КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Arilin tabl. film 500 mg x 10; x 20/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Arilin ® 500 mg филмирани таблетки 1 филмирана таблетка съдържа 500 mg метронидазол.
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Активно вещество: метронидазол
1 филмирана таблетка съдържа 500 mg метронидазол като активно вощество.
Помощни вещества: лактоза монохидрат
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Arilin tabl. film 500 mg x 10; x 20/
Филмирани таблетки за перорална употреба.
Бели, кръгли филмирани таблетки с разделителна линия.
Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Инфекции с идентифицирани или предполагани анаеробни бактерии. Към тях спадат Bacteroides fragilis и други видове Bacteroides, Fusobacteria, Eubacteria, Clostridia, както и чувствителни към препарата анаеробни коки.
Към тях спадат:
• Инфекции в тазовата област и корема, напр. след операции на стомашно-чревния тракт перитонит, абсцеси;
• Инфекции на женските полови органи;
• Инфекции на дихателните пътища;
• Инфекции на ставите и костите;
• Инфекции на кожата и на меките тъкани;
• Инфекции на централната нервна система / вкл. мозъчен абсцес и менингит /, причинени по специално от видовете Bacteroides;
• Сепсис;
• Ендокардит;
Metronidazole е ефективен и при лечение на бактериални вагинози / амино колпити/, причинени от Gardnerella vaginalis, както и при Tricomonas vaginalis и Lamblia intestinalis.
При използване на метронидазол трябва да се спазват националните и международните препоръки за правилна употреба на антимикробни агенти.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировка:
Дневната доза при възрастни и деца на възраст над 12 г. е от 0,25 до максимално 2 g; средната доза е 0,75 g до 1 g. Обикновено тя се разделя на 2 до 3 отделни дози.
При неусложнени инфекции и по-ниски дози (0,5 g дневно или по-малко) са достатъчни за няколко дни лечение (5 до 7 дни), докато при по-високи дози (1 до 2 g дневно) може да бъде достатъчен кратък курс на лечение (1 до 3 дни).
Също така бактериалната вагиноза и трихомониазата могат да бъдат лекувани с еднократна доза от 2 g.
В случаи на
- ендометрит и аднексит,
- възпаление на ушите, носа и гърлото, и оромаксилофациалните области,
- перитонит и абдоминален абсцес,
трябва да бъде приложено системно лечение (перорално или интравенозно). Началната доза трябва да бъде 1,5 до 2 g с дневна поддържаща доза от 1 g за 5 до 7 дни. Само в изключителни случаи дозата трябва да бъде увеличена на 1,5 g дневно.
Профилактиката трябва да остане в границите на еднократна доза от 0,5 g до максимално 2 g.
С терапевтична цел на деца се дават 20 до 30 mg/кг. телесно тегло; за предпочитане е лечението да продължи с Арилин 250 mg.
Лекарствени форми като филмирани таблетки, които трябва да се приемат без сдъвкване, са неподходящи за деца на възраст под 6 г.
Начин на приложение:
За перорално приложение.
Филмираните таблетки се поглъщат цели (без сдъвкване) с достатъчно течност по време на или след ядене.
Продължителност на приложение:
Продължителността на приложение зависи от лекуваната нозологична единица.
Предупреждение:
Лечението с Арилин 500 или с каквото и да е друго лекарство, съдържащо нитроимидазол, обикновено не трябва да продължава повече от 10 дни. Вж. също точка 4.4 „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба".
4.3 Противопоказания/Arilin tabl. film 500 mg x 10; x 20/
Арилин 500 не трябва да се прилага при пациенти със свръхчувствителност към метронидазол, други 5-нитроимидазоли, лактоза монохидрат или към някое от помощните вещества на Арилин 500 mg. Изключение се допуска единствено при наличие на животозастрашаваща инфекция, рефрактерна на други лекарства. .
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
При пациенти с тежки чернодробни увреждания, нарушения на хемопоезата или разстройства на централната/периферната нервна система е необходим внимателен анализ на съотношението полза/риск преди назначване на терапия с Арилин 500mg.
Както при други лекарства, съдържащи нитроимидазол, лечението с Арилин 500 по правило не трябва да продължава повече от 10 дни освен в отделни случаи, където има конкретни показания. Пациентите трябва да бъдат подходящо наблюдавани (клинично наблюдение и лабораторни изследвания). Курсът на лечение трябва да се повтаря само в отделни случи по индивидуална преценка.
