установен онкогенен ефект.
5.3.3. Туморогенност
При проучване върху плъхове, третирани с дози до 2 mg/kg т.т. дневно, отговарящи на препоръчваните лечебни хуманни дози е установено, че въпреки че има слабо повишение на доброкачествени фиброаденоми на гърдата при женски плъхове третирани с 0.5 mg/kg т.т. на ден, повишението не е статистически значимо.
5.3.4. Мутагенност
Не е установена мутагенна активност на продукта, както в тестове in vivo, така и in vitro.
5.3.5. Фертилитет
Не се установяват нарушения във фертилитета при плъхове, третирани с дози до 4 mg/kg т.т. дневно.
Диклофенак преминава плацентарната бариера при мишки и плъхове. Проучвания при плъхове третирани с 2 до 4 mg/kg дневно показват ембриотоксичен ефект на диклофенак. Изследвания при зайци третирани с дози 5 до 10 mg/kg дневно показват нарушения в развитието на фетуса в по-малките дози и ембриотоксичен ефект при по-високите дози. Не се установява обаче тератогенен ефект при зайци, третирани с дози до 10 mg/kg дневно, при мишки третирани с 20 mg/kg дневно и при плъхове третирани с 10 mg/kg дневно.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Помощни вещества при таблетиране:
Cellulose microcrystalline
Cetyl alcohol
Lactose monohydrate
Hypromellose
Magnesium stéarate
Silica colloidal anhydrous
Състав на филмовото покритие.
Methacrylic acid-
Methyl Methacrylate copolymer 1:1
Talc
Titanium dioxide
Macrogol 6000
Macrogol 400
Dispersed Pink Lake
Isopropyl alcohol
Acetone
6.2. Физико-химични несъвместимости
Не са известни.
6.3. Срок на годност
3 (три) години от датата на производство.
6.4. Специални условия на съхранение
При температура под 25°С.
Да се съхранява на място, недостъпно за деца!
6.5. Данни за опаковката
Таблетки с удължено освобождаване, по 10 броя в блистери от PVC/Al фолио.
По 3 блистера в картонена кутия.
6.6. Препоръки при употреба
Да не се използва след изтичане срока на годност, указан на опаковката.
7. ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
"Актавис" ЕАД
бул. "Княгиня Мария Луиза" № 2 София, България
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР В РЕГИСТЪРА ПО ЧЛ. 28 ОТ ЗЛАХМ
Рег.№ 20010139
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Протокол № 479/18.12.1987 г.
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
Март 2007 г.
