КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Diprophos susp. inj. 2 mg + 5 mg/ml - 1 ml x 5/
1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Diprophos 7 mg/ml suspension for injection
Дипрофос 7 mg/ml инжекционна суспензия
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ml Diprophos съдържа 6.43 mg бетаметазонов дипропионат (betamethasone dipropionate). еквивалентни на 5 mg бетаметазон, и 2.64 mg бетаметазонов натриев фосфат (betamethasone sodium phosphate), еквивалентни на 2 mg бетаметазон, в стерилен буфериран носител с консерванти.
Помощни вещества с известно действие:
1 ml съдържа 9.00 mg бензилов алкохол. 1.30 mg метил парахидроксибензоат. 0.20 mg пропил парахидроксибензоат и др.
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Diprophos susp. inj. 2 mg + 5 mg/ml - 1 ml x 5/
Инжекционна суспензия.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Diprophos представлява комбинация от разтворими и много слабо разтворими бетаметазонови естери, които осигуряват мощен противовъзпалителен, антиревматичен. антиалергичен ефект при лечението на остри и хрОНИЧНИ глюкокортико-повлияващи се заболявания. Кортикостероидният хормон се явява допълнение към, а не заместител на конвенционалната терапия.
Интрамускулно приложение
Diprophos е предназначен за лечение на различни ревматологични, дерматологични, алергични заболявания, колагенози и други глюкокортико-повлияващи се заболявания.
Мускулно-скелетно приложение (интраартикуларно и периаартикуларно инжектиране и директно инжектиране в меките тъкани)
Приложим като съпътстваща терапия при кратковременна употреба (целяща да помогне на пациента да преодолее остър епизод или екзацербация) при ОСТЕОАРТРИТ, ревматоиден артрит.
Интралезийно приложение
При дерматологични заболявания.
Локално инжектиране в ходилото
Приложим като съпътстваща терапия при кратковременна употреба (целяща да помогне на пациента да преодолее остър епизод или екзацербация) при бурсит под твърд или мек мазол,под калканесусен шип, под халукс ригидиси на петия пръст, синовиални кисти. Мортонова невралгия (метатарзалгия), теносиновит, кубовиден периостит.
Типични състояния
Алергични състояния
При статус астматикус, хронична бронхиална астма, сезонен или целогодишен алергичен ринит, остър алергичен бронхит, контактен дерматит, атопичен дерматит, сенна хрема, ангионевротичен едем, серумна болест, реакции на свръхчувствителност към лекарства или към ужилвания от насекоми.
Ревматологични заболявания
ОСТЕОАРТРИТ, ревматоиден артрит, бурсит, ЛУМБАГО, ишиас, болка в тазобедрената става, ocтъp пристъп на подагра, тортиколис, ганглиева киста, анкилозиращ спондилит, радикулит, екзостоза, фасциит.
Дерматологични заболявания
Атопичен дерматит (нумуларна екзема), невродермит (ограничен лихен симплекс), контактен дерматит, тежък слънчев актинит, уртикария. хииертрофичен лихен планус, диабетна липоидна некробиоза, алопеция ареата, лупус еритематозус, псориазис, келоиди, пемфигус, херпетиформен дерматит, кистозно акне.
Колагенози
При влошаване или като поддържащо лечение в отделни случаи на лупус еритематозус, полиартериитис нодоза, склеродермия и дерматомиозит.
Неопластични заболявания
Приложение като палиативно средство при лечение на левкемия и лимфоми при възрастни; остра левкемия при деца.
Други показания
Адреногенитален синдром, улцерозен колит, болест на Crohn, спру, кортикостероид-повлияващи се кръвни заболявания, нефрит и нефротичен синдром.
В случай на първична или вторична надбъбречна недостатъчност, може да се прилага Diprophos , но при добавяне на минералкортикостероиди. ако са приложими.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Diprophos се препоръчва за:
- интрамускулни инжекции при СЪСТОЯНИЯ, повлияващи се от системни кортикостероиди;
- инжектиране директно в засегнатите тъкани според показанията; - интраартикуларни и периартикуларни апликации:
- интралезийни апликации при различни дерматологични състояния и локално инжектиране при конкретни възпалителни или цистични заболявания на крака.
ДОЗИРАНЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЪОБРАЗЕНО С ИНДИВИДУАЛНИТЕ НУЖДИ НА ПАЦИЕНТА. КОНКРЕТНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ, ТЕЖЕСТТА МУ И КЛИНИЧНИЯ ОТГОВОР.
Началната доза трябва да се поддържа или коригира ДО получаване на задоволителни резултати. В случаи че не се наблюдава задоволителен отговор за приемлив период от време, лечението с Diprophos трябва да бъде прекъснато и да бъде назначена друга подходяща терапия.
Системно приложение
В повечето случаи се почва с 1 до 2 ml и се повтаря. ако е необходимо. Прилага се дълбоко интрамускулно в глутеалната област. Дозировката и честотата на приложение зависят от тежестта на заболяването, състоянието на пациента и индивидуалния терапевтичен отговор. При тежки заболявания като системен лупус еритематозус или статус астматикус, трябва да се започне с първоначална доза 2 ml като животоспасяваща терапия.
Широк диапазон от дерматологични заболявания се повлияват добре от интрамускулно приложение на кортикостероиди.
Съобщава се за ефективност на интрамускулно (i.m.) инжектиране на 1 ml Diprophos повторено съобразно заболяването и терапевтичния отговор.
При респираторни заболявания се наблюдава облекчение на симптомите до няколко часа след интрамускулно инжектиране на Diprophos. Ефективен контрол върху симптомите при бронхиална астма, сенна хрема, алергичен бронхит и алергичен ринит се поспи а след приложение на 1-2 ml от лекарствения продукт.
При лечение на остри и хронични бурсити. отлични резултати се получават с 1-2 ml i.m. приложен Diprophos. като при необходимост инжекцията може да се повтори.
Локално приложение
Комбинираното приложение с локален анестетик се налага рядко. Ако е необходимо приложение на локален анестетик. Diprophos може да се смеси (в спринцовката, не в ампулата) с 1 % или 2 % прокаинов хидрохлорид иди дидокаинов хидрохлорид, или подобни локални анестетици, които не съдържат парабени. Трябва да се избягват анестетици, съдържащи метилпарабен, пропилпарабен. фенол и други. Първо се изтегля необходимата доза Diprophos от флакона в спринцовката, след това се изтегля анестстикът и бързо се разклаща, за да се смесят в спринцовката.
При остри субделтоидни, субакромиални, олекранонни и препателарни бурсити. интробурсална инжекция от 1-2 ml Diprophos отстранява болката и възстановява пълния обем на движенията до няколко часа. Хроничните бурсити могат да бъдат лекувани е редуцирана доза, след като веднъж острите оплаквания са отзвучали.При остри теносиновити, тендинити и перитендинити една инжекция Diprophos подобрява състоянието. При хроничните форми на тези състояния може да се наложи повторение на инжекциите, ако състоянието на пациента налага това.
Вътреставно приложение на 0.5-2 ml Diprophos може да премахне болката, възпалението и сковаността, свързани с ревматоидния артрит и остеоартрита, след 2 до 4 часа. Продължителността на облекчението варира при двете заболявания, но в повечето случаи е четири или повече седмици.
Вътреставната инжекция с Diprophos е с добра поиосимост от ставата и околните тъкани.
Препоръчителните дози за вътреставно приложение са:
големи стави (коляно, таз, рамо) 1 до 2 ml
средни стави (лакът, китка, глезен) 0.5 до 1 ml
малки стави (ходило, ръка, гръден кош) 0,25 до 0.5 ml
Дерматологични заболявания могат да се повлияят добре от интралезийно приложение на Diprophos. Повлияването на някои лезии, нетретирани директно, може да се дължи на лекия системен ефект от лекарството.
За интралезийно лечение се препоръчва вътрекожнага доза от 0,2 ml/cm2 от Diprophos, която се инжектира е туберкулинова спринцовка и игла № 26. Общата доза Diprophos от всички участъци не трябва да превишава 1 ml.
Diprophos можела се прилага е успех при заболявания на ходилата, които се повлияват от кортикостероиди. Бурсит под твърд мазол може да се повлияе успешно с две последователни инжекции - всяка от по 0.25 ml. При някои състояния като халукс ригидис. изкривяване на петия пръст и остър иодагрозеи артрит, подобрението настъпва бързо. Туберкулинова спринцовка е игла № 25 е подходяща за повечето инжекции.
