КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Diltiazem-Tchaikapharma tabl. prolong 60 mg x 50/
1. ТЪРГОВСКО ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Diltiazem - Tchaikapharma / Дилтиазем - Чайкафарма
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблета с удължено освобождаване съдържа 60 mg дилтиазем хидрохлорид.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Diltiazem-Tchaikapharma tabl. prolong 60 mg x 50/
Таблети с удължено освобождаване
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Показания
Дилтиазем Чайкафарма е показан за:
•Лечение на стенокардия: предотвратяване на стенокардии пристъпи при пациенти с хронична коронарна недостатъчност или стенокардия; вазоспастична стенокардия (атипична стенокардия на Prinzmetal); стенокардия след инфаркт на миокарда.
•Лечение на хипертония.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Стенокардия - средната оптимална перорална доза за дилтиазем е 180-360 mg дневно, разделени на 2 до 3 приема.
Хипертония - обичайната оптимална перорална доза за дилтиазем е 240-360 mg дневно, разделени на 2 до 3 приема.
Таблети от 60 mg: обичайната дневна доза за възрастни е една таблета от 60 mg три пъти дневно с възможност за увеличаване на дозата до 1.5 или 2 таблети от 60 mg три пъти дневно.
Максималната дневна доза е 360 mg.
Дозиране при чернодробна недостатъчност - при пациенти с чернодробна недостатъчност може да е необходимо намаляване на дозата, за да не превишава 90 mg дневно.
Дозиране при пациенти в напреднала възраст - препоръчва се намаляване на дозата или удължен интервал на прием.
Дозиране в детската възраст - има литературни данни за употреба на дилтиазем при деца в доза 1.5-2 mg/kg дневно, разделена на 3 до 4, приема; максимална дневна доза: 3.5 mg/kg дневно.
4.3. Противопоказания/Diltiazem-Tchaikapharma tabl. prolong 60 mg x 50/
• Свръхчувствителност към този или към други калциеви антагонисти.
• Хипотония (систолично налягане 90 mm Hg или по-ниско)
• Сърдечна декомпенсация;
• Остър инфаркт на миокарда с белодробна конгестия;
• Кардиогенен шок;
• Брадикардия под 55 удара/минута;
• Синдром на болния синусов възел;
• Проводни сърдечни нарушения - II и III степен на AV-блок (без функциониращ изкуствен пейсмейкър);
• Бременност и кърмене;
• Свръхчувствителност към някоя от съставките на продукта.
4.4. Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба
Дилтиазем може да подтисне проводомостта и трябва да се употребява внимателно при пациенти с AV-блок I степен или брадикардия.
При пациенти с нарушена левокамерна функция гщлтиазем трябва да се
употребява внимателно, въпреки че той няма определен негативен ефект върху
контрактилитета.
Понижаването на кръвното налягане, свързано с дилтиаземовата терапия може в единични случаи да доведе до симптоматична хипотония. Затова се налага следене на кръвното налягане, особено в началото на лечението с гщлтиазем. При пациенти с нарушена чернодробна функция се налага приложение на по-ниски дози (не превишаващи 90 mg). Намаление на дозите се налага и при пациенти в напреднала възраст.
Лекарството да се употребява внимателно при пациенти с нарушена бъбречна функция, въпреки че няма данни за удължено елиминиране в такива случаи. Упорити дерматологични реакции могат да прерастнат в еритема мултиформе или ексфолиативен дерматит. Ако дерматолоплчните реакции се повтарят, лечението с дилтиазем трябва де се прекрати.
Ефективността и безопасността на дилтиазем при деца не е достатъчно изследвана.
