КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Esopragen 20 mg, 40 mg gastro-res. capsules/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Езопраджен 20 mg стомашно-устойчиви капсули, твърди
Езопраджен 40 mg стомашно- устойчиви капсули, твърди
Esopragen 20 mg gastro-resistant capsules, hard
Esopragen 40 mg gastro-resistant capsules, hard
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Езопраджен 20 mg
Всяка стомашно-устойчива капсула, твърда, съдържа 20 mg езомепразол (esomeprazole), като езомепразол магнезий (esomeprazole magnesium).
Езопраджен 40 mg
Всяка стомашно-устойчива капсула, твърда, съдържа 40 mg езомепразол (esomeprazole), като езомепразол магнезий (esomeprazole magnesium).
Помощни вещества:
Захарни сфери (съдържащи не повече от 92% захароза, изчислено на хранителна основа).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Esopragen 20 mg, 40 mg gastro-res. capsules/
Стомашно-устойчива капсула, твърда Езопраджен 20 mg:
Пелети с бял до кремав цвят в твърди желатинови капсули с капачка и тяло с розов цвят, с черен надпис "Mylan" над "ЕМ20" на двете части на капсулата.
Езомепраджен 40 mg:
Пелети с бял до кремав цвят в твърди желатинови капсули с капачка и тяло с кафяв цвят, с черен надпис " Mylan" над "ЕМ40" на двете части на капсулата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Езопраджен капсули е показан за:
Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
- лечение на ерозивен рефлукс езофагит
- продължително лечение на пациенти с оздравял езофагит за предотвратяване на рецидив
- симптоматично лечение на Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
В комбинация с подходящо подбрани антибактериални продукти за ерадикация на Helicobacter Pylori и постигане на:
- заздравяване на дуоденална язва, свързана с инфекция от Helicobacter pylori
- предотвратяване на рецидив на пептична язва при пациенти с язва, свързана с инфекция от Helicobacter pylori
Пациенти нуждаещи се от продължително лечение с нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НПВЛС)
Заздравяване на стомашна язва, свързана с лечение с (НПВЛС) ,
Профилактика на стомашна и дуоденална язва, причинени от лечение с (НПВЛС) при рискови пациенти.
Поддържащо лечение след интравенозна профилактика на повторно кървене при пептични язви.
Лечение на синдром на Цолингер-Елисон
4.2 Дозировка и начин на приложение
Капсулите трябва да се гълтат цели с достатъчно количество течност. Капсулите не трябва да се смачкват или дъвчат. Пациенти, които имат затруднение при преглъщане на капсулите те могат да се отворят и съдържанието (пелетите) да се смеси в половин чаша с негазирана вода. Не трябва да се използват други течности, тъй като стомашно устойчивото покритие може да се разтвори. Течността с пелетите да се изпие назабавно или в рамките до 30 минути. Чашата се изплаква от останалите по нея пелети, като се напълва наполовина с вода и течността се изпива. Пелетите не трябва да се дъвчат или стриват.
При пациенти, които не могат да поглъщат, капсулите могат да се отворят и съдържанието да се смеси с негазирана вода и получената суспенсия да се приложи с помоща на стомашна сонда. Важно е да се установи дали избраната спринцовка и сонда са подходящи. За подготовката и инструкции за приложение вижте точка 6.6.
Възрастни и юноши над 12 години
Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
- Лечение на ерозивен рефлукс езофагит:
Веднъж дневно 40 mg в продължение на 4 седмици. Препоръчва се допълнително 4-седмично лечение при пациенти, при които езофагита не е заздравял или симптомите персистират.
- Продължително лечение на пациенти с оздравял езофагит за профилактика на рецидив
Веднъж дневно 20 mg.
