Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

.... Това, че може да купувате някои лекарства без лекарско предписание, не означава, че те не могат да предизвикват нежелани реакции.....

Начало » Лекарства » e » Egitecan conc. for sol. inf. 20 mg/ml - 2 ml x 1; 2 ml x 5/Егитекан

Egitecan conc. for sol. inf. 20 mg/ml - 2 ml x 1; 2 ml x 5/Егитекан

Оценете статията
(0 оценки)

Egitecan conc. for sol. inf. 20  mg/ml - 2 ml x 1; 2 ml x 5/Егитекан


Original PDF

Кратка характеристика на продукта/Egitecan conc. for sol. inf. 20  mg/ml - 2 ml x 1; 2 ml x 5/

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Egitecan 20 mg/ml concentrate for solution for infusion
Егитекан 20 mg/ml концентрат за инфузионен разтвор.

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Лекарствено вещество: иринотекан (като хидрохлорид трихидрат).
Концентратът съдържа 20 mg/ml иринотекан хидрохлорид трихидрат (еквивалентен на 17,33 mg/ml иринотекан). Флаконите Егитекан съдържат 40 mg иринотекан хидрохлорид трихидрат.
Помощни вещества: Сорбитол

За пълния списък на помощните вещества виж т. 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Egitecan conc. for sol. inf. 20  mg/ml - 2 ml x 1; 2 ml x 5/

Концентрат за инфузионен разтвор.
Прозрачен, жълтеникав към бледожълто оцветен разтвор с рН между 3.0 и 3.8.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Иринотекан е показан за лечение на пациенти с напреднал колоноректален карцином:
• В комбинация с 5-флуорурацил и фолинова киселина при пациенти, при които преди това не е провеждана химиотерапия за карцином в налреднал стадий, 
• Като самостоятелно лечение при пациенти, при които не е постигнат успех , след приложението на стандартна терапевтична схема с 5-флуорурацил.

Иринотекан в комбинация с цетуксимаб е показан за лечение на пациенти с метастатичен колоноректален карцином с KRAS wild type ген, който експресира рецептора за епидермалния растежен фактор (EGFR) и пациентите не са получавали предходна терапия по повод на метастатична болест или след неуспех на цитотоксична терапия, включваща иринотекан (виж т. 5.1).

Иринотекан в комбинация с 5-флуорурацил, фолинова киселина и бевацизумаб е показан за лечение от първа линия при пациенти с метастатичен карцином на колона или ректума.
Иринотекан в комбинация с капецитабин със или без бевацизумаб е показан за лечение от първа линия при пациенти с метастатичен колоноректален карцином.

4.2 Дозировка и начин на приложение

За приложение само при възрастни. След разреждане Егитекан инфузионен разтвор трябва да бъде въведен през периферен или централен венозен път.

Препоръчителна дозировка:
Като монотерапия (при лекувани преди това пациенти):
Препоръчителната доза на Егитекан е 350 mg/m2, приложена като интравенозна инфузия с продължителност 30 до 90 минути веднъж на всеки три седмици (виж т. 4.4 и 6.6).
Като комбинирана терапия (при нелекувани преди това пациенти): Безопасността и ефективността на иринотекан в комбинация с 5-флуорурацил (5FU) и фолинова киселина (FA) са били оценени в следните схеми (виж раздел 5.1):
• Схема иринотекан + 5FU/FA на всеки две седмици
Препоръчителната доза на Егитекан е 180 mg/m2, приложен еднократно на всеки две седмици като интравенозна инфузия с продължителност 30 до 90 минути, последвана от вливане на 5-флуорурацил и фолинова киселина.
За дозировката и начина на приложение на комбинацията с цетуксимаб виж кратката характеристика на продукта.
Обикновено се използва същата доза на иринотекан, която е прилагана в предходна иринотекан-съдържаща схема. Иринотекан не трябва да се прилага по-рано от един час след края на инфузията с цетуксимаб.
За дозировката и методът на приложение на бевацизумаб вижте кратката характеристика на продукта.
За дозировката и методът на приложение на комбинацията с капецитабйн вйжте  т. 5.1 и съответните раздели на кратката характеристика на капецитабйн.

Корекции на дозата:
Иринотекан трябва да се прилага след адекватно овладяване на всички нежелани реакции до степен 0 или 1 по скалата NCI-CTC (Общи критерии за токсичност на националния раков институт) и когато свързаната с лечението диария е напълно овладяна.
При започването на последваща инфузия от терапевтичната схема дозата на иринотекан и 5FU, в случаите в които се включва, трябва да бъде понижена в съответствие с най-тежката степен на нежелани реакции, наблюдавани при предходната инфузия. Лечението трябва да се отложи с една до две седмици, за да се позволи възстановяване от свързаните с него нежелани реакции. При наличие на следните нежелани реакции трябва да се назначи редуцирана с 15 до 20% доза на иринотекан и/или 5FU, когато е приложимо;
• Хематологична токсичност (неутропения 4-та степен, фебрилна неутропения (неутропения 3-4 степен и повишена температура 2-ра - 4-та степен), тромбоцитопения и левкопения (4-та степен)),
• Нехематологична токсичност (3-4-та степен).

Трябва да бъдат спазвани препоръките за промяна на дозата на цетуксимаб, приложен в комбинация с иринотекан, които са посочени в кратката характеристика на продукта.
В случаите на едновременно приложение на бевацизумаб с иринотекан/5FU/FA се реферирайте с кратката характеристика на бевацизумаб за промяна в дозировката му.
В комбинация с капецитабин при пациенти на възраст над 65 години, се препоръчва редукция на началната доза на капецитабин до 800 mg/m2 два пъти дневно според кратката характеристика на продукта капецитабин. Реферирайте се с нея и за корекция на дозата при прилагане на комбинирано лечение.

Продължителност на лечението:
Лечението с иринотекан трябва да продължи до поява на обективни данни за прогресия на заболяването или до появата на непримлива токсичност.

Специални групи пациенти:

Пациенти с нарушена чернодробна функция:
При монотерапия: Началната доза на иринотекан трябва да бъде определена съгласно нивото на билирубин в кръвта (до 3 пъти над горната референтна граница) нри пациенти с функционален статус < 2. При тези пациенти, с  хипербилирубинемия и протромбиново време удължено с над 50%, крилънсът на иринотекан е понижен (виж т. 5.2) и следователно рискът от  хематотоксичност е повишен. При тази група пациенти трябвада се извършва  ежеседмично проследяване на пълната кръвна картина. 
• При пациенти с билирубин, увеличен до 1.5 пъти над горната референтна граница, препоръчваната доза Егитекан е 350 mg/m2,
• При пациенти с нива на билирубина от 1.5 до 3.0 пъти над горната референтна граница препоръчваната доза на Егитекан е 200 mg/m2,
• Пациенти с билирубин, повишен над 3 пъти горната референтна граница, не трябва да бъдат лекувани с иринотекан (виж т. 4.3 и 4.4).
Няма данни за комбинирано лечение, включващо иринотекан при пациенти с чернодробно увреждане.

