КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Atorvastatin - Ratiopharm 10, 20 mg film-coated tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Аторвастатин-рациофарм 10 mg филмирани таблетки
Аторвастатин-рациофарм 20 mg филмирани таблетки
Аторвастатин-рациофарм 40 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа: 10 mg, 20 mg или 40 mg аторвастатин (под формата на аторвастатин калций).
За пълния списък на помощните вещества, вж. раздел 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Atorvastatin - Ratiopharm 10, 20 mg film-coated tablets/
Филмирани таблетки.
10 mg: бели, кръгли, двойно изпъкнали, 7 mm, филмирани таблетки.
20 mg: бели, кръгли, двойно изпъкнали, 9 mm, филмирани таблетки.
40 mg: бели, овални, двойно изпъкнали, 8.2 х 17 mm, филмирани таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Аторвастатин-рациофарм се използва като добавка за промяна на диетата за намаляване на повишени нива на общ холестерол, LDL-холестерол, аполипопротеин В или триглицериди при пациенти с първична хиперхолестеролемия, хетерозиготна наследствена хиперхолестеролемия или комбинирана (смесена) хиперлипидемия (като типове на Фредриксън IIa и IIb), когато не са получени удовлетворителни резултати чрез специална диета или други мерки, различни от медикаментозно лечение.
За комбинирано лечение например с други лекарствени продукти за намаляване на LDL-холестерола или ако не са получени задоволителни резултати с други мерки за намаляване на общия холестерол и LDL-холестерола при пациенти с хомозиготна наследствена хиперхолестеролемия.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Преди да започне да приема Аторвастатин-рациофарм, пациентът трябва да бъде поставен на стандартна диета за намаляване на холестерола и трябва да продължи тази диета и по време на лечението с Аторвастатин-рациофарм. Дозите трябва да се определят индивидуално в зависимост от базовата стойност на LDL-холестерола, целите на лечението и реакцията на пациента.
Обичайната първоначална доза е 10 mg веднъж дневно. Корекция на дозата трябва да се прави на интервали от 4 седмици или повече. Максималната доза е 80 mg веднъж дневно.
Дневната доза трябва да се взема наведнъж и може да се приема по всяко време на деня, с или без храна.
Целите на лечението при пациенти с потвърдено коронарно заболяване или пациенти с повишен риск от исхемия са поддържане на нивата на LDL-холестерола <3 mmoles/l (или <115 mg/dl) и на общия холестерол <5 mmoles/l (или <190 mg/dl).
Първична хиперхолестеролемия и комбинирана (смесена) хиперлипидемия
Подходящата доза за повечето пациенти е 10 mg Аторвастатин-рациофарм на ден. Видим резултат се наблюдава в рамките на 2 седмици, а максималният ефект обикновено се постига в рамките на 4 седмици. Ефектът е непрекъснат при продължителен период на лечение.
Хетерозиготна наследствена хиперхолестеролемия
Първоначалната доза е 10 mgАторвастатин-рациофарм на ден. Дозите трябва да се определят за всеки пациент индивидуално и да се коригират на интервали от 4 седмици до 40 mg на ден. След това дозата може да се увеличи или до максимума от 80 mg на ден, или до приемане на 40 mg, аторвастатин веднъж дневно в комбинация с блокери на жлъчните киселини.
Хомозиготна наследствена хиперхолестеролемия
При клинично проучване върху 64 пациенти, от които 46 с хомозиготна наследствена хиперхолестеролемия, е бил прилаган аторвастатин в дози до 80 mg,. При тези 46 пациенти средното намаляване на LDL-холестерола е 21 %.
Пациентите с хомозиготна наследствена хиперхолестеролемия са приемали аторвастатин в дози от 10-80 mg на ден в допълнение към друго лечение за намаляване на липидите в кръвта, (например чрез други лекарствени продукти за намаляване на LDL-холестерола), когато чрез другото лечение не са постигнати търсените резултати.