Препоръчват се апликации на приблизително едноседмичен интервал:
бурсит под твърд или мек мазол 0.25 - 0,5 ml
бурсит под калканеусен шип 0,5 ml
бурсит под халукс ригидис 0,5 ml
бурсит над изкривяване при петия пръст 0,5 ml
синовиални кисти 0.25 до 0,5 ml
Мортонова невралгия (метатарзалгия) 0,25 до 0,5 ml
тендосиновит 0,5 ml
периостит 0.5 ml
остър подартрозен артрит 0,5 до 1 ml
След като е постигнат търсеният ефект, поддържащата доза трябва да бъде определяна чрез постепенно намаляване на началната доза. докато се достигне най-ниската доза. осигуряваща адекватен клиничен отговор.
Излагането на пациента на стресови ситуации, които нямат пряка връзка със съществуващото забол и може да изисква повишение на дозата на Diprophos. Ако се налага прекъсване на лечението с Diprophos след продължителна терапия, то зова грябва да става с постепенно намаляване на дозата.
Педиатрична популация
Diprophos не трябва да се прилага при деца под 3-годишна възраст.
4.3 Противопоказания/Diprophos susp. inj. 2 mg + 5 mg/ml - 1 ml x 5/
При системно приложение:
- системни гъбични инфекции
- свръхчувствителност към кортикостероиди или към някоя от съставките на лекарствения продукт.
- инфекциозни заболявания, вирусни инфекции, психотични състояния, нарушения в коагулацията, живи ваксини, лекарства, предизвикващи torsades de pointes.
Diprophos HE МОЖЕ да бъде прилаган интрамускулно при пациенти с идиоматична тромбоцитопенична пурпура.
При локално приложение
Diprophos е противопоказан при пациенти със системни гъбични инфекции, такива със свръхчувствителност към бстаметазон, други кортикостероиди или към някоя от съставките на продукта.
Diprophos не трябва да се прилага при деца под 3-годишна възраст.
4.4 Специални предупреждении и предпазни мерки при употреба
Diprophos не може да се използва за ингравенозио или подкожно приложение.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е СТРИКТНО СПАЗВАНЕ НА АНТИСЕПТИЧНА ТЕХНИКА
Diprophos съдържа два бетаметазонови естера, единият от които е бетаметазонов натриев фосфат, който бързо се резобира от мястото на инжектиране. Вследствие на това при използването на продукта лекарят трябва да вземе предвид факта, че тази разтворима фракция па Diprophos може да има системен ефект.
При приложение при спортисти Diprophos може да окаже ефект върху антидопинговия контрол.
Прекратяването или бързото намаляване на дозата в случаи на приложение на много високи дози за кратък период, или при повишаване на нуждата от кортикоиди (поради стрес: инфекция,
травма, хирургична интервенция) можела предизвика надбъбречна недостатъчност. В този случай е нужно постепенно намаляване на дозата. В стуапии на стрес, поником е необходимо повторно назначаване на кортикостероиди или увеличаване на дозата.
Намаляването на дозата трябва да се извършва под лекарско наблюдение и понякога е нужно пациентът да бъде наблюдаван за период, който може да достигне до 1 година след спирането на продължително лечение или при високи дози.
Симптомите на надбъбречна недостатъчност са следните: неразположение, мускулна слабост, психически проблеми, летаргия, болки в мускулите и костите, лющене на кожата, диепнея. анорексия, гадене, повръщане, фебрилитет. хипогликемия, хипотония, дехидратация, дори последваща смърт при внезапно спиране на лечението. Лечението на надбъбречната недостатъчност се състои в прием на кортикостероиди, минералкортикостероиди, вода, натриев хлорид и глюкоза.
Бързото интравенозно инжектиране на големи дози кортикостероиди може да предизвика сърдечно-съдов колапс; поради тази причина инжектирането трябва да се извършва за интервал от 10 минути.
Редки случаи на анафилактични реакции са били наблюдавани при пациенти, подложени на парентерална кортикостероидна терапия: в тези случаи е добре да се вземат подходящи предпазни мерки преди прилагане на продукта, особено при пациенти с доказана алергия към някоя от съставките на лекарството.
При съмнения за паразитози е необходимо предварително паразитологично изследване.
При продължителна терапия е кортикостероиди преминаването от парентерално към перорално приложение изисква внимателна преценка на съотношението полза/риск за пациента.
