Calpol 250 mg/5 ml oral suspension/Калпол
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Calpol 250 mg/5 ml oral suspension/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Калпол 250 mg/5 ml перорална суспензия
Calpol 250 mg/5 ml oral suspension
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Пероралната суспензия съдържа 250 mg/5 ml парацетамол (paracetamol)
За пълния списък на помощните вещества, вж. точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Calpol 250 mg/5 ml oral suspension/
Перорална суспензия.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Калпол е показан за временно облекчение на леки до умерени болки температурата.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Деца от 6 до12 години:
Възраст на детето | Доза | Приложение (за 24 часа)* |
Под 6 години | Не се препоръчва | Неприложимо |
6-8 години | 5 ml |
4 пъти |
8-10 години | 7,5 ml (5 ml + 2,5 ml) | 4 пъти |
10-12 години | 10 ml (5 ml+ 5 ml) | 4 пъти |
• Да не се дават повече от 4 дози за период от 24 часа
• Да се остави най-малко 4 часа между дозите
• Да не се дава лекарството на дете в продължение на повече от 3 дни, без лекарско наблюдение.
Важно е да се разклати бутилката в продължение на най-малко 10 секунди преди употреба.
Деца на възраст 12-16 години:
10 - 15ml (две до три дози от 5 ml) до 4 пъти дневно.
Възрастни и деца над 16 години:
10 - 20 ml (две до четири дози от 5 ml) до 4 пъти дневно.
Употреба при пациенти в старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата при пациентите в старческа възраст.
4.3. Противопоказания/Calpol 250 mg/5 ml oral suspension/
Калпол е противопоказан при пациенти със свръхчувствителност към парацетамол или към някое от помощните вещества.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
• Предупреждение за предозиране: Приемането на по-висока от препоръчителната доза (предозиране) може да предизвика увреждане на черния дроб. В случай на предозиране, трябва веднага да се потърси лекарска помощ. Бързата лекарска помощ е критична за възрастните, както и за децата, дори и ако не се забелязват някакви признаци или симптоми.
• Предупреждение за алкохол: Лицата, които хронично злоупотребяват с алкохол, трябва да се консултират с лекар дали трябва да приемат парацетамол или други болкоуспокояващи или лекарства за намаляване на температурата.
• Да не се употребява с друг продукт, съдържащ парацетамол.
• Пациенти с чернодробно заболяване трябва да се консултират с лекар преди употреба.
• Ако болката или температурата продължават или се влошават или ако се появят нови симптоми, трябва да се направи консултация с лекар.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
4.5.1 Употреба със съединения, подобни на варфарин
При повечето пациенти, употребата на парацетамол от време на време обикновено има малък ефект или въобще не повлиява INR при пациенти на хронична терапия с варфарин. Спорна е обаче възможността парацетамол да потен цира антикоагулантните ефекти на варфарин и други кумаринови производни.
4.6. Фертилитет, бременност и кърмене
Няма адекватни и добре контролирани клинични изпитвания при бременни или кърмещи жени. Епидемиологичните проучвания показват, че парацетамол, когато се приема според указанията, не повлиява неблагоприятно бременната жена или плода.
Когато се прилага при майката в терапевтични дози, парацетамол преминава през плацентата във феталното кръвообращение още 30 минути след поглъщането и се метаболизира ефективно чрез сулфатна конюгация в плода. Когато се приема според указанията, парацетамол не повлиява неблагоприятно бременната жена или плода.