Пациенти с нарушена бъбречна функция
Бъбречните заболявания не повлияват плазмената концентрация, нито ефекта на аторвастатин върху липидите в кръвта, поради което не се налагат корекции на дозата.
Пациенти в напреднала възраст
Ефикасността и безопасността от прилагането на препоръчителните дози при пациенти на възраст над 70 години са сходни с тези при другите възрастни.
Деца и юноши
Прилагането при деца трябва да се наблюдава от специалист.
Опитът от прилагане на лекарствения продукт при деца е ограничен до малка група пациенти (на възраст от 4 до 17 години) със сериозна анормална хиперлипидемия, като хомозиготна наследствена хиперхолестеролемия.
Препоръчителната първоначална доза за тази група е 10 mg аторвастатин дневно. Въз основа на реакцията и толеранса дозата може да се увеличи до 80 mg дневно. Не е правена оценка на безопасността по отношение съзряването на тази група.
4.3 Противопоказания/Atorvastatin - Ratiopharm 10, 20 mg film-coated tablets/
Аторвастатин-рациофарм е противопоказан при:
• Пациенти със свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
• Пациенти с активно чернодробно заболяване или с необяснимо постоянно повишаване на нивата на серумна трансаминаза, когато увеличението е по-голямо от три пъти средната стойност на горната граница.
• Пациенти с миопатия.
• Бременни и кърмещи жени.
• Жени в детеродна възраст, които не използват контрацептиви.
4.4 Специални предупреждения за употреба
Въздействия върху черния дроб
Трябва да се извършват тестове на функцията на черния дроб преди започване и периодично по време на лечението. Тестовете на функцията на черния дроб трябва да се извършват и при наличие на признаци или симптоми за вероятно увреждане на черния дроб. Пациенти, които показват увеличени нива на трансаминаза, трябва да се наблюдават до отстраняване на аномалиите. В случай, че повишените нива на трансаминаза надминат три пъти горната граница на нормата, се препоръчва намаляване на дозата или прекратяване на лечението с Аторвастатин-рациофарм (виж точка 4.8).
Аторвастатин-рациофарм трябва да се използва внимателно при пациенти, които консумират големи количества алкохол и/или имат прекарано чернодробно заболяване.
Въздействия върху скелетните мускули
Аторвастатин, както и другите инхибитори на HMG-CoA редуктаза, много рядко може да въздейства върху скелетните мускули и да причини миалгия, миозит и миопатия, които могат да прераснат в рабдомиолиза, което е потенциално фатално състояние и се характеризира с повишени стойности на КФК (превишаващи десет пъти измерените горни граници), миоглобинемия и миоглобинурия, които могат да доведат до бъбречна недостатъчност.
Преди започване на лечението:
Аторвастатин трябва да се прилага много внимателно при пациенти, предразположени към рабдомиолиза. Преди започване на лечението трябва да се измерят нивата на креатин фосфокиназа (КФК) и статините в случай на:
• бъбречна недостатъчност;
• хипотиреоидизъм;
• история на генетична миопатия;
• история на миопатия, свързана с предишна употреба на статини или фибрати;
• чернодробна недостатъчност и/или прекомерна употреба на алкохол;
Пациенти в напреднала възраст (70 години и повече). Изискванията към подобно измерване ще бъдат определени като се вземе пред вид горното.
В тези случаи свързаният с лечението риск трябва да се прецени внимателно отношение на вероятните ползи и потенциалния риск.
Препоръчва се пълен клиничен контрол. Ако стойността на КФК е значително висока (превишава пет пъти горната граница на нормата), не трябва да се започва такова лечение.
Измерване на креатин фосфокиназата (КФК)
КФК не трябва да се измерва след изтощителни упражнения или при наличие на каквато и да било основателни причини за повишаване на КФК, тъй като това затруднява интерпретацията. Ако стойностите на КФК са чувствително високи (превишава пет пъти горната граница на нормата), измерването трябва да се повтори след 5-7 дни за потвърждение на резултатите.