При интраартикуларно инжектиране е важно да се знае, че:
- Този вид приложение може да доведе до локални, както и до системни ефекти. Необходимо е изследване на налична ставна течност, за да се изключи развитието на сепсис.
- Да се избягва локалното приложение във вече инфектирани стави.
- При ясно увеличаване на болката и локално подуване, допълнително намалена ставна подвижност, фебрилитет и неразположение, може да се предполага наличие на септичен артрит. В случай че наличието на инфекция се пот върли, трябва да се назначи подходящо противомикробно лечение.
- Честото приложение в остеоартритни стави може да увеличи ставната деструкция.
- Да се избягва приложението на кортикостероиди директно в сухожилната тъкан, тъй като е възможно по-късно да настъпи разкъсване на сухожилието.
Интрамускулното инжектиране на кортикостероиди трябва да се извършва дълбоко в областта на големи мускулни маси. за ла се изба не локална атрофия на тъканите.
Инжектирането на кортикостероиди в меките тъкани, както и интралезийното или интраартикуларно приложение може да доведе до системни, както и локални ефекти.
Специфични рискови групи
При диабетици, бетаметазон може да се прилага само за кратък срок и само под строго лекарско наблюдение поради неговите глюкокортикостероидни свойства (глюконеогенеза).
Поради риск от възникване на усложнения трябва да се избягва приложението в междупрешленните дискове поради риск от възникване на калцификати.
Наблюдава се усилен ефект на глюкокортикостероидите при пациенти с ХИПОТИреоидизъм или цироза.
Diprophos не трябва да се прилага при пациенти с очен херпес симплекс поради опасност от перфорация на роговицата.
По време на лечението е кортикостероиди могат да възникнат психични нарушения. Кортикостероидната терапия може да влоши състоянието на пациенти, предразположени към емоционална или психична лабилност.
Необходимо е повишено внимание при пациенти с:
- неспецифичен улцерозен колит, в случаи на заплашваща перфорация, абсцес или друга пиогенна инфекция:
- диверкулит;
- интестинални анастомози:
- гастродуоденална язва:
- бъбречна недостатъчност:
- хипертония:
- остеопороза:
- миастения гравис;
- глаукома;
- остра психоза;
- вирусни и бактериални инфекции;
- забавяне на растежа;
- туберкулоза:
- синдром на Gushing;
- диабет:
- сърдечна недостатъчност;
- трудно лечима епилепсия;
- склонност към тромбоемболия или тромбофлебит
- бременност.
Тъй като усложненията от кортикостероидната терапия са зависими от дозата и Продължителността на лечението, съотношението полза/риск трябва внимателно да се оцени при всеки пациент при определяне на дозата и продължителността на лечението.
Кортикостероидите могат да маскират някои признаци на инфекция или да затруднят установяването на инфекция. Поради намалена решетентност е вьзможпа появата на нови инфекции по време на лечението. Необходимо е внимателно използване на препарата при пациенти с повишен риск от инфекции, например такива на хемодиализа или с протези.
Продължителната употреба на кортикостероиди може да предизвика по-късната поява на субкапсуларна катаракта (особено при деца) или глаукома е възможно увреждане на зрителния нерв, както и обостряне на вторични очни инфекции, дължащи се на вирусни или гъбични инфекции.
Наложително е провеждането на редовни офталмологичнн прегледи, особено при пациенти на продължителна терапия (повече от 6 седмици).
Високите и средни дози кортикостероиди могат да предизвикат повишаване на кръвното налягане, задръжка на вода и соли, повишена екскреция на калий. Появата на тези ефекти е малко вероятна при употреба на синтетични производни, освен в случаите, когато се използват във високи дози. При необходимост трябва да се назначи диета, ограничаваща приема на сол, както и допълнителен прием на калий. Всички кортикостероиди увеличават калциевата екскреция.
Пациенти, подложени на КОрТИКОСТероидна терапия, не трябва да провеждат следното лечение:
- ваксиниране срещу вариола,
- други имунизации (особено при високи дози кортикостероиди) поради възМожен риск от неврологични усложнения и недостатъчен имунен отовор.
Въпреки това, имунизации могат да се правят на пациенти, които приемат кортикостероиди като заместителна терапия (например при болест на Адисон).
Пациенти, приемащи кортикостероиди в имуносуиресивни дози. трябва да бъдат предупредени да избягват експозиция на варицела или морбили и при контакт да потърсят медицински съвет. Това е от особена важност при децата.