Парацетамол се екскретира в кърмата в ниски концентрации (0,1% до 1,85% от погълнатата от майката доза). Поглъщането на белязани дози парацетамол от майката не представлява риск за кърмачето.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Парацетамол няма значими ефекти върху централната нервна система и не е установено влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Calpol 250 mg/5 ml oral suspension/
Постмаркетингови данни:
Нежеланите лекарствени реакции, идентифицирани по време на постмаркетинговия опит с парацетамол, са включени в Таблица 2. В тази таблица честотата е представена според следната конвенция:
Много чести >1/10
Чести >1/100 и < 1/10
Нечести >1/1000 и <1/100
Редки >1/10 000 и<1/1000
Много редки <1/10 000
С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Таблица 2. Нежелани лекарствени реакции, идентифицирани по време на постмаркетинговия опит, с терапевтични дози на парацетамол по категория на честотата, изчислена от спонтанните съобщения*
Системо-органен клас Категория по честота Предпочитан термин за нежелана реакция
Изследвания -
Много редки Повишени трансаминази√
Нарушения на имунната система ¦
Много редки Анафилактична реакция
Много редки Свръхчувствителност
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Много редки Уртикария
Много редки Сърбящ обрив
Много редки Обрив
Много редки Много рядко се съобщават сериозни кожни реакции като остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP), синдром на Stevens - Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (TEN) при пациенти, получаващи парацетамол. Пациентите трябва да са информирани за признаците на сериозните кожни реакции, а употребата на лекарството трябва да се преустанови при първа поява на кожен обрив или някакъв друг признак на свръхчувствителност.
*Експозицията на пациентите е изчислена от данните за продажбите на IMS MIDAS
√Ниско ниво на повишение на трансаминазите може да възникне при някои пациенти, приемащи терапевтични дози на парацетамол; това повишение не се съпровожда от чернодробна недосстатъчност и обикновено отзвучава при продължаване на терапията или преустановяване на парацетамол,
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения
продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за
лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка
подозирана нежелана реакция чрез:
Изпълнителна агенция по лекарствата
ул. „Дамян Груев" № 8
1303 София
Тел.:+359 2 8903417
уебсайт: www.bda.bg
4.9. Предозиране
При възрастни и юноши (на възраст > 12 години) може да възникне чернодробна токсичност след поглъщане на повече от 7,5 до 10 % за период от 8 часа или по-малко. Фаталните случаи не са чести (под 3-4% от нелекуваните случаи) и рядко се съобщават при предозиране с по-малко от 15 g. При деца (на възраст <12 години) остро предозиране с по-малко от 150 тф<% не е било свързано с чернодробна токсичност. Ранните симптоми след евентуално хепатотоксично предозиране може да включват: анорексия, гадене, повръщане, диафореза, бледност и общо неразположение. Клиничните и лабораторните данни за чернодробна токсичност може да не се проявят 48 до 72 часа след поглъщането.
Ако се отнася до продукт, съдържащ парацетамол с удължено освобождаване, може да бъде подходящо да се измери допълнително плазменото ниво на парацетамол 4-6 часа след началното ниво.
Случаите на сериозна токсичност или смърт са много редки след остро предозиране на парацетамол при малки деца, вероятно поради разликите в начина, по който те метаболизират парацетамол. Ако се погълнат повече от 150-200 mg/kg или неизвестно количество, плазменото ниво на парацетамол трябва да се измери възможно най-бързо, но не по-рано от 4 часа след поглъщането.
Следните клинични събития, свързани с предозиране на парацетамол, се считат за очаквани, включително фатални събития, дължащи се на фулминантна чернодробна недостатъчност или нейните последствия.
Таблица 3. Нежелани лекарствени реакции, идентифицирани при предозиране на парацетамол
Нарушения на метаболизма и храненето:
Анорексия
Стомашно-чревни нарушения:
Повръщане, гадене, коремен дискомфорт
Хепатобилиарни нарушения:
Чернодробна некроза, остра чернодробна недостатъчност, жълтеница, хепатомегалия, болезненост на черния дроб
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Бледност, хиперхидроза, общо неразположение
Изследвания:
Повишен билирубин в кръвта, повишени чернодробни ензими, повишено Международно нормализирано съотношение, удължено протромбиново време, повишени фосфати в кръвта, повишен лактат в кръвта
Следните клинични събития са следствие от остра чернодробна недостатъчност и може да бъдат фатални. Ако тези събития възникнат в условията на остра чернодробна недостатъчност, свързана с предозиране на парацетамол (възрастни и юноши: > 12-годишна възраст: > 7,5 g до 8 часа; деца < 12-годишна възраст: >150 mg/kg до 8 часа), те се считат за очаквани.