По време на лечението:
• На пациентите трябва да се обясни важността от незабавно съобщаване на миалгия, спазми или умора, особено придружени от болезненост или треска.
• Ако по време на лечението с аторвастатин се появят такива симптоми, стойностите на КФК трябва да се измерят и, в случай на чувствително повишение (повече от пет пъти горната граница на нормата), лечението трябва да се преустанови.
• Ако симптомите, свързани с мускулите, са остри или причиняват ежедневен дискомфорт, трябва да се помисли за преустановяване на лечението, дори ако стойностите на КФК не превишават пет пъти измерената горна граница.
• Ако симптомите изчезнат и стойностите на КФК се нормализират, лечението с аторвастатин или друг статин може да продължи с минимални дози и под строго наблюдение.
• При значително увеличение на стойностите на КФК (повече от десет пъти горната граница на нормата) или при поява на рабдомиолиза или съмнения за рабдомиолиза, лечението с аторвастатин трябва да се преустанови.
Опасността от рабдомиолиза се увеличава при конкурентно прилагане на аторвастатин и лекарствени продукти като циклоспорин, еритромицин, кларитромицин, итраконазол, кетоконазол, нефасодон, ниацин, гемфиброзил, други фибрати и инхибитори на ХИВ-протеаза (виж точка 4.5 и точка 4.8).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Рискът от миопатия по време на приемането на инхибитори на HMG-CoA редуктазата се увеличава при конкурентна употреба на циклоспорин, фибрати, макролидни антибиотици, включително еритромицин, азолни антимикотични продукти или ниацин, но много рядко води до рабдомиолиза и бъбречна недостатъчност, причинени от миоглобинурия. Вероятните ползи и рискове при конкурентното лечение трябва да се преценяват много внимателно (виж точка 4.4).
Инхибитори на цитохром P450 3A4:
Аторвастатин се метаболизира от цитохром P450 3A4. Може да възникне взаимодействие при конкурентно приемане на аторвастатин и инхибитори на цитохром P450 3A4 (например циклоспорин, макролидни антибиотици, включително еритромицин и кларитромицин, нефасодон, азолни антимикотични продукти, включително итраконазол и инхибитори на ХИВ-протеаза). Необходимо е специално внимание при конкурентното приемане на аторвастатин и тези продукти, тъй като това може да доведе до увеличаване на концентрацията на аторвастатин в плазмата (виж също точка 4.4).
Еритромицин, Кларитромицин:
Конкурентното приемане на аторвастатин (10 mg веднъж дневно) и еритромицин (500 mg четири пъти дневно) или кларитромицин (500 mg два пъти дневно), известни инхибитори на цитохром P450 3A4, води до увеличаване на концентрацията на аторвастатин в плазмата. Кларитромицинът увеличава максималната концентрация (Cmax) на аторвастатин с 56%, а площта под кривата (AUC) - с 80%.
Инхибитори на P-гликопротеин: Аторвастатин и неговите метаболити са субстрати на P-гликопротеин. Инхибиторите на P-гликопротеин (например циклоспорин) може да увеличат бионаличностите от аторвастатин.
Итраконазол:
Конкурентното приемане на аторвастатин 40 mg и итраконазол 200 mg дневно води до тройно увеличение на AUC на аторвастатин.
Инхибитори на протеаза:
Конкурентното приемане на аторвастатин и инхибитори на протеаза, които са известни инхибитори на CYP3A4, води до увеличаване на концентрацията на аторвастатин в плазмата.
Гроздов сок:
Съдържа един или повече инхибитори на CYP3A4 и може да причини увеличаване на плазмената концентрация на лекарствени продукти, които се разграждат от elevation CYP3A4. AUC на аторвастатин се увеличава с 37%, a AUC на активния ортохидрокси метаболит се увеличава с 20.4% след приемане на 240 ml гроздов сок.