4.5. Лекарствени и други взаимодействия
Отбелязани са клинично значими взаимодействия на далтиазем със следните медикаменти:
• Бета-адренергични блокери - хипотония, левокамерна декомпенсация и разстройство на AV проводимостта. Изброените симптоми се проявяват с по-голяма вероятност при пациенти в напреднала възраст и при такива с левокамерна дасфункция или аортна стеноза, както и при пациенти, приемащи високи дози от медикамента;
• Антиаритмични средства - синусов арест, AV блок, намалена контрактилна способност на миокарда;
• Антихипертензивни средства, вазодилататори, диуретици - потенциране на хипотензивния ефект;
• Карбамазепин - повишени нива на карбамазепин до 40-72%, което води до проява на токсичност от страна на карбамазепина (атаксия, нистагъм, щтлопия, повръщане, апнея, гърчове, кома);
• Циклоспорин - повишени серумни нива на циклоспорин и повишен риск за токсичност от страна на циклоспорина (холестаза, парестезии);
• Симетидин - повишена серумна концентрация на дилтиазем и възможна проява на кардиоваскуларна токсичност (промяна в Чернодробния метаболизъм на дилтиазем).
Съществуват данни и за възможни лекарствени взаимодействия при по-долу споменатите медикаменти:
• Аспирин - адитивен инхибиторен ефект спрямо АДФ-индуцираната агрегация на тромбощггите;
• Дигитоксин, дигоксин - повишени до 50% серумни концентрации на дагитоксин и дигоксин и вероятност за проява на токсичност (гадене, повръщане, сърдечни аритмии);
• Имипрамин - токсичност от страна на имипрамин (сухота в устата, седиране);
• Литий - влошаване на маниакалния пристъп или развитие на невротоксичност;
• Перорални антидиабетни средства - усилен хипогликемичен ефект, ако калциевите антагонисти се прилагат в по-високи дози от обичайните;
• Флуоксетин, флувоксамин - увеличени серумни концетрации на дилтиазем.
Храна - когато далтиазем се приема с храна може да се наблюдава подобрена абсорбция и повишена бионаличност с 20-30%, което води до повишени плазмени концентрации.
4.6. Бременност и кърмене
• Категория С според FDA.
• Категория С според Австралийската комисия за оценка на лекарствените средства.
Провеждани са изследвания на репроггуктивността при мишки, плъхове и зайци. Съобщава се за ембрионална и фетална смъртност. В перинатални и постнатални изследвания е забеляна повишена честота на мъртвородени. Липсват контролирани изследвания при бременни жени. Дилтиазем не се препоръчва в периода на бременност и лактация. Преди назначаване на далтиазем при жени в рещзодужтивна възраст, трябва да се изключи възможността от бременност.
Дилтиазем преминава свободно в майчиното мляко и концентрацията му в него може да достигне серумните нива. Не трябва да се предписва на майки-кърмачки.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма данни за повлияване способността за шофиране и работа с машини.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Diltiazem-Tchaikapharma tabl. prolong 60 mg x 50/
Ефект върху сърдечно-съдовата система
Като мощни артериоларни дилататори калциевите антагонисти могат да предизвикат предимно периферни ефекти (периферен оток при 4.9% при едно от клиничните изследвания, затопляне и зачервяване на кожата, рефлексна тахикардия или палпитации, симптоматична хипотония), които са дозо-зависими и обикновено са преходни. Дилтиазем в по-малка степен предизвиква изразени вазодилататорни ефекти в сравнение с останалите калциеви антагонисти.
Синоатриалните и атриовентрикуларните проводни функции обикновено не се нарушават, независимо че е съобщавано за брадикардия, синоатриален и атриовентрикуларен блок.
Други оплаквания от страна на сърдечно-съдовата система са редки и включват периферна исхемия/ камерни екстрасистоли, усилване на стенокардията болка, синкоп и конгестивна сърдечна декомпенсация при пациенти в шединфарктно състояние с ранно намаляване на фракцията на изтласкване.
Ефект върху централната нервна система
Най-честото оплакване от страна на централната нервна сисгама е главоболието, срещано при 4.5% до 12% от пациентите. Главоболието най-често е преходно явление и отзвучава независимо от продължаването на лечението. При 3.5% от пациентите се съобщава за замаяност, а при 2.7% - за отпадналост. Други по-рядко срещани ефекти включват сънливост, безсъние, депресивност, безпокойство, тремор и екстрапирамидни реакции.