Таблица 4: Очаквани последствия от остра чернодробна недостатъчност, свързани с предозиране на парацетамол
Инфекции и инфестации:
Сепсис, гъбична инфекция, бактериална инфекция
Нарушения на кръвта и лимфната система:
Дисеминирана вътресъдова коагулация, коагулопатия, тромбоцитопения
Нарушения на метаболизма и храненето:
Хипогликемия, хипофосфатемия, метаболитна ацидоза, лактацидоза
Нарушения на нервната система:
Кома (при масивно предозиране на парацетамол или множествено лекарствено предозиране), енцефалопатия, мозъчен оток
Сърдечни нарушения:
Кардиомиопатия
Съдови нарушения:
Хипотензия
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:
Респираторна недостатъчност
Стомашно-чревни нарушения:
Панкреатит, стомашно-чревен кръвоизлив
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:
Остра бъбречна недостатъчност
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Полиорганна недостатъчност
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
АТС код: N02ВЕ01
Парацетамол е, ненаркотичен, несалицилатен аналгетик с централно действие. Парацетамол е клинично доказан аналгетик/антипиретик и се счита, че той предизвиква аналгезия чрез повишаване на прага на болката и антипирексия чрез действие върху центъра за регулиране на топлината в хипоталамуса. Проучванията с единична доза (12,5 mg/kg) парацетамол при фебрилни деца показват начало на намаление на температурата в рамките на 15 до 30 минути.
5.2. Фармакокинетични свойства
5.2.1 Абсорбция
5.2.1.1 Незабавно освобождаване
Перорално приложеният парацетамол се резорбира бързо и почти напълно от стомашно-чревния тракт, предимно в тънките черва. Абсорбцията се извършва чрез пасивен транспорт. Относителната бионаличност варира от 85% до 98%. При отделните възрастни максимални плазмени концентрации се достигат до 1 час след приема и варират от 7,7 до 17,6 μg/mL при единична доза от 1000 mg. Максималните плазмени концентрации в равновесно състояние след дози от 1000 mg през 6 часа варират от 7,9 до 27,0 μg/mL. Обобщените фармакокинетични данни от пет клинични изпитвания, спонсорирани от фармацевтични компании, при 59 фебрилни деца на възраст от 6 месеца до 11 години показват, че средна максимална концентрация от 12,08 ± 3,92 μg/mL се достига след 51 ± 39 min (медианно 35 min) след доза от 12,5mg/kg.
5.2.1.2 Ефекти на храната
Въпреки че достигането на максималните концентрации на парацетамол се забавя, когато той се прилага с храна, степента на абсорбция не се засяга. Парацетамол може да се приема независимо от времето за хранене.
5.2.2 Разпределение
Парацетамол изглежда се разпределя широко в повечето телесни тъкани с изключение на мастните. Видимият му обем на разпределение е 0,7 до 1 L/kg при деца и възрастни. Относително малък процент (10% до 25%) от парацетамол е свързан с плазмените протеини.
5.2.3 Метаболизъм
Парацетамол се метаболизира предимно в черния дроб и посредством три основни пътища: конюгиране с глюкуронид, конюгиране със сулфат и оксидиране посредством пътя на ензимите на цитохром Р450.
Оксидативният път образува реактивен междинен продукт, който се детоксикира чрез конюгиране с глутатион до образуване на инертните метаболити цистеин и меркаптопуринова киселина. Главният цитохром Р450 изоензим in vivo изглежда е CYP2E1, въпреки че CYP1A2 и CYP3A4 се считат за второстепенни пътища въз основа на микрозомални данни in vitro. В последствие е установено, че както CYP1А2, така и CYP3A4 имат пренебрежимо малък принос in vivo.
При възрастни по-голямата част от парацетамол се конюгира с глюкуронова киселина и, в по-малка степен, със сулфат. Метаболитите, получени от глюкуронид, сулфат и глутатион, нямат биологична активност. При недоносени, новородени и малки кърмачета преобладават сулфатните конюгати. Няколко проучвания на метаболизма при възрастни с чернодробно увреждане с различна тежест и етиология са показали, че биотрансформацията на парацетамол е подобна на тази при здравите възрастни, но в известна степен по-бавна. Важно е, че последователното ежедневно приложение на 4 % дневно индуцира глюкуронидиране (нетоксичен път) при здрави възрастни и възрастни с увреден черен дроб, което води до повишен общ клирънс на парацетамол с времето и ограничено плазмено кумулиране.