Пациенти с нарушена бъбречна функция:
Приложението на иринотекан при пациенти с нарушена бъбречна функция не се препоръчва, тъй като в тази група не са извършвани проучвания (виж т. 4.4 и

Пациенти в старческа възраст:
Не са извършвани специфични фармакокинетични проучвания при пациенти в старческа възраст. В тази група обаче, дозата трябва да бъде подбирана внимателно поради по-голямата честота на понижение на биологичните функции при тях. Тази популация изисква по-стриктно проследяване (виж т.4.4)

Приложение при деца:
Иринотекан не трябва да се прилага при деца.

4.3 Противопоказания/Egitecan conc. for sol. inf. 20  mg/ml - 2 ml x 1; 2 ml x 5/

• Хронично възпалително чревно заболяване и/или чревна обструкдия (вижт. 4.4).
• Анамнеза за тежки реакции на свръхчувствителност към иринотекан хидрохлорид трихидрат или към някое от помощните вещества.
• Бременност и кърмене (виж т. 4.6 и 4.4).
• Билирубин > 3 пъти горната референтна граница (виж т. 4.4).
• Тежка костномозъчна недостатъчност,
• Физикален статус по СЗО > 2.
• Едновременно приложение на жълт кантарион (виж т. 4.5).
За допълнителни противопоказания на цетуксимаб, бевацизумаб или капецитабин реферирайте се с кратката характеристика на тези лекарствени средства.

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки за употреба

Приложението на иринотекан трябва да бъде ограничено в отделения, специализирани в прилагането на цитотоксична химиотерапия и трябва да се извършва само под наблюдението на лекар, квалифициран в прилагането на цитостатична химиотерапия.
Имайки предвид естеството и честотата на възникване на нежелани реакции, иринотекан трябва бъде предписван само ако очакваната полза превишава възможните терапевтични рискове, в следните случаи:
• При пациенти с рисков фактор, особено при тези с функционален статус по скалата на СЗО = 2.
• В редките случаи, когато се прецени, че пациентите вероятно няма да спазват препоръките за поведение при настъпване на нежелани реакции (необходимост от незабавно и продължително антидиарийно лечение и с прием на голямо количество течности при поява на късната диария). При такива пациенти е препоръчително внимателно наблюдение в болнични условия.
Когато иринотекан се прилага като монотерапия, обичайната схема на приложение е еднократно на 3 седмици. Ежеседмичен режим на дозиране обаче (виж т. 5.1), може да се има предвид при пациенти, изискващи по-стриктио проследяване или особено такива с риск за развитие на тежка неутропеиия.

Късна диария
Пациентите трябва да бъдат предупредени за риска от поява на късна диария, възникваща след повече от 24 часа от приложението на иринотекан, както и по всяко време преди следващия цикъл. При монотерапия средното време за поява на първото воднисто изпражнение е било на 5-тия ден от приложението на иринотекан. Необходимо е пациентите своевременно да информират лекуващият си лекар за нейното възникване и да започнат подходящо лечение незабавно.
Пациенти с повишен риск от диария са такива, при които е провеждана предходна лъчетерапия в областта на корема или малкия таз, с девкодитоза при първоначалното изследване, с функционален статус по СЗО > 2 и жени. Диарията може да е животозастрашаваща, ако не се лекува адекватно, особено при болни със съпътстваща неутропения.

При появата на първото воднисто изпражнение пациентът трябва да започне да приема големи количества течности, съдържащи електролити и да се започне подходящата антидиарийна терапия. Тя трябва да се назначи в лечебното заведение, където се провежда лечението с иринотекан. При изписването си от болницата пациентите трябва да се снабдят с предписаните лекарства,така че да  имат възможност да лекуват диарията възможно най-скоро след вникването  ѝ .
Освен това те трябва да информират своя лекуващ лекар или отделението, в което се провежда лечението с иринотекан, когато/ако се появи диария.
Препоръчваната понастоящем противодиарийна терапия включва високи дози лоперамид (4 mg като първи прием и после по 2 mg на всеки 2 часа). Това лечение продължава 12 часа след последното воднисто изпражнение и да не бъде намалявана дозата. В никакъв случай лоперамид не трябва да се назначава в посочените дози за повече от 48 часа, поради риска от паралитичен илеус, нито пък за по-малко от 12 часа.
В допълнение на противодиарийното лечение трябва да се назначи профилактично широкоспектърен антибиотик, когато диарията е съпътствана от тежка неутропения (брой на неутрофилите < 500 клетки/mm3).

Освен антибиотичното лечение, хоспитализация за овлдяване на диарията се препоръчва в следните случаи:
• Диария, съпътствана от повишена температура,
• Тежка диария (изискваща интравенозна рехидратация),
• Диария, която продължава повече от 48 часа след започване на лечение с високи дози лоперамид.
Лоперамид не трябва да се дава профилактично, дори и при пациенти които са имали диария при предходни терапевтични цикли.
При пациенти прекарали тежка диария се препоръчва промяна на дозата в следващите терапевтични цикли (виж т. 4.2).

Хематологични нарушения
По време на лечение с иринотекан се препоръчва ежеседмично мониториране на пълната кръвна картина. Пациентите трябва да са предупредени за риска от появата на неутропения и значението на повишената температура. Фебрилната неутропения (температура >38°С и брой на неутрофилите < 1 000 клетки/mm3) трябва да се лекува по спешност в болнично заведение с интравенозно приложение на широкоспектърни антибиотици. При пациенти прекарали тежки хематологични реакции се препоръчва намаляване на дозата при последващите трапевтични цикли (виж т. 4.2). При пациентите с тежка диария съществува повишен риск от инфекции и хематологична токсичност. При тях е необходимо да се изследва пълна кръвна картина.

Чернодробни увреждания
Изследвания на чернодробната функция трябва да се извършват преди започване на лечението и преди всеки терапевтичен цикъл. Изисква се ежеседмично мониториране на пълната кръвна картина при  пациенти с билирубин повишен между 1.5 до 3 пъти над горната референтна граница, поради понижения клирънс на иринотекан (виж т. 5.2) и съответно повишеният риск от хематотоксичност в тази популация. Иринотекан не трябва да се прилага при пациенти с нива на билирубина > 3 над горната референтна граница (виж т. 4.3).