- Симптоматично лечение на Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
При пациенти без езофагит-20 mg веднъж дневно. Ако не се постигне контрол на симптомите след 4 седмици, пациентът трябва да се изследва допълнително. След като симптомите отзвучат, последващ контрол на симптоматиката може да се достигне като се взамат 20 mg веднъж дневно. При необходимост възрастните пациенти може да приемат 20 mg веднъж дневно при нужда. При пациенти лекувани с НСПВС, при които е на лице риск от развитие на стомашна язва и язва на дванадесетопръстника при последващия контрол на симптоматиката не се препоръчва приемане на лекарствения продукт при нужда
Възрастни:
В комбинация с подходящо подбрани антибактериални продукти за ерадикация на Helicobacter Pylori:
- заздравяване на дуоденална язва, причинена от инфекция с Helicobacter pylori
- предотвравяване на рецидив на пептични язви при пациенти с язви, причинени от инфекция с Helicobacter pylori
Езопраджен 20 mg, амоксицилин 1 g, кларитромицин 500 mg, всичките заедно и по 2 пъти дневно в продължение на 7 дни.
Пациенти нуждаещи се от продължително лечение с нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НПВЛС)
- Заздравяване на стомашна язва, свързана с лечение с НПВЛС:
Обичайната доза е 20 mg веднъж дневно, в продължение на 4 - 8 седмици.
- Профилактика на стомашна и дуоденална язва, причинени от лечение с НПВЛС при рискови пациенти:
Веднъж дневно 20 mg.
Поддържащо лечение след интравенозна профилактика на повторно кървене при пептични язви.
Веднъж дневно 40 mg, в продължение на 4 седмици, след интравенозно индуцирана превенция на кървене при пептична язва.
Лечение на синдром на Цолингер-Елисон
Препоръчителната дозировка на Езопраджен е 40 mg два пъти дневно. В последствие дозировката трябва да се определи индивидуално, а продължителността на лечение се определя в зависимост от клиничния резултат. Въз основа на наличните клинични данни по-голяма част от пациентите могат да бъдат контролирани при дози от 80 до 160 mg езомепразол дневно. В случай, че се налага доза над 80 mg дневно тя трябва да се раздели на две отделни дневни дози.
Деца под 12 годишна възраст:
Езопраджен не трябва да се прилага при деца под 12 годишна възраст, тъй като няма налични данни.
Пациенти с увреждане на функциите на бъбреците:
При пациенти с увреждане на бъбреците не се налага промяна на дозировката. Поради ограничения опит при пациенти с бъбречна недостатъчност в тежка форма, такива пациенти трябва да се лекуват внимателно (вижте точка 5.2).
Пациенти с увреждане на функциите на черния дроб:
Не се налага промяна на дозировката при пациенти с увреждане на функциите на черния дроб в лека до умерена степен. При пациенти с увреждане на функциите на черния дроб в тежка степен максимална доза Езопраджен не трябва да се надхвърля 20 mg дневно (вижте точка 5.2).
Пациенти в старческа възраст:
При пациенти в старческа възраст не се налага промяна на дозировката.
4.3. Противопоказания
Свръхчувствителност към езомепразол, субституирани бензимидазоли или към някои от помощните вещества. Езомепразол не трябва да се приема с нелфинавир (вижте точка 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба.
При наличие на каквито и да са обезпокоителни симптоми (напр. значителна загуба на тегло, без това да е било цел на пациента, повтарящо се повръщане, дисфагия, хематемезис или мелена) и в случаите, при които се подозира или е диагностицирана стомашна язва, преди започване на лечение с езомепразол, трябва да се изключи съмнението за злокачествено заболяване, тъй като лечението с Езопраджен може да облекчи симптомите и да забави поставяне на диагнозата.
Пациентите на продължително лечение (особено тези, които подлежат на лечение за повече от една година) трябва да са под редовно наблюдение.
Пациентите, които се лекуват само при нужда, трябва да бъдат информирани да се свържат незабавно с лекаря си, ако симптомите променят характера си. Когато се предписва езомепразол за лечение при нужда, трябва да се има предвид възможността за взаимодействия с други лекарства, които се дължат на променящите се концентрации на езомепразол в плазмата (вижте точка 4.5).