5.2.4 Елиминиране
Елиминационният полуживот на парацетамол е около 2 до 3 часа при възрастни и около 1,5 до 3 часа при деца. Той е приблизително с един час по-дълъг при новородени и при циротични пациенти. Парацетамол се елиминира от организма като глгокуронидни (45-60%) и сулфатни (25-35%) конюгати, тиоли (5-10%) като цистеин и меркаптопуратни метаболити и катехоли (3-6%), които се екскретират в урината. Бъбречният клирънс на непроменения парацетамол е около 3,5% от дозата.
5.3. Предклинични данни за безопасност
5.3.1 Обща токсикология
Редица проучвания на острата, субакутната и хроничната токсичност при животни показват, че токсичните ефекти на парацетамол се проявяват само при изключително високи дози. При редица изследвания на токсичността с единична доза, проведени при няколко вида, е установена остра перорална летална доза при 50% (LD50) на парацетамол в дози от >4000, 900-1200, 3500, 3000, 200 и 120 mg/kg. при плъхове, мишки, морски свинчета, зайци, кучета и котки съответно. Освен това, при различни експериментални условия е открита остра перорална 1Л}50 на парацетамол от 1944, 338, 2620 mg/kg при плъхове, мишки и морски свинчета съответно . Изразена цианоза е наблюдавана при котките до 4 g след приложение на една таблетка, съдържаща 325 mg парацетамол. Установено е ниво без наблюдавана нежелана реакция (NOAEL) от 400 mg/kg/ден при прилагане на плъхове на 0, 80, 200 и 400 mg/kg/ден парацетамол чрез i.v. инфузия през 6-часови интервали в продължение на 28 дни. Перорални дози до 1000 mg/kg/ден или интрамускулни дози до 100 mg/kg/ден са давани на плъхове в продължение на 13 дни или 30 дни съответно. Не са наблюдавани промени, свързани с лекарството, в смъртността или находките при дисекция в сравнение с контролите . След интрамускулно приложение на парацетамол (20 и 63 mg/kg/ден) в продължение на 4 седмици на кучета, смъртността, лабораторните изследвания и макроскопските находки при дисекция не се различават значимо от контролните стойности. Парацетамол 200 mg/kg/ден, прилаган на плъхове веднъж дневно със сонда в продължение на 28 седмици, не е предизвикал промени в наддаването на тегло, макроскопските патологични находки или хистологичните находки в черния дроб, бъбреците, сърцето или белите дробове.
5.3.2 Генетична токсикология
Парацетамол не показва данни за мутагенна активност при концентрации, вариращи от 0,1 до 50 mg на петри, когато е тестван за мутагенност на Salmonella (ТА1535, ТА1537, ТА1538, ТА 100, ТА97 и ТА98) или микрозомален тест на бозайници. Парацетамол не е мутагенен, което се вижда от отрицателните резултати с теста на Ames, но е установено, че е кластоген, което се вижда от положителните резултати в теста за хромозомни аберации. В един изчерпателен и убедителен преглед, приет от Комисията за лекарствени продукти (СРМР) на Европейския съюз, се съобщава, че генотоксични ефекти на парацетамол възникват само при дози, индуциращи изразена чернодробна и костно-мозъчна токсичност, и че праговото ниво на генотоксичност не се достига при терапевтични дози.
5.3.3 Карциногенност
Резултатите от 2-годишните изследвания за карциногенност при гризачи в рамките на Националната токсикологична прогама / National Toxicology Program (NTP) показват, че няма данни за карциногенна активност на парацетамол при мъжки F344/N плъхове (22, 109 и 222 mg/kg парацетамол в продължение на до 103 седмици), има несигурни данни за карциногенна активност при женски плъхове (24, 118 и 240 mg/kg парацетамол в продължение на до 103 седмици) въз основа на повишена честота на мононуклеарно-клетъчна левкемия и няма данни за карциногенна активност при мъжки мишки (79, 411 и 880 mg/kg парацетамол за до 103 седмици) и женски мишки (98, 534 и 987 mg/kg парацетамол в продължение на до 103 седмици). Установено е, че NOAEL при мъжки плъхове е 268 mg/kg. NOAEL при женските плъхове обаче е 118 mg/kg въз основа на честотата на мононуклеарно-клетъчна левкемия. При това, NOAEL при мъжките и женските мишки е 880 и 987 mg/kg съответно. Освен това, изследванията на NTP с приложение в храната показват, че парацетамол не е карциногенен, когато се прилага в нехепатотоксични дози до 300 mg/kg/ден на плъхове и до 1000 mg/kg/ден на мишки.