Гадене и повръщане
Преди всяко приложение на иринотекан се препоръчва профилактично прилагане на антиеметици. Гаденето и повръщането са често съобщавани симптоми. Пациенти с повръщане, свързано с късна диария, трябва да бъдат хоспитализирани възможно най-рано.

Остър холинергичен синдром
Ако възникне остър холинергичен синдром (дефиниран като ранна диария и различни други симптоми като изпотяване, коликообразни коремни болки, сълзене на очите, миоза и обилно слюноотделяне), е необходимо да се приложи атропин сулфат (0,25 mg подкожно) освен ако не е клинично противопоказан (виж т. 4.8). Към пациенти с астма трябва да се подхожда внимателно. При пациенти, при които е имало остър и тежък холинергичен синдром се препоръчва профилактично приложение на атропин сулфат при последващите апликации на иринотекан.

Дихателни нарушения
Интерстициална белодробна болест, изявяваща се като белодробни инфилтрати, не се среща често по време на лечението с иринотекан. Интерстициалиата белодробна болест може да бъде фатална. Рисковите фактори, вероятно асоцииращи се с развитие на интерстициална белодробна болест, включват използването на пневмотоксични лекарства, лъчетерапия и колонии-стимулиращи фактори. Пациентите с рискови фактори подлежат на стриктно наблюдение за проява на респираторни симптоми преди и по време на лечение с иринотекан.

Пациенти в старческа възраст
Поради по-високата честота на понижени биологични функции и в частност на чернодробната функция при пациенти в старческа възраст, изборът на доза на иринотекан трябва да се прави с повишено внимание при тази популация (вижт. 4.2).

Пациенти с чревна обструкция
Пациентите не бива да бъдат лекувани с иринотекан, докато не се преодолее чревната обструкция (виж. т. 4.3).

Пациенти с нарушена бъбречна функция
В тази група пациенти проучвания не са провеждани (вижт. 4.2 и 5.1).

Други
Тъй като този лекарствен продукт съдържа сорбитол той е неподходящ при пациенти с наследствена непоносимост към фруктоза.
Наблюдавани са редки случаи на бъбречна недостатъчност, хипотония или циркулаторна недостатъчност при пациенти с епизоди на дехидратация, свързана с диария и/или повръщане или сепсис.
Необходимо е да се предприемат ефективни контрацептивни мерки от лекуваните мъже и жените в детеродна възраст по време и в продължение на поне три месеца след преустановяване на лечението.
Едновременното прилагане на иринотекан със силен инхибитор (напр. кетоконазол) или индуктор (напр. рифампицин, карбамазепин, фенобарбитал, фенитоин, жълт кантарион) на CYP3А4 може да промени метаболизирането на иринотекан и трябва да се избягва (виж т. 4.5).

4.5 Лекарствени взаимодействия и други форми на взаимодействие

Не може да се изключи взаимодействие между иринотекан и нервно-мускулни блокери. Доколкото иринотекан има антихолинестеразна активност, лекарства с антихолинестеразна активност могат да удължат невромускулният блокиращ ефект на суксаметониум, а невромускулната блокада на недеполяризиращите лекарства може да бъде антагонизирана.
Няколко проучвания са показали, че едновременното приложение на CYP3A4-индуциращи антиконвулсанти (напр. карбамазепин, фенобарбитал или фенитоин) води до намалена експозиция на иринотекан, SN-38 и SN-38 глюкуронид и понижение на фармакодинамчннте ефекти. Ефектите на такива антиконвулсанти се изразяват в намаляването на експозицията (AUC) на SN-38 и SN-38G с 50% или повече. Освен на индукцията на ензимите Р450 ЗА, ускореното глюкурониране и повишената жлъчна екскреция също могат да участват в намаляването на експозицията на иринотекан и неговите метаболити.

В клинично проучване е установено, че едновременното приложение с кетоконазол има за резултат понижаване на AUC на АРС (производно на аминопентановата киселина) с 87% и нарастване на AUC на SN-38 с 109%, в сравнение с иринотекан приложен самостоятелно.

При пациенти, едновременно приемащи лекарства, за които се знае, че инхибират (напр. кетоконазаол) или индуцират (напр. рифампицин, карбамазепин, фенобарбитал, фенитоин) лекарствения метаболизъм чрез цитохром Р450 ЗА4 е необходимо да се подхожда внимателно. Едновременното  приложение на иринотекан с инхибитор/индуктор на този метаболитен път може да промени метаболизма му и трябва да се избягва (виж т. 4.4).

В едно фармакокинетично проучване с малък брой участници (n=5), в което е приложен иринотекан в доза 350 mg/m2 едновременно с 900 mg жълт кантарион е наблюдавано понижение на плазмената концентрация на активния метаболит на иринотекан SN-38 с 42%.
Жълтият кантарион понижава плазмените нива на SN-38. Поради това жълтият кантарион не трябва да се прилага заедно с иринотекан(виж раздел 4.3).
Едновременното приложение на 5-флуорурацил/фолинова киселина в комбинираните схеми на лечение не променя фармакокинетиката на иринотекан.
Няма доказателства, че профилът на безопасност на иринотекан се повлиява от цетуксимаб и обратно.
В едно проучване концентрациите на иринотекан са били сходни при пациенти, получаващи иринотекан/5-FU/FA самостоятелно или в комбинация с бевацизумаб. Концентрациите на SN-38, активният метаболит на иринотекан, са били анализирани в подгрупа от пациенти (приблизително по 30 във всяко терапевтично рамо). Концентрациите на SN-38 са били средно с 33% по-високи при пациенти, получаващи иринотекан/5-FU/FA в комбинация с бевацизумаб в сравнение с иринотекан/5-FU/FA самостоятелно. Поради високата интериндивидуална вариабилност и ограничения брой проби не е сигурно дали наблюдаваното повишение в нивата на SN-38 се дължи на бевацизумаб. Наблюдавано е било леко повишение на честотата на диарията и левкопенията, като нежелани реакции. По-чести са случаите на редукция на дозата на иринотекан при пациенти получавали иринотекан/5-FU/FA в комбинация с бевацизумаб.
При пациенти, при които се развива тежка диария, левкопеиия или неутропения при комбинирано лечение с бевацизумаб и иринотекан е необходима корекция на дозата на последния, както е указано в раздел 4.2 Дозировка и начин на приложение.

4.6 Бременност и кърмене

Бременност:
Липсва информация относно приложението на иринотекан при бременни жени. Установено е, че иринотекан е ембриотоксичен, фетотоксичен и тератогеиен при зайци и плъхове. Следователно иринотекан не трябва да бъде използван по време на бременността (виж т. 4.3 и 4.4).