Кортикостероидната терапия при болни с активна туберкулоза трябва да бъде ограничена само при случаи на флуминантна или дисеминирана туберкулоза, при които кортикостероидите се използват заедно с адекватна противотуберкулозна терапия.
В случаите, когато кортикостероиди се прилагат при пациенти с латентна туберкулоза или реакция на туберкулин, те трябва да бъдат строго наблюдавани, тъй като може да възникне реактивация на болестта. При продължителна кортикостероидна терапия на пациентите трябва да се прилага химиопрофилактика.
Ако се използва рифампицин като химиопрофилактика. трябва да се има предвид, че той увеличава чернодробния метаболитен клирънс на кортикостероидите. Може да се наложи промяна в дозата на кортикостероидите.
Кортикостероидите могат да нарушат нормалните темпове на растеж при новородени и деца и да инхибират продукцията на ендогенни кортикостероиди. Поради тази причина, в случай на продължително лечение растежът и развитието на тези пациенти трябва да се следят много внимателно.
Кортикостероидите понякога могат да променят подвижността и броя на сперматозоидите при някои пациенти.
4.5 Взаимодействие е други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Лекарствени взаимодействия
Едновременната употреба с фенобарбитал, рифампицин, фенитоин или ефедрин може да увеличи метаболизма на кортикостероидите. в резултат на което да намали терапевтичния им ефект.
Пациенти, подложени на КОрТИКОСТероидна терапия, не трябва да провеждат следното лечение:
- ваксиниране срещу вариола,
- други имунизации (особено при високи дози кортикостероиди) поради възМожен риск от неврологични усложнения и недостатъчен имунен отовор.
Въпреки това, имунизации могат да се правят на пациенти, които приемат кортикостероиди като заместителна терапия (например при болестта на Адисон).
Едновременната употреба на кортикостероиди с диуретици като тиазидите. може да увеличи риска от нарушен глюкозен толеранс.
Пациенти , получаващи едновременно кортикостероидна и естрогенна терапия, трябва да бъдат наблюдавани за засилени кортикостероидни ефекти.
При едновременно лечение с кортикостероиди и интерферон-алфа трябва да се подхожда много внимателно, тъй като и двата вида лекарства оказват влияние върху имунния отговор.
Употребата на кортикостероиди заедно със сърдечни гликозиди увеличава опасността от аритмия или дигиталисова интоксикация, свързана с хипокалиемия. Често пациенти, използващи сърдечни гликозиди. приемат и диуретици. което предизвиква загуба на калий; в този случай е необходимо да се приема допълнително калий. Кортикостероидите увеличават загубата на калий,
предизвикана от амфотерицин В. При всички пациенти, получаващи подобна лекарствена комбинация, серумните електролити и особено нивото на серумния калий трябва да бъдат внимателномониторирани.
Възможни са взаимодействия с изониазид и лекарства, които могат да предизвикат torsades de pointes.
Едновременното приложение на кортикостероидите с кумаринови антикоагуланти може да намали или да увеличи техния антикоагулантен ефект, което може да наложи промяна на дозата. При пациенти, приемащи антикоагуланти заедно с глюкокортикостероиди не трябва да се пренебрегва вероятността от гастро-ннтестинална язва, предизвикана от кортикостероидите или повишен риск от вътрешна хеморагия.
Кортикостероидите могат да понижат кръвните концентрации на салицилатите. При намаляване на дозировката на кортикостероидите или при преустановяване на лечението, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за евентуално наличие на салицилизъм. Едновременната употреба на кортикостероиди със салицилат и може да увеличи риска от поява и тежестта на гастроинтестинална язва.
Едновременната употреба с нестероидни противовъзпалителни средства или алкохол може да доведе до повишаване на риска от развитие на гастроинтестинална язва или влошаване сътоянието на съществуваща язва.
При диабетици понякога е необходима промяна в дозата на пероралните лекарства против диабет или инсулина, предвид потенциалния хипергликемичен ефект на глюкокортикостероидите.
Комбинираната терапия със соматотропин може да намали ефекта на този хормон. Не трябва да се използва бетаметазон в дози, по-високи от 300-450 mcg (0.3-0.45 mg) дневно на квадратен метър телесна повърхност по време на лечение със соматотропин.