Ефект върху храносмилателната система - безапетитие, гадене, дискомфорт в областта на епигастриума и запек са сред най-често срещаните странични ефекти (по-малко от 2%). По-малко от 1% от пациентите съобщават за диария, диспепсия, сухота в устата, повръщане и наддаване на тегло. Гингивална хиперплазия се среща по-често при пациенти над 50-годишна възраст (при 21% според едно изследване на 115 възрастни мъжи). Прекъсването на лечението е довело до пълно изчезване на симптомите при всеки от съобщените случаи.
Дерматологични ефекти - приемането на дилтиазем е било свързано с появата на обриви (при по-малко от 1.5%), фотосензитивни реакции, пруритус. За еритема мултиформе и ексфолиативен дерматит се съобщава рядко.
Хепатотоксичност - преходно и клинично незначително повишавне на стойностите на СГОТ, СГТТГ, уГТ, ЛДХ и серумния билирубин. При пациенти с чернодробна недостатъчност трябва да се проследява чернодробната функция.
Ефект върху пикочо-половата система - за много калциеви антагонисти се съобщава, че предизвикват полиуруя, често уриниране и никтурия. Съобщава се за сексуални дасфункции и при двата пола.
Ефекти върху очите - рядко се съобщава за нарушено зрение, диплопия, сухота в очите или проблеми с акомодацията при употреба на калциеви антагонисти.
Ефект върху костно-мускулната система - мускулни болки или крампи с различни локализации (ръка, коляно, крак, стъпало, бедро).
4.9. Предозиране
Не е известна токсичната доза за хора. Поради бързия метаболизъм серумните нива след стандартна доза дилтиазем могат да варират до повече от десетократни разлики, ограничавайки по този начин значението на серумното ниво като критерий за определяне на предозирането. При предозиране на дилтиазем се наблюдават брадикардия, хипотония, сърдечен блок и сърдечна декомпенсация. В случай на отравяне се препоръчва стомашна промивка с активен въглен, както и специфична терапия. В случай на брадикардия или AV-блок II-III степен се назначава 0.6-1.0 mg атропин сулфат венозно. При липса на адекватен отговор при пациента много внимателно трябва да се приложи изопротеренол хидрохлорид. В случай на хипотония се препоръчват
вливания на течности и вазопресори. В случай на сърдечна декомпенсация се препоръчват симпатомиметици, диуретици или инотропни медикаменти.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
Дилтиазем е калциев антагонист, бензотиазепиново производно. Той потиска проникването на екстрацелуларни калциеви йони през бавните канали, разположени в клетъчната мембрана на гладкомускулните клетки (миокард, кръвоносни съдове). Дилтиазем ускорява и изливането на калциеви йони от клетката като стимулира АТФ-зависимите калциеви и калиево-натриеви помпи.
Вазодилатиращият ефект на дапггиазем се проявява предимно в коронарните съдове. Хемодинамичните ефекти на дилтиазем включват дозо-зависима редукция на кислородната консумация на миокарда, на сърдечната работа, на кръвното налягане и на сърдечния ритъм. Дилтиазем води и до периферна вазодилатация, понижава кръвното налягане и намалява преднатоварването. Той води до забавяне на атриовентрикуларното провеждане и има слаб инхибиращ ефект върху контрактилната способност на миокарда. Дилтиазем намалява по дозо-зависим начин агрегацията на тромбоцитите. Инхибипията на тромбоцитната агрегация и следващото от това подобряване на реологичните свойства на кръвта допринасят за кардаопротективния ефект на дилтиазем.
5.2. Фармакокинетични свойства
Абсорбция
След перорален прием на дилтиазем, абсорбцията е почти пълна (95%). Максималните плазмени концентрации за различните перорални форми се достигат 3-11 часа след приема.