Жени в детеродна възраст:
Жените в детеродна възраст, получаващи иринотекан, трябва да бъдат посъветвани да се предпазват от забременяване и да информират лекуващия лекар незабавно, ако това се случи (виж т. 4.3 и 4.4).

Кърмене:
При лактиращи плъхове, след приложение на 14С- иринотекан, последният е установен в млякото. Не е известно дали иринотекан се екскретира в кърмата при хора. Следователно поради възможност от поява на нежелани реакции у кърмачета, кърменето трябва да бъде прекратено за срока на лечение с иринотекан (виж т. 4.3).

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Пациентите трябва да бъдат предупредени за възможността за възникване на замаяност или зрителни нарушения, които могат да се появят в рамките на 24 часа след приложението на иринотекан. Те трябва да бъдат посъветвани да не шофират и да не управляват машини в случай напоява на подобни симптоми и при тях.

4.8 Нежелани лекарствени реакции/Egitecan conc. for sol. inf. 20  mg/ml - 2 ml x 1; 2 ml x 5/

Нежеланите лекарствени реакции, разгледани в този раздел, се отнасят до иринотекан. Няма данни профилът на безопасност на иринотекан да се повлиява от цетуксимаб и обратно. При комбинирано лечение с цетуксимаб, съобщавани допълнително нежелани реакции са тези очаквани при лечение с цетуксимаб (като например акнеподобен обрив 88%).
Информация относно нежеланите реакции на иринотекан в комбинация с цетуксимаб може да се получи от техните кратки продуктови характеристики.
Информация за нежеланите реакции в комбинация с бевацизумаб може да намерите в кратката характеристика на последния.
Нежелани реакции съобщавани при пациенти, лекувани с капецитабин в комбинация с иринотекан, в допълнение на тези наблюдавани при монотерапия с капецитабин или отчитането им с по-висока честота в сравнение с монотерапията с капецитабин включват:

Много чести нежелани събития от всяка степен: тромбоза/емболия;
Чести нежелани реакции от всяка степен: реакция на свръхчувствителност, миокардна исхемия или инфаркт;
Чести нежелани реакции от степен 3 и 4: фебрилна неутропения. Пълна информация за нежеланите събития при лечение с капецитабин може да видите от неговата кратка характеристика.
Нежелани реакции от степен 3 или 4 докладвани при пациенти, лекуванй с капецитабин в комбинация с иринотекан и бевацизумаб, освен тези наблюдавани при монотерапия с капецитабин или отчитани с по-висока честота в сравнение с монотерапия с капецитабин включват:

Чести нежелани лекарствени реакции от степен 3 и 4: неутропения, тромбоза/емболия, хипертония и миокардна исхемия/инфаркт. За пълна информация относно нежеланите реакции на капецитабин и бевацизумаб, моля вижте съответните кратки характеристики.

Следните нежелани реакции, за които се счита, че е вероятно или възможно да бъдат свързани с приложение на иринотекан, са били докладвани след лечение на 765 пациенти с препоръчителната доза от 350 mg/m2 като монотерапия и на 145 пациенти, лекувани с иринотекан в комбинация 5-FU/FA при режим на приложение на препоръчителната доза от 180 mg/m2 веднъж на всеки две седмици.
Класификация на нежеланите реакции според честотата: Много чести (>1/10); Чести (>1/100 до <1/10); Нечести (>1/1000 до <1/100); Редки (>1/10000 до <1/1000); Много редки (<1/10000).

Стомашно-чревни нарушения
Късна диария
Диарията (възникваща след повече от 24 часа от приложението) представлява ограничаващата дозата токсичност на иринотекан.

При монотерапия:
Много чести: Тежка диария е била наблюдавана при 20% от пациентите, които са следвали препоръките за поведение при диария. При оценимите цикли, 14% са имали тежка диария. Средното време до поява на първото воднисто изхождане е на петия ден от инфузията на иринотекан.

При комбинирана терапия:
Много чести: Тежка диария е била наблюдавана при 13.1% от пациентите, които са следвали препоръките за поведение при диария. От оценимите цикли 3.9% са имали тежка диария.
Нечести: Има съобщения за случаи на псевдомембранозеи колит, един от които е бил потвърден микробиологично (Clostridium difficile).

Гадене и повръщане
Като монотерапия:
Много чести: При приблизително 10% от пациентите лекувани с антиеметици гаденето и повръщането са били тежки.

При комбинирана терапия:
Чести: Била е наблюдавана по-ниска честота на тежко гадене и повръщане (съответно 2.1% и 2.8% от пациентите).

Дехидратация
Чести: Има съобщения за епизоди на дехидратация свързани с диария и/или повръщане.
Нечести: У пациенти с епизоди на дехидратация свързана с диария и/или повръщане са наблюдавани случай на бъбречна недостатъчност, хипотония или сърдечносъдова недостатъчност.

Други стомашно-чревни нарушения
Чести: Наблюдавана е констипация свързана с приложението на иринотекан и/или лоперамид, разпределена между:
• При монотерапия: при под 10% от пациентите.
• При комбинирана терапия: при 3.4% от пациентите.

Нечести: Чревна обструкция, илеус или кървене от стомашно-чревния тракт
Редки: Колит, включително тифлит, исхемичен и улцерозен колит и чревна перфорация. При лечение с иринотекан са наблюдавани случаи на симптоматичен и асимптоматичен панкреатит.
Други по-леки реакции включват безапетитие, коремна болка и мукозит.

Нарушения на кръвта и лимфната система
Неутропенията е дозоограничаваща токсична нежелана реакция. Неутропенията е била обратима и некумулативна, средното време за понижаване до най-ниски стойности е 8-ми ден, независимо от приложението му като монотерапия или в комбинация.

При монотерапия:
Много чести: Неутропения е била наблюдавана в 78.7% от пациентите и е била тежка (брой на иеутрофилите < 500 клетки/mm3) при 22.6% от тях. От циклите подлежащи на оценяване 18 % са били с брой на неутрофили по-нисък от 1 000 клетки/mm3, включително 7.6% от тях с брой на неутрофили по-нисък от 500 клетки/mm3.
Пълно възстановяване обикновено се постига до 22 ден.

Анемия е наблюдавана в около 58.7% от пациентите (8% с хемоглобин <8 g/dl и 0.9% с хемоглобин <б.5 g/dl).
Епизоди на инфекция възникват при 10.3% от пациентите (2.5% от циклите).