Лабораторни взаимодействия
Кортикостероидите могат да повлияят върху резултатите от нитросин тетразолинов тест за бактериална инфекция и да предизвикат фалшиво-отрицателни резултати.
Когато пациентът е на лечение с кортикостероиди, това трябва да се вземе предвид и при отчитането на параметрите на биологичния анализ (дерматологични тестове, нива на тироидни хормони, и т.н).
Внимание:
Diprophos инжекционна суспензия, съдържа бензилов алкохол, метил- и пропилпарабен.
4.6 Бременност и кърмене
Тъй като не са провеждани проучвания за тератогенност при хора. употребата на кортикостероиди по време на бременност, кърмене и при жени с детероден потенциал трябва да става след внимателна оценка на потенциалните ползи и евентуални рискове за майката и плода.
Деца родени от майки, приемащи значителни дози кортикостероиди по време на бременността, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци на кортико-адренална недостатъчност. Когато на майката е приложена инжекция е бетамстазон по време на бременността, при детето се наблюдава преходно потискане на растежния хормон на плода и вероятно на онези хипофизарни хормони, които регулират продукцията на кортикостероиди в дефинитивните и фетални зони на надбъбречните жлези на плода. Въпреки това супресията на хидрокортизона не влияе вьрху хипоталамо-надбъбречната реакция спрямо стрес след раждането.
Кортикостероидите преминават плацентарната бариера и се откриват в майчиното мляко на кърмещи жени.
Кортикостероидите преминават плацентарната бариера, затова новородените, както и децата с ниско тегло, родени от майки, приемали кортикостероиди през цялата или част от бременността, трябва да бъдат изследвани много внимателно поради много рядката опасност от поява на конгенитална катаракта.
Бременни, лекувани с кортикостероиди но време на бременността, трябва да бъдат мониторирани по време и след раждането за симптоми на надбъбречна недостатъчност, поради излагаето на стрес по време на раждането.
Поради съществуващата потенциална опасност от нежелани лекарствени реакции, предизвикани от Diprophos при кърмачета, не се препоръчва при кърмещи жени системно и локално приложение: трябва да се прецени дали да се прекрати кърменето или лечението, като се вземе предвид значението на лекарството за майката.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа е машини
Diprophos не повлиява способността за шофиране и работа е машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Diprophos susp. inj. 2 mg + 5 mg/ml - 1 ml x 5/
Нежеланите лекарствени реакции, характерни за Diprophos. се припокриват с тези за другите кортикостероиди и също така са зависими от дозата и продължителността на терапията. Обикновено тези реакции са обратими и могат да бъдат намалени посредством редуциране на дозата; този начин е за предпочитане пред прекъсване на терапията.
Нарушения на имунната система:
анафилактични реакции, свръхчувствителност, шокови състояния, риск от локални инфекции.
Нарушения на ендокринната система:
нарушения в менструалния цикъл; развитие на синдром на Gushing; забавено интраутеринно развитие на плода, забавен растеж при деца; вторични надбъбречни и хипофизарни нарушения, особено по време на стрес, като травма, оперативна намеса или заболяване; намален въглехидратен толеранс, манифестиране на латентен захарен диабет, повишени нужди от инсулин или перорални хипогликемични лекарства при диабетици.
Нарушения на метаболизма и храненето:
отрицателен азотен баланс, дължащ се на белтъчен катаболизъм; липоматоза, включваща медиастинална и епидурална липоматоза, която може да предизвика неврологични усложнения; наддаване на тегло.
Психични нарушения:
еуфория, потиснатост, тежка депресия до психотични прояви; личностови промени: свръхраздразнителност; безсъние.
Нарушения на нервната система:
конвулсии, повишено вътречерепно налягане е папиледем (pseudotumor cerebri), обикновено след лечение; вертиго: главоболие; приливи на топлина.
Нарушения на очите:
задна субкапсуларна катаракта: повишено вътреочно налягане, глаукома, екзофталм.
Стомашно-чревни нарушения:
Хълцане: пептична язва е възможна последваща перфорация и хеморагия; панкреатит/ балониране на корема: ерозивен езофагит.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
затруднено зарастване на рани: кожна атрофия: гънка и лесно раи и.ма кожа: петехии и екхимози; еритем на лицето: увеличено изпотяване; потиснати реакции на кожни тестове; реакции като алергичен дерматит. уртикария. анпюневротичсн едем.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:
мускулна слабост, кортикостероидна миопатия. загуба на мускулна маса; утежняване на миастенните симптоми при myasthenia gravis; остеопороза: компресионни фрактури на прешлените: асептични некрози на главата на раменната И бедрената кост; патологични фрактури на дългите кости; руптура на сухожилие: нестабилност на ставите (поради повтарящо се интра-артикуларно приложение): микрокристален артрит, поява на калцификати.