5.3.4 Тератогенност
Парацетамол в доза 250 mg/kg/ден, прилагана по време на органогенезата не повлиява дължината, теглото на фетуса или честотата на резорбции и не предизвиква малформации или фетотоксичност при плъхове. Не са наблюдавани нежелани реакции върху ембрионалното развитие до термин след третиране на женски мишки с 1430 mg/kg/ден парацетамол от ден -8 до ден 3 от гестацията. Не са наблюдавани тератогенни реакции на парацетамол в дози от 100 и 250 mg/kg/ден, прилагани на мишки между дни 6 и 13 от гестацията. Установено е, че NOAEL за ембриотоксичните ефекти е 250 mg/kg. Когато парацетамол е прилаган на бременни плъхове чрез сонда в дози от 150, 500 или 1500 mg/kg/ден от първия ден на бременността до термина, не са наблюдавани морфологични аномалии, но са намерени дозо-зависими микроскопски лезии в майчиния черен дроб и бъбреците. Установено е NOAEL от 125 mg/kg за находките в черния дроб и бъбреците на майките.
5.3.5 Фертилитет
При едно изследване на репродуктивната токсичност, проведено от NTP, парацетамол в дози от 0,25, 0,5 и 1,0% (357, 715 и 1430 mg/kg т.т. съответно) е даван на мишки с храната по време на непрекъснатата фаза на размножаване на изследването (състояща се от 7-дневна експозиция преди чифтосването, 98-дневен период на съжителство и 21-дневен период на разделно отглеждане, което продължава общо 18 седмици). Продължителната експозиция на мишки на 1% парацетамол води до кумулативни ефекти върху репродукцията със забавен растеж и абнормни сперматозоиди при F1 мишките и до намалено тегло при раждане на малките от F2, въпреки че няма признаци за ембриотоксичност или тератогенност при по-ниските дози. Установено е NOAEL от 715 mg/kg за ембриотоксичност. При изследванията за фертилитет с парацетамол, проведени върху плъхове, се отбелязва атрофия на тестисите и намаление на теглото на тестисите (0,5, 0,7, 1,1» 1А 2,5, 3,0, 3,5 и 4,0 g/kg/ден за 100 дни). Няма ефект върху бременността или потомството, когато парацетамол се прилага при дозови нива от 600 mg/kg/ден с храната на мъжки плъхове в продължение на 60 дни преди чифтосване и на женски плъхове от 14 дни преди чифтосване до края на бременността.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Захароза
Разтвор на сорбитол
Глицерол
Дисперсна целулоза
Полисорбат 80
Метил парахидроксибензоат
Захарна есенция
Портокалова есенция
Сънсет жълто (Е 110)
Пречистена вода
6.2. Несъвместимости
Калпол суспензия НЕ трябва да се разрежда.
Ако е предписано разреждане на Калпол 250 mg/5 ml, трябва да се използва Калпол120 mg/5ml суспензия за бебета и деца.
6.3. Срок на годност
3 години
6.4. Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25°С. Да се пази от светлина.
6.5. Вид и съдържание на опаковката
Първична опаковка: бутилка от тъмно стъкло с пластмасова капачка, защитена от отваряне от деца.
Всяка опаковка съдържа мерителна лъжичка от бяла пластмаса Количество в една опаковка: 100 ml
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне
Неупотребеният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
McNeil Products Limited с/о Johnson & Johnson Ltd. Foundation Park, Roxborough Way, Maidenhead, Berkshire SL6 3UG Великобритания
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9600307
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Дата на първо разрешаване: 13 декември 1996 г. Дата на подновяване: 31 март 2009 г.
10. ДАТА НА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТЕКСТА
Декември 2013 г.