КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ/Extalgin 400 mg film-coated tablets/
1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Extralgin 400 mg film-coated tablets
Ibuprofen
Екстралгин 400 mg филмирани таблетки
Ибупрофен
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 400 mg ибупрофен (ibuprofen).
За пълния списък на помощните вещества виж 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Extalgin 400 mg film-coated tablets/
Филмирани таблетки.
Описание: розово-червени, филмирани таблетки с диаметър 12,2 mm.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Ибупрофен е показан за симптоматично лечение на възпалителни и дегенеративни ставни заболявания, извънставен ревматизъм и гръбначни заболявания; прилага се при ревматоиден артрит, включително ювенилен идиопатичен артрит, ОСТЕОАРТРИТ, анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит, подагрен артрит, хондрокалциноза (псевдоподагра), ставни деформации и контузии на двигателния апарат. Като аналгетично и антипиретично средство при повишена температура и възпалителни зъболявания на горните дихателни пътища, при мигрена със съдова етиология, пост-оперативна болка, зъбобол и дисменорея.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Възрастни и младежи над 12 години
Препоръчваната дозировка при ставни заболявания е в интервала 1,2 - 2,4 g дневно, разпределени в съответствие с тежеста на заболяването и реакцията на пациента спрямо лечението. Дневната доза не трябва да превишава 2,4 g.
По-високи дози се прилагат при възпалителни форми; ревматоидният артрит изисква по-високи дози от ОСТЕОАРТРИТа.
При дисменорея се прилагат 400 mg перорално през 4-6 часа.
Като аналгетично и антипиретично средство обикновено се прилага перорално 3 пъти дневно в дози от 400 mg. Интервалът между две отделни дози трябва да бъде поне 4 часа.
При гастроинтестинални проблеми се препоръчва таблетките да се приемат с малко количество храна или с мляко.
Пациенти в напреднала възраст
При пациенти в напреднала възраст дозировката е същата както и при възрастни, но е необходимо повишено внимание (виж т. 4.4.).
Деца на възраст под 12 години
Лекарственият продукт Extalgin 400 не е предназначен за употреба при деца на възраст под 12 години поради концентрацията на активното вещество в единична доза. За деца на възраст от 6 до 12 години е подходящ Extalgin 200 mg филмирани таблетки, а за деца под 6 години ибупрофен под формата на суспензия.
Пациенти с нарушена бъбречна или чернодробна функция
При пациенти с бъбречна и чернодробна недостатъчност е необходимо повишено внимание (виж т. 4.4).
Максималната дневна доза без лекарско предписание е ограничена до 1,2 g ибупрофен.
4.3. Противопоказания/Extalgin 400 mg film-coated tablets/
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, свръхчувствителност към ацетилсалицилова киселина или други нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), изразяваща се като астма, уртикария и други алергични реакции.
Анамнеза за гастроинтестинално кървене или перфорация, свързани с предишна терапия с НСПВС.
Активна или анамнеза за рекурентна пептична язва/хеморагия (два или повече отделни епизода на доказана улцерация или кръвоизлив).
Нарушения на хемокоагулацията и хемопоезата.
Тежка сърдечна недостатъчност.
Трети триместър на бременността.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Лекарственият продукт Extalgin 400 не трябва да се прилага едновременно с НСПВС, включително специфични инхибитори на циклооксигеназа 2 (COX-2 инхибитори).
Нежеланите ефекти могат да бъдат намалени като за контролиране на симптомите се използва най-ниската ефективна доза за възможно най-кратък срок от време.
При пациенти в напреднала възраст е повишена честотата на нежеланите реакции, особено гастроинтестинален кръвоизлив и перфорация, които могат да бъдат фатални (виж т. 4.8.).
Ефекти върху гастроинтестиналния тракт
Гастроинтестинален кръвоизлив, улцерация или перфорация, които могат да са фатални, се съобщават при всички НСПВС по всяко време на лечението, със или без предупредителни симптоми или предишни тежки гастроинтестинални събития в анамнезата.
Рискът от гастроинтестинален кръвоизлив, улцерация или перфорация се повишава с повишаване на дозата на НСПВС, при пациенти с язва в анамнезата, особено ако е комплицирана с хеморагия или перфорация (виж т. 4.3.) и при пациенти в напреднала възраст. Тези пациенти трябва да започнат лечението с най-ниската възможна доза. При пациенти с повишен риск за поява на нежелани реакции, както и при пациенти приемащи продължително време ацетилсалицилова киселина в антиагрегантни дози или други лекарствени средства с повишен гастроинтестинален риск (виж т. 4.5.), трябва да се обсъди едновременната употреба на протективни средства (като мисопростол или инхибитори на протонната помпа).