Големите количества гроздов сок (повече от 1.2 l на ден в продължение на пет дни) води до 2.5-пъти увеличение на AUC на аторвастатин и 1.3-пъти увеличение на AUC на инхибиторите на активната HMG-CoA редуктаза (аторвастатин и активни метаболити). Поради това пиенето на големи количества гроздов сок по време на лечението с аторвастатин не се препоръчва.
Индуктори на цитохром P450 3A4:
Ефектът от индукторите на цитохром P450 3A4 (например рифампицин или фенитоин) върху аторвастатина не е известен. Възможни взаимодействия с други субстрати на този изоензим не са известни, но трябва да се имат пред вид при лекарствени продукти с тесен терапевтичен индекс, например средства срещу аритмия клас III, включително амиодарон.
Едновременна употреба на други лекарствени продукти:
Гемфиброзил / фибрати:
При едновременна употреба на фибрати опасността от предизвикана от аторвастатин миопатия може да се увеличи. Ин-витро проучванията показват, че гемфиброзилът потиска глюкоронизацията на аторвастатина и поради това може да причини увеличаване на концентрацията на аторвастатин в плазмата (вцж също точка 4.4).
Дигоксин:
Многократното приемане на дигоксин и аторвастатин 10 mg в едно и също време не оказва влияние върху установената стойност на концентрацията на дигоксин в плазмата. Въпреки това концентрацията на дигоксин нараства с 20% при конкурентно приемане на дигоксин и аторвастатин от 80 mg дневно. Това взаимодействие може да се обясни с потискането на P-гликопротеиновата мембрана, която трансферира протеин. Пациентите, лекувани с дигоксин, трябва да се наблюдават внимателно.
Орални контрацептиви:
Едновременното приемане на аторвастатин и орални контрацептиви увеличава концентрацията на норетистерон и етинил естрадиол .При определянето на дозировката на оралните контрацептиви трябва да се вземат в предвид увеличения на концентрацията.
Колестипол:
Концентрацията на аторвастатин и неговите активни метаболити в Плазмата намалява (приблизително с 25%) при приемане на колестипол и аторвастатин. Въпреки това, липидемичният ефект е по-голям при едновременно прилагане на колестипол, отколкото ако всяко лекарство се дава поотделно.
Антиациди:
Едновременното приемане на аторвастатин и орални антиацидни течни формули, съдържащи магнезиев и алуминиев хидроокис, намалява аторвастатин в плазмата с около 35%; въпреки това, обаче, намаляването концентрацията на на LDL-холестерола не се променя.
Варфарин:
Едновременното приемане на аторвастатин и варфарин води до минимално намаляване на протромбиновото време през първите дни на лечението, но в рамките на 15 дни то се връща към нормалната продължителност. Въпреки това, пациентите, варфарин, трябва да се наблюдават много внимателно, ако към лечението им се прибави аторвастатин.
Феназон:
Едновременното приемане на аторвастатин и феназон за известно време оказва слаб или никакъв видим ефект върху отделянето на феназона.
Циметидин:
При проучване на взаимодействията между циметидин и аторвастатин не са наблюдавани никакви взаимодействия.
Амлодипин:
Едновременното приемане на аторвастатин 80 mg и амлодипин 10 mg, не оказва влияние върху фармакокинетичните характеристики на аторвастатин в устойчиво състояние.
Други лекарствени продукти:
При клиничните проучвания не са наблюдавани значителни клинични взаимодействия при приемане на аторвастатин с лекарства за понижаване на кръвното налягане или лекарства за хипогликемия.
4.6 Бременност и кърмене
Аторвастатин-рациофарм е противопоказан при бременност и по време на кърмене (виж точка 4.3). Жените в детеродна възраст трябва да вземат ефективни мерки за контрацепция по време на лечението.
Безопасността на аторвастатин по време на бременност и кърмене не е доказана.
Опити с животни показват,че инхибиторите на HMG-CoA редуктазата могат да Повлияят върху ембрионалното и феталното развитие.