Когато се предписва езомепразол за ерадикация на Helicobacter pylori, трябва да се има предвид възможните лекарствени взаимодействия на всички лекарства, участващи в тройната комбинация. Кларитромицин е мощен инхибитор на CYP 3А4 и това трябва да се има предвид, както и противопоказанията и взаимодействията на кларитромицин, когато тройната комбинация се прилага при пациенти, които вземат едновременно и други лекарства, метаболизиращи се от CYP 3А4 (като цизаприд и др.).
В състава на продукта има захароза. Продукта не трябва да се прилага при пациентите с вродена непоносимост към фруктоза, синдром на глюкозо-галактозна малабсорбция или ензимна захарозо-изомалтозна недостатъчност.
Лечението с инхибитори на протонната помпа може да доведе до повишаване на риска от стомашно-чревни инфекции приченени от Salmonella и Campylobacter (вижте точка,5.1).
Едновременното приложение на езомепразол с атазанавир не се препоръчва (вижте точка 4.5). В случай, че се налага да бъде използвана комбинацията от атазанавир и инхибитор на протонната помпа, препоръчва се внимателно клинично наблюдение, съпътсващо с увеличаване на дозата на атазанавир до 400 mg и добавяне на ритонавир 100 mg; дозата на езомепразол не трябва да надхвърля 20 mg.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефекти на езомепразол върху фармакокинетиката на други лекарства
Лекарствени продукти с абсорбция, зависима от рН-стойността.
Намалената интрагастрална киселинност по време на лечение с езомепразол може да увеличи или намали абсорбцията на лекарства, ако тя се повлиява от киселинността на стомаха. Както и при употреба на други инхибитори на киселинната секреция или антиациди, абсорбцията на кетоконазол и итраконазол може да бъде намалена при лечение с езомепразол.
Има съобщения, че омепразол взаимодейства с някои протеазни инхибитори. Клиничното значение и механизма на тези съобщени взаимодейсвия не винаги са известни. Покачването на рН-стойността при лечение с омепразол може да промени абсорбцията на протеазните инхибитори. Друг възможен механизъм на взаимодействие е чрез инхибиране на CYP 2С19. Съобщено е, че концентрациите на атазанавир и нелфинавир в серума се понижават, когато се приемат заедно с омепразол и едновременното им приложение не се препоръчва. Едновременното приложение на омепразол (40 mg веднъж дневно) с атазанавир 300 mg ритонавир 100 mg при здрави доброволци понижава значително експозицията на атазанавир (приблизително 75% понижение на AUC, Cmax и Cmin). Увеличението на дозировката на атазанавир до 400 mg не компенсира влиянието на омепразол върху експозицията на атазанавир. Едновременното приложение на омепразол (20 mg четири пъти дневно) с атазанавир 400 mg/ритонавир 100 mg при здрави доброволци понижава експозицията на атазанавир приблизително с 30%, сравнение с експозицията на атазанавир 300 mg ритонавир 100 mg четири пъти дневно без омепразол 20 mg четири пъти дневно. Едновременното приложение на омепразол (40 mg четири пъти дневно) с нелфинавир намалява средните стойности на AUC, Cmax и Cmin на нелфинавир с 36-39%, а стойностите на AUC, Cmax и Cmin на фармакологично активният метаболит с 75-92%. Съобщава се за повишаване на концентрациите (80-100%) на саквинавир в серума, (приеман заедно с ритонавир) при едновременно лечение с омепразол (20 mg четири пъти дневно). Лечението с омепразол 20 mg четири пъти дневно не оказва ефект върху експозицията на дарунавир (приеман заедно с ритонавир) и ампренавир (приеман заедно с ритонавир). Лечението с езомепразол 20 mg четири пъти дневно не оказва ефект върху експозицията на ампренавир (приеман самостоятелно и заедно с ритонавир). Лечението с омепразол 40 mg четири пъти дневно не оказва ефект върху експозицията на лопинавир (приеман заедно с ритонавир). Тъй като фармакодинамичните ефекти и фармакокинетичните свойства на омепразол и езомепразол са сходни, едновременното приложение на езомепразол и атазанавир не се препоръчва, а едновременното приложение на езомепразол и нелфинавир е противопоказано.