Пациенти с гастроинтестинална токсичност в анамнезата, особено тези в напреднала възраст, трябва да съобщават за всеки необичаен стомашен симптом (специално гастроинтестинален кръвоизлив) особено в началните етапи на лечението.
Необходимо е внимание при пациенти, приемащи едновременно лекарствени продукти, които могат да повишат риска от гастроинтестинална токсичност или кръвоизлив, като перорално приемни кортикостероиди или антикоагуланти като варфарин, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина или антитромботични средства като ацетилсалицилова киселина (виж т. 4.5.).
При появата на гастроинтестинален кръвоизлив или улцерация при пациенти, приемащи Extralgin 400, лечението трябва да се прекрати.
НСПВС трябва да се предписват с повишено внимание на пациенти с гастроинтестинално заболяване в анамнезата (улцеративен колит, болест на Крон) тъй като тези състояния могат да се обострят (виж т. 4.8.).
Сърдечносъдови ефекти
Необходимо е повишено внимание при пациенти с анамнеза за хипертония и/или сърдечна недостатъчност тъй като са наблюдавани, свързани с приложението на НСПВС, задържане на течности и оток.
Клиничните изследвания и епидемиологични данни показват, че употребата на ибупрфен, особено във високи дози (2400 mg дневно) и при продължително лечение може да бъде свързана с леко повишен риск от артериални тромботични събития (например инфаркт на миокарда или инсулт). Епидемиологичните изследвания не показват по-висок риск от инфаркт на миокарда, свързан с приложението на ибупрофен в ниски дози (например до 1200 mg дневно).
При пациенти с неконтролирана хипертония, конгестивна сърдечна недостатъчност, установена исхемична болест на сърцето, периферно артериално заболяване и/или мозъчносъдова болест лечението с ибупрофен трябва да се обмисли внимателно. Подобно обсъждане трябва да се направи и преди започване на продължително лечение на пациенти с рискови фактори за сърдечносъдова болест (напр. хипертония, хиперлипидемия, захарен диабет, пушачи).
Повишено внимание е необходимо при бъбречна и чернодробна недостатъчност, при пациенти с астма, пациенти лекувани с кумаринови антикоагуланти, при системен lupus erythematosus и други нарушения на съединителната тъкан (риск от асептичен менингит).
Препоръчва се контрол на бъбречната функция при рискови пациенти, т.е. пациенти с ограничена сърдечна и бъбречна функция, лекувани с диуретици или при дехидратация, независимо от етиологията. При поява на проблеми със зрението, замъглено виждане, скотом, нарушено възприемане на цветовете, лечението трябва да се прекрати. При продължително лечение е необходим контрол на кръвната картина и рутинен мониторинг на чернодробната функция. При влошаване на чернодробната функция, дължащо се на приложението на ибупрофен, трябва да се прекрати лечението, след което здравословното състояние обикновено се нормализира. При пациенти, приемащи кумаринови антикоагуланти е необходимо хемокоагулационните параметри да се контролират на по-малки интервали. Препоръчва се също така и допълнителен контрол на гликемията.
Тежки кожни реакции, някои от които фатални, включително ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза много рядко са наблюдавани във връзка с приложението на НСПВС (виж т. 4.8.). Най-висок е рискът от поява на тези реакции в началния стадий на лечението, в по-голямата част от случаите началото на реакцията е билопрез първия месец от терапията.
Приложението на Extralgin 400 трябва да се прекрати незабавно при първата поява на кожен обрив, лезии по лигавиците или други признаци на свръхчувствителност.
Употребата на инхибитори на циклооксигеназата/ простагландиновия синтез може да има негативно влияние върху фертилността при жените, поради ефекта им върху овулацията. Този ефект е обратим и отшумява след прекратяване на лечението.
При жени, които имат проблеми да забременеят или провеждат изследвания за стерилност, трябва да се обмисли прекратяване на приложението на ибупрофен.
Не се препоръчва употребата на алкохолни напитки и тютюнопушенето по време на лечението.
4.5. Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Съществува риск от удължаване на протромбиновото време и повишаване на риска от кръвоизлив при едновременно приложение на ибупрофен (особено във високи дози) и антикоагуланти, напр. варфарин.