При трихомониаза е показано едновременното перорално лечение на сексуалния партньор.
Лекарствени форми като филмирани таблетки, капсули и обвити таблетки, които трябва да се поглъщат без сдъвкване, са неподходящи за деца на възраст под 6 г. Трябва да бъдат съблюдавани специалните препоръки за дозировката при деца (вж. точка 4.2).
Пациенти с редките наследствени състояния на галактозна непоносимост, лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат Арилин 500 mg.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Едновременното приемане на дисулфирам може да причини психози и състояния на обърканост.
При пациенти, лекуващи се с антикоагуланти от типа на варфарин, трябва да се направи преценка на дозировката, понеже подтискането на кръвосъсирването се усилва от метронидазол.
При прилагане на литий се изисква внимание, понеже се наблюдава покачване на неговата серумна концентрация.
Действието на метронидазол отслабва при едновременното прилагане на барбитурати или фенитоин.
Циметидинът може в единични случаи да затрудни елиминирането на метронидазол и по този начин да обуслови високи серумни концентрации на последния.
Метронидазол може да доведе до редукция на стойностите при някои аналитични методи, използващи се за определяне на ГОТ (АСАТ) в серума.
Да се избягва консумацията на алкохол, защото могат да се появят признаци на непоносимост, като например зачервяване на кожата в областта на главата и шията, както и гадене, повръщане, главоболие и световъртеж (ефект, подобен на действието на дисулфирам).
4.6 Бременност и кърмене
Няма достатъчно данни за безопасността на употребата на метронидазол по време на бременност. По конкретно, съобщенията, засягащи периода на ранната бременност са противоречиви. В някои проучвания се установяват доказателства за увеличена честота на малформациите. Проучвания при животни не разкриват каквито и да било тератогенни свойства на метронидазол (вж. 5.3). Затова Арилин 500 не трябва да се използва по време на бременност, особено през нейния първи триместър, освен ако не са налице конкретни показания и други възможни лечения не са дали резултат.
Метронидазол преминава в човешката кърма и след перорално приложение може да достигне в нея нива равни на плазмените. Затова при кърмачки трябва да се преустанови или кърменето или прилагането на препарата. Ако през кърмаческия периода се приложи лечение с еднократна доза, кърменето трябва да се преустанови за 24 часа и кърмата, продуцирана за този период от време трябва да се изтегли с помпа и да се изхвърли .
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Арилин 500 mg може да промени способността за ответна реакция до такава степен, че способността за шофиране на превозни средства и работа с машини да бъде нарушена. Това важи особено за началото на лечението и при взаимодействие с алкохол.
4.8 Нежелани лекарствени реакции /Arilin tabl. film 500 mg x 10; x 20/
За определяне на честотата на нежеланите реакции се използват следните категории:
Много чести (>1 / 10)
Чести (>1 / 100 до<1 /10)
Нечести (>1 / 1,000 до <1 / 100)
Редки (>1 / 10 000 до <1 / 1 000)
Много редки (<1 / 10 000)
Неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Много чести нежелани реакции
- гадене, болки в корема като чувство за натиск върху стомаха, метален вкус в устата. Чести нежелани реакции:
- регургитация с горчив вкус, обложен език, глосит, стоматит, повръщане, загуба на апетит, диария.
- потъмняване на урината (причинява се от метаболит на метронидазола, няма клинично значение).
Нечести нежелани реакции:
- главоболие, световъртеж, сънливост, инсомния, състояния на обърканост,' раздразнителност, депресия, атаксия.
- периферна невропатия и припадъци. Периферната невропатия се проявява като чувство за изтръпване, боцкане и иглички или мравучкане в крайниците.
- кожни реакции (напр. пруритус, уртикариален екзантем), лекарствена треска.
- левкопения и гранулоцитопения. Затова при продължителна употреба е необходимо редовно проследяване на кръвната картина (вижте също "Много редки нежелани реакции").
- анафилактични реакции.
- дисурия, цистит, инконтиненция на урината.
- нарушена чернодробна функция (напр. увеличени стойности на серумните трансаминази и серумния билирубин).
- дрождеподобни гъбични инфекции (напр. Candida) в гениталната област.
- астения, нарушения на зрението.