Лекарства, чиито метаболизизъм се осъществява от CYP 2С19
Езомепразол инхибира CYP 2С19, основния ензим, който го метаболизира. Поради това, когато езомепразол се комбинира с лекарства, които се метаболизират от CYP 2С19, като диазепам циталопрам, имипрамин, кломипрамин, фенитоин и др., концентрациите на тези лекарства в плазмата може да се увеличат и да се наложи намаляване на дозата. Това трябва да се има предвид, особено когато езомепразол се предписва за лечение при нужда. Едновременното приложение на 30 mg езомепразол е довело до намаляване с 45% на клирънса на диазепам, който е субстрат на CYP 2С19. Едновременното приложение на 40 mg езомепразол е довело до увеличение с 13% на най-ниските концетрации на фенитоин при пациенти с епилепсия . Препоръчва се мониториране на концентрациите на фенитоин при започване или прекъсване, на лечението с езомепразол. Омепразол (40 mg веднъж дневно) покачва стойностите на Cmax и AUC съответно с 15% и 41% на вориконазол (субстрат на CYP2С19).
В рамките на клинично проучване времето на съсирване при пациенти приемащи едновременно 40 mg езомепразол и варфарин не превишава допустимите стойности. Въпреки това, при посмаркетинговия опит, са наблюдавани няколко изолирани, клинично значими случаи на повишени стойности на INR. Препоръчва се наблюдение при пациентите, които започват или прекратяват едновременен прием с варфарин или други кумаринови производни.
При здрави доброволци едновременното приложение на 40 mg езомепразол е довело до увеличение с 32% на площта под кривата концентрация-време (AUC) и с 31% удължаване на времето на полуживот (t1/2), но не е наблюдавано значимо увеличаване на максималните концентрации на цизаприд. Леко удължения QTc-интервал, наблюдаван след самостоятелно приложение на цизаприд, не се е увеличил допълнително, когато цизаприд е бил даван в комбинация с езомепразол (вижте точка 4.4).
Доказано е, че езомепразол няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на амоксицилин или хинидин.
Не е установено значимо фармакокинетично взаимодействие при едновременно приложение на езомепразол и напроксен или езомепразол и рофекоксиб в рамките на краткосрочни клинични проучвания.
Ефекти на други лекарства върху фармакокинетиката на езомепразол
Езомепразол се метаболизира от CYP 2С19 и CYP 3А4. Едновременното приложение на езомепразол и инхибитора на CYP 3А4 кларитромицин (500 mg два пъти дневно) е довело до удвояване на експозицията (AUC) на езомепразол. Едновременното приложение на езомепразол и комбиниран инхибитор на CYP 2С19 и CYP 3А4, може да доведе до двукратно увеличаване на експозицията на езомепразол. Вориконазол, инхибитор на CYP 2С19 и CYP 3А4, увеличава AUCt на омепразол с 280%. Не се налага корегиране на дозата на езомепразол и в двата случая. Обаче при пациенти с тежко чернодробно увреждане и при продължително приложение, дозата трябва да се корегира.
4.6 Бременност и кърмене
Клиничничните данни за влиянието на езомепразол върху бременността са недостатъчни. Епидемиологични изследвания с рацемична смес омепразол при голяма експозиция по време на бременност не показват малформации или фетотоксични ефекти. Изследвания при животни с езомепразол не показват преки или косвени ефекти по отношение на ембрионалното/феталното развитие. Изследвания при животни с рацемична смес не показват преки или косвени ефекти по отношение на бременността, раждането или постнаталното развитие. Поради това засега е уместно ограничаване на употребата на езомепразол при бременни жени.