Експерименталните данни предполагат, че при едновременно приложение, ибупрофен може да потисне ефекта върху тромбоцитната агрегация на ниски дози аспирин. Липсата на достатъчно данни и неопределеността относно екстраполацията на ех vivo данните към клиничната ситуация предполагат, че не може да се направи сигурно заключение за случаите на редовна употреба на ибупрофен и не може да се смята, че е вероятно да има клинично значим ефект при нередовна употребата на ибупрофен (виж т. 5.1.).
Фенобарбитал ускорява метаболизма на ибупрофен; ибупрофен повишава плазмените нива на литий, дигоксин и фенитоин, повишава токсичността на метотрексат и баклофен. Едновременното приложение на кортикоиди или друти нестероидни противовъзпалителни средства повишава риска от кръвоизлив в гастроинтестиналния тракт и риска от развитие на улцерации, едновременното приложение на антитромбоцитни средства или SSRI повишава риска от гастроинтестинален кръвоизлив (виж т. 4.4).
Ибупрофен редуцира урикозуричния ефект на пробенецид и сулфинпиразон. Възможно е намаляване на ефекта на диуретиците и антихипертензивните лекарствени продукти.
Едновременното приложение на калий съхраняващи диуретици може да доведе до хиперкалиемия.
Едновременното приложение на хинолонови антибиотици и НСПВС може да повиши риска от поява на гърчове. Намесата на ибупрофен в простагландиновия синтез в бъбреците може да повиши нефротоксичностга на циклоспорин.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност
Потискането на простагландиновия синтез може да има неблагоприятен ефект върху бременността и/или развитието на ембриона/плода. Данни от епидемиологични проучвания показват повишен риск от спонтанен аборт или сърдечни малформации след използването на инхибитори на простагландиновия синтез в началото на бременността. Абсолютният риск от сърдечносъдова малформация нараства от по-малко от 1% до приблизително 1.5%. Счита се, че рискът се повишава с повишаване на дозата и продължителността на лечението. При животни приложението на инхибитори на простагландиновия синтез води до повишаване на пре- и постимплантационните загуби и смърт на ембриона/плода. В допълнение, повишена честота на различни малформации, включително сърдечносъдови, е наблюдавана при животни, получавали инхибитори на простагландивония синтез в периода на органогенеза.
По време на първи и втори триместър на бременността ибупрофен не трябва да се прилага освен при абсолютна необходимост. Ако ибупрофен се използва от жени, очакващи да забременеят или по време на първи и втори триместър от бременността, дозата трябва е възможно най-ниска и лечението възможно най-кратко. .
По време на трети триместър на бременността всички инхибитори на простагландиновия синтез излагат -
• ембриона на:
- кардиопулмунарна токсичност (с предварително затваряне на ductus arteriosus и пулмонарна хипертония);
- бъбречна дисфункция, която може да прогресира до бъбречна недостатъчност с олигохидрамнион;
• майката и новороденото в края на бременността на:
- възможно удължаване на времето на кървене;
- потискане на контракциите на матката, водещо до забавяне или удължаване на раждането.
Следователно, ибупрофен е противопоказан по време на трети триместър на бременността.
Кърмене
Ибупрофен и неговите метаболити преминават в майчиното мляко в незначителни концентрации (0.0008% от приетата доза). Поради минималното количество в майчиното мляко, краткия елиминационен полуживот и липсата, до момента, на съобщения за вредно въздействие върху кърмачетата, ибупрофен е предпочитан като аналгетично или противовъзпалително средство при жени, които кърмят, особено в случаите на краткотрайно приложение. Безопасността при продължителна употреба не е доказана.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не оказва влияние върху активното внимание.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Extalgin 400 mg film-coated tablets/
Extralgin 400 може да предизвика следните нежелани реакции, разделени на групи, в съответствие с терминологията на MedDRA и честотята на тяхното появяване:
много чести (> 1/10); чести (> 1/100 до < 1/10); нечести (> 1/1,000 до < 1/100); редки (> 1/10,000 до < 1/1,000); много редки (< 1/10,000).