Много редки нежелани реакции:
— анафилактичен шок; В случай на появяване на тежки, остри реакции на сръхчувствителност (напр. анафилактичен шок), лечението с Арилин 500 mg трябва да бъде преустановено незабавно и трябва да бъдат предприети обичайните подходящи спешни мерки (напр. приложение на антихистаминови средства, кортикостероиди, симпатомиметици и - ако се наложи - вентилация);
- агранулоцитоза и тромбоцитопения;
- панкреатит;
— По време на лечение с Арилин 500 mg може да се появи псевдомембранозен ентероколит. В такъв случай, в зависимост от показанието, трябва да се обсъди прекратяване на лечението като трябва да се предприеме подходящо лечение на състоянието, където е необходимо (напр. приложение на определени антибиотици/ химиотерапевтични агенти с доказана клинична ефикасност). Лекарства, подтискащи перисталтиката са противопоказани.
4.9 Предозиране
Наблюдавани са гадене, хиперрефлексия, атаксия, тахикардия, диспнея и дезориентация след еднократни дози от до 15 g метронидазол, приети при суициден опит. Не са описани смъртни случаи.
Специфичен антидот не е известен. Чрез симптоматично лечение може да се очаква пълно отзвучаване на симптомите.
5 ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група
АТС код Р01АВ01
Метронидазол е антибиотик, принадлежащ към групата на нитроимидазолите.
Механизъм на действие
Самият метронидазол няма антимикробен ефект. Той съставлява стабилното и способно да прониква начално съединение, от което при анаеробни условия се образуват нитрозо-радикали, които атакуват ДНК чрез микробната пируват-фередоксин-оксидоредуктаза, с оксидиране на фередоксина и флаводоксина. Нитрозо- радикалите образуват адукти с чифтовете от бази на ДНК, което води до разкъсване на ДНК спиралата с последващ клетъчен лизис.
Механизми на резистентност
Механизмите на възникване на резистентност срещу метронидазол при анаеробните бактерии са само отчасти разкрити:
Резистентните на метронидазол щамове Bacteroides притежават определящи възникването на резистентност фактори, които кодират синтезирането на нитроимидазолови редуктази, превръщащи нитроимидазолите в аминоимидазоли, като по този начин предотвратяват образуването на нитрозо -радикалите, отговорни за антибактериалния ефект. При Helicobacter pylori резистентността към метроинидазол се дължи на мутации в един ген, който кодира синтезата на ензима NADPH нитроредуктаза. Тези мутации причиняват обмен на аминокиселини като по този начин ензимът губи своята функция. По този начин бива пропусната стъпката на активация от метронидазол към активния нитрозо-радикал. Съществува пълна кръстосана резистентност между метронидазол и другите нитроимидазолови производни (тинидазол, орнидазол, ниморазол).
Преломни точки
Тестването на метронидазол се извършва с обичайните серийни разреждания. Определени са следните стойности на минималната инхибиторна концентрация при чувствителни и резистентни патогени:
Преломни точки според DIN (Германски институт по стандартизация)
| Патоген | Чувствителен | Резистентен |
| Анаероби | < 4 mg/l | > 4 mg/l |
Преломни точки на CLSI (Институт за клинично-лабораторни стандарти на САЩ)
| Патоген | Чувствителен | Резистентен |
| Анаероби | < 8 mg/l | > 32 mg/ |
Уровен на разпространеност на придобитата резистентност в Германия
Уровенът на разпространеност на придобитата резистентност при отделните видове може да варира на локално ниво и във времето. Затова е необходима информация за положението по отношение на резистентността на локално ниво, особено що се отнася до адекватното лечение на тежки инфекции. Ако на базата на положението по отношение на резистентността на локално ниво ефикасността на метронидазол се поставя под въпрос, трябва да бъде търсена експертна консултация относно терапията. Трябва да се извърша микробиологична диагноза -с потвърждаване на патогена и неговата чувствителност на метронидазол - особено при пациенти със сериозни инфекции или неуспешна терапия.