Не е известно дали езомепразол се отделя в кърмата при човек. Не са провеждани проучвания при кърмачки. Поради това Езопраджен не трябва да се прилага по време на кърмене.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са наблюдавани ефекти върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Esopragen 20 mg, 40 mg gastro-res. capsules/
Изброените по-долу нежелани лекарствени реакции са наблюдавани или подозирани по време на клинични проучвания и от постмаркетинговия опит с езомепразол. Нито една от тях не е била свързана с дозата.
Нежеланите лекарствени реакции са подредени съгласно следната класификация на честота:-много чести (> 1/10); ,
чести (> 1/100, <1/10);
нечести (>1/1000, < 1/100);
редки (>1/10000, <1/1000);
много редки (<1/10000),
с неизвестна честота (честотата не може да бъде определена от наличните данни)
При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции са изброени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Системно-органен клас | Чести | Нечести | Редки | Много редки |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Левкопения, тромбоцитопения | Агранулоцитоза панцитопения | ||
| Нарушения на имунната система | Реакции на свръхчувствителност напр.треска, ангиоедем и анафилактична реакция/ шок. | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Периферен оток | Хипонатриемия | ||
| Психиатрични нарушения | Инсомния | Възбуденост, обърканост, депресия | Агресия, халюцинации | |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Световъртеж, парестезия, сомнолентност | Нарушение на вкуса | |
| Нарушения на очите | Неясно виждане | |||
| Нарушения на ухото и лабиринта | Вертиго | |||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Бронхоспазъм | |||
| Стомашно-чревни нарушения | Абдоминална болка, запек, диария, флатуленция, гадене/повръщане | Сухота в устата | Стоматит, гастроинтестинална кандидоза | |
| Хепато-билиарни нарушения | Повишени стойности на чернодробните ензими | Хепатит с или без жълтеница | Чернодробна недостатъчност, енцефалопатия при пациенти с анамнеза за чернодробно заболяване | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Дерматит, сърбеж, обрив, уртикария | Алопеция, фоточувствителност | Мултиформена еритема, синдром на Stevens Johnson, токсична епидермална некролиза. | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Артралгия, миалгия | Мускулна слабост | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Интерстициален нефрит | |||
| Нарушения на репродуктивната система и гърдата | Гинекомастия | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Отпадналост, повишено потоотделяне |
4.9 Предозиране
Има много ограничен опит при преднамерено предозиране. Съобщени са гастроинтестинални симптоми и симптоми на слабост при прием на 280 mg. Единични дози до 80 mg не са довели до някакво събитие. Не е известен специфичен антидот. Езомепразол се свързва в много висока степен с протеините в плазмата и поради това не се отстранява лесно чрез диализа. Както при всеки случай на предозиране, лечението трябва да бъде симптоматично и да се прилагат общи поддържащи мерки.
5 ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: инхибитор на протонната помпа
АТС код: А02В С05
Езомепразол е S-изомер на омепразол и намалява киселинната секреция в стомаха чрез високо прицелен механизъм на действие. Той е специфичен инхибитор на протонната помпа в париеталните клетки в стомаха. R- и S-изомерите на омепразол имат сходно фармакодинамично действие.
Място и механизъм на действие
Езомепразол е слаба база и се концентрира и превръща в активна форма в силно киселата среда на секреторните каналчета на париеталните клетки в стомашната лигавица, като инхибира ензима Н+, К+-АТР-аза-основна ензимосигуряваща дейност на протонната помпа и инхибира, както базалната, така и стимулираната киселинна секреция.
Ефект върху киселинната секреция на стомаха
След перорален прием на 20 mg и 40 mg езомепразол началото на ефекта се наблюдава след един час. При многократно приложение на 20 mg езомепразол веднъж дневно в продължение на пет дни средната максимална киселинна продукция след стимулиране с пентагастрин беше намалена с 90%, определена 6-7 часа след приема на петия ден.