Системно-органна класификация по МеdDRA
Стомашно-чревни нарушения
Много чести:Гадене, повръщане, киселини в стомаха, диария, запек, флатуленция
Чести:Болки в епигастриума
Редки:Гастрит, стомашна или дуоденална язва, гастроинтестинален кръвоизлив (мелена, хематемеза), перфорация в гастроинтестиналния тракт
Много редки:Улцеративен стоматит, обостряне на болест на Крон, обостряне на улцеративен колит
Изследвания
Много редки:Понижаване на кръвното налягане
Хепато-билиарни нарушения
Редки:Промени в чернодробната функция (обикновено обратими)
Нарушения на кръвта и лимфната система
Много редки:Нарушения на кръвообразуването (неутропения, агранулоцитоза, апластична или хемолитична анемия, тромбоцитопения)
Сърдечни нарушения
Редки:Сърдечна недостатъчност
Много редки:Палпитации
Нарушения на метаболизма и храненето
Много редки:Задържане на натрий и течности
Съдови нарушения
Много редки:Хипертония
Нарушения на нервната система
Нечести:Вертиго, главоболие
Редки:Асептичен менингит (особено при пациенти със системен лупус еритематодес и при някои колагенози)
Психични нарушения
Много редки:Безсъние, депресия, емоционална нестабилност
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Много редки:Цистит, хематурия, нарушения на бъбречната функция, вкл. интерстициален нефрит или нефротичен синдром
Нарушения на очите
Редки:Нарушено зрение, нарушено възприемане на цветовете, токсична амблиопия
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Редки:Бронхоспазъм (предимно при пациенти с астма)
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Много редки:Булозни реакции, включително синдром на Stevens-Johnson и токсично епидермална некролиза
Нарушения на имунната система
Редки:Реакции на свръхчувствителност (температура, обрив, хепатотоксичност)
Общи нарушения и ефекти в мястото на приложение
Редки:Оток
Най-често наблюдаваните нежелани събития са гастроинтестиналните. Могат да се появят пептични язви, перфорация или кръвоизлив в гастроинтестиналния тракт, които могат да бъдат фатални, особено при пациенти в напреднала възраст (виж т. 4.4.).
Оток, хипертония и сърдечна недостатъчност са докладвани във връзка с приложението на НСПВС.
Клинични изследвания и епидемиологични данни показват, че употребата на ибупрофен, особено във високи дози (2400 mg дневно) и при продължително лечение може да бъде свързана с леко повишен риск от артериални тромботични събития (например инфаркт на миокарда или инсулт) (виж т. 4.4.).
4.9. Предозиране
Ибупрофен не е токсичен в дози до 100 mg/kg телесно тегло, той може да предизвика тежка интоксикация при дози над 400 mg/kg телесно тегло: могат да се наблюдават нарушения на ЦНС -
главоболие, виене на свят, нистагъм, гърчове, които могат да ескалират до загуба на съзнание. Освен това могат да се появат коремна болка, гадене, повръщане. Хипотония, ацидоза, апнея и цианоза са възможни при тежки случаи.
Лечение при остро предозиране: възможно най-бързо трябва да се направи стомашна промивка, с приложение на активен въглен и лаксатив или да се предизвика повръщане. Лечението е симптоматично и поддържащо - контрол и регулиране на течностния и електролитен баланс, поддържане на дихателната и сърдечно-съдовата функции, при конвулсии може да се приложи диазепам, плазмени експандери, евентуално допамин или норепинефрин при хипотония. Доказано е, че форсираната диуреза и хемодиализата са неефективни, няма данни за хемоперфузията.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
Противовъзпалително, антиревматично средство
АТС код: М01АЕ01
5.1. Фармакодинамични свойства
Ибупрофен, производно на пропионовата киселина, е нестероидно антиревматично средство с добро аналгетично, противовъзпалително и антипиретично действие. Той има аналгетично действие в по-ниски дози, противовъзпалително в по-високи дози. Противовъзпалителното действие се дължи на потискането на циклооксигеназата, с последващо инхибиране на простагландиновия биосинтез. Намаленото освобождаване на провъзпалителни мед натори от гранулоцити, базофили и мастоцити облекчава възпалението. Освен това ибупрофен понижава чувствителността на съдовете към брадикинин и хистамин, което повлиява отделянето на лимфокин в Т лимфоцитите и потиска вазодилатацията. Той също така инхибира тромбоцитната агрегация.
Експерименталните данни предполагат, че при едновременно приложение, ибупрофен може да потисне ефекта върху тромбоцитната агрегация на ниски дози аспирин. При едно проучване, когато единична доза 400 mg ибупрофен е приемана по-малко от 8 часа преди или по-малко от 30 минути след приема на аспирин с незабавно освобождаване (81 mg) е наблюдавано понижаване на ефекта на АСК върху образуването на тромбоксан или тромбоцитната агрегация. Липсата на достатъчно данни и неопределеността относно екстраполацията на ех vivo данните към клиничната ситуация предполагат, че не може да се направи сигурно заключение за случаите на редовна употреба на ибупрофен и не може да се смята, че е вероятно да има клинично значим ефект при нередовна употребата на ибупрофен.
