КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Degan sol. inj. 10 mg/2 ml x 50/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Деган 10 mg/2 ml инжекционен разтвор
Degan 10 mg/2 ml solution for injection
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки 2 ml инжекционен разтвор (1 ампула) съдържат 10 mg метоклопрамидов хидрохлорид (като метоклопрамидов хидрохлорид монохидрат).
Всеки 1 ml инжекционен разтвор съдържа 5 mg метоклопрамидов хидрохлорид (като метоклопрамидов хидрохлорид монохидрат).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Degan sol. inj. 10 mg/2 ml x 50/
Инжекционен разтвор (бистър безцветен разтвор, без практически забележими частици).
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Метоклопрамид стимулира стомашната и дуоденална моторика, като по такъв начин намалява някои от проблемите, свързани със стомашно-чревните нарушения. Използва се също в диагностични процедури.
Метоклопрамид е показан при:
• нарушения на гастроинтестиналната моторика и гастроинтестинални нарушения, манифестирани като диспепсия, стомашни киселини и/или флатуленция и произхождаща от заболявания като гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), гастрит, дуоденит или пептична язва;
• диабетна, идиопатична или постоперативна гастропареза;
• профилактика и лечение на гадене и повръщане, свързани с гастроинтестинални нарушения, вследствие анестезия и хирургични интервенции или предизвикани от непоносимост към химиотерапия или лъчелечение;
• мигренозни пристъпи, свързани със стомашна стаза, гадене и повръщане;
• улесняване на диагностичните процедури като интубация на тънкото черво или радиологично изследване на стомашно-чревния тракт.
4. 2 Дозировка и начин на приложение
Деган инжекционен разтвор може да се прилага както интрамускулно, така и чрез бавна интравенозна (за 1-2 минути) инжекция.
Възрастни и подрастващи
Стандартната дозировка Деган 10 mg /2 ml инжекционен разтвор е една ампула три пъти дневно.
За диагностични процедури еднократна доза интравенозно (10 до 20 mg метоклопрамид) може да се приложи 10 минути преди изследването.
По-високи дози може да бъдат показани за профилактика на гадене и повръщане, свързани с цитотоксична терапия. При възрастни пациенти дози до 2 mg/kg телесно тегло са прилагани първоначално 30 минути преди въвеждане на високо еметогенно лекарство (напр.цисплатина) чрез продължителна интравенозна инфузия, следвана от поддържаща доза от 3-5 mg/kg телесно тегло за следващите 12 часа. Алтернативно първоначална доза от 2 mg/kg телесно тегло чрез интравенозна инфузия може да се приложи преди химиотерапия и да се повтаря на всеки 2 часа. Препоръчително е общата доза, приложена чрез продължителна или интермитентна инфузия, да не надвишава 10 mg/kg за 24 часа. Трябва да се отбележи, че риска от нежелани реакции, особено екстрапирамидните симптоми, се повишава при терапия с високи дози.
Деца (2-14 години):
При деца между 2 и 14 години трябва да се прилагат единични дози метоклопрамид хидрохлорид от 0,1 mg/kg телесно тегло, с максимална дневна доза от 0,5 mg/kg телесно тегло.
| Телесно тегло | Единична доза | Максимална дневна доза |
| 50 kg | 1 ml (съответстващи на 5 mg) | 5 ml (съответстващи на 25 mg) |
| 40 kg | 0,8 ml (съответстващи на 4 mg) | 4 ml (съответстващи на 20 mg) |
| 30 kg | 0,6 ml (съответстващи на 3 mg) | 3 ml (съответстващи на 15 mg) |
| 20 kg | 0.4 ml (съответстващи на 2 mg) | 2 ml (съответстващи на 10 mg) |
За диагностични процедури, единична интравенозна доза може да се приложи 10 минути преди изследването.
Бъбречна недостатъчност
Препоръчва се дозата на Деган да се намали наполовина при пациенти с увредена функция на бъбреците, при които креатининовия клирънс е под 0,66 ml/sес (40 ml/min).
Чернодробна недостатъчност
При пациентите с тежко чернодробно нарушение трябва да се обсъди намаляване на дозата.
Продължителността на терапията зависи от съпътстващото заболяване. Най-общо, период от 4 до 6 седмици е достатъчен.
Лечението не трябва да продължава повече от 12 седмици; въпреки това, в отделни случаи метоклопрамид може да се прилага до 6 месеца.