След перорално при приложение на 20 mg и 40 mg езомепразол при пациенти с ГЕРБ в продължение на 5 дни, рН-стойност над 4 в стомаха беше поддържана в продължение средно съответно от 13 и 17 часа от 24-часовия период. Процентът от пациенти приемали 20 mg езомепразол, при които рН-стойността над 4 е била поддържана в продължение най-малко на,8,12-и 16 часа е бил съответно 76%, 54% и 24%. Тези стойности, при пациенти приемали 40mg езомепразол са били съответно 97%, 92% и 56%.
Доказана е връзка между инхибиране на стомашната секреция и експозицията при използване на AUC, като референтен показател за концентрация в плазмата.
Терапевтични ефекти на инхибирането на киселинността
Излекуване на рефлукс езофагит с езомепразол 40 mg се наблюдава приблизително при 78% от пациентите след 4 седмици и при 93 % след 8 седмици.
Лечение с езомепразол 20 mg и подходяща комбинация от антибактериални продукти два пъти дневно в продължение на 1 седмица води до успешна ерадикация на Н. pylori приблизително при 90% от пациентите.
След ерадикираща терапия в продължение на 1 седмица няма нужда от последваща монотерапия с антисекреторни лекарства за ефективно излекуване на язва и отстраняване на симптомите при неусложнени дуоденални язви.
В рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично проучване, 764 пациенти с потвърдено чрез ендоскопия кървене от пептична язва, съгласно класификацията на Forrest, като la, lb, IIа или IIb (9%, 43%, 38% и 10 % съответно), са били рандомизирани да получават интравенозно чрез инфузия разтвор на езомепразол (n=375) или плацебо (n=389). След ендоскопска хемостаза, в продължение на 72 часа пациентите са получавали 80 mg езомепразол като интравенозна инфузия в продължение на 30 мин. с последваща непрекъсната инфузия от 8 mg/h или плацебо в продължение на 72 часа. След началния период от 72 часа, всички пациенти получаваха перорално 40 mg езомепразол в продължение на 27 дни за киселинна супресия. Процентът на поява на повторно кървене след по-малко от 3 дни е бил 5,9% за групата с езомепразол, сравнение с 10,3% за плацебо групата. На 30-я ден след приключване на лечението процентът на поява на повторно кървене в групата с езомепразол, сравнение с плацебо е бил 7,7% спрямо 13,6%.
Други ефекти, свързани с инхибирането на киселинната секреция
По време на лечение с антисекреторни медикаменти гастрина в серума се увеличава в отговор на намалената киселинна секреция в стомаха.
При някои пациенти при продължително лечение с езомепразол е наблюдавано повишаване на броя на ECL, вероятно свързано с повишените стойности на гастрин в серума.
По време на продължително лечение с антисекреторни продукти се съобщава за известно увеличение в честотата на поява на кистозно-дегенеративни промени в стомаха. Тези промени са физиологично следствие от изразеното инхибиране на киселинната секреция и се приема, че са обратими.
Понижената киселинност в стомаха в резултат от различни въздействия, включително на инхибитори на протонната помпа, води до промяна на нормалната бактериална флора в стомашно-чревния тракт. Лечението с инхибитори на протонната помпа може да доведе до леко повишен риск от стомашно-чревни инфекции, причинени от Salmonella и Campylobacter.
В две клинични проучвания езомепразол, сравнен с ранитидин е показал по-добър ефект при лечение на стомашна язва при пациенти приемащи НСПВС, включително СОХ-2 селективни НСПВС.
В две клинични проучвания езомепразол, сравнен с плацебо е показал по-добър ефект при профилактика на стомашна и дуоденална язва, при пациенти, приемащи НСПВС (на възраст над 60 г и/или с предишна язва), включително СОХ-2 селективни НСПВС.