Водно-електролитни нарушения:
Задръжка на натрий, загуба на калий, хипокалиемична алкадоза: задръжка на течности: застойна сърдечна недостатъчност при рискови пациенти; хипертония.
Други нежелани лекарствени реакции, свързани с парентералната кортикостероидна терапия, включват много редки случаи на слепота, свързани с интралезионната терапия около лицето и главата, хипер- или хипопигментация, подкожна ИЛИ кожна атрофия, стерилен абсцес, постинжекционно зачервяване/ подуване (резултат от интраартикуларно приложение); хипотония.
4.9 Предозиране
Симптоми
Острото предозиране с глюкокортикостсроиди, включително е бетаметазон, не се очаква да предизвика животозастрашаващо състояние. С изключение на екстремно високи дози, няколкодневното приложение на високи дози не се очаква да доведе до вредни резултати при липсата на специфични противопоказания, каквито има при пациенти със захарен диабет, глаукома, активна пептичиа язва, както и при пациенти, подложени на лечение е дигиталисови гликозиди. кумаринови антикоагуланти или калий-губещи диуретици.
Лечение
Усложненията в резултат от метаболитните ефекти на кортикостероидите, от вредните ефекти върху основното или съпътстващото заболяване или поради лекарствени взаимодействия, трябва да се лекуват но подходящ начин.
Необходимо е да се поддържа подходящ прием на течности, да се изследват серумните електролити, особено натриевия и калиевия баланс. Ако е необходимо да се лекува електрод итният баланс.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: глюкокортикостероиди.
АТС код: H02 AB01.
Diprophos представлява комбинация от разтворими и много слабо разтворими бегамегазонови естери. Бързият терапевтичен ефект се осъществява от разтворимия естер бегаметазонов натриев фосфат, който се резорбира бързо след приложението. Продължителността на ефекта се дължи на бетаметазоновия дипропионат. който е слабо разтворим и има депо действие, осигурявайки бавна резорбция и по този начин контролира симптомите продължително време.
Клинична фармакология:
Обща информация
Точният механизъм на действие на кортикостероидите не е проучен.Във фармакологични дози естествените глюкокортикостероиди и техните синтетични аналози, като бетаметазон. се използват главно поради техния противовъзпалителен и/или имуносупресивен ефект.
Бетаметазон не притежава съществена минералкортикостероидна активност, следователно не е подходящ като самостоятелно средство при лечението на състояния, свързани с надбъбречна недостатъчност.
Синтетичните надбъбречни аналози, включително бетаметазоновият дипропионат и бетаметазоновият натриев фосфат имат локална резорбция и предизвикват локални и системни, терапевтични и други ефекти.
Клинични проучвания
Интрамускулното приложение на 1 ml Diprophos осигурява облекчаване на симптомите след няколко часа, а в някои случаи - след един час. Продължителна ремисия на симптомите - три, често и четири седмици, се наблюдава при голяма част от пациентите, лекувани е единична доза интрамускулна инжекция Diprophos.
Локалното интра- и периартикуларно приложение на Diprophos осигурява бърз ефект до 24 часа в повечето случаи. Това бързо облекчаване на болката, отока и подобряване на движението, се поддържа от продължителното действие на бетаметазоновия дипропионат. като трае четири и повече седмици, а може да бъде и постоянно при някои самоограничаващи се състояния.
Интраартикуларното приложение на Diprophos осигурява задоволителна локална активност с минимални или клинично несъществени системни ефекти, особено като допълнителна терапия при лечение на артритни състояния.
5.2 Фармакокинетични свойства
Бетаметазоновият динатриев фосфат и бетаметазоновият дипропионат се резорбират на мястото на инжектиране и предизвикват терапевтичен ефект, както и останалите фармакологични ефекти на локално и системно ниво.
Бетаметазоновият динатриев фосфат е силно разтворим във вода и се метаболизира в организма на бетаметазон, биологично активен кортикостероид. 2.63 mg бетаметазонов динатриев фосфат са еквивалентни на 2 mg бетаметазон.