4.3 Противопоказания/Degan sol. inj. 10 mg/2 ml x 50/
Деган е противопоказан при пациенти със:
• свръхчувствителност към активното вещество метоклопрамид или към някое от помощните вещества
• феохромоцитом, тъй като може да предизвика хипертензивна криза
• пролактин-зависими тумори
• кръвоизливи в стомашно-чревния тракт
• механични обструкции или перфорации
• състояния, при които стимулацията на моториката на стомашно-чревния тракт може да бъде нежелана
• епилепсия
• лечение с продукти, предизвикващи екстрапирамидни симптоми
• предизвикана от невролептици тардивна дискинезия
• болест на Паркинсон
4. 4 Специални мерки за безопасност при употреба
Деган не се препоръчва за употреба при деца под 2 години поради недостатъчно данни за безопасност и ефикасност, както и повишен риск от нежелани реакции.
Метоклопрамид трябва да се прилага внимателно при деца, подрастващи и възрастни под 30 години, както и при хора в напреднала възраст, тъй като тези групи пациенти са чувствителни към нежеланите реакции, в частност към двигателните нарушения.
Деган трябва да се прилага с изключително внимание при пациенти с анамнеза за депресия, особено при склонност към самоубийство.
Екстрапирамидни симптоми като дистонични реакции се съобщават при приблизително 1 от 500 пациенти. Обикновено те се появяват в първите 24 - 48 часа след началото на лечението с метоклопрамид и обикновено отшумяват за 24 часа от прекратяване на лекарството. Те са по- чести при деца и младежи, както и при пациенти, приемащи високи дози за профилактика след химиотерапия. При поява на екстрапирамидни симптоми лечението трябва да се прекрати незабавно.
При лечение с метоклопрамид може да се появи и тардивна дискинезия. Въпреки, че този синдром по-често се проявява при пациенти в напреднала възраст, особено при жени и при пациенти, приемащи антихолинергични лекарства, вероятността за развитието му при отделен пациент много трудно се прогнозира. Вероятността за проявата и честотата на синдрома нарастват с общата кумулативна доза и продължителността на лечението. Терапията с метоклопрамид трябва да се прекрати при пациенти, развили признаци или симптоми на тардивна дискинезия. Продължителното лечение с метоклопрамид (повече от 12 седмици) трябва да се избягва винаги, но в редки случаи терапевтичната полза надвишава риска.
Симптоми, подобни на тези при Паркинсонова болест възникват по-често през първите 6 месеца на лечението с метоклопрамид и рядко по-късно. Симптомите обикновено изчезват до 2 - 3 месеца след прекъсване на лечението с метоклопрамид. Паркинсонизъм възниква по-често при гериатрични пациенти.
Метоклопрамид трябва да се прилага с внимание при пациенти с анамнеза за атопични реакции (включително астма).
При пациенти с интермитентна порфирия е наблюдавана остра екзацербация на симптомите.
Специално внимание е необходимо и при пациенти с бъбречна и чернодробна недостатъчност, а дозата трябва да се коригира (вижте точка 4.2).
Поради вероятност от преходно повишаване на плазмените концентрации на алдостерон и задръжка на натрий, пациентите с чернодробна цироза или конгестивна сърдечна недостатъчност може да са под повишен риск от задръжка на течности и обемно свръхнатоварване и трябва да се наблюдават внимателно докато приемат лекарството.
Метоклопрамид трябва да се прилага внимателно при пациенти с хипертония.
При лечение с метоклопрамид пациентите трябва да избягват алкохол, MAO инхибитори, трициклични антидепресанти и симпатомиметични амини.
4. 5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Поради фармакологичните му ефекти върху времето на пасаж през стомаха и тънките черва, метоклопрамид може да промени резорбцията на едновременно приемани лекарства. Степента на резорбция на лекарствата, които се разпадат, разтварят и/или резорбират главно в стомаха (напр. дигоксин) може да се понижи от метоклопрамид, докато скоростта и степента на резорбция на лекарства, които се резорбират главно в тънките черва (напр.парацетамол, ацетилсалицилова киселина, циклоспорин, диазепам, етанол, леводопа, литий, тетрациклин) може да се повиши.
Антихолинергичните лекарства и наркотичните аналгетици може да антагонизират ефектите на метоклопрамид върху стомашно-чревния мотилитет.
Допълнителни седативни ефекти може да се очакват, когато алкохол, седативи, хипнотици, наркотици или транквилизатори се прилагат едновременно.
Лекарствена токсичност може да възникне поради взаимодействия при едновременно прилагане на метоклопрамид с невролептици, MAO инхибитори и серотонинергични лекарства, включително селективни инхибитори на серотониновия реъптейк (SSRI).
Едновременното приложение на метоклопрамид може да засили фармакологичните ефекти на невромускулните блокери (напр.сукцинилхолин).