5.2 Фармакокинетични свойства
Резорбция и разпределение
Езомепразол не е устойчив на действието на стомашната киселина. Той се прилага перорално като стомашно устойчиви гранули в твърди желатинови капсули. Превръщането в R-изомер-in.vivo е незначително. Абсорбцията на езомепразол е бърза, като максималните концентрации на езомепразол в плазмата се достигат за приблизително 1-2 часа след прилагането му .Абсолютната бионаличност е 64% след прием на единична доза от 40 mg и се повишава до 89% след многократно приложение веднъж дневно. При 20 mg езомепразол съответните стойности са 50% И 68%. Обемът на разпределение в равновесно състояние при здрави хора е приблително 0,22 l/ kg. Приблизително 97% от приложената доза се свързва с плазените белтъци.
Едновременният прием с храна може да забави и намали абсорбцията на езомепразол, въпреки че това не повлиява значимо ефекта на езомепразол върху стомашната киселинност.
Метаболизъм и екскреция
Езомепразол се метаболизира изцяло от системата на цитохром Р450 (CYP). Основната част от метаболизма на езомепразол зависи от полиморфния CYP2C19, отговорен за образуването на хидрокси и дезметил метаболити на езомепразол. Останалата част зависи от друг специфичен изоензим-CYP3А4, отговорен за образуването на сулфон езомепразол, основният метаболит в плазмата.
Данните по-долу отразяват предимно фармакокинетиката при лица с функциониращ CYP2C19 ензим, екстензивни метаболизатори.
Общият плазмен клирънс е около 17 l/h след еднократен прием и около 9 l/h след многократно приложение. Плазменият полуживот е около 1,3 часа след многократно приложение веднъж дневно. Фармакокинетиката на езомепразол е изследвана при дози до 40 mg два пъти дневно. Площа под кривата, характеризираща зависимостта на концентрацията в плазмата от времето (AUC) се увеличава при многократно приложение на езомепразол. Това увеличение зависи от дозата и води до повече от пропорционално на дозата увеличение на AUC след многократно приложение. Тази зависимост от времето и дозата се дължи на намаляване на метаболизма при първото преминаване и на системния клирънс, вероятно причинени от инхибирането на ензима CYP 2С19 от езомепразол и/или неговия сулфонов метаболит. Езомепразол се елиминира напълно от плазмата между отделните приеми, като няма тенденция за кумулиране при приемане веднъж дневно.
Главните метаболити на езомепразол нямат ефект върху киселинната секреция на стомаха. Почти 80% от перорално приетата доза на езомепразол се екскретират под форма на метаболити с урината, а остатъка с фекалиите. Под 1% от изходното лекарство се открива в урината.
Специални групи пациенти
При приблизително 2,9±1,5% от населението липсва функциониращ ензим CYP2C19 и те са наречени слаби метаболизатори. При тези лица метаболизмът на езомепразол вероятно се катализира предимно от CYP3A4. След многократно приложение на 40 mg езомепразол веднъж дневно, средната площ под кривата, характеризираща зависимостта на концентрацията в плазмата от времето (AUC) е била приблизително 100% по-голяма при слабите метаболизатори, отколкото при лицата с функционирац ензим CYP2C19 (екстензивни метаболизатори). Средните максимални концентрации в плазмата са били повишени с около 60%. Тези данни нямат отношение към дозировката на езомепразол.
При лица в старческа възраст (71-80 г) метаболизмът на езомепразол не се променя значимо.
След еднократно приложение на 40 mg езомепразол средната площ под кривата, характеризираща зависимостта на концентрацията в плазмата от времето (AUC) е била приблизително 30% по-голяма при жени, отколкото при мъже. Не е установена полова разлика след многократно приложение веднъж дневно. Тези данни нямат отношение към дозировката на езомепразол.
Нарушена функция на някои органи
Метаболизмът на езомепразол при пациенти с лека до умерена чернодробна дисфункция може да бъде влошен. Степента на метаболизиране е намалена при пациенти с тежка чернодробна дисфункция, което води до удвояване на AUC на езомепразол. Поради това, при пациенти с тежка дисфункция максималната доза от 20 mg езомепразол не трябва да се превишава. При приемане веднъж дневно езомепразол и главните му метаболити не показват тенденция за кумулиране
Не са провеждани проучвания при пациенти с намалена функция на бъбреците. Тъй като обаче метаболитите на езомепразола се отделят с урината, но не и изходното съединение, не се очакват промени в метаболизма на езомепразол при пациенти с увредена функция на бъбреците.