Началото на аналгетичното действие е след 30 минути, максимален антипиретичен ефект се достига след 2-4 часа. Антипиретичното действие продължава до 4-8 или повече часа, а аналгетичното - 4-6 часа.
5.2. Фармакокинетични свойства
Ибупрофен се абсорбира бързо и добре след перорално приложение, максимални плазмени концентрации се достигат след 45 минути при приложение на празен стомах и след около 1-3 часа когато се приема с храна. Ибупрофен се абсорбира по-бавно след ректално приложение, максимална серумна концентрация се достига 2 часа след прилагането. Ибупрофен се свързва с плазмените протиени, но връзката е обратима. Относително бързо се метаболизира в черния дроб и отделя чрез урината, главно под формата на метаболити и техни конюгати, малка част се екскретира чрез жлъчката във фекалиите. Елиминационният полуживот е приблизително 2 часа. Натрупване в оранизма може да се появи в случай на намалена екскреция. 24 часа след прилагането на последната доза приключва отделянето на ибупрофен. Храната влияе много малко върху неговата бионаличност. Ибупрофен преминава през плацентарната бариера и се екскретира в кърмата в количество по-малко то 1 μg/ml.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Остра токсичност:
LD50 при мишки е 800 mg/kg телесно тегло перорално и 320 mg/kg интраперитонеално.
LD50 при плъхове е 1600 mg/kg телесно тегло перорално и 1300 mg/kg подкожно. Потискане на ЦНС и улцерогенни изменения на гастроинтестиналния тракт са ясно изразени при всички починали животни (т.е. гризачи).
Ибупрофен е прилаган и при кучета в дози 125 mg/kg телесно тегло и по-високи, токсичните ефекти се изразяват в стомашни ерозии и албуминурия. При дози 20 и 50 mg/kg не са наблюдавани токсични изменения. Резултатите показват, че ибупрофен в летални дози повлиява ЦНС при гризачи, докато улцерогенните ефекти се наблюдават и при двете групи животни (дори и при тези, които не са гризачи). Улцерогенните ефекти са резултат както на системното така и на местното действие на ибупрофен - гастроинтестинални лезии са наблюдавани както след парентерално така и след перорално приложение.
Хронична токсичност:
10 плъха са получавали ибупрофен в дози 180 (5 животни) и 60 mg/kg телесно тегло (5 животни) за период над и 13 седмици. Смъртта на 1 мъжки плъх се дължи на лезии в тънките черва. В края на терапията е установена анемия както при мъжките така и при женските животни. Ибупрофен е повлиял също така съотношението тегло на органа : общо телесно тегло - при чepeн дроб, гонади и вторични полови органи. Хистологично не са открити значими промени, с изключение на 1 мъжки и 3 женски плъха, където са установени интестинални улцерации. Увеличаването на черния дроб и бъбреците вероятно са свързани с метаболизма и отделянето на ибупрофен. Клинични прояви на токсичност не са наблюдавани след приложение на ибупрофен при кучета в доза 16 mg/kg телесно тегло на ден за период над 30 дни, но при дисекцията са установени стомашни улцерации и ерозии и възпаление на тънките черва. Подобни лезии са установени при дози 8 mg/kg/ден, но не и при доза 4 mg/kg/ден.
Не са доказани канцерогенен, мутагенен или тератогенен ефект на ибупрофен при експерименталните изследвания.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Царевично нишесте, прежелатинирано царевично нишесте, натриев нишестен гликолат, стеаринова киселина, талк, колоидален силициев диоксид, хипромелоза 2910/3, макрогол 6000, титаниев диоксид, еритрозин, емулсия симетикон БЕ 4.
6.2. Несъвместимости
Неизвестни
6.3. Срок на годност
3 години
6.4. Специални условия на съхранение
Блистер:
Да се съхранява под 25°С.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.
Бутилка:
Да се съхранява под 25°С в плътно затворена бутилка. Съхранявайте бутилката в картонената кутия, за да се предпази продукта от влага и светлина.
6.5. Данни за опаковката
А) Блистер от РVС/Аl фолио, картонена кутия и листовка за пациента.
Съдържание на 1 опаковка:
10, 12, 24 или 30 филмирани таблетки
Б) Бутилка от РЕ с капачка на винт от РЕ, картонена кутия и листовка за пациента. Съдържание на 1 опаковка: 100 филмирани таблетки
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изсквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Флоелла ЕООД
ж.к. Хиподрума, бл. 114А, вх. Г 1612 София