Уровен на разпространеност на придобитата резистентност в Германия на базата на данни от последните 5 години от национални проекти и проучвания за мониторинг на резистентността (към: декември 2008 г.):
Видове със широкоразпространена чувствителност
Аеробни Gram-положителни микроорганизми____
Анаеробни микроорганизми__
Bacteroides fragilis_
Clostridium difficile°_
Clostridium perfringens°^______
Fusobacterium spp.°_
Peptococcus spp.°______
Peptostreptococcus spp.°_
Porphyromonas spp.°______
Prevotella spp.°_
Veillonella spp.°_
Други микроорганизми_
Entamoeba histolytica°_
Gardnerella vaginalis°
Giardia lamblia°
Trichomonas vaginalis°
Видове, при които придобитата резистентност може да представлява проблем по
време на употреба_ :
Аеробни Gram-отрицателни микроорганизми_ -
Helicobacter pylori_^_
Природно резистентни видове_
Всички облигатни аеробни бактерии_
Gram-положителни микроорганизми
Enterococcus spp._
Staphylococcus spp._
Streptococcus spp.__
Gram-отрицателни микроорганизми_
Enterobacteriaceae_
Haemophilus spp._
° Към момента на публикуване на таблиците не е имало на разположение актуални данни. Наличието на чувствителност се допуска в основната литература, стандартните работи и терапевтичните препоръки.
^ Само в случаи на алергия към пеницилин.
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорално приложение метронидазол се резорбира бързо и почти изцяло, като максимални серумни нива се достигат след 1-2 часа. При ректално приложение около 80% от веществото показва системна наличност, като серумен максимум се достига след близо 4 часа. След .вагинално приложение само около 20% може да се открие в серума, като максимум се достига дори по-късно - след 8 до 24 часа. Времето на серумния полуживот е в общи линии 8 (6 до 10) часа. В човешкия организъм се образуват различни метаболити. Главни метаболити са хидроксиметаболитът (1-(2-хидроксиетил)-2-хидроксиметил-5-нитроимидазол) и "киселия" метаболит (2-метил-5-нитроимидазол-1-ил-оцетна киселина).
Около 80% от веществото се отделят през бъбреците, като на неметаболизираната част се падат по-малко от 10 %>. Малки количества (около 6%>) се отделят също през черния дроб. Бъбречната недостатъчност удължава незначително отделянето. При тежка чернодробна недостатъчност е вероятно забавено елиминиране. Времето на полуживот може да се забави при болни със силно засегната чернодробна функция до 30 часа. Свързването с протеините възлиза на под 20%. Обемът на разпределение е около 36 l.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Плъхове са развили дистрофия на тестисите и атрофия на простатата след многократно приложение на високи дози метронидазол за период от -80 седмици. Токсичните ефекти при кучета след многократно приложение са се проявили под формата на атаксия и тремор. Маймуни показват зависима от дозата засилена дегенерация на чернодробните клетки след приложение за период от една година.
Метронидазол има мутагенен ефект върху бактерии след нитроредукция. Валидни от методологична гледна точка проучвания не показват данни за мутагенен ефект върху клетки на бозайници ин витро и ин виво.
Изпитвания с лимфоцити от пациенти, лекувани с метронидазол, не показват значими данни за увреждащи ДНК ефекти.
Има данни за канцерогенни ефекти на метронидазол при плъхове и мишки. По конкретно заслужава внимание увеличената честота на белодробните тумори при мишки след.перорално приложение.
Изглежда, че с генотоксичен механизъм на действие липсва връзка, тъй като след приложение на високи дози метронидазол на трансгенни мишки не се наблюдава увеличаване на честотата на мутациите в различни органи, включително белите дробове.
Проучвания при животни не установяват каквито и да било тератогенни ефекти или други ембриотоксични ефекти при плъхове и зайци.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Картофено нишесте, лактоза монохидрат, царевично нишесте, магнезиев стеарат (растителен произход), макрогол 6000, базисен бутиленов метакрилат съполимер, повидон, високо дисперсен силициев диоксид, прежелатинизирано нишесте* (от царевица), стеаринова киселина, талк, титанов диоксид.
6.2 Несъвместимости
Няма известни досега.
6.3 Срок на годност
5 години.
Този лекарствен продукт не може да се използва след срока на годност, отбелязан върху блистерната или външната опаковка.
Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия за съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Блистерни опаковки от алумииево и твърдо PVC фолио във външна картонена опаковка.
Опаковки по 10 и 20 филмирани таблетки за перорална употреба.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Dr. August Wolff GmbH & Co. KG Arzneimittel
Sudbrackstrasse 56, D-33611 Bielefeld, Germany
Тел.: +49 (0)521 8808-05
Факс: +49(0)521 8808-334
Ел. поща:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9900154/18.11.2005
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
17.05.1999/18.11.2005
10. ВНОСИТЕЛ
Химтрейд Комет ООД бул. "Цар Борис III", бл. 59 1612 София Тел.: 02/953-13-10
Електронна поща:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
11. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
09/2009
12. НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ
Лекарственият продукт се отпуска само с рецепта.