Чести: Повишена температура с тежка неутропения е била наблюдавана в 6.2% от пациентите и в 1.7% от циклите.
Инфекции, свързани с тежка неутропения възникват при 5.3% от пациентите (1.1% от циклите), които са завършили със смърт в 2 случая. Тромбоцитопения (<100 000 клетки/mm3) е била наблюдавана в 7.4% от пациентите и 1.8% от циклите, като при 0.9% от пациентите и 0.2% от циклите броят на тромбоцитите ≤ 50,000 клетки/mm3.
Приблизително всички пациенти постигат пълно възстановяване до 22 ден

При комбинирана терапия:
Много чести: Неутропения е наблюдавана при 82.5% от болните и е била тежка (брой на неутрофили <500 клетки/mm3) при 9.8% от тях.
От циклите, подлежащи на оценяване, 67.3 % са били с брой на неутрофили по-нисък от 1 000 клетки/mm3, включително 2.7% от тях с брой на неутрофили по-нисък от 500 клетки/mm3.
Пълно възстановяване обикновено се постига за 7-8 дни.
Анемия е наблюдавана в около 97.2% от пациентите (2.1% с хемоглобин <8 g/dl)

Тромбоцитопения (<100 000 клетки/mm3) е била наблюдавана в 32.6% от пациентите и 21.8% от циклите. Не е била наблюдавана тежка тромбоцитопения (<50 000 клетки/mm3).
Чести: Повишена температура с тежка неутропения е била наблюдавана в 3.4% от пациентите и в 0.9% от циклите.
Инфекции са възникнали при 2% от пациентите (0.5% от циклите) и са били свързани с тежка неутропения в около 2.1% от пациентите (0.5% от циклите), като са довели до летален изход в 1 случай.
Много редки: Наблюдаван е един случай на периферна тромбоцитопения с образуване на антитромбоцитни антитела при постмаркетинговото проследяване.

Инфекции и инфестации
Нечести: При пациенти със сепсис са били наблюдавани случаи на бъбречна недостатъчност, хипотония или сърдечносъдова недостатъчност.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Много чести: Повишена температура при липса на инфекция и съпътстваща тежка неутропения е възникнала при 12% от пациентите лекувани с монотерапия.
Тежки: Тежък антихолинергичен синдром
Тежък преходен антихолинергичен синдром е бил наблюдаван при 9% от пациентите лекувани с монотерапия и при 1.4 % от болните лекувани с комбинирана терапия. Основните симптоми са били ранна диария и различни други признаци като коремна болка, конюнктивит, ринит, хипотония, вазодилатация, изпотяване, втрисане, неразположение, замаяност, зрителни нарушения, миоза, сълзене на очите и повишено слюноотделяне, възникващи по време или в рамките на първите 24 часа след инфузията на иринотекан. Тези оплаквания изчезват след приложение на атропин (виж т. 4.4).
Астенията е била тежка в по-малко от 10% от пациентите лекувани с монотерапия и в 6.2% от тези лекувани с комбинирана терапия. Причинно-следствената връзка с иринотекан не е била напълно установена. Повишена температура при липса на инфекция и без съпътстваща тежка неутропения е възникнала при 6.2% от болните на комбинирано лечение.
Нечести: Наблюдавани са леки реакции на мястото на инфузията.

Сърдечни нарушения
Редки: Хипертония по време или след инфузията.

Респираторни, гръдни и мед настинал ни нарушения
Нечести: Интерстициална белодробна болест, изявяваща се с белодробни инфилтрати. Наблюдавани са реакции като диспнея, скоро след приложение (виж т. 4.4).

Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Много чести: Обратима алопеция .
Нечести: Леки кожни реакции.

Нарушения на имунната система
Нечести: Леки алергични реакции
Редки: Анафилактични/анафилактоидни реакции.

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Редки: Докладвани са реакции като мускулни контракции или крампи и парестезии, настъпили скоро след инфузията.

Изследвания
Много чести: При комбинирана терапия е наблюдавано преходно повишаване на серумните нива (до степен 1 и 2) на АлАТ и АсАТ, алкална фосфатаза или билирубин при съответно 15%, 11%, 11% и 10% от пациентите, при липса на прогресиращи чернодробни метастази.
Чести: При монотерапия е наблюдавано преходно и леко до умерено повишаване на серумните нива на трансаминазите, алкалната фосфатаза, както и на билирубина съответно при 9.2%, 8.1% и 1.8% от пациентите при липса на прогресиращи чернодробни метастази.
Наблюдавано е преходно и леко до умерено повишаване на серумните нива на креатинин при 7.3% от пациентите.
При комбинирана терапия преходно, от 3»та степен повишаване на серумното ниво на билирубин е било наблюдавано при 1% от болните. Не е било установено повишаване от 4-та степен.
Редки: Хипокалиемия и хипонатриемия, най-често свързани с диария и повръщане.
Много редки: Повишаване на алфа-амилазата и/или липазата.

Нарушения на нервната система
Много редки: Преходни нарушения на речта свързани с инфузията на иринотекан.

4.9 Предозиране

Има данни за предозиране с дози до приблизително 2 пъти над препоръчителната терапевтична доза, които може да са фатални. Най-често съобщаваните значими нежелани реакции са били тежка неутропения и тежка диария. Не е известен антидот на иринотекан. Трябва да се положат максимални усилия да се избегне дехидратацията, поради диарията и да се лекуват всички инфекциозни усложнения.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Други антинеопластични средства
АТСКод: L01XX19

Експериментални данни
Иринотекан е полусинтетичен дериват на камптотецин. Той е антинеопластичен агент действащ като специфичен инхибитор на ДНК топоизомераза I. Той се метаболизира в повечето тъкани от карбоксилестеразата до SN-38 (основен метаболит), за който е установено, че е по-активен от иринотекан по отношение на пречистена топоизомераза I и по-цитотоксичен от иринотекан срещу няколко туморни клетъчни линии при мишки и хора. Инхибирането на ДНК топоизомераза I от иринотекан или SN-38 индуцира лезии на едната ДНК-верига, която блокира репликационната вилица на ДНК и причинява цитотоксичност. Установено е било, че тази цитотоксична активност е времезависима и е специфична за S-фазата.

Ин витро е установено, че иринотекан и SN-38 не се разпознават в значителна степен от Р-гликопротеин MDR. и проявяват цититоксична активност срещу резистентни на доксорубицин и винбластин клетъчни линии.

Освен това иринотекан има широк спектър на антитуморна активност ш виво срещу туморни модели при гризачи (РОЗ панкреасен дуктален аденокарцином, МА16/С аденокарцином на млечната жлеза, С38 и С51 дебелочревни аденокарциноми) и срещу човешки присадки (Со-4 дебелочревен аденокарцином, Мх-1 аденокарцином на млечната жлеза, ЗТ-15 и 8С-16 стомашни аденокарциноми). Иринотекан е също така активен и срещу тумори експресиращи Р-гликопротеин MDR (резистентна на винкристин и доксорубицин Р388 левкемия). 