Съзряването на поколение плъхове е било забавено, а постнаталното оцеляване намалено, след като на майката е бил даван аторвастатин в дози, по-големи от 20 mg/kg/day. При плъховете концентрацията на аторвастатин и неговите метаболити в плазмата и млякото е приблизително еднаква. Не е известно дали аторвастатинът се отделя в кърмата при хората.
4.7 Въздействие върху способността за шофиране и работа с машини
Аторвастатин не оказва влияние върху способността за шофиране и работа е машини
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Най-честите нежелани лекарствени леакции, които могат да се очакват, са смущения в стомашно-чревния тракт, включително запек, газове, диспепсия, коремни болки, които обикновено изчезват при продължително лечение. По-малко от 2% от пациентите са били отстранени от клиничните тестове поради нежелани лекарствени реакции, свързани с аторвастатина.
Даденият по-долу списък на нежеланите нежелани лекарствени реакции се основава на резултати от клинични тестове и постмаркетингови проучвания.
Изчислената честота на събитията е, както следва: Чести (>1/100, <1/10); нечести (>1/1.000, <1/100); редки (>1/10.000, <1/1.000); много редки (<1/10.000).
Нарушения на кръвта и лимфната система
Нечести: Тромбоцитопения.
Нарушения на нервната система:
Чести: Главоболие, замайване, парестезия, хипестезия.
Нечести: Периферна невропатия.
Нарушения на ухото и лабиринта
Нечести: тинитус
Стомашно-чревни нарушения:
Чести: констипация, флатуленция, диспепсия, гадене, диария.
Нечести: Анорексия, повръщане.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Чести: Обрив, сърбежи.
Нечести: Уртикария.
Много редки: Ангиоедема, булозни обриви (включително полиформна еритема, Синдром на Стивън-Джонсън и токсична епидермална некролиза).
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:
Чести: Миалгия, артралгия.
Нечести: Миопатия.
Редки: Миозит, рабдомиолиза.
Нарушения в ендокринната система:
Нечести: Алопеция, хипер или хипогликемия, панкреатит.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Чести: Умора, болки в гръдния кош, болки в гърба, периферен едем.
Нечести: Неразположение, наддаване на тегло.
Нарушения в имунната система:
Чести: Свръхчувствителност.
Много редки: Анафилаксия.
Хепато-билиарни нарушения:
Редки: Хепатит, холестатична жълтеница.
Нарушения във възпроизводителната система и гърдата:
Нечести: Импотентност
Психични нарушения:
Чести: Безсъние.
Нечести: Амнезия.
Изследвания:
Съобщава се за увеличаване на серумната трансаминаза при пациенти, които приемат аторвастатин заедно с други инхибитори на HMG-CoA редуктаза. Тези изменения са най-често слаби и преходни и не се налага прекъсване на лечението. Клинично чувствително увеличаване на серумната трансаминаза (повече от три пъти горната граница на нормата) се наблюдава при 0.8% от пациентите, които приемат аторвастатин. Тези увеличения зависят от дозите и преминават при всички пациенти.
По време на клиничните проучвания се наблюдават увеличения на серума на креатин фосфокиназа (КФК) (повече от три пъти от стойността на горната граница на нормата) при 2.5% от пациентите, приемащи аторвастатин, който е подобен на другите инхибитори на HMG-CoA редуктаза. Стойности, по-големи от десет пъти горната граница на нормата, се наблюдават при 0.4% от пациентите, които приемат аторвастатин (виж точка 4.4)
4.9 Предозиране
Няма специално лечение при предозиране с Аторвастатин-рациофарм. Ако приеме свръхдоза, пациентът трябва да се лекува симптоматично и да се вземат поддържащи мерки, ако е необходимо. Трябва да се наблюдава функцията на черния дроб и стойностите на КФК серума. Поради обширното свързване към плазмените протеини, не се очаква хемодиализата да увеличи чувствително отделянето на аторвастатин.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: инхибитори на HMG-CoА редуктаза,
АТС код: C10 AA 05
Аторвастатин е селективен, конкурентен инхибитор на HMG-CoA редуктаза, скоростоопределящ ензим, отговорен за преобразуването на З-хидрокси-З-метил-глутарил-коензима в мевалонат, прекурсор на стеролите, включително холестерол.