Рискът от екстрапирамидни реакции може да се повиши когато метоклопрамид се прилага едновременно с други лекарства с подобни ефекти (напр.фенотиазини, бутирофенони, тетрабеназини).
Тъй като Деган повлиява времето на пасаж на храната и по този начин скоростта на резорбция, може да е необходимо да се коригира дозата на пероралните антидиабетни средства или инсулина при пациенти с диабет.
4. 6 Фертилитет, бременност и кърмене
Бременност
Безопасната употреба на метоклопрамид по време на бременност не е установена. Употребата на метоклопрамид при бременни жени трябва да се избягва, особено през първия триместър, освен ако не е категорично необходимо и очакваната полза за майката оправдава риска за детето.
Кърмене
Майките не трябва да кърмят по време на употреба на метоклопрамид, тъй като веществото преминава в кърмата.
4. 7 Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Лекарството може да предизвика сънливост, умора и замаяност. Лекарят и фармацевтът трябва да уведомят пациента, че метоклопрамид може да наруши умствената и/или физическа способност за шофиране или работа с машини, особено в комбинация с алкохол и седативни лекарствени продукти.
4. 8 Нежелани лекарствени реакции/Degan sol. inj. 10 mg/2 ml x 50/
Честотата на нежеланите реакции се определя със следните дефиниции:
Много чести (>1/10)
Чести (>1/100 до < 1/10)
Нечести (>1/1000 до < 1/100)
Редки (>1/10 000 до < 1/1 000)
Много редки (< 1/10 000)
С неизвестна честота (не може да бъде определена от наличните данни)
Метоклопрамид се понася като цяло добре.
Нежеланите реакции най-общо засягат ЦНС и СЧТ (напр.безпокойство, сънливост, умора, главоболие или диария) и обикновено са леки, преходни и обратими при прекратяване на лекарството. Честотата на нежеланите реакции е свързана с дозата и продължителността на терапията.
Нарушения на кръвоносната и лимфна системи
Редки: агранулоцитоза, левкопения, неутропения
Много редки: метхемоглобинемия при новородени, сулфхемоглобинемия
Нарушения на имунната система
Нечести: реакции на свръхчувствителност
Редки: ангиоедем
Нарушения на ендокринната система
С неизвестна честота: повишени нива на пролактин, водещи до галакторея, нередовна менструация, гинекомастия, импотентност
Психични нарушения
Редки: обърканост, безпокойство, тревожност, депресия
Нарушения на нервната система
Много чести: дистонични реакции при деца, подрастващи и възрастни под 30 години (неволеви движения на крайниците, тризмус, тортиколи, спазми на лицето, ритмични протрузии на езика, булбарен тип на речта, опистотонус и окулогирия). Вижте точка 4.4.
Чести: умора, сънливост, дистонични реакции при възрастни над 30 години, хора в напреднала възраст. Вижте точка 4.4.
Много редки: невролептичен малигнен синдром (характеризира се с хипертермия, променливи нива на съзнание, мускулна ригидност и автономна дисфункция).
С неизвестна честота: главоболие, замаяност, безсъние, акатизия, тардивна дискинезия, паркинсонизъм (напр.брадикинезия, тремор, ригидност)
Тардивна дискинезия и паркинсонизъм са наблюдавани при високи дози и при пациенти в напреднала възраст. Вижте точка 4.4.
Нарушения на очите
Много редки: зрителни нарушения
Сърдечни нарушения
Много редки: аритмия (брадикардия, тахикардия, суправентрикуларна тахикардия, суправентрикуларна екстрасистолия), сърдечна недостатъчност, сърдечно-съдов колапс
Съдови нарушения
С неизвестна честота: преходно зачервяване на лицето и тялото (наблюдавано при високи интравенозни дози), хипотония, хипертония, хипертонична криза
Стомашно-чревни нарушения
С неизвестна честота: гадене, повръщане, диария, запек, сухота в устата
Хепатобилиарни нарушения
Редки: хепатотоксичност, манифестирана като жълтеница, промени в параметрите на чернодробната функция
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Нечести: уртикария, обриви.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Много редки: ретенция на урината, инконтиненция
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Много редки: болка на мястото на приложение, локален флебит
4.9 Предозиране
Симптомите на предозиране включват сънливост, нарушена ориентация, раздразнителност, възбуда, спазми и екстрапирамидни реакции. Сърдечната и съдовите функции може да бъдат нежелано повлияни (напр.брадикардия, хипертония или хипотония). Лечението на предозирането с метоклопрамид най-общо включва симптоматични и поддържащи мерки. Няма специфичен антидот за метоклопрамид; въпреки това екстрапирамидните симптоми могат да се овладеят с антихолинергични продукти (напр. дифенхидрамин, бензтропин). Симптомите обикновено изчезват след 24 часа. Хемодиализата не е ефективна.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: лекарства при функционални стомашно-чревни нарушения, пропулсиви
АТС код: A03FA01
Механизъм на действие
Метоклопрамид притежава както холиномиметични, така и допаминергични свойства. Метоклопрамид е централен допаминов антагонист. Притежава и периферни холинергични ефекти.