Освен антитуморната активност, другият значим фармакологичен ефект на   иринотекан е потискането на ацетилхолинестеразата.

Клинични данни
В комбинация като терапия от първа линия за лечение на метастатичен колоноректален карцином.

Като комбинирано лечение с фолинова киселина и 5-флорурацил:
Фаза III клинично проучване е било проведено при 385 предварително нелекувани пациенти с метастатичен колоноректален карцином, като е назначавана терапия по схема на 2 седмици (виж раздел 4.2) и на всяка седмица. При схемата на 2 седмици, на ден 1 назначаваният иринотекан по 180 mg/m2 еднократно на всеки 2 седмици е последван от инфузия на фолинова киселина (200 mg/m2 като венозно вливане с продължителност 2 часа) и 5-флуорурацил (400 mg/m2 като интравенозен болус, последван от инфузия на 600 mg/m2 с продължителност до 22 часа). На ден 2 фолиновата киселина и 5-флуорурацилът са прилагани в същите дози и по същата схема. В едноседмичния лечебен режим приложението на 80 mg/m2 иринотекан е последвана от инфузия на фолинова киселина (500 mg/m2 венозно вливане с продължителност 2 часа) и после на 5-флуорурацил (2300 mg/m2 като интравенозна инфузия с продължителност до 24 часа) за 6 седмици.
В проучването на комбинираната терапия с 2 терапевтични режима, описано по-горе, ефикасността на иринотекан е била оценена при 198 лекувани пациенти;


5FU: 5-флуорурацил
FA: фолинова киселина
НС: Несигнификантно
*: По протокола на популационния анализ /

При едноседмичната схема честотата на тежката диария е била 44.4% при пациентите лекувани с иринотекан и комбинацията 5FU/FA и 25.6% при тези лекувани само с 5FU/FA. Честотата на тежката неутропения (брой на неутрофили <500 клетки/mm3) е била 5.8% при пациенти лекувани с иринотекан и комбинацията 5FU/FA и 2.4% при тези, лекувани само с 5FU/FA.
Освен това средното време до дефинитивно влошаване на функционалния статус е било значително по-дълго в групата на комбинирано лечение с иринотекан, отколкото в тази на 5FU/FA (р-0.046).
Качеството на живота е било оценено в това клинично проучване по въпросника на EORTC QLQ-C30. Времето за окончателно влошаване на състоянието винаги настъпва по-късно в групата с иринотекан. Еволюцията на Общо здравословно състояние/Качество на живот е била малко по-добра в групата на комбинирано лечение с иринотекан, въпреки че резултатът е несигнификантен, показва, че ефикасността на иринотекан в комбинация може да бъде достигната без да се влоши качеството на живот.

В комбинация с бевацизумаб:
В рандомизирано, двойносляпо, активно контролирано клинично проучване фаза III за оценка на бевацизумаб в комбинация с иринотекан/5ЕЦУРА като терапия от първа линия за лечение на метастатичен карцином на колона или ректума (проучване AVF2107g). Добавянето на бевацизумаб към комбинацията иринотекан/5FU/FА е имало за резултат статистически значимо повишаване на общата преживяемост. Клинична полза, измерена чрез общата преживяемост е била наблюдавана във всички предварителни подгрупи пациенти, включително тези дефинирани по възраст, пол, функционален статус, локализация на първичния тумор, броя на засегнатите органи и продължителността на метастатичната болест.
Допълнителна информация може да намерите в кратката характеристика на продукта бевацизумаб. Резултатите за ефикасността на проучване AVF2107g са систематизирани в таблицата по-долу.



а 5 mg/kg на всеки 2 седмици.
b Отнесено към контролното рамо.

В комбинация с цетуксимаб:
EMR 62 202-013: Това рандомизирано клинично проучване при пациенти с метастазирал колоноректален карцином, които не са получавали предходно лечение на метастатичната болест сравнява комбинацията от цетуксимаб и иринотекан, прилагана самостоятелно при 599 пациенти, плюс инфузионно 5-флуорурацил/фолинова киселина (5-FU/FA), спрямо същата комбинация. Частта на пациентите с KRAS wild-type тумори от подлежащата на оценка на KRAS-статуса популация болни е обхващала 64%. Резултатите за ефикасността, получени от това проучване, са систематизирани в таблицата по-долу:


ДИ = доверителен интервал,
FOLFIRI = иринотекан плюс 5-FU/FA инфузионно,
СОО = обективна степен на отговора (пациенти с пълен или частичен отговор),
ПБП - Преживяемост без прогресия.

При комбинирано лечение с капецитабин:
Данните от рандомизирано, контролирано клинично проучване от фаза Ш (CAIRO) подкрепят употребата на капецитабин в начална доза от 1000 mg/m2 в продължение на две седмици в комбинация с иринотекан на всеки три седмици, като терапия от първа линия на пациенти с метастатичен колоноректален карцином. 820 пациенти са били рандомизирани в две рамена с получаване на последователна (п=410) или комбинирана терапия (п=410). Последователната терапия е включвала лечение от първа линия с капецитабин (1250 mg/m2 два пъти дневно в продължение на 14 дни), иринотекан (350mg/m2 на ден 1) като втора линия и трета линия - комбинация от капецитабин (1000 mg/m2 два пъти дневно за 14 дни) с оксалиплатин (130 mg/m2 на ден 1). Комбинираната схема е включвала капецитабин (1000 mg/m2 два пъти дневно за 14 дни) комбиниран с иринотекан (250 mg/m2 на ден 1) (XELIRI) като първа линия и капецитабин (1000 mg/m2 два пъти дневно в продължение на 14 дни) плюс оксалиплатин (130 mg/m2 на ден 1) като втора линия на лечение. Всички лечебни цикли са били прилагани на триседмични интервали. При първа линия на лечение средната преживяемост без прогресия в групата пациенти подлежащи на лечение е била 5,8 месеца (95% CI, 5.1-6,2 месеца) след монотерапия с капецитабин и 7.8 месеца (95% CI, 7.0-8.3 месеца) при лечение по схемата XELIRI (р=0.0002). Данните от междинния анализ на многоцентрово, рандомизирано, контролирано проучване от фаза П (AIO KRK 0604) подкрепят използването на капецитабин в начална доза от 800/mg/m2 в продължение на две седмици в комбинация с иринотекан и бевацизумаб на всеки три седмици като терапия от първа линия на пациенти с метастатичен колоноректален карцином. И 5 пациенти са били рандомизирани да получат лечение с капецитабин комбиниран с иринотекан (XELIRI) и бевацизумаб: капецитабин (800 mg/m2 два пъти дневно в продължение на две седмици последван от 7-дневен период на почивка), иринотекан (200 mg/m2 като 30 минутна инфузия на ден 1 от всяка трета седмица) и бевацизумаб (7.5 mg/kg като 30 до 90 минутна инфузия на ден 1 от всяка трета седмица); общо 118 пациенти са били рандомизирани да получат лечение с капецитабин, комбиниран с оксалиплатин плюс бевацизумаб: капецитабин (1000 mg/m2 два пъти дневно в продължение на две седмици последван от 7-дневен период на почивка), оксалиплатин (130 mg/m2 като инфузия в продължение на два часа на ден 1 от всяка трета седмица) и бевацизумаб (7.5 mg/kg като 30 до 90 минутна инфузия на ден 1 от всяка трета седмица). Преживяемостта без прогресия, в популацията подлежаща на лечение, е била 80% (XELIRI плюс бевацизумаб) в сравнение с 74% (XELOX плюс бевацизумаб). Делът на обективната степен на отговора (пълен отговор плюс частичен отговор) е бил 45% (XELOX плюс бевацизумаб) в сравнение с 47% _ (XELIRI плюс бевацизумаб).