Триглицеридите и холестерола в черния дроб се свързват в VLDL (липопротеини с много ниска плътност) и се освобождават в кръвта, за да бъдат доставени до периферните тъкани. От VLDL се образува липопротеин с ниска плътност (LDL) и се катаболизира предимно чрез LDL рецептор с висок афинитет.
Аторвастатин намалява нивата на холестерола и липопротеините в кръвта чрез потискане на HMG-CoA редуктазата и синтеза на холестерол в черния дроб. Освен това аторвастатин
увеличава броя на чернодробните LDL рецептори на повърхността на клетките в черния дроб, което води до увеличаване на поемането и катаболизма на LDL.
Аторвастатин намалява производството на LDL и броя на LDL-частиците. Аторвастатин предизвиква силно и устойчиво повишаване на активността на LDL рецепторите, заедно с благоприятна промяна на качеството на циркулиращите LDL-частици. Аторвастатин намалява чувствително LDL-холестерола при пациенти с хомозиготна наследствена хиперхолестеролемия, но тази група пациенти обикновено не реагира на лечението за намаляване на липидите в кръвта.
В свързани с дозировката проучвания е доказано, че аторвастатин намалява общия холестерол (30-46%), LDL-холестерола (41-61%), аполипопротеин В (34-150%) и триглицеридите (14-33%), но причинява променливи увеличения на HDL-холестерола и аполипопротеин Al. Тези резултати се отнасят до пациенти с хетерозиготна наследствена хиперхолестеролемия, ненаследствена хиперхолестеролемия и смесен тип хиперлипидемия, включително пациенти с инсулино независим захарен диабет.
Потвърдено е, че намаляването на общия холестерол, LDL-холестерола и аполипопротеин намалява риска от инфаркти и фаталните последствия от тях. В момента се провеждат изследвания на влиянието на аторвастатин върху заболяванията и степента на смъртност.
В профилактично проследяващо проучване на ранните повтарящи се исхимични събития при остри коронарни синдроми (MIRACL) се прави оценка на прилагането на аторвастатин 80 mg, на 3,086 пациенти (аторвастатин n=1538; плацебо=1548) с остри коронарни заболявания, включително ангина. Лечението започва 24-96 часа след пристигането на пациента в болницата. Рискът от повторна поява поради ангината с ясни признаци на сърдечна исхемия беше намален чувствително с % (p=0.018).
5.2 Фармакокинетични характеристики
Абсорбция:
Аторвастатинът се абсорбира бързо след орално приемане; максималната концентрация в плазмата (Cmax) се достига в рамките на 1-2 часа. Продължителността на абсорбдране се увеличава пропорционално на дозата аторвастатин. Бионаличността на аторвастатин след приемане на филмирани таблетки е 95-99% в сравнение с биоаналичността при разтвори на аторвастатин. Абсолютната бионаличност е около 12 %, а наличността на инхибитори на активна HMG-CoA редуктаза в целия организъм е около 30%. Ниската наличност в организма се дължи на предсистемно отделяне в стомашно-чревната лигавица и/или първата фаза на чернодробния метаболизъм.
Разпределение:
Средният обем на разпределение на аторвастатин е приблизително 381 L Аторвастатинът е >98% свързан към плазмените протеини.
Метаболизъм:
Аторвастатинът се метаболизира от цитохром P450 3A4 в орто- и парахидроксилатни деривати и различни бета-оксидационни продукти. Тези съставки се метаболизират след това чрез глюконизация. Ин-витро потискането на HMG-CoA редуктаза чрез орто- и парахидроксилатни метаболити е еквивалентно на това на аторвастатина. ПриблизитеЛно 70% от инхибиторната активност за HMG-CoA редуктаза се пада на активните метаболити.