Деца
Юноши на възраст 12-18 години
След многократно приложение на 20 mg и 40 mg езомепразол, AUC и времето за достигане на максималната концентрация в плазмата (tmax) при юноши на възраст 12-18 г. са подобни на стойностите наблюдавани при възрастни пациенти и при двете дозировки.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните проучвания не са установили някакви особени рискове за човек на основа на токсикологични проучвания след многократно приложение, генотоксичността и репродуктивната токсичност. Изследвания за канцерогенност при плъхове с рацемична смес, показаха хиперплазия на ECL-клетките в стомаха и карциноиди. Тези промени при плъхове са в разултат от продължителната изявена вторичната хипергастринемия, следствие на подтискане на секрецията на киселина в стомаха и са наблюдавани след продължително третиране на плъховете с инхиботори на секрецията на киселина в стомаха.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества.
Сърцевина:
Захарни пелети (съдържащи захароза и царевично нишесте)
Кросповидон
Хидроксипропилметил целулоза
Бариерно покритие
Манитол
Стомашно устойчиво покритие
Съполимер на метилакрилова киселина-етил акрилат (1:1) 30% дисперсия
Триетил цитрат
Глицерол моностеарат
Полисорбат 80
Смазващо вещество
Талк
Капсула тяло и капачка
Червен железен окис
E172 Жълт железен окис Е172 (само за 40 mg)
Титанов диоксид E171
Желатина
Пречестена вода
Натриев лаурил сулфат
Печатарско мастило
Шеллак
Пропилен гликол
Концентриран разтвор на амоняк
Черен железен окис E 172
Натриев хидроксид
6.2 Физико-химични несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
Блистери: 2 години
Бутилки: 2 години, 3 месеца след първото отваряне на бутилката.
6.4. Специални условия за съхранение
Да се съхранява при температура под 25° С. Да се съхранява в оргиналната опаковката.
6.5 Данни за опаковката
Блистер от OPA/Al/PVC в картонена опаковка, съдържаща 7, 14, 15, 28, 30, 50, 56, 60, 90, 98 и 100 бр. стомашно устойчиви капсули, твърди.
Бутилка от HDPE с капачка от бял непрозрачен полипропилен в картонена опаковка, съдържаща 7, 14, 28, 30, 56, 98 и 100 бр. стомашно устойчиви капсули, твърди.
Не всички опаковки могат да се предлагат на пазара.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Неизползвано количество от лекарството или остатъци от него трябва да се унищожават съгласно националните изисквания.
Приложение чрез стомашна сонда
1.Отворете капсулата и прехвърлете пелетите в подходяща спринцовка. Напълнете спринцовката с приблизително 25 ml вода и приблизително 5 ml въздух. За някои видове сонди е необходимо 50 ml вода за да не се запуши сондата.
2. Разклатете веднага спринцовката за получаване на суспензия.
3.Задръжте спринцевката изправена със заострения край нагоре и проверете дали не е запушена.
4. Без да променяте положението на спринцовката прикрепете я към сондата.
5. Разклатете спринцовката и я насочете с върха надолу. Инжектирайте 5-10 ml веднага в сондата. Извадете след това сипринцовката и я разклатете отново (да се държи изправена със заострения край нагоре, за да не се запуши).
6.Обърнете спринцовката със заострения край надолу и инжектирайте още 5-10 ml веднага в сондата. Повторете тази процедура докато цялото съдържание в спринцовката се изпразни.
7.Ако има остатък от лекарството по стените на спринцовката, напълнете я с 25 ml вода и 5 ml въздух и повторете описаното в точка 5. За някои сонди са необходими 50 ml вода
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Generics [UK] Ltd. Station Close, Potters Bar, Hertfordshire, EN6 1TL, Великобритания
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Октомври 2010