При монотерапия за лечение от втора линия на метастатичен колоноректален карцином:
Клинични проучвания от фаза II/III са извършени при повече от 980 пациенти с метастатичен колоноректален карцином, при които не е постигнат успех след предходна схема базирана на 5-FU по дозова схема с апликация веднъж на всеки три седмици. Ефикасността на КАМПТО е оценена при 765 пациенти с документирана прогресия при включване в проучването, след предходна терапия с 5-FU.


НП: Не е приложимо
*: Статистически значима разлика
В проучвания от фаза П, проведени при 455 пациенти при дозов режим веднъж на всеки три седмици, преживяемостта без прогресия на месец 6 е била 30%, а средната преживяемост е била 9 месеца Средното време до прогресия е било 18 седмици.
В допълнение при проучвания от фаза II, без лекарствен продукт за сравнение, извършени при 304 пациенти, лекувани по схема с ежеседмична апликация на доза от 125 mg/m2, въведена интравенозно в продължение на 90 минути в четири последователни седмици, последвани от две седмици почивка. В тези проучвания средното време до прогресията е било 17 седмици, а средната преживяемост -10 месеца. Наблюдавани са подобни профили на безопасност след лечение на 193 пациенти с начална доза от 125 mg/m прилагана ежеседмично в сравнение с дозовия режим веднъж на всеки три седмици,
-Средното време до поява на първото воднисто изхождане е било на ден 11'

В комбинация с цетуксимаб след неуспех на цитотоксична терапия, включваща иринотекан.
Ефикасността на комбинацията от цетуксимаб и иринотекан е била проучена в две клинични изпитвания. Общо 365 пациенти с метастатичен колоноректален карцином, експресиращ EGFR, след скорошен неуспех на цитотоксична химиотерапия, включваща иринотекан и с функционален статус по Карнофски минимум 60, като повечето от тях са били с функционален статус по Карнофски > 80 са получили комбинирано лечение.
EMR 62 202-007: В това рандомизирано проучване са сравнени резултатите от лечение с комбинацията от цетуксимаб и иринотекан (218 пациенти) спрямо монотерапия с цетуксимаб (111 пациенти).
IMCL СР02-9923: В това открито проучване при 138 пациенти е изследвана комбинираната схема на лечение.
Данните за ефикасността от тези проучвания са обобщени в таблицата по-долу:


ДИ « доверителен интервал
КЗ - дял на пациентите с контрол на заболяването(пациенти с пълен отговор, частичен отговор или стабилизирано заболяване за срок от поне 6 седмици) ОО - дял на пациентите с обективен отговор (пациенти с пълен или частичен отговор)
ОП - обща преживяемост
ПБП = преживяемост без прогресия
Клиничната ефикасност на комбинацията от цетуксимаб и иринотекан е била по-висока в сравнение с тази при монотерапията с цетуксимаб, по отношение на дела на пациентите с обективен отговор, дела на пациентите с контрол на заболяването и преживяемостта без прогресия. Резултатите от рандомизираното проучване не са показателни за ефекта на лечението върху общата преживяемост (коефициент на риск 0.91, р = 0.48).

Фармакокинетични/фармакодинамични данни
Тежестта на основните токсични ефекти, наблюдавани при лечение с иринотекан (напр. Левкопения, неутропения и диария) е свързана с експозицията (AUC)) на изходното лекарствено вещество и метаболита SN-38. Сигнификантна зависимост е наблюдавана между хематологичната токсичност (максималното понижаване на броя на белите кръвни клетки и неутрофилите) или тежестта на диарията и стойностите на AUC на иринотекан и метаболитът SN-38 при монотерапия.

5.2 Фармакокинетични свойства

В едно проучване от фаза I при 60 пациента с дозов режим включващ 30-минутна интравенозна инфузия на 100 до 750 mg/m2 на всеки 3 седмици, иринотекан е показал бифазен или трифазен профил на елиминация. Средният плазмен клирънс е бил 15 L/h/m2, а обемът на разпределение в условия на равновесно състояние (Vss): 157 L/m2. Средното време на полуживот по време на първата фаза от трифазния модел е била 12 минути, на втората фаза 2.5 часа и на терминалната фаза -14.2 часа. SN-38 показва двуфазен профил на елиминиране със средна продължителност на времето на полуживот от 13.8 часа. В края на инфузията при препоръчителна доза от 350 mg/m2, средните максимални плазмени концентрации на иринотекан и SN-38 са били съответно 7.7 μg/ml и 56 ng/ml, а стойностите на средната площ под кривата концентрация/време (AUC) са били съответно 34 μg.h/ml и 451 ng.h/ml. Като цяло е наблюдавана широка ннтериндивидуална вариабилност на фармакокинетичните параметри на SN-38.
Популационен фармакокинетичен анализ на иринотекан е бил проведен при 148 пациенти с метастатичен колоноректален карцином, лекувани с различни терапевтични схеми и дози в клинични проучвания от фаза И. Фармакокинетичните параметри оценени чрез трикомпартментен модел, са били сходни с тези наблюдавани в проучванията от фаза I. Всички проучвания са показали, че експозицията на иринотекан (СРТ-11) и SN-3S нараства пропорционално с нарастване на дозата на СРТ-11; техните фармакокинетики не зависят от броя на проведените предходни цикли и от терапевтичните схеми.