Терапевтичните концентрации на медикамента са над 50 ng/ ml. Съществуват 10-кратни вариации в плазмените нива в състояние на равновесие при различните индивиди.
Дилтиазем се метаболизира още при първото преминаване през черния дроб (first pass effect) и бионаличността му е около 40% с големи вариации на плазмените нива при различните пациенти.
Разпределение
Изследвания in vitro показват, че дилтиазем се свързва 77% до 93% с плазмените белтъци. Белтъчното свързване е независимо от серумната концентрация на дилтиазем. Изследване на конкурентното лигандно свързване също показва, че свързването на дилтиазем не се влияе от терапевтичните концентрации. Обемът на разпределение е 5.3 L/kg.
Метаболизъм
Дилтиазем се подлага на бърз чернодробен метаболизъм предимно чрез, дезацетилиране. Основният метаболит е дезацетилдилтиазем присъслващ в плазмата на нива 10% до 45% от изходното съединение и притежаващ активност като вазодилататор 25% до 50% спрямо дилтиазем. В човешката урина се откриват пет метаболита на дилтиазем. 35% от метаболитите се екскретират чрез урината и 65% чрез фекалиите.
Елиминиране
Около 35% се отделят през бъбреците, като само 1% до 3% се отделят като непроменен дилтиазем, останалото са метаболити.
Полуживотът на плазмено елиминиране след еднократен или многократен прием варира между 2 до 11 часа, както при здрави доброволци, така и при различни групи болни. Полуживотът на дилтиазем може да се удължи при продължителна терапия, а още повече се удължава при пациенти в напреднала възраст и пациенти с чернодробни заболявания. Отделянето чрез фецеса е 60% до 65%.
Дилтиазем се излъчва в майчиното мляко в нива, близки до тези в серума. Затова дилтиазем не се препоръчва в периода на лактацията.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Фармакодинамичните ефекти на дилтиазем са изследвани в многобройни експерименти in vitro и in vivo върху изолирани органи, животни и хора. Всички експерименти са проведени според съвременната методология. Токсикологичните изследвания са проведени върху различни животински модели и включват изследване на остра, подостра и хронична токсичност, както и изследвания за тератогенен и ембриотоксичен, канцерогенен и мутагенен ефекти.
Пероралната LD50 за мишки и плъхове е съответно 415-740 mg/kg и 560-810 mg/kg. Венозната LD50 е съответно 60 mg/kg и 38 mg/kg. Счита се, че пероралната LD50 за кучета е над 50 mg/kg, а за маймуни - 360 mg/kg. При изследванията за подостра и хронична токсичност при кучета и плъхове високите дози на дилтиазем се свързват с увреждане на черния дроб. При специални подостри хепатотоксикологични изследвания на плъхове перорални дози от 125 mg/kg или по-високи водят до хистологични промени в черния дроб, които са обратими след прекъсване на приемите. Дозите от 20 mg/kg при кучета също водят до обратими чернодробни изменения.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества и техните количества
Дилтиазем - 60 mg
Чайкафарма
Magnesium steartate .......4.0 mg
Lactose monohydrate .......96.0 mg
Macrogol, 6000 .......20.0 mg
Castor oil ..........70.0 mg
6.2. Физико - химични несъвместимости
Няма данни.
6.3. Срок на годност
3 (три) години.
Да не се употребява след изтичане на срока на годност, обозначен на опаковката.
6.4. Специални указания за съхранение
Да се съхранява при температура под 25°С. Да се съхранява на места, недостъпни за деца!
6.5. Данни за опаковката
50 таблети от 60 mg в блистер опаковка, поставена в картонена кутия.
6.6. Инструкция за употреба
Само за перорално приложение.
7. ПРОИЗВОДИТЕЛ И ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА:
"Чайка фарма - висококачествените лекарства" АД бул. "Н.Й. Вапцаров" № 1, гр. Варна 9000
България
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УПОТРЕБА НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ:
10. Дата на последна актуализация на текста
Май, 2005г.