Отделяне:
Аторвастатинът се отделя предимно чрез жлъчката след чернодробния и/или извън чернодробния метаболизъм. Но лекарственият продукт не е подложен на ентеро-чернодробна рециркулация. Средната стойност на полуживот на плазмения метаболизъм при човека е около 14 часа. Поради активния метаболизъм полуживотът на инхибиторната активност по отношение на HMG-CoA редуктаза е приблизително 20-30 часа.
Специални групи пациенти
Хора в напреднала възраст:
Концентрацията на аторвастатин и неговите активни метаболити в плазмата е по-висока при здравите хора в напреднала възраст, отколкото при по-младите, но ефекта по отношение на липидите в кръвта е сходен при двете възрастови групи.
Деца:
Липсват фармакокинетични данни за приложението при деца.
Пол:
Концентрацията на аторвастатин и неговите активни метаболити е различна при жените (максималната концентрация в плазмата е около 20% по-висока, а AUC е около 10% по-ниска) в сравнение с тази при мъжете. Тази разлика няма клинично значение, а разликите в ефекта по отношение на липидите в кръвта между мъжете и жените не е значителна.
Бъбречна недостатъчност:
Бъбречните заболявания не влияят нито върху концентрацията в плазмата, нито върху ефекта на аторвастатин и неговите активни метаболити по отношение на липидите в кръвта.
Чернодробна недостатъчност:
Концентрацията на аторвастатин и неговите активни метаболити в плазмата нараства чувствително (Cmax приблизително 16 пъти, a AUC - 11 пъти) при пациенти с хронична алкохолна болест на черния дроб (Child-Pugh клас B).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Аторвастатин не е канцерогенен при плъховете. Максималната използвана доза е била 63 пъти по-висока, отколкото дозата при човека (80 mg/day), определена при дозиране на базата mg/kg телесно тегло, и 8 до 16 пъти по-висока въз основа на стойностите на AUC (0-24), определени от общата инхибиторна активност.
При двегодишно проучваме върху мишки, случаите на чернодробен аденом при мъжките и на чернодробен карциком при женските индивиди се увеличават при използваните максимални дози, които са 250 пъти по-високи от най-високата доза, използвана при човек при дозиране на базата на mg/kg телесно тегло. Ефектите при мишки са 6 до 11 пъти по-големи въз основа на AUC (0-24).
Аторвастатин не показва нито мутагенни ефекти, нито малформации на репродуктивните органи при четири ин-витро изследвания и един ин-витро количествен анализ. При изследвания с животни аторвастатинът не оказва влияние нито върху мъжката фертилност, при прилагани дози до 175 mg/kg дневно, нито върху женската фертилност, при прилагани дози до 225 mg/kg дневно, и не причинява малформации.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ядро на таблетката:
Манитол (E 421)
Целулоза, микро кристална
Калциев карбонат (E 170)
Повидон (тип К-30)
Кроскармелоза натрий
Натриев лаурил сулфат
Силициев диоксид, колоиден, анхидриден
Магнезиев стеарат
Покритие на таблетката:
Хипромелоза 6 cP (E 464)
Титанов диоскид (E 171)
Макрогол 6000
6.2 Несъвместимости
Няма.
6.3 Срок на годност
2 години.
6.4 Специални условия за съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.
6.5 Вид и съдържание на опаковката
Блистери (OPA-AL-PVC/AL): 4, 7, 10, 14, 20, 28, 30, 50, 56, 84, 98, 100, 200 (10 х 20), 500 за всички концентрации.
Пластмасови бутилки (HPDE) с капачка на винт (LDPE): 10, 20, 30, 50, 100, 200 за всички концентрации.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предупреждения за изхвърляне
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
ratiopharm GmbH Graf-Arco-Strasse 3
89079 ТЛт Германия
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
<[Да се попълни за всяка страна]>
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕВАНЕ/ ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
<[Да се попълни за всяка страна]>
10. ДАТА НА РЕВИЗИЯ НА ТЕКСТА
<[Да се попълни за всяка страна]>