Метоклопрамид има антиеметичен ефект и усилва моториката на горната част от стомашно-чревния тракт. Увеличава амплитудата и продължителността на езофагеалните контракции, увеличава тонуса на долния езофагеален сфинктер като предотвратява връщането на храна от стомаха, увеличава и амплитудата на стомашните контракции и тонуса на стомашната мускулатура. Така улеснява изпразването на стомаха, релаксира пилорния сфинктер и усилва перисталтиката на тънкото черво, ускорявайки преминаването на храната.
Метоклопрамид преминава през кръвно-мозъчната бариера и блокира допаминовите рецептори в хеморецепторната тригер зона.
Метоклопрамид облекчава симптомите, причинени от смущения в стомашно-чревния тракт: гадене, повръщане, чувството на пълнота и тежест в стомаха, газове и хълцане.
5. 2 Фармакокинетични свойства
Разпределение
Площта под кривата концентрация-време расте линейно с доза от 20 до 100 mg. Максималната концентрация нараства линейно с дозата; времето, необходимо за достигане на максималната концентрация остава същото; общият клирънс остава непроменен; и степента на отделянето остава същата. Приблизително 30 % от приложената доза метоклопрамид се свързва с плазмените протеини. Общият обем на разпределение е висок (3,5 l/kg), което осигурява отличното разпределение на метоклопрамид в тъканите.
Метаболизъм и отделяне
Приблизително 85 % от приложената перорално доза се излъчва с урината за 72 часа. Половината е свободен или конюгиран метоклопрамид. Елиминационният полуживот при хора с нормална функция на бъбреците е 5 до 6 часа.
Намалената функция на бъбреците влияе върху клирънса на метоклопрамид; намалението на креатининовия клирънс е свързано с намаляване на плазмения и бъбречния клирънс, небъбречния клирънс и увеличаване на елиминационния полуживот. Намаляването на клирънса при намалена функция на бъбреците доказва, че дозата трябва да се коригира, за да се избегне кумулацията на лекарството.
5. 3 Предклинични данни за безопасност
Метоклопрамид повишава концентрацията на пролактина и това се запазва при продължителна употреба на лекарството. Експериментални изследвания върху тъканни култури показват, че приблизително една трета от карциномите на млечната жлеза са зависими от пролактина. Този факт е от голямо значение, когато се решава да се предпише метоклопрамид на пациентка с доказан карцином на млечната жлеза. Въпреки че при употреба на лекарства, които повишават концентрацията на пролактин в серума, могат да се появяват смущения като галакторея, аменорея, гинекомастия и импотентност, при повечето болни няма данни за клиничната значимост на повишения пролактин в серума. След продължително използване на метоклопрамид или на лекарства, стимулиращи излъчването на пролактин, при гризачи се наблюдава увеличаване честотата на неоплазмите. Както при клинични, така и при епидемиологични проучвания досега не е потвърдена връзка между продължителното използване на тези лекарства и развитие на тумори на млечните жлези; досегашните доказателства не са достатъчни, за да се направят заключения.
Остра токсичност
Стойностите на LD50 при мишки са 100-1000 пъти по-високи от терапевтичните дози прилагани при човек.
Мутагенност
Ames теста за мутагенност, направен с метоклопрамид, е отрицателен.
Тератогенност
Метоклопрамид няма тератогенно действие.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Хлороводородна киселина (за коригиране на рН стойността) Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Не са известни.
6. 3 Срок на годност
5 години
Лекарственият продукт не трябва да се употребява след срока на годност.
6. 4 Специални условията за съхранение
Да се съхранява на места недостъпни за деца.
Да се съхранява при температура под 25° С на защитено от пряка светлина място.
6. 5 Данни за опаковката
Ампули от безцветно стъкло, хидролитичен клас I според ISO 4802 в картонена опаковка по 50 броя ампули от 2 ml инжекционен разтвор, съдържащи 10 mg/2 ml метоклопрамидов хидрохлорид монохидрат.
6. 6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма
7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Lek Pharmaceuticals d.d. Verovskova 57, Ljubljana, Словения
8. НОМЕР HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20050259
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
04.05.2005
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
10/2009