Ин витро, свързването с плазмените протеини за иринотекан и SN-38 е било съответно 65% и 95%.
Проучванията върху обмяната и метаболизма на иринотекан, с маркиран с 14С лекарствен продукт, са показали че повече от 50% от приложената венозно доза на иринотекан се екскретира непроменена, в 33% чрез фекалиите главно през жлъчните пътища и 22% в урината.
Всеки от двата метаболитни пътя отговаря за поне 12% от дозата:
• Хидролиза чрез карбоксилестеразата до активния метаболит SN-38. SN-38 се елиминира главно чрез глюкурониране и последваща екскреция през жлъчните пътища и бъбреците (по-малко от 0.5% от дозата на иринотекан). Впоследствие глюкуронираният SN-38 вероятно се хидролизира в червата.
• Зависимо от цитохром Р450 ЗА ензимите окисление, което има за резултат отваряне на външния пиперидинов пръстен с формиране на АРС (дериват на аминопентановата киселина) и NPC (първичен аминов дериват) (виж раздел 4.5).
В плазмата в най-голямо количество е непромененият иринотекан, следван от APC, SN-38 глюкуронид и SN-38. Само SN-38 притежава значима цитотоксична активност.
Клирънсът на иринотекан се понижава с около 40% при пациенти с нива на билирубина 1.5 до 3 пъти над горната референтна граница. При тези пациенти доза на иринотекан от 200 mg/m2 води до експозиция сравнима с тази наблюдавана при доза от 350 mg/m2 при раково болни с нормална чернодробна функция.

5.3 Предклинични данни за безопасност

Иринотекан и SN-38 са мутагенни, както ин витро, чрез тест за хромозомни аберации при СНО-клетки, така и ин виво, чрез микронуклеарен тест при мишки.
Макар че, при теста на Ames, не е установен мутагенен потенциал.
След еднократно седмично приложение на максимална доза от 150 mg/m2 в продължение на 13 седмици при плъхове (което е по-малко от половината от препоръчителната доза при човек) не се наблюдава развитие на тумори, свързани с проведеното лечение до 91 седмици след края му. Проучванията за остра и хронична токсичност на иринотекан са били провеждани при мишки, плъхове и кучета. Основните токсични ефекти са били наблюдавани в хемопоезата и лимфната система. При кучета е наблюдавана късна диария свързана с атрофия и фокална некроза на чревна лигавица. При тях е наблюдавана и алопеция. Тежестта на тези ефекти е дозозависима и обратима.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ОСОБЕННОСТИ

6.1 Списък на помощните вещества

Сорбитол
Млечна киселина
Натриев хидроксид (за регулиране на рН)
Хлороводородна киселина (за регулиране на рН)
Вода за инжекции

6.2 Несъвместимости

Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други такива, с изключение на посочените в раздел 6.6.

6.3 Срок на годност

2 години
Разтворът на иринотекан трябва да бъде използван незабавно непосредствено след разреждането, тъй като не съдържа антибактериален консервант. Ако разреждането се извърши при стриктни асептични условия (камина с ламинарен въздушен поток) инфузионният разтвор иринотекан трябва да бъде използван (инфузията да бъде завършена) в рамките на 12 часа, ако се съхранява при стайна температура или до 24 часа, ако се съхранява при температура от 2 до 8 С от момента на първоначалното отваряне на опаковката.
Препоръчва се, обаче, с оглед намаляване на микробиологичния риск, инфузионният разтвор да се приготвя непосредствено преди употреба и инфузията да се започне колкото е възможно по-скоро след това. Ако не бъде използван веднага, времето и условията на съхранение са отговорност на прилагащия.

6.4 Специални условия за съхранение

За условията за съхранение на разредения лекарствен продукт виж раздел 6.3. Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5 Вид и съдържание на опаковката

Кехлибаренокафяви стъклени флакони (клас I), 2 ml, с бромбутилова гумена
запушалка и чупещо се капаче.
Опаковка:
1 флакон с обем 2 ml
5 флакона с обем 2 ml 
Не всички видове опаковки може да бъдат пуснати на паза ра.

6.6 Специални препоръки за работа с медицинския продукт и унищожаване

Работа с Иринотекан
Както с всички антинеопластични лекарства, при работа с иринотекан се изисква повишено внимание. Разреждането трябва да се извършва при асептични условия от обучен персонал на определеното за тази цел място. Трябва да се предприемат предпазни мерки за избягване на контакт с кожата и лигавиците.

Приготвяне на инфузионния разтвор
Концентратът иринотекан за инфузионен разтвор е предназначен за интравенозна инфузия само след разреждането му непосредствено преди приложение с препоръчаните разтворители - 0,9% разтвор на натриев хлорид за инфузии или 5% разтвор на глюкоза за инфузии. Спазвайки правилата за работа в асептични условия, изтеглете необходимото количество иринотекан концентрат от флакона с калибрирана спринцовка и го инжектирайте в банка или сак от 250 ml. Инфузионната смес трябва добре да се хомогенизира чрез въртеливи движения с ръце.
Ако в концентрата във флаконите или след разреждането се наблюдават видими частици, лекарственият продукт трябва да се унищожи съгласно стандартните процедури за унищожаване на цитотоксични лекарства.

Предпазни инструкции за приготвянето на инфузионен разтвор на иринотекан
1. Трябва да се използва защитна камера и да се поставят защитни ръкавици и престилка. Ако такава камера не е налична трябва да се използват маска за лице и защитни очила,
2. Отворените контейнери, като флакони и инфузионни банки и използваните канюли, спринцовки, катетри, системи и остатъците от цитостатици трябва да се считат за опасен отпадък и като такъв подлежат на унищожаване съгласно местните законови изисквания за боравене с ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ.
3. В случай на разливане на цитостатика, следвайте инструкциите по-долу: Носете защитно облекло.
Счупеният флакон трябва да бъде събран и поставен в контейнер за ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ.
Замърсените повърхности трябва да бъдат измити с обилно количество студена вода.
Измитите повърхности трябва да бъдат старателно подсушени и материалите използвани за това трябва да бъдат третирани като ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ.
4. В случай на контакт на иринотекан с кожата, засегнатата област трябва да бъде обилно изплакната с течаща вода и след това измита със сапун и вода. В случай на контакт с лигавиците изплакнете засегнатата област обилно с врда.  Ако почувствате някакъв дискомфорт потърсете лекарска помощ .
5. В случай на контакт на Иринотекан с очите изплакнете старателно  с обилно количество вода и се свържете незабавно с офталмолог.
Унищожаване
Всички средства използвани при приготвянето, приложението или по някакъв друг начин били в контакт с иринотекан подлежат на унищожаване съгласно местните законови изисквания за боравене с цитотоксични лекарства.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА:

ЕЗДв РЬагтасеийсак
КегюгпЪп и! 30-38
Н-1106 Вийарез^ УНГАРИЯ

8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА:

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА:

10. ДАТА НА ПОСЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА:

Октомври, 2009 г.

Последна редакция Петък, 23 Декември 2022 15:13
eXTReMe Tracker