С използване на бетаметазонов дипропионат се осигурява по-продължителен ефект. Той практически е неразтворим и образува депо, като по този начин се резорбира по-бавно и облекчава симптомите по-дълго време.
Бетаметазон се метаболизира в черния дроб. Бетаметазон се свързва предимно с албумин. При пациенти с хепатит неговият клирънс е забавен.
В химично отношение бетаметазон се различава значимо от естествените кортикостероиди, за да повлияе върху техният метаболизъм. Плазменият полуживот на перорално и парентерално приложен бетаметазон е > 300 min за разлика от този на хидрокортизона. който е приблизително 90 min. При пациенти С чернодробно увреждане бетаметазоновият клирънс е по-бавен, отколкото при здрави пациенти.
Биологично ефективното ниво на хидрокортизона се влияе повече от количеството на несвързаните кортикостероиди, отколкото от цялостната им плазмена концентрация. Бетаметазон се свързва значително с плазмените белтъци (повече от 62.5%), но при нормални плазмени нива хидрокортизонът е 89 % свързан.
Бетаметазон в конценiранни 100 пъти повече от тези на хидрокортизона. не оказва влияние върху свързването му (на хидрокортизона).
Бетаметазон се свързва предимно е албумин.
Не е установена зависимост между нивото на кортикостероидите в кръвта (общи и свързани) и терапевтичния ефект, тъй като фармакодинамичните ефекти на кортикостероидите продължават по-дълго от периода на измеримите им плазмени нива. Докато плазменият ПОЛуживот на бетаметазон при системно приложение е > 300 min, то биологичният му полуживот е от 36 до 54 часа.
Ефективните и безопасни дози на кортикостероидите са определени главно чрез емпирични проучвания. с изключение на случаите на заместителна терапия.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Токсикологня при животни
Бетаметазонов дипропионат:
Проведени са изследвания за токсичност с единична интрамускулна доза бетаметазонов дипропионат при мишки, плъхове, зайци и кучета; пероралната еднодозова токсичност е проследена при мишки, плъхове, морски свинчета и кучета.
Стойностите на LD50 е 95 % интервал на доверие са както следва:
Бетаметазонов натриев фосфат:
Проведени са проучвания с единична до {а бетаметазонов натриев фосфат, приложен парентерално на мишки, плъхове и кучета, както и нерорално на мишки. Не са наблюдавани съществени разлики.
Бетаметазон не е изследван за мутагенност, но изследванията е друг глюкокортикостероид -преднизолон, са отрицателни.
Наблюдавана е намалена плодовитост при мъжки и женски плъхове, чифтосани след нерорално приложение на бетаметазон.
Бетамстазон проявява тератогенна активност при плъхове и зайци, инжектирани с бетаметазонов натриев фосфат, в дози. превишаващи един до два пъти тези при хора.
Преобладаващата малформация е цепнато небце (palatoschisis).. Способността на кортикостероидите да предизвикват palatoschisis при множество животински видове е добре изучена. В дози осем до десет пъти по-високи дози от тези при хора. бетаметазоновият натриев фосфат проявява ембриоциден ефект при плъхове и зайци.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощнитe вещества
динатриев хидрогенфосфаз дихидрат
натриев хлорид
динатриев едстат
полисорбат 80
бензилов алкохол
метил парахидроксибензоат
пропил парахидроксибензоат
натриева карбоксиметилцелулоза
полиетиленгликол 3350
хлороводородна киселина - за корекция на рН
вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на ГОДНОСТ
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
При температура под 25°С.
Да се съхранява на място, недостъпно за деца.
6.5 Вид и съдържание на опаковката
Diprophos инжекционна суспензия се предлага в ампули от I ml по 1 и 5 броя в картонена опаковка.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Да се разклаща преди употреба.
Да се пази от светлина и да не се замразява.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Мерк Шарп и Доум България ЕООД
бул. "Никола Вапцаров" .N255. ЕКСПО 2000. ет.1
Източно крило. Сектори В1 и В2
район Лозенец
гр. София 1407. България
тел. 02/819 3737
факс: 02/862 5196
имейл: т!о-п^1^'« imerck.com
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Регистрационен № 20010270
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Дата на първо разрешение: 06 март 2001
Дата на последно подновяване: 22 юни 2006
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
01/2012